Решение по дело №7650/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 281
Дата: 4 февруари 2022 г. (в сила от 3 март 2022 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20215330207650
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. П., 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330207650 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 589297-F592478/26.07.2021
г., издадено от ***** ,,Оперативни дейности‘‘ – П. в ЦУ на НАП с което на
,Ф.‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* е било наложено административно наказание
,,имуществена санкция‘‘ в размер от 500 лева за извършено нарушение по чл.
3, ал. 15 от Наредба Н-18/31.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Оспорва
компетентността на актосъставителя, като в АУАН не били посочени
свидетелите, които са присъствали по време на извършване на нарушението.
Липсвало посочване и на доказателствата въз основа на които се установява
нарушението.
Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Пеева оспорва подадената жалба. Намира същата
за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта на жалбата съдът намира , че жалбата е подадена в
срок, доколкото въпреки указанията на Съда до въззиваемата страна, не бяха
1
представени доказателства за връчването на процесното наказателно
постановление, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съдът възприема изцяло посочената в АУАН и НП фактическа
обстановка, а именно, че при извършена проверка на 11.02.2021 г. на обект
Аптека ,,Феникс‘‘ находящ се на ул. ,,К.‘‘ № 4, стопанисвана от
жалбоподателя, който има качеството задължено лице по смисъла на чл. 3 от
Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ, не е спазило изискванията на чл. 3, ал. 15 от
Наредбата, като продажбите на лекарства в аптеката, които се заплащат от
НЗОК се отразяват в ,,Чек‘‘, а не се приключват с вид плащане ,,резерв1‘‘ -
,,НЗОК‘‘, а при частично плащане от НЗОК, продажбата не се приключва по
надлежния ред чрез смесено плащане. В хода на проверката от фискалното
устройство регистрирано в НАП с № 4455711 бил изведен дневен финансов
отчет от 11.02.2021 г., от който било видно, че в него са отразени продажби с
размер на 168,28 лева, в това число с чек в размер на 98,39 лева. В попълнен
опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката
К.П. – ***** аптека, било посочено, че сумата от 98,39 лева, отразени в
дневния отчет са плащане към НЗОК. След извършена справка се установило,
че за дата 11.01.2021 г. до дата 11.02.2011 г., няма нито едно плащане ,,резерв
1- НЗОК‘‘. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 15 от Наредба Н-18 на МФ -
Продажбите на лекарства в аптека, които Националната здравноосигурителна
каса (НЗОК) заплаща по реда на Наредба № 10 от 2009 г. за условията и реда
за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 и 2 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на
диетични храни за специални медицински цели, както и на лекарствени
продукти за здравни дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето (обн.,
ДВ, бр. 24 от 2009 г.; изм., бр. 34, 38 и 40 от 2009 г., бр. 9 от 2010 г., бр. 67 от
2011 г., бр. 49 от 2012 г., бр. 48 от 2014 г., бр. 30 и 62 от 2015 г., бр. 44 от
2016 г. и бр. 89 от 2017 г.), се приключват с вид плащане "резерв 1" –
"НЗОК". При частично плащане от НЗОК продажбата се приключва чрез
смесено плащане.
По този начин жалбоподателят извършил нарушение по чл. 3, ал. 15 от
Наредба Н-18 на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, като нарушението било
извършено за първи път.
В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката
Е.Ф., която потвърди отразеното от нея в АУАН.
2
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства, като следва да се отбележи, че
по същество не се излага твърдения за липсата на изпълнително деяние.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представените копия от Заповеди се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. Ето защо, неоснователно се явява
наведеното възражение в насока, че актосъставителят не бил компетентен да
издава АУАН.
От представеното копие от пълномощно се установява, че АУАН е бил
връчен на лице с представителна власт.
От представеното копие от Протокол с бл. № 0076969 се установява
отразеното в него и по-специално, че няма посочване на ,,Резерв 1- НЗОК‘‘,
като това възпроизвежда отразеното в разпечатания дневен финансов отчет.
При гореустановените факти, съдът направи следните изводи от правна
страна:
Съгласно чл. 3, ал. 15 от Наредба Н-18 на МФ, предвижда продажбите
на лекарства в аптека, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)
заплаща по реда на Наредба № 10 от 2009 г. за условията и реда за заплащане
на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 и 2 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни
за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравни
дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 24 от 2009
г.; изм., бр. 34, 38 и 40 от 2009 г., бр. 9 от 2010 г., бр. 67 от 2011 г., бр. 49 от
2012 г., бр. 48 от 2014 г., бр. 30 и 62 от 2015 г., бр. 44 от 2016 г. и бр. 89 от
2017 г.), се приключват с вид плащане "резерв 1" – "НЗОК". При частично
плащане от НЗОК продажбата се приключва чрез смесено плащане.
В конкретния случай е била налице продажба с чек на стойност 98.39
лева, която НЗОК заплаща по реда на Наредба № 10, но въпреки това
продажбата не е била приключена с вид плащане ,,резерв 1‘‘ – НЗОК. Това
представлява нарушение на чл. 3, ал. 15 от Наредба Н-18 на МФ, поради
което и правилно има препратка към разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС
3
в насока, че жалбоподателят не е издал фискална касова бележка от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност и със задължителен реквизит, който
трябва да съдържа.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че в АУАН не се
съдържало името на лицето, което е очевидец на деянието, доколкото видно
от копието на Протокол за извършена проверка се установява, че това е Е.Ф. –
актосъставителят по делото.
Неоснователно се явява наведеното възражение в насока, че в НП не
били посочени доказателства въз основа на което се установява извършването
на нарушението, доколкото са посочени, че това са протоколи за извършена
проверка.
Правилно на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС на жалбоподателя е
било наложено административно наказание имуществена санкция в размер от
500 лева.
Санкцията в случая е наложена в минималния размер. По този начин ще
са спазени и изискванията на чл.27 от ЗАНН, с която имуществена санкция
напълно и ефективно биха се постигнали целите на самото наказание. Не са
налице основанията по чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не е маловажно. То не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от
същия вид. Извършено е при т.нар. обективна безвиновна отговорност на
юридическото лице по чл.83 от ЗАНН и в тази насока са неоснователни
възраженията в жалбата. АУАН и НП са издадени при спазване на
формалните изисквания по чл.40, чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е връчен на
представител на нарушителя при съставянето му, спазени са процесуалните
срокове. Не са налице нарушения, свързани с нарушаване правото на защита
на жалбоподателя. Същият е бил наясно относно всички елементи от
вмененото му административно нарушение, своевременно и в пълнота е
атакувал същото, упражнявайки правото си на защита. Следва обжалваното
НП като правилно, обосновано и законосъобразно да се потвърди от съда.
По разноските:
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение. При определянето на неговия
размер се взе предвид, че по делото протече едно открито съдебно заседание,
единствено с разпит на актосъставителя, без събирането на други
4
доказателства. Ето защо, същото следва да бъде в размер от 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
ПРС, XXVI наказателен състав.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 589297-
F592478/26.07.2021 г., издадено от ***** ,,Оперативни дейности‘‘ – П. в ЦУ
на НАП с което на ,,Ф.‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* е било наложено
административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 500 лева за
извършено нарушение по чл. 3, ал. 15 от Наредба Н-18/31.12.2006 г. на МФ,
вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ,,Ф.‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* да заплати на Национална
Агенция по Приходите сумата в размер от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсулт по делото.
Решението може да се обжалва пред ПАдмС от страните в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5