№ 35218
гр. София, 05.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от С. Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело №
20231110106277 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Във въззивна жалба вх. № 177844/22.06.2023 г., подадена от името на
Медицински център – /..../ ООД, ЕИК /..../ срещу решение № 8585/23.05.2023 г.,
постановено по гр.д. № 6277/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, е обективирано
искане за изменение на посоченото решение в частта за разноските.
Насрещната страна в производството, Н. В. К., ЕГН **********, изразява
становище по направеното от името на Медицински център – /..../ ООД, ЕИК /..../,
искане, като счита същото за неоснователно.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато
те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС;
Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС;
Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
6277/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, настоящият съдебен състав намира, че
е сезиран с искане за изменение на решението в частта за разноските.
Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана страна и
се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото се явява
неоснователно.
В мотивите на решение № 8585/23.05.2023 г., постановено по гр.д. №
6277/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е изложил съображения относно
1
разпределението на отговорността за разноски в производството, съобразно
изхода на спора.
В настоящия случай, от събраните в производството доказателства се
установява, че между Медицински център – /..../ ООД, ЕИК /..../ и Н. В. К., ЕГН
********** е сключено твърдяното в исковата молба споразумение за изплащане
на сумата от общо 14 687,08 лева на три вноски, платими съответно на 31.12.2022
г. , 31.01.2023 г. и 28.02.2023 г., с което са уредени отношенията между страните
граждански договор, прекратен на 07.11.2022 г., по силата на което ответникът се
задължил да заплати в полза на ищеца сумата от общо 14 687,08 лева на три
вноски, платими съответно на 31.12.2022 г. , 31.01.2023 г. и 28.02.2023 г. Не е
спорно, че първата вноска е платена в срок и извънсъдебно от ответника.
Изискуемостта на втората вноска е настъпила на 31.01.2023 г., като по делото не
се установява ответникът да е платил втората вноска по споразумението в
уговорения между страните срок /действително плащане е извършено, но със
закъснение от 6 дни, а именно на 06.02.2023 г./. Изискуемостта на третата вноска е
настъпила в хода на процесна на 28.02.2023 г., като отново от ответника не са
ангажирани доказателства за извършено плащане в уговорения между страните
срок по процесното споразуемние /такова плащане е извършено около 2 седмици
по-късно, а именно на 14.03.2023 г.
Предвид всички изложени по-горе съображения се налага извод, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да отговаря за сторените и
претендирани от ищеца разноски в настоящото производство.
От ищеца се претендират разноски за заплатена държавна такса в
производството по гр.д. № 6277/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в
размер на 400,01 лева и за адвокатско възнаграждение в настоящото производство
в размер на 1300,00 лева. Представени са и доказателства за действителното
извършване на претендираните разноски. От страна на ответника не е релевирано
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което и в полза на ищеца
са присъдени разноски в размер на общо 1700,01 лева.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искането с правно
основание чл. 248 ГПК, инкорпорирано във въззивна жалба вх. №
177844/22.06.2023 г., подадена от името на Медицински център – /..../ ООД, ЕИК
/..../ срещу решение № 8585/23.05.2023 г., постановено по гр.д. № 6277/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 160 с-в, се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение №
8585/23.05.2023 г., постановено по гр.д. № 6277/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160
с-в, в частта за разноските, инкорпорирано във въззивна жалба вх. №
177844/22.06.2023 г., подадена от името на Медицински център – /..../ ООД, ЕИК
/..../ срещу решение № 8585/23.05.2023 г., постановено по гр.д. № 6277/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 160 с-в.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
2
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение № 8585/23.05.2023
г., постановено по гр.д. № 6277/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3