№ 38
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110213148 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. А. П., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №22-4332-002330 от 02.03.2022 г., издадено от Началник сектор при ОПП -
СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.3, т.5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30,00
/тридесет/ лева за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба се оспорват фактическите установявания на наказващия орган,
като се твърди превратно тълкуване на наличния доказателствен материал и отсъствие на
укоримо поведение от страна на въззивника. Без да се търси опровержение на факта на
извършено управление на моторно превозно средство на процесната дата и по
продължението на бул.“Цариградско шосе“, се подчертава, че то е било предприето във
връзка с участието на водача и автомобила в организиран протест, за провеждането на който
е било получено разрешение от общинската администрация, а участниците са били
ескортирани от полицейски автомобили до столичния център. Коментират се допуснати
процесуални нарушения, съществено ограничили правото на защита на привлеченото към
отговорност лице и изразяващи се в: непълно описание на мястото на монтиране на знака,
въвеждащ ограничения за движението на тежкотоварни превозни средства; отсъствие на
указание за допустимия тонаж; непрецизност в правната квалификация, обоснована с
неизпълването на бланкетната диспозиция на нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП със съответно на
фактите правило за поведение, ситуирано в разпоредбата на чл.47 от Правилника за
прилагане на Закона за движение по пътищата (ЗДвП); съставяне на АУАН в отсъствието на
нарушителя и с участието само на един свидетел; непосочване на качеството на лицето,
чиято отговорност е ангажирана – собственик или водач на МПС. В алтернатива се излагат
съображения за наличието на предпоставки за подвеждане на фактите под хипотезата на
маловажен случай на нарушение. Формулирана е молба за цялостната отмяна на издадения
1
санкционен акт.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. От процесуалния му представител, преди даване ход на делото, по реда на чл.320, ал.4
от НПК, е постъпило допълнително писмено изложение, в което се открива изявлението, че
доводите в жалбата се поддържат напълно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
отношение по фактите и приложимия закон.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 11.10.2021 г. в Столична община постъпило уведомление по реда на чл.8 и чл.11
от Закона за събранията, митингите и манифестациите от Българска браншова камара
„Пътища“, относно свикване на протест, който щял да бъде проведен на 12.10.2021 г., за
времето от 08:30 часа до 12:00 часа, в гр. София, на бул.“Княз Ал. Дондуков“ и бул.“Цар
Освободител“. Документът бил заведен в деловодството на институцията с вх. №СОА21-
СГ01-786/11.10.2021 г. Било посочено, че мероприятието е във връзка с кампания на
организатора за подкрепа на пътно- строителния бранш в страната. По този повод било
издадено съгласувателно писмо, с рег. №СОА21-СГ01-786/11.10.2021 г. от вр.и.д. Директор
на дирекция „Сигурност“ към Столична община. Била издадена и заповед от кмета на
Столична община, с №СОА21-РД95-495/11.10.2021 г., в т.2 от която изрично било посочено,
че „От 08:00 часа до 12:30 часа на 12.10.2021 г. се забранява влизането на пътни превозни
средства по бул.“Цар Освободител“ между ул.“Г.С.Раковски“ и бул.“Кн. А. Дондуков“, с
изключение на МПС-тата на участниците в протеста“. Изготвената документация била
изпратена за сведение и предприемане на необходимите организационни мерки на различни
институции, сред които и СДВР. Била проведена и работна среща, на която било
доуточнено, че в протеста ще вземат участие около 3000 граждани, със 100 броя единична
механизация, от които 60 броя камиони и 40 броя строителна техника.
На 12.10.2021 г., около 06:00 часа, в гр. София, до парк „Врана“, започнали да
пристигат камиони на участниците в мероприятието. В периода между 06:30 – 07:45 часа те
били ескортирани с полицейски патрулни автомобили до мястото на провеждане на
протеста, като се придвижвали по продължението на бул.“Цариградско шосе“ от района на
парк „Врана“ в посока пл.“Орлов мост“. По разпореждане на правоохранителните органи те
били паркирани в участъка на бул.“Цар Освободител“ между ул.“Георги Сава Раковски“ и
бул.“Княз А. Дондуков“. Данни за така разположените превозни средства били записани в
докладни записки от служители на Сектор „Общинска полиция“ при ООП – СДВР, заведени
с рег. №12095/12.10.2021 г. и рег.№12097/12.10.2021 г. Сред тях бил и товарен автомобил
„Х“, с рег.№ХХХХ, собственост на „Х“ЕАД, управляван от И. А. П..
Изготвените документи били изпратени с обобщаваща докладна записка на
Началника на сектор „Общинска полиция“ при ООП – СДВР. Там те били комплектовани с
останалите материали, касаещи организацията на проведения протест и били предоставени
на вниманието на заместник – директора на СДВР, който ги препратил на Отдел „Пътна
полиция“ за сведение и отношение по компетентност. Те били разпределени за работа на В.
Ф. З. – на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР. След запознаване с тях,
полицейският служител преценил, че И. П. е извършил административно нарушение,
доколкото е управлявал товарен автомобил след пътен знак „В 4“, забраняващ навлизането
2
на такива в пътен участък от бул.“Цариградско шосе“, заключен между бул.“Асен
Йорданов“ и пл.“Орлов мост“. По този повод той съставил срещу жалбоподателя Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№210328 от 07.01.2022 г., в който
били отразени обстоятелствата по нарушението, неговите фактически елементи и правната
им квалификация - нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
А. Л С. като свидетел, но в отсъствието на жалбоподателя, който не бил надлежно поканен
за участие в процедурата. Актът бил връчен на П. на 01.02.2022 г. Последният го подписал,
като вписал, че има възражения. Допълнителни такива в писмена форма постъпили в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН. С тях се оспорвали фактическите конастатации в АУАН относно
нарушението, с твърдението, че П. е водач на превозното средство, но не е негов
собственик. Навеждали се и доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, на 02.03.2023 г. Началник сектор при ОПП-СДВР
издал и атакуваното НП №22-4332-002330, в което били описани обстоятелствата по
нарушението, при пълно съответствие с фактическата обстановка, очертана в иницииращия
административнонаказателното производство акт. На жалбоподателя било наложено
наказание на основание чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП - „Глоба” в размер на 30,00 (тридесет) лева
за нарушение на чл.6, ал. т.1 от ЗДвП. Санкционният акт бил връчен на 31.08.2023 г. на
жалбоподателя. Жалбата срещу него била подадена на 15.09.2023 г. чрез наказващия орган.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите С. и З. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства: докладна записка рег.№513р88724/15.10.2021 г. от ВПД
Началник на сектор „М“ – СДВР, уведомление вх.№СОА21-СГ01-786/11.10.2021 г. от
Българска браншова камара Пътища“, заповед №СОА21-РД95-495/11.10.2021 г. на кмета на
СО, справка-картон на водача И. П., Заповед №513з-9800/14.12.2018 г. на директора на
СДВР, Заповед №8121к-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за
встъпване в длъжност, заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, допълнително споразумение към трудов договор №9/12.01.2016 г., сключен между
„Х“ЕООД и И. А. П., договор за правна помощ, пълномощно за процесуално
представителство, писмен отговор от Столична община, с приложения – проект на
постоянна организация на движението по бул.“Цариградско шосе“, в участъка между
ул.“Асен Йорданов“ и пл.“Орлов мост“, съгласувателно писмо №СОА21-СГ01-
786/11.10.2021 г. от вр.и.д. Директор на дирекция „Сигурност“ – СО, заповед на кмета на
СО, уведомление от БКК “Пътища“, писмен отговор от ОПП – СДВР, вх.
№308439/01.11.2023 г., с приложения – съпроводително писмо от СДВР с приложения –
докладни записки с рег. №12099/12.10.2021 г., рег. №.12095/12.10.2021 г. и рег.
№12097/12.10.2021 г., писмо рег.№4332р-3420/25.01.2022 г., извлечение от АИС – КАТ,
писмен отговор от Българска браншова камара „Пътища“, се рег. №315364/07.11.2023 г. с
прилоение писмо на СО, констативен протокол от Столичен инспекторат.
При проведените непосредствени разпити на свидетелите З. и С., те заявиха, че не
пазят съхранени спомени за случая, а това обстоятелство обуслови предявяването на АУАН
бл.№210328/07.01.2022 г., съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК. Предупредени за
наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, полицейските служители потвърдиха
участието си в съответното качество (актосъставител и свидетел) на етапа на иницииране на
административнонаказателната процедура. Дистанцираха се обаче от конкретика, като не
успяха да споделят повече подробности за нарушението. Принципно споделиха, че е
обичайна практиката, да не им бъде предоставяна информация в списъчен формат относно
участниците в организираните протести. Това обстоятелство е потвърдено не само в
отговора от Българска браншова камара „Пътища“ и представените по делото документи,
касаещи кореспонденцията между организатора на мероприятието и компетентните да го
разрешат, респ. да го контролират институции, но и от докладните записки, изготвени от
3
различни служители на СДВР. Последните изясняват, че именно органите на реда са
събирали данни за участващите в протеста моторни превозни средства. Като допълнение,
свид. С. сподели, че при провеждане на протести те упражняват контролните си
правомощия, изцяло подчинявайки се на разпорежданията на своите висшестоящи, без да
поясни в случая какво е било тяхното съдържание.
Макар и неспособността да се възпроизведат детайли от полицейските служители да
е обяснима с изминалия период от време, рутинността на извършваната дейност и
множеството идентични казуси в рамките на работния график, декларацията на
разпитваните лица, че поддържат изложеното в АУАН, за този съд остава формална,
доколкото тя не намира достатъчна подкрепа от други обективни доказателствени
източници. Следва да се отбележи, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена
сила /подобно разбиране противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и
дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока/. Отразените в него
констатации подлежат на доказване с всички допустими способи за събиране и проверка на
доказателствен материал, установени в НПК. Невъзможността да бъде проверена
правилността на същите указва единствено необезпеченост на тезата на наказващия орган за
извършеното нарушение.
Изводи в противната насока не биха могли да се формират и въз основа на
приобщените материали по преписката, образувана по повод разрешеното от Столична
община публично мероприятие. Макар в представените документи да фигурират данни за
факта на сезиране на общинската администрация от организаторите на протеста по повод
провеждането му, създадената последваща организация и разпределението на контролни
функции между различни институции, наличната информация не може да претендира за
изчерпателност относно конкретните участници, която да изключва от тях превозното
средство, управлявано от жалбоподателя. В своя отговор ББК „Пътища“ са категорични, че
не са представяли списък на лицата или автомобилите, включени в организацията. От
докладна записка, с рег.№513р88724/15.10.2021 г. става ясно, че органите на реда са били
предупредени устно, в рамките на работна среща с организаторите на протеста, само
относно броя на гражданите и превозните средства, които ще бъдат включени. Категорично
е отразено, че в тази ситуация самите полицейски служители са предприели мерки за
проверка на участниците в протеста. Свидетелство за инициативата са докладните записки с
рег. №12095/12.10.2021 г. и рег.№12097/12.10.2021 г., в които са описани регистрационните
номера на около 100 броя превозни средство, в пълно съответствие с предварително
предоставените от организаторите сведения за брой механизирана техника, сред които
фигурира и повереният на П. тежкотоварен автомобил. Същевременно, видно от
представената заповед на кмета на Столична община, в т.2 от нея изрично е разпоредено
пътните превозни средства на участниците в протеста да бъдат допуснати да навлязат в
централната част на гр. София, по-конкретно по бул.“Цар Освободител“, между
ул.“Г.С.Раковски“ и бул.“Кн. Ал. Дондуков“. Така разписано, временно въведеното правило
не предвижда изключения относно вида на моторните превозни средства, а съпоставено и с
останалите документи, в това число предварителните уговорки, налага извод, че включва и
камионите, с които присъстващите са пристигнали и за които общинската администрация и
МВР са били предварително известени. Видно от представената докладна записка, с рег.
№513р-88724/15.10.2021 г., така издаденото разпореждане е съобразено. Била е създадена
организация, при която всички участници, в това число и тези, управлявали тежкотоварни
автомобили (последните също попадат в категорията „моторни превозни средства“), да
бъдат ескортирани от полицейски патрули от парк „Врана“, по продължението на
бул.“Цариградско шосе“ и да паркират по бул.“Цар Освободител“ между ул.“Г.С. Раковски“
и бул.“Княз Ал. Батенберг“. Така установените факти кореспондират напълно с твърденията
на жабоподателя, че той е бил участник в протеста и като такъв в цялост се е подчинявал на
4
разпорежданията на полицейските органи, които са издавани във връзка с неговото
провеждане. В този смисъл и предвид отсъствието на ангажирани от наказващия орган
допълнителни доказателства, за съда остават необорени твърденията на жалбоподателя, че
на 12.10.2021 г. не е нарушил правилата за движение по пътищата на територията на гр.
София. С тези аргументи съдът намира и приобщените писмени доказателства за
неинформативни досежно конкретното проявление на нарушението като виновно поведение
на лице, реализирано в обективната действителност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Съдът след извършена проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на
него НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на
длъжностните лица, които са ги издали. Административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния
давностен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, за законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съставът на настоящата инстанция обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ
елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество,
от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи ефективността на
последващата юрисдикционна наказателна дейност. Чрез съставения акт се сезира
оторизираният административнонаказващ орган със съответния
административнонаказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася
твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид.
Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на
нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена
норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство
между описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното
постановление.
Съставените в конкретния случай АУАН и НП не отговарят на императивните
изисквания на разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото извършеното
5
описание на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение не кореспондира с
изискванията за пълнота на обвинителната теза и възпрепятства адекватното упражняване на
реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва
административнонаказателната принуда.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Съгласно посочения текст: „Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“ Прецизният прочит на акта
и на наказателното постановление обаче показва, че словесното описание на вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение не предоставя нужната конкретизация на мястото на
извършване на простъпката. При неговата формулировка компетентните органи са посочили
като правнорелевантно за отговорността на нарушителя, че управлението на МПС е
реализирано в разрез със забрана за навлизане на товарни автомобили „по бул.“Цариградско
шосе“…с посока на движение от бул.“Асен Йорданов“ към пл.“Орлов мост“. Отсъства
обаче информация къде именно е бил разположен знакът „В4“, респ. била ли е указана,
съобразно чл.48, ал.1 от ППЗДвП, с допълнително число под съответния символ, конкретна
маса на превозното средство, в който случай ограничението ще се отнася за онези
автомобили, които я надвишават. Тези пояснения са били необходими, доколкото видно от
представената от Столична община схема на постоянната пътна сигнализация на
бул.“Цариградско шосе“, в посока столичния център, в участъка между бул.“Асен
Йорданов“ и пл.“Орлов мост“ пътни знаци от категрията „В4“ са разположени на поне три
различни места. Така установеното поставя основателния въпрос, за нарушение на кой
именно знак от целия пътен участък е ангажирана отговорността на жалбоподателя, респ.
как е установено, че правилата за движение са пренебрегнати именно там. Що се отнася до
отсъствието на конкретика относно тонажа на товарните автомобили, видно отново от
представената схема от Столична община, под изображението на всеки от ограничителните
знаци фигурира различна стойност. Ангажирането й сред описанието на фактите, ведно с
допълнителни данни относно масата на управляваното от жалбоподателя превозно средство,
са били от значение за преценката, дали въобще се касае за административно нарушение.
Обсъдените пропуски засягат съществени обективни признаци от състава на
вмененото нарушение, обуславящи неговата съставомерност. Те следва задължително да
присъстват в обстоятелствената част на наказателното постановление. Елементите от
състава на нарушението е незаконосъобразно да се извеждат по подразбиране и/или по
предположение от доказателствените материали, още по- малко за неговото установяване да
се използва техника на препращане към съдържанието на документи или изявления,
съществуващи като факти извън материализираното волеизявление на наказващия орган.
Последните биха могли да се ползват единствено с оглед тяхната доказателствена стойност
за установяване съществуването на твърдени обстоятелства. Констатираните пропуски са
съществени, доколкото са лишили санкционираното лице от възможността да съобрази и да
изгради пълноценно и ефективно своята защита съобразно предявеното му изначално
административно обвинение, чиито параметри се детерминират със съставения АУАН и се
очертават окончателно посредством издаденото наказателно постановление.
При така констатираните пропуски във фактическото описание на нарушението,
което не би могло самостоятелно да очертае параметрите на претендираната отговорност,
съдът намира за напълно резонни и възраженията на жалбоподателя относно
несъответствието между фактическо и правно обвинение, формулирано, както в АУАН, така
и в НП, а оттам и допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана на основание чл.
183, ал. 3, т. 5 от ЗДвП, като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста/
лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП. За така вмененото неизпълнение на правно
6
предписание, свързано с преминаване на червен сигнал на светофарна уредба, при
възпроизвеждане на фактическите констатации в АУАН, същите не са получили адекватна
материалноправна квалификация. Диспозицията на възприетата от актосъставителя орган
разпоредба на чл. 6, т. 1 ЗДвП, която повелява, че „участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение….с пътните знаци“, е обща и бланкетна. Тя въвежда общо
правило за поведение, което не може да бъде самостоятелно инкриминирано, като
пораждащо задължения за водач на МПС (в този см. Решение № 160 ОТ 14.04.2020 г. по н.
д. № 667/2019 г., ІІІ НО на ВКС и Решение № 2198 от 3.04.2023 г. на АдмС - София по адм.
д. № 1482/2023 г.) Същата е следвало да бъде изпълнена и да намери своята конкретизация
посредством задължителна привръзка към чл.47, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона
за движение по пътищата, както и с тази на чл.48, ал.1 от същия подзаконов нормативен акт,
доколкото именно в тези текстове е предписано конкретното значение на пътен знак В4,
ведно с изричното указание за превозни средства с каква маса то се отнася. Доколкото в
АУАН и в НП не се открива описание на товарните превозни средства, чието движение е
ограничено, съобразно техния тонаж, респ. не става ясно с кой от всички знаци, различени
върху представената от общинската администрация пътна схема, се свързва нарушението, то
и цифровата квалификация допълнително предпоставя непълнота на обвинителната теза и
основание да се приеме, че наказателното постановление е издадено при съществено
нарушаване на императива, установен с нормата на чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН.
Допуснатите пропуски при описанието на фактически обстоятелства в АУАН и НП
водят до неопределеност на предмета на доказване и невъзможност за проверка наличието
на материалноправните предпоставки за налагане на наказание. В производството, на
основание чл.63 от ЗАНН, въззивният съд може да потвърди или да измени наказателното
постановление, но не и да внася промени в правната квалификация и във фактите, които я
обосновават. Изискването към всеки гражданин да познава действащото в страната
законодателство, не дерогира задължението на органите да съблюдават минимално
изискуемото съдържание на своите актове, в случаите на иницииране на наказателни
процедури, доколкото подобно разбиране противоречи не само на императивните правила
на ЗАНН и приложимите по силата на чл.84 от ЗАНН разпоредби на НПК, но и на
разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Дори и да не бъдат споделени аргументите относно наличието на формално
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, съдът намира, че се разкрива
недоказаност на фактическите твърдения на административнонаказващия орган, която не
може да бъде преодоляна. Съдържанието на свидетелските показания, събрани в хода на
съдебното следствие, анализирани заедно с възраженията на нарушителя и наличните по
делото документи, не служи за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване.
Изявленията на полицейските служители, разпитани пред съда, са напълно неинформативни
относно протеклата полицейска проверка и установеното в нейния ход. Неясни остават
източниците, върху които те са се позовали към момента на контролната си дейност, за да
достигнат до извод за наличие на нарушение на правилото на чл.6, т.1 от ЗДвП. Остава без
обяснение и причината, поради която напълно са игнорирани писмените документи,
отразяващи създадената по повод протеста, чието провеждане е било съгласувано със
Столична община, организация под ръководството на полицейски органи. Тя, впрочем,
изключва субективните признаци на проявата на П. и я лишава от възможността да бъде
квалифицирана като административно нарушение. В тази насока съдът се позовава върху
приобщените докладни записки, изготвени от СДВР, в които, както бе посочено при анализа
на доказателствата, са описани етапите от предприетите от органите на реда мерки за
контрол във връзка с провеждането на протеста, включващи ескортирането с патрулни
автомобили на СДВР на тежкотоварните превозни средства, управлявани от участниците в
него, от сборния им пункт пред парк „Врана“ до мястото на мероприятието – бул.“Цар
Освободител“, респ. паркирането им там. Така създадена, организацията е била поставена в
7
унисон и с предписанието, произтичащо от заповедта на кмета на Столична община, с която
временно е въведено разрешение за навлизане на автомобили, в т.ч. и товарни, на
участниците в протеста, в централната градска зона. Установените факти изключват
виновно поведение на водача П., както в проявната форма на умисъл, така и по отношение
на непредпазливостта, което придава несъставомерност на вменената му с издаденото
наказателно постановление проява и възпрепятства реализирането на неговата отговорност.
От тази гледна точка не е постигната пълна доказаност на деянието и вината на дееца,
необходими за реализирането на неговата отговорност. Проведеният анализ на данните,
събрани преди издаването на наказателното постановление е некоректен, доколкото е
позован на доказателствена дейност, белязана от пропуски и предпоставила ангажиране на
отговорност чрез презюмиране на факти, за които не е постигнато категорично познание.
С оглед обсъдените процесуални пороци в протеклата процедура и недоказаността на
административното нарушение този съдебен състав счита, че не е необходимо да бъде
вземано отношение по другите възражения, наведени с жалбата срещу издадения
санкционен акт.
Съобразно така изложените фактически и правни доводи, съдът приема, че
административнонаказателното производство по налагане на административно наказание е
опорочено от нарушения на формата на актовете, както и не е проведено всестранно и
пълно, поради което и деянието остава недоказано от субективна страна. Тези констатации
мотивират извода, че издаденият санкционен акт е незаконосъобразен и необоснован,
поради което следва да бъде отменен.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-002330 от 02.03.2022 г., издадено от
Началник сектор при ОПП - СДВР, с което на И. А. П., ЕГН **********, на основание
чл.183, ал.3, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 30,00 /тридесет/ лева за нарушение на забраната по чл.6, т.1
от ЗДвП, като незаконосъобразно и неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8