О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
26. 08 2019 год. гр. Варна
Варненски окръжен съд – наказателно отделение – в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДЕЯН ДЕНЕВ
СТОЯН ПОПОВ
като разгледа материалите по ЧНД № 824 по описа на Варненски окръжен съд за 2019год. и взе предвид данните по делото констатира следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал. VІ от НПК, инициирано с жалба от Е.М.Х. срещу определение № 91 / 13 05 2019 г.по ЧНД № 119/ 2019 г. на ДнРС, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 160 /18 год., по описа на РУ МВР Девня, водено за престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК, осъществено с това, че на 30 05 2018 год. спрямо жалбоподателя била отправена закана за убийство, като заканването би могло да възбуди основателен страх за осъществяването й.
Излагат се съображения в подкрепа на оплакване срещу неправилността на атакувания съдебен акт и на направените от прокурора изводи и се настоява, съдът да отмени обжалването определение.
За да се произнесе по инвокираните с жалбата възражения срещу становището за правилност на прекратяването, въззивният състав съобрази следното :
Естеството на производството предполага произнасяне по същество, във връзка с въззивен контрол за правилното приложение на Закона в досъдебната фаза на производството, поради което настоящият състав е длъжен да посочи, че за да бъде прекратено наказателното производство на избраното от прокурора процесуално основание, следва безспорно да се установи, че деяние не е извършвано въобще или че извършеното не е престъпно. Не е достатъчно да бъде констатирано, че такова няма по времето, посочено в постановлението за образуване на производството или по описания престъпен състав.
Въззивния съд обаче не намери, в постановлението за прекратяване или в потвърдилото го съдебно определение да са получили дължим и аргументиран отговор въпросите, свързани с предмета на доказване и главния доказателствен факт.
За да приеме, че е налице основанието за прекратяване на наказателно производство, ситуирано в чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, прокурорът е описал фактология, според която постр. Х. работел като водопроводчик към „В и К“ ООД гр. Варна и обслужвал с. Ч, общ.С
По повод службата си се намирал в неприязнени отношения с свидетелите К. и И. Г, който преди време му били нанесли побой.
На 30 05 2018 г.св.Х. бил в сградата на „В и К“ в гр.С Там влязъл и св.К.Г., който виждайки го, започнал да го обижда и да го приканва да излезе извън стаята, за да се „ разберат“. Тъй като в стаята имало и други хора, за да тушира напрежението, св. Х. излязъл навън, където К.Г. продължил с заканите – казал му че ще го убие, като го наръга с нож и ще го излежи. Продължил да го псува и обижда по друг начин. Закани за саморазправа отправил и сина му – св. И.Г.. Двамата се заканвали и на семейството на Х.. Тези действия били възприети от свидетелите С, А и А.
За да стигне до извода, че не е осъществен състав на престъпление по чл.144 ал. 3 от НК, прокурорът се е аргументирал с това, че Г не притежавали огнестрелно или неогнестрелно оръжие и не страдали от психични заболявания. Не били установени и други сигнали за отправяни подобни заплахи от двамата. Ето защо, заключил прокурорът, липсвали доказателства, че към момента на деянието заканата е била така отправена, че да сочи на действителна заплаха.
Деянието, продължава той, не било съставомерно и като хулиганство. След теоретичното разяснение каква би следвало да бъде обективната и субективната съставомерност на това престъпление е заключено, че конкретното деяние следва да се приеме като административно нарушение, санкционирано по УБДХ.
Съдебните правомощия в настоящото производство се свеждат до проверка на обосноваността и законосъобразността на прокурорските изводи, изложени в постановлението за прекратяване на делото.
Тоест, съдът не бива да отговоря на въпроса, следва ли да се прекрати досъдебното производство и на какво основание, а на този, правилно ли прокурора го е прекратил.
В изпълнение на тези си задължения настоящия състав намира, че постановлението е неправилно.
Към делото е приложени свидетелства за съдимост на К.Г. и на И.Г..От тях се вижда, че са осъдени за това, че през 2015 г. в съучастие са нанесли на пострадалия Х. побой, в следствие на което му причинили съставомерни като телесна повреда наранявания.
Това обстоятелство е достатъчно да опровергае прокурорския извод, че последващата, оправена от двамата закана не е била в състояние да породи у пострадалия основателен страх за осъществяването й, след като те вече веднъж са посягали на телесната му неприкосновеност.
А че закана е имало и че дейците се са заканили именно с убийство е установено чрез описаните свидетелски показания.
Съдът не намери връзка между това, че дейците на притежавали оръжия и не страдали и от психични заболявания с извода за несъставомерност на деянието. Тази теза се е прокрадвала още по време на разследването, видно от задаваните насочващи въпроси, но заканата може да бъде осъществена не само с конклудентни действия, а може да бъде отправена устно или дори писмено. Както бе споменато, намерението на извършителя да осъществи заканата не е важно за съставомерността на деянието от субективна страна, а е достатъчно съзнаването му, че тя ще възбуди у пострадалия основателен страх за осъществяването й.
Психичното заболяване в зависимост от тежестта си, води до непрестъпност на деянието или ненаказуемост на извършителя. В случая обаче, изтъкването на отсъствието цели внушение, че след като извършителят е декларирал, че е болен и нищо няма да му се случи, ако убие пострадалия, то заканата е била негодна да внуши страх от осъществяването й, щом е доказано че не е.
На второ място, прокурорът е запазил мълчание, защо ако според него не е налице закана с убийство, не е налице и закана с друго престъпление, водеща до преквалифициране на деянието по чл. 144 ал. 2 от НК.
Макар и по делото да е спестен труда за изискване и прилагане на длъжностна характеристика на пострадалия, както и, впрочем, този за мотивиране на декларацията на разследващия, наименована „заключително мнение“, от материалите по делото може да бъде направен извод, че пострадалия Хасан е бил приет от прокуратурата за „длъжностно лице“, след като е внесла обвинителен акт за извършено срещу личността му престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 1 от НК.
Не се споделя и извода, че деянието не може да се приеме за едро хулиганство и квалифицира като такова по чл. 325 от НК.
Установеното поведение на Г изразява явно неуважение към обществото и е в грубо нарушение на установения правов ред. Налице е, макар и извършена по личен мотив, публична брутална демонстрация на безнаказаност и несъобразяване с правилата на поведение. Показателен е факта, че пострадалият е бил посъветван да се премести от кабинета си, за да не разгневи извършителите, който, посещавайки работното му място, целели саморазправа.
Не пострадалият следва да приеме удобно за извършителите поведение, а те трябва да се съобразят със законовите норми, бранещи обществения ред и спокойствие. Подобно поведение е престъпно и не следва да се неглижира, тъй като е в противоречие не само с наказателните материалноправни норми, а и с целите на личната и генерална превенции.
Прокурорът принципно е описал обективната и субективна съставомерност на обсъжданите деяния по чл. 144 ал. 2 или 3 и 325 ал. 1 от НПК, но е направил необоснован извод за относителността им към конкретната казуистика.
Необосноваността на постановлението за прекратяване го прави и незаконосъобразно, което от своя страна предполага отмяна на първоинстанционното определение и на потвърденото с него прокурорско постановление.
За пълнота на изложението следва да се спомене и това, че към настоящия момент извършителите не са наказани по административен ред за това деяние. Уточнението е необходимо, за да предотврати последващо прекратяване на наказателното производство, основано на принципа non bis in idem.
Поради изложеното и на основание чл. 243 ал. VІІ от НПК, въззивният състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 91/ 2019 г. на РС Девня и потвърденото с него постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 160 /18 год.,по описа на РУ МВР Девня,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :