№ 15972
гр. С, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СРС, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110129621 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо и чл. 86 ЗЗД от Г. Д. Г. срещу СРС за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 222,87 лв, представляваща недължимо платена на 14.10.2020 г. сума, ведно
със законната лихва от 22.05.2024 г. до окончателното плащане на задължението и за
сумата 8,93 лева – обезщетение за забава за периода от 08.02.2024 г. до 21.05.2024 г.
Ищецът твърди, че погрешно е внесъл по банкова сметка на ответника сумата от
222,87 лева на 14.10.2020 г., приемайки че за същите е осъден по НОХД № 7297/2018 г.
Впоследствие по изпълнително дело при ЧСИ ММ тази сума била събрана като разноски по
НОХД като дължима на СДВР, което обстоятелство според ищеца не било ясно от
диспозитива на Присъда от 22.10.2019 г. по НОХД №7297/2018 г. Посочва, че на 08.02.2024
г. отправил покана до ответника за връщане на сумата като посочил банкова сметка, но не
получил изпълнение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Твърди, че редът за възстановяване на погрешно внесени държавни такси в
СРС е уреден с правила, утвърдени със Заповед № АС-352/08.09.2020 г. на
административния ръководител на СРС, съгласно които молбата за възстановяване е била
докладвана на председателя на 8-ми състав на СРС, който се произнесъл с разпореждане от
03.09.2024 г. за възстановяване на сумата и на 18.09.2024 г., след разпореждане на
административния ръководител на съда, сумата била възстановена на ищеца. Претендира, че
към дата на предявяване на исковата молба за ответника не е било налице задължение за
възстановявана сумата, т.к. последното е възникнало след получаване на разпореждането на
председателя на СРС. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
За основателността на иск с правно основание чл. 55, ал., предл. 1 ЗЗД е необходимо да
бъде установено даването на сума без основание, т.е. при изначална липса на основание.
Ответникът следва да установи, че е налице валидно основание да получи сумата.
1
Не се спори между страните и се установява от представеното преводно нареждане от
14.10.2020 г., че ищецът е заплатил по банкова сметка на ответника сумата 528 лева. Не се
спори между страните и че част от същата в размер на 222,87 лева е недължимо платена на
ответника, поради липсата на основание за получаването й от СРС. С покана от 08.02.2024
г. ищецът поискал връщане на недължимо заплатената сума. Установява се и че след
получаване на исковата молба – на 03.09.2024 г. е разпоредено възстановяване на сумата от
222,87 лева по банкова сета на ищеца, което е извършено на 18.09.2024 г., видно от
представеното бюджетно платежно искане.
Изрично с доклада по делото съдът е указал на ответника, че е в негова
доказателствена тежест да докаже съществуването към момента на извършеното от ищеца
плащане на валидно основание за получаване и задържане на посочената парична сума.
Такова не е въведено в процеса и съответно не е доказано, поради което и е доказано
възникване в полза на ищеца на претендираното вземане. В хода на процеса е настъпило
погасяване на задължението от страна на ответника, което обстоятелство на основание чл.
235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено.
Предвид посоченото предявения иск следва да бъде отхвърлен поради погасяване на
вземането чрез плащане в хода на процеса.
По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД
За установяване дължимостта на обезщетение за забава в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответника за изпълнение на установеното главно задължение. В
случая се установява възникването на вземане в полза на ищеца за дадени без основание
парични средства. Съгласно приетото Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 5/2017 г., ОСГТК при връщане на дадено при начална липса на основание в
хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от
поканата да изпълни. В случая се доказва , че ищецът е отправил покана за връщане на
недължимо внесената сума в едномесечен срок от представената покана с вх. № 29000942 от
08.02.2024 г. Следователно с изтичане на предоставения срок ответникът е изпаднал в забава
и считано от 09.03.2024 г. до 21.05.2024 г. дължи обезщетение за забава в размер на 6,32
лева, за който размер и период следва да се уважи иска по чл. 86 ЗЗД . Неоснователна е и
следва да се отхвърли претенцията за разликата над сумата от 6,32 лева до пълния предявен
размер от 8,93 лева и за периода от 08.02.2024 г. до 08.03.2024 г., тъй като преди да изтече
предоставения едномесечен срок за изпълнение ответникът не е изпаднал в забава и не
дължи обезщетение. Предвид настъпилото плащане в хода на процеса следва да бъде
определена и законната лихва от подаване на исковата молба - 22.05.2025 г. до датата на
плащането 18.09.2024 г. в размер на 10,16 лева
Неоснователни са възраженията на ответника, че към датата на подаване на исковата
молба не е било възникнало задължение за връщане на сумата, тъй като същото е
възникнало след получаване на разпореждането на председателя на СРС, 8-ми състав.
Вътрешните правила, на които се позовава ответникът, могат да организират и регулират
вътрешната процедура, по която да действат неговите служители във връзка с връщането на
недължимо получени суми, но не могат да дерогират общите принципи и правни норми.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, има право на
сторените разноски съразмерно на уважената част от исковете – 48,07 лв за държавна такса и
288,44 лева за адвокатско възнаграждение.
На адвоката, предоставил на ищеца безплатна адвокатска помощ в производството по
делото, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 288,44 лева от общо
определено на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв. възнаграждение в размер на 300 лева
съобразно фактическата и правна сложност на делото и действително реализираната от
2
адвоката работа, без съдът да дължи определянето му при съблюдаване минималните
размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС.
Ищецът дължи разноски на ответника, съразмерно на отхвърлената част от иска за
обезщетение за забава, в размер на 3,85 лева от общо определени 100 лева за
представителството му в производството.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр, С, кв. Р, ул. ***-ва
срещу СРС осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от
222,87 лв, представляваща недължимо платена на 14.10.2020 г. сума, поради настъпило в
хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД СРС да заплати на Г. Д. Г. с ЕГН **********
и адрес: гр. С, кв. Р, ул. ***-ва сумата 6,32 лева – обезщетение за забава за периода от
09.03.2024 г. до 21.05.2024 г. и сумата 10,16 лева – законна лихва от 22.05.2024 г. до
18.09.2024 г. върху сумата 222,87 лв, представляваща недължимо платена на 14.10.2020 г.
сума като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения
размер 6,32 лева до пълния предявен размер 8,93 лева и за периода от 08.02.2024 г. до
08.03.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СРС да заплати на Г. Д. Г. с ЕГН
********** и адрес: гр. С, кв. Р, ул. ***-ва в размер 48,07 лева – разноски за
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. СРС да заплати на
адвокат К. Д. Д. с л. № ********** на ВАдС, вписан в САК с адрес на кантората: гр. С, бул.
ДП № 111-113, ет. 2, офис 2 сумата 288,44 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска защита на Г. Д. Г. с ЕГН ********** в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ГГ. Д. Г. с ЕГН ********** и адрес:
гр. С, кв. Р, ул. ***-ва да заплати на СРС сумата 3,85 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка с
IBAN BG40UNCR7000152141224.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при СРС: _______________________
3