Решение по дело №2937/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……../……..2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА

ЧЛЕНОВЕ            ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

                              МАРИЯНА БАХЧЕВАН 

 

При участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2937 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по жалба на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна срещу решение № 1456/07.11.2022 г. на Районен съд – Варна, XXIX състав, постановено по н.а.х.д. № 2949/2022 г., с което е отменено наказателно постановление № 23-0001453/15.09.2021 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Транс Комфорт“ ООД, на основание чл. 96 ал. 1 т. 1 от ЗАвП, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

По съображения за неправилно приложение на закона и допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 НПК, поради неправилност на преценката на решаващия делото съд за допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, изразяващи се в липсата на фактическо описание на нарушението, както и поради неизвършено от съда разпределяне на доказателствената тежест с даването на конкретни указания по установяването на спорните по делото факти, се иска решението да бъде отменено и наместо него да се постанови ново по съществото на спора от касационната инстанция, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление да се потвърди и в полза на РД „Автомобилна администрация“ – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от лице с юридическа правоспособност. Същевременно е отправено искане съдът да се произнесе по размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение при условията на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН.

Ответната по касация страна – „Транс Комфорт“ ООД, в подаден чрез представител по пълномощие отговор на касационната жалба я оспорва като неоснователна като претендира обжалваното решение на ВРС да се остави в сила и да й се присъдят направените за тази инстанция съдебно-деловодни разноски. Възразява срещу размера на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение като счита, че при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, в случай на уважаване на касационната жалба то следва да се определи на минимума по чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП.

Заключението на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна е, че обжалваното решение следва да се отмени поради неправилност на извода на районния съд за допуснати от наказващия орган процесуални нарушения.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на касационната жалба, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на касационната жалба: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК; и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 11.11.2022 г. /л. 17 от н.а.х.д. № 2949/2022 г. на ВРС/, а според поставения печат върху пощенския плик касационната жалба е подадена по пощата на 23.11.2022 година /л. 7-гръб от настоящото дело/. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.

С обжалваното пред Районен съд – Варна наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 96 ал. 1 т. 1 ЗАвП на превозвача „Транс Комфорт“ ООД за това, че като притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на пътници № 0918, валиден до 26.07.2028 г., е допуснал на датата 06.07.2020 г. да се извърши обществен превоз на пътници с автобус марка „Мерцедес“, кат. М2, с рег. № В****СА, който не е включен в списъка на превозните средства към издадения на дружеството лиценз на Общността.

При постановяване на решението по делото районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на описание на нарушението от фактическа страна, поради което според съда не можело да се направи извод за осъществен обществен превоз на пътници, както и че такъв превоз е допуснат именно от санкционираното дружество превозвач. Въззивният съд е посочил, че в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и в НП не е описано кой извършва превоза, за чия сметка и дали е срещу заплащане, къде е осъществен превозът и имало ли е пътници. Обосновал е краен извод за нарушаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, представляващо самостоятелно основание за отмяна на НП.

Тези изводи на ВРС не се споделят от касационната инстанция.

Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, нарушението, за което е ангажирана отговорността на ответника по касация, е описано достатъчно точно и ясно от фактическа и правна страна. В обстоятелствената част на санкционния акт са посочени видът на превоза, датата, на която е извършен и превозното средство, с което е осъществен, като изрично е отбелязано обстоятелството, че то не е включено в списъка на превозните средства към притежавания от дружеството лиценз на Общността със срок на валидност до 26.07.2028 година. Посочено е, че нарушението се изразява в допускане от страна на превозвача на извършването на конкретния обществен превоз на пътници с моторно превозно средство, което не е включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността, като от правна страна е посочено, че с това деяние превозвачът е осъществил административнонаказателния състав на чл. 96 ал. 1 т. 1 ЗАвП. Изрично са посочени и доказателствата, въз основа на които е установено извършването на нарушението. При това положение за привлечения към административнонаказателна отговорност правен субект няма основание за пораждането на каквото и да било съмнение в извършването на какво точно нарушение е обвинен и за какво противоправно деяние е санкциониран. Доколкото от приложените по административнонаказателната преписка писмени доказателства /пътен лист № 012506/06.07.2020 г., информация за м. юли 2020 г. от паметта на дигиталния тахограф, монтиран в посочения автобус марка „Мерцедес“, рег. № В****СА и справка от програма „Лицензи“ към ИА „АА“/ по категоричен начин се установява, че именно „Транс Комфорт“ ООД е дружеството превозвач, наредило обществения превоз на пътници и по този начин допуснало осъществяването му с автобус, невключен в списъка на превозните средства към издадения му лиценз на Общността, неправилно ВРС е приел, че липсва яснота относно релевантните за съставомерността на нарушението факти. Поради това, противно на застъпеното от районния съд становище, както АУАН, така и НП съдържат достатъчно пълно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, поради което не са допуснати сочените във въззивното решение съществени процесуални нарушения.

Процесното НП е и материално законосъобразно. Въз основа на събрания доказателствен материал /пътен лист № 012506/06.07.2020 г. и информацията от паметта на дигиталния тахограф, монтиран в посочения автобус за месец юли 2020 година/ обосновано АНО е приел, че на посочената в НП дата 06.07.2020 г. превозвачът  „Транс Комфорт“ ООД действително е допуснал извършването на процесния превоз с индивидуализирания в наказателното постановление автобус, който не е включен в списъка на превозните средства към притежавания от дружеството лиценз на Общността със срок на валидност до 26.07.2028 година. Оттук, съответно на приложимите законови разпоредби, АНО е приел, че превозвачът е осъществил състава на административното нарушение по чл. 96 ал. 1 т. 1 ЗАвП, предвиждащ в една от изчерпателно изброените си хипотези налагането на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 3000 лева на лице, което допусне извършването на превоз с моторно превозно средство, невключено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността. Наложената имуществена санкция е във фиксирания в санкционната норма размер, поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.

Не са установени и доказани обстоятелства, които да обусловят по-ниската степен на обществена опасност на извършеното противоправно деяние, поради което случат не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

В обобщение, предвид доказаната съставомерност на деянието и като се отчете компетентността на актосъставителя и на АНО, а също и отсъствието на допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на наказателното постановление, касационният състав намира, че въззивното решение, с което то е отменено, следва на свой ред да бъде отменено и наместо него следва да се постанови друго по съществото на правния спор, с което наказателното постановление да се потвърди.

При този изход на спора и предвид изрично направеното в касационната жалба искане за разпределянето на отговорността за разноски, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на РД „Автомобилна администрация“ – Варна,  на основание чл. 63д ал. 4 вр. ал. 5 ЗАНН, юрисконсултско възнаграждение, което предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, следва да се определи в минималния размер от 80 лв. по чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1456/07.11.2022 г. на Районен съд – Варна, XXIX състав, постановено по н.а.х.д. № 2949/2022 г., с което е отменено наказателно постановление № 23-0001453/15.09.2021 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Транс Комфорт“ ООД, на основание чл. 96 ал. 1 т. 1 ЗАвП, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева И НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0001453/15.09.2021 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Транс Комфорт“ ООД, на основание чл. 96 ал. 1 т. 1 ЗАвП, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

ОСЪЖДА „Транс Комфорт“ ООД, ЕИК *********, да заплати на РД „Автомобилна администрация“ – Варна юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1/                  2/