РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Кюстендил, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
в присъствието на прокурора Ивайло Илиев
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600564 по описа за 2021 година
Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда №12/01.10.2021 г. на Дупнишкия районен съд, постановена по НОХД №
570/2021 г. по описа на ДнРС подс. В. Г. В. е признат за виновен в това, че на 13.09.2020 г. в ЗООТ
Самораново е държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество с нето
тегло 0,29 грама със съдържание на активно действащ компонент- амфетамин 17,6 % на стйност 8,
70 лева, като случаят е маловажен- престъпление по чл.354а, ал.5 НК. На осн. чл.54 НК му е
наложено наказание глоба в полза на държавата в размер на 500 лева, като подсъдимият В. е
оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 НК. Със същата
присъда е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението и са му
възложени разноските по делото.
Присъдата се протестира от И.ВЛ- прокурор в РП- Кюстендил в оправдателната й част
по повдигнатото обвинение по чл.354, ал.3, пр.2, т.1 НК, като се твърди, че тя противоречи на
материалния закон. Сочи се, че мотивите на ДнРС, че деянието следва да се квалифицира по
привилегирования състав на чл.354а, ал.5 НК, са неправилни. Изтъкват се доводи, че предходните
осъждания на подсъдимия разкриват висока степен на обществена опасност на дееца, а
извършването на деянието- по време на изтърпяване на наказани лишаване от свобода в
пенитенциарно заведение- и на самото деяние. Иска се отмяна на постановената присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимия бъде ъ.осъден по първоначално повдигнатото
обвинение и му се наложи ефективно наказание.
1
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител поддържа протеста пред
окръжния съд, пледира за осъждане на подсъдимия по повдигнатото обвинение и налагане на
справедливо наказание.изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Защитникът на подс. В.- адв. С.ИЛ оспорва протеста и пледира за потвърждаване на
присъдата на ДнРС.
Ответникът по протеста В. Г. В. моли присъдата на ДнРС да бъде потвърдена.
Кюстендилският окръжен съд, след проверка на фактическия и доказателствен
материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл. 334 НПК и след като провери на осн.чл. 313 и чл.314 НПК изцяло правилността
на присъдата, счита, че протеста жалба е допустим, доколкото е предявен от надлежна страна в
наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество, същият е неоснователен
поради следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с
процесуалния ред необходимия обем доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на
доказване, като е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност. Фактите по делото са
правилно установени. От доказателствения материал по делото се установява следната фактическа
обстановка:
Подс. В. е осъждан два пъти по НОХД № 2/2018 г. и по НОХД № 347/2019 г. и двете
по описа на РС-Радомир, съответно за престъпления по чл. 343б, ал.3 и чл. 343б, ал.4, вр. с ал.3 от
НК, като е изтърпял поотделно наложените му наказания „лишаване от свобода“ за времето от
12.11.2019 г., до 24.04.2020 г. и от 24.04.2020 г., до 25.09.2020 г., в ЗООТ с. Самораново към
Затвора в гр. Бобов дол. Същият работел през дните от седмицата на външен обект във фирма
„***“ ООД, гр. Дупница
Към датата - 13.09.2020 г. подс.В. все още изтърпявал наложено му по-рано наказание,
като бил настанен в ЗООТ - с. Самораново, в спално помещение № 3, на втория етаж, заедно със
св.Г.ВЛ, Р. ГЛ, А.АЛ и други лица. Там били разположени легла за всеки от настанените там
лишени от свобода, както и по един метален шкаф за всеки от тях, който бил пригоден да се
заключва от съответния лишен от свобода, който го ползва с катинар.
Около 13:30 часа в спалното помещение са намирали посочените по- горе свидетели.
В стаята пристигнал дежурният надзирател – св.В.АЛ, заедно със св. СЛ, като решили да
извършват проверка на спалното помещение за съхранение на забранени вещества. Пристъпили
към проверка подред по шкафовете след отключване от ползващото го лице. След като проверката
достигнала до заключения метален шкаф на подс. В. ,надзирателите наредили той да бъде извикан,
за да отключи шкафа си за проверка. Той влязъл и в тяхно присъствие, както и на св. АЛ,
отключил шкафа. По време на проверката св. С. открил вътре на средната полица в шкафа, под
ролка от тоалетна хартия ,поставени два броя топчета от найлонов плик, съдържащи увито в тях
бяло прахообразно вещество. На въпрос към подсъдимия дали са негови, той отговорил
положително в присъствието на всички лица и признал пред тях, че са негови.
След това проверката била незабавно прекратена до идване на органите на МВР.
Пристигналият на място разследващ орган съставил протокол за доброволно предаване; направен
бил полеви наркотест на веществото, което реагирало положително на амфетамин. То било
измерено и описано в протокол за мерене на открит наркотик. От изготвената от в.л. Г. ФХЕ е
установено, че нетното тегло на наркотика е 0.29 гр. и същото представлява високорисково
2
наркотично вещество със 17,6 % съдържание на активен, наркотично действащ компонент
/амфетамин/.
Видно от мотивите на първоинстанционната присъда ДнРС е направил анализ на
всички доказателствени източници, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в
съвкупност. В мотивите на присъдата си ДнРС е изложил доводи за причините, поради които е
кредитирал показанията на посочените свидетели, както и на останалите доказателствени
материали и е изложил и мотивите за това, респ. в тази насока е спазил изискванията на разп. на
чл. 305, ал.3 НПК. ДнРС е кредитирал като доказателствено средство и обясненията на
подсъдимия, като се е съобразил с двоякия им характер- от една страна като гласно пряко
доказателствено средство, а от друга - като израз за защитната му позиция. Същевременно
мотивите на присъдата не сочат ДнРС да е нарушил принципите на наказателния процес да
изгради вътрешното си убеждение единствено и само върху доказателства, които са били събрани
по надлежния процесуален ред- чл. 14, ал.1 НПК. Той нито е изопачил доказателствата, на които
се е позовал, нито пък е игнорирал други, които би ползвала прокуратурата, доколкото пък от
друга страна е длъжен да събира както уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг. от разп.
на чл. 107, ал. 3 НПК. Анализираните от КнРС доказателствени източници, преценени и
поотделно, и в съвкупност, навеждат на единствен, изключващ всякакво съмнение извод- за
доказаност на релевантния за обвинението факт- че на инкриминираната дата подс.В. е държал
високорисково наркотично вещество.
Този фактически въпрос е безспорен, като КнОС дължи отговор на спорния по делото
правен въпрос- дали деянието покрива признаците на основния състав за държане на
високорискови наркотични вещества по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 НК или същото представлява
маловажен случай по см. на чл.354а, ал.5 НК.
КнОС изцяло се солидаризира с извода на ДнРС, че престъпното поведение на
обвиняемото лице се субсумира под наказуемия състав на чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1
от НК. Доколкото мотивите на протеста са свързани с невъзможността да се приложи нормата на
чл.93, т.9 НК, следва изрично да се анализира нейното съдържание.
Тази разпоредба е налице тогава, когато извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства преставлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Деянието на общо основание е престъпление, но в
сравнение с другите прояви от съответния вид е по- малко тежко, респ. се наказва в предвидените в
специалната част случаи, като за тях е предвидено по- леко наказание.
Не може да се отрече, че с разпоредбите на чл.354а, ал.3 и ал.5 НК се защитават важни
обществени отношения, свързани със здравето на личността, с които се поставя под опасност
живота и здравето на неограничен кръг хора и режима на наркотичните вещества. Това
обстоятелство е преценено от законодателя при криминализиране на тези действия. С този вид
престъпления сериозно са засегнати обществените отношения, свързани със здравето на младите
хора, употребяващи марихуана, тъй като тя е в списъка на високорисковите наркотични вещества.
Налице и висока динамика на този род престъпни деяния понастоящем в страната. За да се
определи като престъпно едно конкретно поведение обаче, то следва да покаже типичната за този
тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на
санкционни средства и да ги направи обществено приемливи.
3
Обществената опасност на деянието е обективно качество и при преценка степента на
въздействие върху обекта и липсата на неблагоприятни последици извън него, следва да се
обсъдят всички обстоятелства, които са от значение за установяването й, респ. да се отчете като
фактор и дълбочината на неблагоприятното въздействие- дали обектът на посегателство е поставен
в опасност или е увреден. В случая откритото наркотично вещество е в нищожно количество – в
две топчета съответно от 0,06 грама и 0,23 грама, което сочи, че същия го е държал за лична
употреба (в миналото си е употребявал такива вещества). Стойността му- 8,70 лева също е
минимална. Тези обстоятелства сочат, че с това количество амфетамин не може да се повлияе
върху здравето на повече от едно лице, респ. не е налице увреждане на обществените отношения в
голяма степен.
КнОС не приема доводите на КнРП, че деянието разкрива висока степен на обществена
опасност на самия деец. Действително, то е извършено по време на изтърпяване на наказанието ЛС
в условията на изолация. При внимателен прочит на справката му за съдимост обаче се установява,
че това е първото му ефективно изтърпяване на това наказание. Същият е имал две влезли в сила
ефективни присъди, все за перстъпления по чл.343б, ал.3 НК, като второто деяние извършено в
изпитателния срок на първата присъда. Т.е. не са налице данни същият да е с трайно установени
противообществени нагласи. От друга страна по делото е представена характеристична справка от
Кмета на с. Копаница, от която се установява, че същият е трудолюбив, възпитан и добронамерен,
не е конфликтен, работи и се включва в обществени мероприятия в общността на селото, в което
живее; както и че е единствена морална и финасова опора на своята самотна майка. Представен е и
трудов договор №97/28.01.20221 г. с фирма «****» ООД, от който се установява, че работи като
строител след излизането си от затвора. Тези обстоятелства, съчетани с факта, че понастоящем
същият не се намира в условията на изолация, респ. не би могъл да влияе отрицателно върху
останалите лищени от свобода в пенитенциарното заведение, сочат, че независимо от двете си
осъждания за престъпления по чл.343б, ал.3 НК, подсъдимият не е лице с висока степен на
обществена опасност.
В този аспект изводите на ДнРС, че деянието на В. осъществява признаците на
престъпния състав на разп. на чл. 354а, ал.5 НК, са напълно обосновани. Подс. В. е държал на
13.09.2020 г. в ЗООТ Самораново високорисково наркотично вещество. Налице са обаче следните
обстоятелства- незначителност на вредните последици; обстоятелството, че количеството и
стойността на веществото са изключително ниски; наличието на положителни характеристични
данни за дееца след излизането му от затвора, направеното самопризнание веднага след откриване
на деянието и факта, че упражнява обществено полезен труд. Те характеризират конкретното
деяние и дееца като такива с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид. Следва изрично да се подчертае, че за
обществената опасност на едно деяние се съди и от настъпилите общественоопасни последици- от
резултата, който в действителност е настъпил, а не от предполагаемите бъдещи вреди, които при
друга обстановка биха били настъпили. В този смисъл стойността на вредата, и данните за субекта
на престъплението, както и всички гореизброени по- горе обстоятелства не могат да не бъдат
отчетени при преценка на обществената опасност на деянието и мотивират окръжния съд да се
съгласи с извода на ДнРС, че деянието представлява маловажен случай по см. на чл.93, т.9 от НК
и че същото следва да се квалифицира по чл.354а, ал.5 НК са напълно правилни и
законосъобразни.
Предвид гореизложеното, КнОС намира, че като е оправдал подс. В. по първоначално
4
повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 НК и го е осъдил по привилегирования състав
на чл.354а, ал.5 НК, ДнРС е приложил правилно закона и е постановил закосъобразен и обоснован
съдебен акт. Изтъкнатите в тази насока доводи на ДнРС- както от обективна, така и от субективна
страна, са съобразени с материалния закон и се споделят от настоящата инстанция изцяло (в това
число и относно доводите за неприложимостта на чл.9, ал.2 НК и липсата на нарушение на
правилото ne bis idem с налагането на дисциплинарно наказание от затворническата
администрация), без да е необходимо да бъдат преповтаряни.
При определяне на наказанието първоинстанционният съд е наложил същото, като се е
съобразил с минимума и максумума на предвиденото наказание.Правилно е отчетено, че налице
неприложимост на разпоредбата на чл.78а от НК поради предходните му осъждания; съобразени
са смегчаващите (възраст, тежко семейно положение, трудови навици) и отегчаващите
отговорността обстоятелства (наличие на предходни осъждания, липса на критичност и време на
извършване на деянието- по време на изтърпяване на наказанието ЛС). В този аспект налагането
на наказанието „глоба“ в размер на 500 лева е обосновано е определено при баланс на тези
обстоятелства. Така определения размер на наказанието „глоба“ е справедлив, съобразен е с
доходите на дееца и ще способства за неговото превъзпитание. Целите на наказателната репресия
по чл.36 от НК успешно ще се постигнат чрез това наказание, а не с абстрактна и несъобразена с
конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието. В този аспект определянето на
наказанието е обосновано.
В частта за разноските и за веществените доказателства присъдата също следва да се
потвърди като правилна и законосъобразна.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334 т.6 НПК вр. чл.338 НПК,
окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 12 от 01.10.2021 г., постановена от Дупнишкия районен
съд по НОХД № 570/2021 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5