ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21.05.2018г. гр.А.
А.ки районен съд
гражданска колегия
на 21.05 (двадесет и първи МАЙ) две хиляди
и осемнадесета година
в закрито съдебно заседание в следния състав:
Съдия: Мария Дучева
като разгледа докладваното от съдията Дучева
гражданско дело №258 по описа на РС-А. за 2018г., установи:
Подадена е искова молба oт
Т.К.
Р. с ЕГН:********** с постоянен адрес: *** и Ш.Р.Р.,
ЕГН: **********, адрес: ***, против Е.Щ.Ж. с ЕГН-**********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че ищците и ответника са съсобственици на самостоятелен
обект - ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена
площ от 118 кв.м., състоящ cc от три стаи, хол, всекидневна, кухня, баня,
тоалетна и коридор, ведно с две помещения - килер и кухня с южно изложение от
приземният етаж - маза и ГАРАЖ с площ от 18 кв.м.с административен адрес гр.А.,
***при квоти 99,37 ид.ч. за ищците и 0,63 ид.ч.за ответника,
Поради което ищците молят да им бъде разпределено реалното ползване и
управление на целия имот.
В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че Е.Щ.Ж. ползвайки реално
своята идеална част пречи на ищците да бъдат въведени във владение на целия
недвижим имот, който считат че имат право да ползват целия с оглед на
притежаваните от тях 99,37 ид.ч.Поради изложеното
считат, че за тях е налице правен интерес от завеждане на иск за разпределение
на реалното ползване и управление на целия имот, за да се снабдят с
изпълнителен лист за въвод
във владение на целия имот.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Е.Щ.Ж., в който счита иска за недопустим
и неоснователен по същество.
Съдът
след като се запозна с текста на ИМ и отговорите, установи че с ИМ е предявен
недопустим иска за разпределение на реално ползване и управление върху целия
имот. На първо място не е предвиден в закона иска за възлагане на управлението
на един недвижим имот само върху един съсобственик (без значение от дела му) от
съда. На следващо място с ИМ се иска съдът да предаде на ищците владението на по-голям
дял от този, който те по НА притежават , като по този начин се прави опит да се
заобиколи въвода във
владение по изпълнителното производство и воденето на установителен
иск едновременно. Не става ясно на какво правно основание ищците претендират да
им бъде разпределено реално ползване на целия имот, както и на каква база са
изчислили обезщетение за ответника в размер на 6 лева.
Предявеният иск е недопустим и на друго
основание – в случая искът не може де бъде приведен под хипотезата на чл.32,
ал.2 ЗС . Съгласно ТР № 13 от 10.04.2013 г. по тълк.
д. № 13/2012 г., ОСГК, ВКС, производството по
чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а спорно производство за съдебна
администрация на граждански правоотношения между съсобствениците по повод
ползването и управлението на общата вещ, форма на съдебна намеса, осъществявана
по реда на двустранно спорно производство. В това производство съдът не
осъществява правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици, като постановява това, което то е следвало да
реши с оглед най - целесъобразното използване на общата вещ или имот / в
този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
решения по чл. 290 ГПК - решение № 335 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
317/2012 г., I г. о., решение № 175 от 12.12.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 2931/2013 г., II г. о., решение № 72 от 15.07.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 553/2015 г., II г. о., решение № 41 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 415/2010 г., I г. о./. Решенията, постановени в производство по спорна
съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на
страните /напр. промяна на ползването на съсобствен
недвижим имот/, която обаче не произтича от упражняване на конкретно право,
регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези
правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на
факти, преценявани по целесъобразност /а не по законосъобразност, каквато е
извършваната в рамките на исковото производство преценка/ - ТР № 7 от 31.07.2017
г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС. Влезлите в
сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна
администрация, имат изпълнителна сила, но не формират сила на пресъдено нещо.
В случая решението
на ищците е „Да ползват целия недвижим имот“, а ответникът (напълно оправдано) не
е дал съгласие за това и няма възможност по съдебен ред съдът да даде
заместващо съгласие на съсобственик от малцинството да бъде изпълнено решение
на мнозинството свързани с пораждане на права, за което закона е предписал
исков ред.
„Притежаваното
от страната право върху 99,37 ид.ч. от сградата не й
дава основание да претендира ползването на цялата сграда“. В този смисъл Определение
№ 177 от 10.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3851/2017 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Гълъбина Генчева
Мотивиран от горното и на основание
чл.130, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 258/2018г
по описа на АРС и ВРЪЩА ИМ вх.№ 1659/13.03.2018г
на Т.К. Р. с ЕГН:********** с постоянен адрес: *** и Ш.Р.Р.,
ЕГН: **********, адрес: ***.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: