Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Плевен, 30.09.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на
03.09.2019година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 838 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК *********, срещу З.Т.К.
с ЕГН **********, за признаване на установено на осн. чл. 422 от ГПК,
съществуването на вземане на ищеца от ответницата на следните суми: главница в
размер на 3584.28лв.; договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 314.37лв.
за периода от 15.01.2018г. до 16.03.2018г.; обезщетение за забава в размер на
100.45лв. за периода от 15.01.2018г. до 21.05.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.05.2018год. до изплащане на вземането. Ищецът
твърди, че задълженията са присъдени по ч.гр.д. № 4069/2018г. по описа на ПлРС,
по отношение на ответницата, във връзка с неизпълнение на задълженията ѝ по
Договор за потребителски кредит ***с който на ответницата е предоставен кредит
в размер на 3100лв. Твърди, че кредитът е усвоен от ответницата, че тя е
получила стоките, за които е поискала кредит, а ищецът е превел средствата по
кредита по сметка на продавача на стоката. Сочи, че от 15.01.2018г. длъжникът е
преустановил плащанията по договора, и от 16.03.2018г. е настъпила предсрочната
му изискуемост, за което длъжникът е уведомен на адреса за контакт, посочен в
договора. Сочи, че освен връщане на главницата, включваща и застраховки,
ответницата дължи и възнаградителна и мораторна лихва. Твърди, че правният му
интерес от водене на исковете е връчването на издадената по ч.гр.д. №
4069/2018г. по описа на ПлРС, заповед за изпълнение по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Моли съда да установи съществуването на посоченото вземане във всичките му
части, както и да осъди ответницата да заплати разноските в исковото и в
заповедното производство. Предявява в условията на евентуалност и осъдителни
искове за претенциите си за главница и лихви, впоследствие оттеглени, и
производството по тях – прекратено в с.з. на 01.07.2019г.
Ответницата, чрез назначения ѝ особен представител, счита, че
исковете са неоснователни, т.к. не е доказано валидно възникнало кредитно
отношение, че не е доказано предаване на сумата на търговеца, твърди се, че
договорът е сключен в нарушение на чл. 5 ал. 2 от ЗПК – че на ответника не е
представена преддоговорна информация, че таксата за оценка на риска
представлява прикрита забранена от ЗПК такса за управление и е нищожна. Твърди,
че не са налице доказателства от ищеца, които да сочат, че той е превел на
застрахователя сумата, която претендира от ответника, че няма уговорка върху
тези суми да се начисляват лихви, че компонентите в заемната сума не са
посочени ясно. Твърди, че са налице неравноправни клаузи в договора, с които
кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение за допълнителни
услуги. Твърди, че оспорените като неравноправни клаузи не са индивидуално
договорени, доколкото не предоставят информация за параметрите на таксите и
комисионните. Счита, че ответницата, като потребител, не е била информирана за
договорните условия и последиците от сключване на договора, също и че не е
запозната с ОУ и Тарифата на ищеца. Твърди, че уговорения ГПР е 30%, като такъв
е неравноправна клауза, поради което лихва не се дължи. Оспорва настъпването на
предсрочна изискуемост на кредита, поради неяснота в уговарянето на фингирано
връчване на книжата. Завява, че претенцията ищеца за главница е посочена в
глобална сума, но не е конкретизирана в нейните съставки. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
След
преценка на събраните по делото доказателствата, съдът приема за установено
следното от фактическа страна: По делото е прието ч.гр.д. № 4069/2018г. по
описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: главница
в размер на 3584.28лв.; договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 314.37лв.
за периода от 15.01.2018г. до 16.03.2018г.; обезщетение за забава в размер на
100.45лв. за периода от 15.01.2018г. до 21.05.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.05.2018год. до изплащане на вземането, както и
сума в размер на 79.98лв., представляваща държавна такса и сума в размер на
50.00лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 2534/1.6.2018г., връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал.5 ГПК, поради което ищецът, с оглед дадените от
заповедния съд указания е депозирал искова молба за установяване на
съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Представен
е Договор за потребителски кредит ***с който на ответницата е предоставена сума
в размер на 3409.97 лв., от които кредит в размер на 3100 лева за закупуване на
мебели, сума за две застраховки BANK КОМБИ агент в размер на 156.52лева и на
153.45лв., еднократна такса за оценка на риска в размер на 409.20 лева. В
договора, сключен между страните е договорено, че средствата по договора за
кредит се превеждат по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя
за заплащане на продажната ѝ цена; когато потребителят е пожелал да
сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора, частта от средствата по
кредита, представляващи дължимата за конкретната застраховка се превежда от кредитора по сметката на
съответния застраховател. Страните са договорили, че лихвеният процент, с който
се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 13.7 %;
че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата по договора; че ГПР е в размер на 36.79%. Видно е от
процесния договор, че в същия е инкорпориран погасителен план с посочена обща
вноска. В договора е установено също - чл. 16. 2 - че при пълно или частично
просрочие на три поредни месечни погасителни вноски, вземането по договора
става предсрочни изискуемо, считано от падежа на третата вноска и считано от
тази дата, върху цялото вземане, кредиторът начислява законна лихва и
предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да е необходимо кредиторът
да изпраща уведомления за това на длъжника. В чл. 25.11 страните са уговорили,
че всички писма между страните, независимо от съдържанието им, изпратени на
последния посочен писмено от страната адрес, се смятат за получени от страната
и в случаите, когато страната е променила адреса си, но не е изпълнила
задължението си да уведоми писмено другата страна. От съдържанието на договора
– чл. 25.13.1 - се установява също, че с подписването му, кредитополучателя
декларира, че му е предоставено своевременно на хартиен носител и на български
език, необходимата информация, под формата на Стандартен европейски формуляр.
Приобщено като доказателство по делото е и искането-декларация за потребителски
кредит на ответницата от 14.11.2017г. Видно е от представените по делото
застрахователни удостоверения, че са сключени
застраховки Живот и Имущество, към две групови застрахователни полици на ЗК
Уника Живот АД и ЗК Уника АД, подписани от страна на кредитополучателя. От
представеното на л. 19 от делото уведомление за предсрочна изискуемост, се
установява, че ищецът на основание чл.16 от Договора е обявил кредита за
предсрочно изискуем поради неплащането на вноски с падежи 15.01.2018г.,
15.02.2018г. и 15.03.2018г. Установява се от приложената по делото обратна
разписка, че Уведомлението не е връчено на ответника на адреса, посочен в
договора, тъй като получателят се е преместил. В хода на производството е
изслушано заключението по съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните. От
заключението се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК извършените плащания са били в размер на 278.48лв., представляващи първа
погасителна вноска по кредита с падеж 15.12.2017г.; че незаплетените задължения
по договора за кредит включват главница в размер на 3 584.28 лева и договорна
лихва в размер на 314.37 лева, и обезщетение за забава в размер на 82.44 лева;
че сумата по кредита е преведена на продавача на стоката – мебели – Интекс ООД
на 16.11.2017г. в размер на 3100.00 лева, че ищецът е превел на
застрахователите Уника Живот АД и на Уника АД комисион за м. 11.2017г., в който
са включени застраховките, сключени на
името на ответницата.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи: За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца
е да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на
чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че
искът е предявен в едномесечния преклузивен срок; да установи и възникването в
негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да
докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в
исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който
за ответникът е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в
претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответника,
както и претенцията за обезщетение за забава по размер. Съответно в тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, вкл.
наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по
исковете. Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. №
838/2019 г., че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Установява се от вложеното
заповедно производство, че издадената заповед е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на
сключен договор за банков кредит между страните по силата на който „ТИ БИ АЙ
Кредит“ ЕАД е предоставил на кредитополучателя - ответник потребителски кредит
– сумата от 3100лв., платена за закупуване на стоки, две застраховки – живот и
имущество, заплатени от кредитора на застрахователите в общ размер на 309.97
лева, еднократна такса за оценка на риска в размер на 409.20 лева, която сума
ответникът се е задължил да върне по установения в договора начин - чрез равни
месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в
погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорена е била както
възнаградителна лихва по кредита, така и лихва за просрочие. Безспорно по
делото се установява и факта на сключването на застраховките Живот и Имущество
и факта на превеждане на премия в полза
на застрахователя от страна на кредитора, съобразно условията по договора за
кредит. Установи се също, съобразно отразеното в договора, че на
кредитополучателя е предоставена своевременно, на хартиен носител и на
български език, необходимата информация, под формата на Стандартен европейски
формуляр, с което съдът приема, че такъв е предоставен на ответника преди
подписване на договора. Следва да се отбележи също, че по аргумент от чл. 22,
ал.1 от ЗПК, непредставянето на преддоговорна информация не е основание за
недействителност на договора. По делото безспорно се установи, че от страна на
ответника има плащане по договора само на първата погасителна вноска, която не
се претендира. Съдът намира, че към датата на депозиране за заявлението по чл.
417 от ГПК- 31.05.2018г., от страна на кредитора – ищец, е била обявена
предсрочната изискуемост на кредита, чрез т.нар. фингирано връчване, уговорено
изрично между страните в чл. 25.11 от договора. Същевременно и съобразно
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК – съобразяване и на фактите от значение за
спорното право, настъпили след предявяването на иска, съдът отчита, че към
датата на приключване на съдебното дирене, е настъпила и последната падежна дата
на кредита – 15.02.2019г. С оглед на изложеното, съдът намира, че ответникът е
дължал на кредитора първоначалната сума за главница по кредита в размер на
3100лв., както и за общата сума от 309.97 лева – заплатени застрахователни
вноски.
По
отношение на претендираната договорна лихва съдът приема същата за нищожна.
Трайно установената съдебна практика на ВКС приема, че съдът следи служебно -
дори и при незаявено основание за нищожност на договора, когато е нарушена
норма, предвидена в закона в обществен интерес, и не се изисква събиране на
доказателства; когато се отнася за формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/; когато е налице противоречие с добрите
нрави / решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на
ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/, когато е налице
неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или фактическа
страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от специфичен
обществен порядък, които преодоляват - поради изключителната си значимост - основния
принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство. В процесният
договор, в частта, в която се урежда дължимата договорна лихва е посочено, че
същата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата по договора. От така направената формулировка, на
дължимата лихва не става ясно върху коя главница се изчислява същата, дали
върху чистата стойност на кредита – 3100 лева, или върху стойността на кредита
плюс добавка на дължимите премии по договора за застраховка. Неяснотата на
начина, по който се формира договорната лихва води като последица обявяване на
същата за нищожна. С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да
отбележи, че ако в главницата, въз основа на която се определя договорната
лихва се включат и дължимите такси по сключените застраховки е налице
неравноправно договаряне, тъй като застраховките са допълнителни услуги, които
кредитополучателят е пожелал да ползва и които не следва да се включват в
основата, която определя договорната лихва.
По
отношение на претенцията за установяване дължимостта на сумата от 409.20лв. -
такса оценка на риска, посочена от ищеца като част от претендираната главница,
съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, т.к.
служебно констатира нищожност и на тази клауза. Процесният договор за кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр. 18 от
05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 57 от 28.07.2015г./.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
като в ал. 2 на цитираната норма е предвидено, че кредиторът не може да иска
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Независимо от използваната в договора формулировка „такса за оценка
на риска“, съдът намира че сумата от 409.20лв., представлява такса за усвояване
на заема, доколкото в искането-декларация си сочи, че таза такса ще се дължи
само при одобряване на кредита. Таксата е осчетоводена от самия ищец като част
от отпуснатия кредит, поради което, съдът намира, че същата не съставлява възнаграждение за действията на
кредитора по преценка платежоспособността на кандидатстващото за кредит лице и
риска на кредитора от загуби, а по съществото си представлява прикрита такса за
управление на кредита. На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договора
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, е нищожна и като такава непораждаща права и задължения за страните по
заемното правоотношение.
На
основание изложеното, следва искът с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде уважен до размера на сумата от 3131.49лв. -
включващ остатъка от неплатените от погасителните вноски за главница и
застраховки като от тях се приспадне неправилно съотнесената към първата
погасителна вноска част за недължими суми по нищожни клаузи, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до
окончателното ѝ заплащане.
Искът
с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
установяване дължимостта на лихва за забава върху главницата, е основателен,
съобразно установеното по делото неизпълнение на задълженията от страна на
кредитополучателя и на основание уговореното в чл. 9.4 от договора, съдът
изчислява същата в размер на 110.47 лв. за периода 15.01.2018г. до
21.05.2018г., поради което претендирана в размер на 100.45лв., същата следва да
се уважи изцяло.
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 105.05 лв. за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
За
исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски,
включващи държавна такса, юрк. възнаграждение на ищеца, депозити за особен
представител и за изготвяне на експертиза, в общ размер от 697.76 лв., съобразно
уважената част от иска. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение,
направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8
(Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. В
конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което
юрисконсултското възнаграждение за представителя на ищеца е оппределено в
размер на 100.00 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.Т.К. с ЕГН **********,***, дължи
на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.Н.Д.и Н.Г.С.сума в
общ размер на 3131.49лв. –
главница по Договор за потребителски кредит ***включваща остатъка от
неплатените от погасителните вноски за главница и застраховки, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018г. -датата на депозиране
на заявление по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 4069/2018г. на ПлРС, както и обезщетение
за забава в размер на 100.45лв.,
начислено върху цялата падежирала сума, считано от 15.01.2018г. до 21.05.2018г., на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, срещу З.Т.К. с ЕГН **********,***, искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
разликата над 3131.49лв. до пълния предявен размер от 3584.28 лв.,
представляваща неизплатена главница по главница по договор за потребителски
кредит ***както и сума в размер на 314.37 лв., представляваща договорна лихва
за период от 15.01.2018г. до 16.03.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, З.Т.К. с ЕГН **********,***, да заплати на „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Н.Д.и
Н.Г.С.сумата от 105.05 лева представляваща разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 4069/2018г. на Плевенски
районен съд.
ОСЪЖДА,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, З.Т.К. с ЕГН **********,***, да заплати на „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Н.Д.и
Н.Г.С.сумата от 697.76лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: