В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Предявен е иск, с правно основание чл. 266, ал. 1, с цена на иска 19 927.90 лева и по чл. 86 ЗЗД, с цена на иска 12 437.29 лева. Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът О. Н., в качеството си на възложител, съгласно Договор № */23.08.2006 г. възложил на дружество му, да извърши СМР с предмет: „Строително-монтажни и ремонтни работи на обект „Водоснабдяване на село Е.-вътрешна водопроводна мрежа”. Общата цена на извършените СМР била предварително определена, съгласно Количествено-стойностна сметка към договора в размер на 99 646.00 лева, с ДДС. Начинът на плащане бил - 80% от общата цена по договора, следвало да му се изплатят по време на изпълнението, а окончателното разплащане - след изготвяне на Акт, обр. 15, към чл.7, ал.З, т. 15 от Наредба №3 от 31 юли 2003 г. и след изготвяне на оригинална фактура. Текущото разплащане, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Договор № */23.08.2006 г. в размер на 79 718.10 лв. било извършено съгласно договорените условия на 20.03.2007 г. Останалите дължими суми, които следвало да му се изплатят в размер на 19 927.90 лева, съгласно изготвения на 23.01.2007 г. Констативен акт обр. 15, подписан и приет от страните все още не са му изплатени. Сочи, че на 24.01.2007 г. била изготвена и представена на възложителя и фактура №*. Дружеството му изпълнило задълженията си по Договор № */23.08.2006 г. с горепосочения предмет, като същите били приети от възложителя — ответната О. без каквито и да е забележки, и издаденият обект е в експлоатация. О. Н. обаче не изпълнила своето задължение за окончателно плащане, и към настоящия момент останали да му се доизплатят 19 927.90лева. Въпреки многократните обещание от страна на възложителя и наличието на всички документи при него за изпълнение на възложените СМР, тази сума и до момента не му е изплатена. Твърди още, че претендираните права произтичат от Договор № * от 23.08.2006 г., за възложени СМР, материализирани във приложените към исковата молба, Акт обр. 19, Констативен акт №15 от 23.01.2007 г. и Фактура №* от 24.01.2007 г. При изготвянето им същите са подписани от упълномощен представител на ответника и са осчетоводени, както при него така и при ищеца, но и до момента не са получили плащания от него. Сумата от 19 927.90 лева, с ДДС, представлява неплатената остатъчна стойността на извършените от него СМРна обект. Вследствие на неизпълнение на задължението, ответникът му дължи и обезщетение за забавено плащане на основание чл.86 от ЗЗД, което е в размер на 12437.29 лева и е начислено за времето от 25.01.2007 г. до предявяване на иска, върху 19 927.90 лева. Предвид това, че ответната О. отказва да заплати остатъка по посочената по-горе фактура за извършените и описани в нея дейности, за представляваното от него дружество е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумата от 19 927.90 лева, представляваща неплатена остатъчна стойност на извършените СМРв обект „Водоснабдяване на село Е.-вътрешна водопровод”, съгласно чл. 4, ал. 1 т. 2 от Договор № */ 23.08.2006 г., Констативен акт №15 от 23.01.2007 г. и Фактура №* от 24.01.2007 г.; сумата от 12 437.29 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 25.01.2007 г. до датата на предявяване на настоящия иск - 20.01.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19 927.90 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира и за присъждане на разноски по водене на делото. Ответникът, Ч. пълномощниците си – А. П. и юриск. В. оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани. Сочи, че не е съставен Констативен акт, обр. 15 за целия обект. Такъв е съставен за част от строежа на 23.01.2007 г., поради което не е налице комулативната предпоставка за извършване на окончателно плащане от 20% от стойността на Договор № */23.08.2006 г. Сочат също, че неоснователен се явява и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД. Позовава се на погасителна давност ( чл.111 ЗЗД) за вземането за лихвите за периода от 20.01.2009 г. до 20.01.2012 г. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното: С Договор № */23.08.2006 г. страните са се договорили, ищецът като изпълнител да извърши строително-монтажни работи с предмет „Строително-монтажни и ремонтни работи на обект: „Водоснабдяване на село Е. – Вътрешна водопроводна мрежа””, които са посочени в представената количествено-стойностна сметка. Място на изпълнение на договора е с. Е., общ. Н., обл. С.. Уговорени са сроковете за извършване на строителството, приемането на работата, цените и начина на плащане – 80% от общата цена 99 648.00 лева, като окончателното разплащане се извършва след представяне на Акт обр. 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/31.07.2003 г. и оригинална фактура от Изпълнителя. Легитимацията на ищеца се установява от приложеното Удостоверение за актуално състояние. Издадена е Фактура № */24.01.2007 г. за сумата 99 648.00 лв., с ДДС. По делото е приложен и Акт обр. 19 за извършените от ищеца и приети от ответника СМР на стойност 99 648.40 лева, ведно с Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 23.01.2007 г. Видно от приложения по делот¯ Акт обр. 19 в същия са описани подробно извършените от ищеца строително-монтажни работи, които възлизат общо в размер на 99 648.40 лева. Този акт е подписан от инвеститора-ответник, Ч. Я. Р., технически ръководител – З. Б. и изпълнител – З. Д. -ищеца по делото. С Констативен акт от 23.01.2007 г. за установяване годността на приемане на строежа, съобразно издадените строителни книжа и строителна документация, строежът е приет за изпълнен съгласно одобрените проекти, екзекутивни чертежи, като е прието че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. Впоследствие между страните е сключен Договор за строителство № */20.05.2007 г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца, да извърши строително-монтажни работи с предмет: „Строително-монтажни и ремонтни работи на обект „Водоснабдяване с.Е., общ. Н. – Вътрешна водопроводна мрежа”, които са посочени в представената количествено-стойностна сметка”. Уговорени са сроковете за извършване на строителство, приемане на работата, цени и начин на плащане, а общата цена за СМР е в размер на 67 344.00 лева с ДДС. Този договор не е предмет на делото. С Констативен акт от 01.11.2007 г. за установяване годността на приемане на целия строеж, строежът е приет за изпълнен съгласно одобрените проекти, екзекутивни чертежи и наличната строителна документация за изпълненото строителство. Приложени са и приети преписки, относно процедурите по възлагане на обществените поръчки за обекта за 2006 г. и 2007 г. С писмо изх.№ */11.10.2007 год. на О. Н. до ПУДОС гр. С. се установява, че за изпълнение на проекта ”Водоснабдяване на с. Е., О. Н.-вътрешна водопроводна мрежа” са проведени две последователни процедури за избор на изпълнител, като за първия етап от финансирането са отпуснати 99 648 лева - стойността на процесния договор. За втория етап са отпуснати 67 385 лева и това е договорената сума по втория договор с № 113/20.05.2007 г., който не е предмет на делото. С горецитираното писмо О. Н. е поискала отпускането на още допълнителни средства в размер на 33 767 лева за завършване на обекта. Изготвена е Съдебно-графическа експертиза, която доказва, че подписът на позиция „А” над името на З. Д. в Констативен акт за установяване годността на приемане на строежа обр. 15 към чл. 7, т.15 от 23.01.2007 г. относно „Водоснабдяване на с. Е.….” е положен от лицето З. А. Д. ЕГН * от гр. Н., тогава кмет на О. Н.. От Съдебно-техническата експертиза се установява, че за целия обект „Водоснабдяване на с. Е. – вътрешна водопроводна мрежа” с. Е., общ. Н. е съставен Констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа, съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. от 01.11.2007 г., който обхваща от ос.т./1/ до ос.т. /129/ Главен клон І, по ситуация с. Е., общ. Н. и второстепенни клонове. Констативния акт от 23.01.2007 год. е за част от строежа – от ос.т/1/ до ос.т./102/, което е предмет на процесния договор.След предаване на тази част от обекта остават за изпълнение СМР в участъка от ос.т. /102/ до ос.т./129/ от Главен клон І, както и на второстепенните клонове като за довършване на обекта, допълнително е сключен Договор за строителство № */20.09.2007 г. на стойност 67 344.00 лева с ищеца. Извършени са останалите видове СМР в участъка до ос.т. 129 от Главен клон №, както и на второстепенните клонове. През периода от 27.10.2007 г. до 30.10.2007 г. е проведена 72 часова проба при експлоатационни условия на положения водопровод. В този протокол е извършено 72 часово изпитание и на участъка, който е допълнително довършен. До започване на 72 часовата проба е изпълнена и неизпълнена част от обекта. За изпълнението на втория етап няма съставен самостоятелен Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, (обр. 1 към чл. 7, т. 15) съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. съставен е Констативен акт на 01.11.2007 г. за целия обект. Констативният акт от 01.11.2007 г. обхваща „Водоснабдяване на с. Е. – вътрешна водопроводна мрежа” с. Е., общ. Н. от ос. т.(1)да ос.т. (129) Главен колектор І, по ситуация, с. Е., общ. Н. и второстепенни клонове. Вещото лице поясни в съдебно заседание, че за процÕсния обект има два договора и две обществени поръчки. Обект „ Водоснабдяване – Е.” е линеен обект, с обща дължина 3283 л.м. С Договора от 2006 г. са изпълнени 1425 л.м. Към договора няма количествено-стойностна сметка, но има акт обр. 15, който изрично установява, че са изпълнени 1425 л.м. и е отчетена стойността 99 648 лв. Вторият договор е за изпълнението на останалата част над 1425 л.м. до 3283 л.м. По първият договор, предмет на исковата молба, СМР са изпълнени и приети. Има Протокол акт № 15 и протокол за 72 часова проба. От този протокол е видно, че договорените работи по договора от 2006 г. са изпълнени и са приети от възложителя с акт № 19. Извършените СМР са налице и обекта е приет от възложителя. Акт 15 е подписан без забележки. Други писмени забележки в досието, вещото лице не е установило. Впоследствие има съставен акт 15, но вече за целия обект, който включва и тези 1425 л.м. и обхваща и двата договора. За целият обект има акт 15 и е предаден за експлоатация. По делото е изготвена и Съдебно-икономическа експертиза, видно от която, вземанията на ищеца са осчетоводени по сметка „Клиенти”, като фактурата е отразена в дневника за продажби за м. 01.2007 г. и дължимия ДДС е внесен. Дължимото плащане по Фактура № */24.01.2007 г. е отразено в счетоводните регистри по сметка „Доставчици” при ответника. С платежно нареждане от 20.03.2007 г., О. Н. е превела сума в размер на 79 718.40 лева на осн. чл. 4, ал. 1, т. 1 от Договор за строителство № */23.08.2006 г. Сумата за доплащане по този договор е в размер на 19 929.60 лева. Процесната фактура е осчетоводена при ответника и той не ползва ДДС. Размерът на лихвата за забава върху задължението от 19 929.60 лева, считано от 25.01.2007 г. до датата на завеждане на иска (20.01.2012 г.), съгласно приложение № 1, възлиза на 12 430.60 лева. В съдебно заседание, вещото лице поясни, че по първия договор има Констативен акт 19, който съгласно чл. 3 от самия договор, количествено-стойностната сметка съответства на 99 648.00 лева, с ДДС. След подписване на Акт 19, ищецът е издал Фактура за тази стойност, като я отразил в своето счетоводство. От дневника за покупки и продажби е видно, че ответника е внесъл и дължимото ДДС. Общината е заплатила, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 - 80% от стойността на фактурата - 79 718.40 лв. В счетоводството при ищеца стои като неразплатена исковата сума, а при ответника стои като сметка за погасяване. Фактурата е записана в счетоводните регистри на ответника. Съдът прие представените заключения като компетентно изготвени и неоспорени от страните по делото. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Относно предявеният иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Между страните по делото е сключен договор за изработка, съгласно който ответникът – в качеството на инвеститор и възложител, е възложил на ищеца – в качеството на изпълнител, да извърши СМР на посочения в писмения договор обект, като договорената стойност на СМР е 99 648.00 лева. Ищецът е изпълнил договорените СМР и за това изпълнение, за количеството и стойността им е съставен на 23.01.2007 год. Констативен акт( обр. 15 към чл.7, т.15) съгл. Наредба №3/31.07.2003 год., подписан от страните по делото. Извършените СМР са от ос.т./1/ до ос.т./102/ и са на стойност договорената цена от 99 648.00 лева. След завършване и на втория етап, предмет на следващ договор, целият обект е приет с Констативен акт от 01.11.2007 год., като е включен и втория етап от ос.т./102/ до ос.т./129/ и обектът е в експлоатация. След приемане, с констативния акт от 23.01.2007 год., на работата извършена по процесния договор, вземането за изпълнителя за възнаграждение става изискуемо и може да го търси от възложителя. За приетата работа възложителя е осчетоводил издадената фактура за обекта № */24.01.2007 год. на стойност 99 648.00 лева, като няма спор, че ответника е изплатил с платежно нареждане от 20.03.2007 г. сумата от 79 718.10 лева и е останал задължен с разликата до 99 648.00 лева, която съобразно ССчЕ е в размер на 19 929.60 лева. Тъй като не е направено увеличение до този размер, исковата претенция следва да бъде уважена както е предявена- за 19 927.90 лв. Относно предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Относно начина и времето на плащане, страните в чл.4.2. са договорили окончателното плащане да се извърши след представяне на Констативен акт обр.15 и оригинална фактура от изпълнителя. На 23.01.2007 год. е подписан и представен констативния акт, а на 24.01.2007 год. е представена фактура */24.01.2007 год., която е осчетоводена при ответника. Следователно след 24.01.2007 год. длъжникът- ответник, е изпаднал в забава и на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД дължи на кредитора-ищец обезщетение за забава в размер на законната лихва. За периода от 25.01.2007 год. до 20.01.2012 год., когато е подадена исковата молба в съда съобразно заключението на вещото лице лихвата е в размер на 12 430.60 лв. Възражението на ответника за погасяването, поради изтекла давност, на част от обезщетението за забава основателно. Тригодишната погасителна давност е предвидена (чл.111, ал.1, б.б. „а”, „б” и „в” ЗЗД) за вземанията за възнаграждение за труд, за вземания за обезщетение за неустойки, за вземания на наем, лихви и други периодични плащания. Когато искът е предявен след повече от три години от началната дата, от която е възникнало вземането за лихви, искът е погасен по давност за минал до исковата молба период от три години. С оглед възражението за давност и датата на подаване на исковата молба -20.01.2012 год., искът по чл.86 ЗЗД е погасен по давност за времето от 25.01.2007 год. до 20.01.2009 год. Искът не е погасен по давност за период три години назад от предявяване на иска – от 20.01.2009 год., от която дата следва да се присъдят лихвите. От направеното изчисление с програмен продукт „Апис” дължимите лихви за забава върху главницата от 19 927.90 лева за периода от 20.01.2009 год. до 20.01.2012 год. е в размер на 6 574.18 лева. В останалата част до 12 437.29 лева искът по чл. 86 ЗЗД е погасен по давност и ще следва да бъде отхвърлен за сумата 5 863.11 лева. Действително направените от ищеца разноски по делото са в размер на 2 575.00 лева: ДТ – 1295 лева, адвокатски хонорар - 1200.00 лв., за експертиза - 80.00 лв. Относно претендираните разноски в размер на 200 лева- транспортни разходи за явяване в съд. заседание, не са представени надлежни документи, доказващи реално извършен разход. Направените разноски от ответника са в размер на 200 лева – за експертизи.С оглед изхода на делото, ответникът, ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца, съобразно уважената част от исковите претенции, разноски в размер на 2 108.53 лева Съобразно отхвърлената част от 5 863.11 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК вр. с чл.7,ал.2,т.3 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 484.52 лева. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОСЪЖДА О. Н., гр. Н., ул. ................... № 1., с БУЛСТАТ * –Ю, Д № *, П. от Кмета С. С. Б. да заплати на „Д.” Е. със седалище и адрес на управление: с. Е., общ. Н., ЕИК *, П. от управителя З. Й. Д. Ч. А. Ф. Х. Т. – АК гр. С., съдебен адрес: гр. С., Б. Б. № 3, О. 1. на основание чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД сумата 19 927.90 лв.представляваща неизплатена остатъчна стойност на извършените на основание Договор за строителство № */23.08.2006 г., СМР за обект „Водоснабдяване на село Е. – вътрешна водопроводна мрежа”, по Фактура № */24.01.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2012 г. до окончателно изплащане на същата, както и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати сумата от 6 574.18 лв. – обезщетение за забава за периода от 20.01.2009 г. до 20.01.2012 г. и разноски по делото в размер на 2108.53 лв. ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД в частта над 6 574.18 лева до 12 437.29 лева, като погасен по давност. ОСЪЖДА О. Н., гр. Н., ул. ................ № 1., с БУЛСТАТ * –Ю, Д № *, П. от Кмета С. С. Б. да заплати на „Д.” Е. със седалище и адрес на управление: с. Е., общ. Н., ЕИК *, П. от управителя З. Й. Д. Ч. А. Ф. Х. Т. – АК гр. С., съдебен адрес: гр. С., Б. Б. № 3, О. 1., съобразно уважената част от исковите претенции, разноски в размер на 2 108.53 лв. ОСЪЖДА „Д.” Е. със седалище и адрес на управление: с. Е., общ. Н., ЕИК *, П. от управителя З. Й. Д. Ч. А. Ф. Х. Т. – АК гр. С., съдебен адрес: гр. С., Б. Б. № 3, О. 1. да заплати на О. Н., гр. Н., ул. ................. № 1., с БУЛСТАТ * –Ю, Д № *, П. от Кмета С.С. Б., на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, вр. с чл. 7,ал. 2,т. 3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, съобразно отхвърлената част юрисконсултско възнаграждение в размер на 484.52 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я: /П/ |