Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23.11.2020 г.
гр. Велико Търново
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI-ти
граждански състав
на трети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Г. Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 828 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Г.Д.Д. против „Застрахователна компания Лев
Инс” АД за
осъждането на ответника за сумата от 15 000.00
лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие настъпило на 30.6.2019 г. пътно-транспортно произшествие,
както и за сумата от 26.91 лева - обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение вследствие настъпилото на 30.6.2019 г.
пътно-транспортно произшествие.
Ищецът
твърди, че на 30.6.2019 г., около 16:20 часа, на път III-551 км. 5.600,
между гр. Дебелец и с. Плаково е настъпило ПТП между автомобил „Мерцедес Ц220”,
рег. № ВТ 8952 КМ, управляван от Златко Маринов Трънков, и автомобил „Пежо
406”, рег. № ВТ 1622 КР, както и че в резултат на произшествието е причинено
физическо и психическо увреждане на здравето му. Заявява, че вина за
произшествието има водачът на автомобил „Мерцедес Ц220”, рег. № ВТ 8952 КМ,
чиято „Гражданска отговорност” е била застрахована при ответника, както и че до
последния е била отправена претенция за заплащане на обезщетение, но и до
момента такова не е заплатено.
Ответникът
оспорва твърдения механизъм на ПТП и наличието на пряка причинно-следствена
връзка между същия и уврежданията на ищеца, включително наличието на такива,
техния вид и тежест. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
твърдейки че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва иска за
неимуществени вреди, твърдейки че обезщетение не се дължими, респ. че размерът
му е прекомерен и несъобразен с принципа за справедливост.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ,
вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, за
основателността на които ищецът следваше да докаже, че в причинна
връзка с противоправно деяние на
лицето, чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при ответника, е претърпял сочените имуществени и неимуществени вреди.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните
доказателства, че на 30.6.2019 г., на път III-551 км. 5.600,
между гр. Дебелец и с. Плаково е настъпило ПТП между автомобил „Мерцедес Ц220”,
рег. № ВТ 8952 КМ, управляван от Златко Маринов Трънков и автомобил „Пежо 406”,
рег. № ВТ 1622 КР, управляван от Мартин Илиев Иванов. Не е спорно също, че към датата на процесното ПТП за
автомобил „Мерцедес Ц220”, рег. № ВТ 8952 КМ при ответното дружество е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Според заключението на допуснатата в настоящото
производство авто-техническата експертиза, л.а.
„Мерцедес Ц220” се е движил от гр. Дебелец към с. Плаково,
като липсват данни за скоростта му на движение преди удара с л.а.
„Пежо 406”. Сочи се, че разстоянието, на което се е
намирал л.а. „Мерцедес Ц220”, когато водачът му е имал възможност да възприеме л.а.
„Пежо 406”, е било по-малко от опасната му зона на
спиране, както и че водачът на първия автомобил е имал възможност да
предотврати ПТП във всеки момент преди възникване на опасността, като се движи
в своята пътна лента. Заявява се, че травмите при ищеца могат да се получат
както с поставен, така и без поставен предпазен колан.
От заключението на допуснатата медицинска експертиза се
установява, че в резултат от процесното ПТП на ищеца е причинено мозъчно
сътресение, протекло със зашеметяване, липса на спомен за случилото се, гадене
и главоболие, дезориентация, като уврежданията са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е
посочило, че обичайният срок за лечение и възстановяване от мозъчното сътресение е около
25 дни, като възстановяването може да продължи до около 3 месеца при затихващ
интензитет. Заявява се, че по делото няма данни за наличие на
травми, от които да се направи извод дали ищецът е бил с поставен предпазен
колан.
По отношение на сочените неимуществени вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на св. Дамяна Янкова. Св. Янкова твърди, че
след 5-дневен престой в болница ищецът е продължил лечение при домашни условия
за срок около един месец. Заявява, че през този период ищецът е приемал
болкоуспокояващи медикаменти, като е избягвал екрани и светлина. Твърди, че
впоследствие е започнал да работи, но в по-натоварени дни се е появявало
главоболие, което е продължило около половин година.
Предвид събраните доказателства, съдът намира за
установено настъпилото ПТП
между лек автомобил, в който е пътувал ищецът и чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, като въз основа на писмените доказателства и заключението по
авто-техническата експертиза приема, че причината за инцидента са действията
водача на автомобила, в който е пътувал ищецът, тъй като същият навлязъл в
лентата за насрещно движение и се е ударил в насрещно движещия сe автомобил.
Видът и размерът на
неимуществените вреди се установява от събраните писмени и гласни
доказателства, както и от заключението по допуснатата медицинска експертиза.
От
събраните доказателства се установява, че в резултат от настъпилия инцидент на ищеца е причинено мозъчно сътресение, протекло със
зашеметяване, липса на спомен за случилото се, гадене, главоболие и
дезориентация, при обичаен срок за възстановяване от 25 дни до около 3 месеца.
Според заявеното от вещото лице в съдебно заседание, към настоящия момент няма
данни ищецът да търпи болки, т.е. същият се е възстановил от получените
травми.
Съдът
съобразява изложените факти относно вида на получените увреждания и свързаните
с тях страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на
чл. 52 ЗЗД приема, че справедлив
размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди се явява сумата от 4 500.00 лева. В тази връзка съдът съобразява показанията на св. Янкова,
според които до около половин година след инцидента при ищеца се е появявало
главоболие, т.е. последици от увреждането, макар и в по-лека степен, са били
налични и след обичайния срок за възстановяване.
Съдът
намира, че възражението за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат, основано на твърдението, че ищецът е пътувал без
поставен предпазен колан, остана недоказано.
Тежестта за установяване на това възражение беше на ответника, но от
заключенията по изготвените автотехническа и медицинска експертиза не може да
се направи извод за основателност на същото. Т.е. по делото няма данни ищецът
да е нарушил правилата за движение по пътищата, поради което и не следва да бъде изследван въпросът дали подобно
нарушение стои в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат.
От
приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че ищецът е
направил разноски за болничен престой и за закупуване на предписан му
медикамент на обща стойност от 26.91 лева, предвид на което претенцията за
имуществени вреди следва да се уважи в пълен размер.
Ищецът
търси обезщетение за забава в размер на законната лихва върху определените
обезщетения, като с оглед чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят дължи лихва за
забава от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване
или на предявяване на претенцията от увреденото лице. От представената
застрахователна претенция се установява датата, на която застрахователят е бил
поканен да заплати обезщетенията - 4.12.2019 г., като в поканата е посочена и
банкова сметка, ***. В случая се търси обезщетение за забава от деня, следващ
15-дневния срок за заплащане на обезщетенията – от 20.12.2019 г., като с оглед
изложеното относно изискуемостта на вземанията, искането се явява основателно.
По
разноските.
Ищецът
има право на сторените от него разноски съразмерно с уважената част от
предявените искове, а именно сумата от 165.69 лева - част от заплатените
държавна такса и депозити за вещи лица.
От представения договор за правна защита и съдействие се
установява, че от страна на ищеца не е било заплатено възнаграждение за
адвокат, тъй като същото е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждение в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го
заплати. Предпоставките на посочената разпоредба са налице, тъй като видно от
представения договор не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна
помощ на материално затруднено лице. Следователно адвокатът има право на
възнаграждение, като според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004 г. в
полза на адв. М. следва да се присъди възнаграждение, което съдът определя в
размер на 550.00 лева.
Ответникът има право на
сторените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от предявените искове, а именно сумата от 384.31лева - част от заплатените
депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 200.00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК ********* да
заплати на Г.Д.Д., ЕГН ********** сумата
от 4 500.00 (четири хиляди и
петстотин) лева - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие настъпило на 30.6.2019
г. пътно-транспортно произшествие, както и сумата от 26.91 (двадесет и шест лева и деветдесет и една ст.) лева
- обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение
вследствие настъпилото на 30.6.2019 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху присъдите обезщетения
от 20.12.2019 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 165.69 (сто шестдесет и пет лева и шестдесет и девет ст.)
лева – разноски за производството съразмерно с уважената част
от исковете, като отхвърля иска за обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над сумата
от 4 500.00 лева до пълния предявен размер от 15 000.00 лева.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца в размер на 550.00 (петстотин и петдесет)
лева, като ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат М.М.М. от Адвокатско колегия, гр. София сумата от
550.00 (петстотин и петдесет) лева - възнаграждение за процесуално
представителство по гр. д. № 828/2020 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА
Г.Д.Д., ЕГН ********** да
заплати на „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК
********* сумата от 384.31 (триста осемдесет и четири лева и тридесет и една
ст.) лева – разноски за производството съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: