№ 3150
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ в публично заседание на
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110137967 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава втора от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба с вх. № 21377/30.06.2021 г. по чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, подадена от ИЛЗ. ЦВ. СТ., с която се иска издаване на заповед за
защита от домашно насилие в нейна полза срещу СТ. Г. СТ., за когото се
твърди, че е нейн съпруг и с когото обитават едно и също жилище, находящо
се в гр. София, ж.к. „Люлин 2“ бл. 280, вх. Б, ет. 6 , ап. 17. В сезиращата
молба са изложени твърдения за осъществен от ответника спрямо
молителката акт на домашно насилие, както следва: на 01.06.2021 г. около
22:30 часа в съвместно обитаваното от страните жилище С.С. хванал глинен
капак от гювече и ударил молителката по главата, след което я хванал за
раменете, започнал да я удря с ръка и да я рита, докато не я изхвърлил от
стаята.
В съдебно заседание молителката, чрез пълномощника си - адв. Б.,
пледира за уважаване на молбата за защита от домашно насилие. Уточнява по
отношение посочените в молбата действия на ответника, че същият я е хванал
и стиснал високо на лявата мишница, малко под рамото, като ритането е било
в страничната част на лявото й бедро и в долната част на лявата подбедрица.
Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.
Сапунджиева, oспорва изложените от молителката фактически твърдения и
вменените му във вина актове на насилие. Заявява, че единственото
извършено от него на въпросната дата е да хване молителката за ръката и да я
1
изведе от помещението, тъй като същата го е наричала „боклук“, което е
системно нейно поведение, с което се цели развод. Претендира разноски, за
които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Със заповед за незабавна защита от 01.07.2021 г. съдът е наложил
мярка за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, пр. 1, 2 и 3 от
ЗЗДН (задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката,
отстраняване от съвместно обитаваното с молителката жилище и забрана да
приближава молителката, жилището, в което последната живее, и
местоработата й на разстояние по-малко от 100 метра).
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото се установява, че ИЛЗ. ЦВ. СТ. и СТ. Г. СТ. са съпрузи,
видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на
акт № 11/23.01.2000 г., съставен в гр. Враца, като от брака им имат родени
три деца - на 10.03.2001 г. е родена Гергана С. С., видно от удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 200/19.03.2001 г. на
Столична община, район „Красна поляна“; на 16.01.2004 г. е родена Биляна С.
С., видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№ 0043/23.01.2004 г. на Столична община, район „Сердика“, и на 16.10.2008
г. е родена Белослава С. С., видно от удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 1418/27.10.2008 г. на Столична община, район
„Красна поляна“.
Ответникът не е оспорил твърдението, че към датата на твърдяното в
сезираща молба за извършено домашно насили - 01.06.2021 г, страните са
живели в жилище, с административен адрес в гр. София, ж.к. „Люлин 2“ бл.
280, вх. Б, ет. 6, ап. 17. Нещо повече, в проведеното на първи септември
открито съдебно заседание по настоящото дело С.С., чрез упълномощения му
по делото процесуален представител, признава обстоятелството, че на
процесната дата и час страните са били заедно в горепосочения апартамент,
доколкото заявява, че единственото извършено от него тогава е да хване
молителката за ръката и да я изведе от помещението, тъй като същата го е
наричала „боклук“, което е системно нейно поведение, с което се цели развод.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана
от ИЛЗ. ЦВ. СТ., от която се установяват изложените в молбата й за защита
от домашно насилие твърдения, че на 01.06.2021 г., около 22:30 часа, в
съвместно обитаваното от страните жилище, ответникът е упражнил
физическо насилие върху молителката – хванал глинен капак от гювече и я
ударил по главата, след което я хванал за раменете, започнал да я стиска и
удря с ръка, да я рита, докато не я изхвърлил от стаята. Декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН е годно доказателствено средство по смисъла на чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН, доколкото в нея се съдържа описание на извършеното действие на
насилие от ответника спрямо молителката по време, място и начин.
2
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН кореспондира и се допълва от
съдебномедицинско удостоверение № 296/2021 г., издадено от д-р Биляна
Милева – съдебен лекар в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Клиника по
съдебна медицина и деонтология, от което се установява, че при проведен
преглед на ИЛЗ. ЦВ. СТ. на 03.06.2021 г., около 09:05 часа, е констатиран
оток и кръвонасядане в лявата теменна област на главата, кръвонасядания на
лявата мишница, анамнестични данни за контузия на ляво бедро и победрица.
Според съдебния лекар установените травматични увреждания са получени в
резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат по
време и начин, съобщен от прегледаната (предварителни сведения: на
01.06.2021 г., около 22:30 часа, пострадалата станала жертва на физическо
насилие от страна на съпруга й – ударил я с глинено гювече по главата, след
което я стискал и удрял за ръцете, ритал я по краката). Травматичните
увреждания са причинили болка и страдание. Противно на поддържаното от
процесуалния представител на С.С. съдът намира, че в случая констатираните
от съдебния лекар телесни увреждани са в причинно-следствена връзка с
поведението на ответника от 01.06.2021, около 22:30 часа в съвместно
обитаваното от страните към този момент жилище, находящо се на
горепосочения административен адрес. Така установените действия от страна
на ответника спрямо молителката осъществяват от обективна страна състава
на домашно физическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
Домашното физическо насилие е установено по делото чрез декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, която в хипотезата на липса на други доказателства (като под
липса на други доказателства по смисъла на закона следва да се разбира липса
на свидетели очевидци и/или други преки доказателства), е достатъчна, за да
бъде уважена молбата, предмет на настоящото разглеждане, респ. само въз
основа на нея съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие. В
случая последната се допълва и изцяло кореспондира с ангажираните
писмени доказателства за последиците от насилието.
Молбата за защита е подадена от лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, поради което е налице валидно
сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лица, същата е
подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, а по делото се
установява, че ответникът попада в кръга на посочените в чл. 3 от ЗЗДН лица,
респективно притежава материалноправната легитимация да отговаря по
молбата, предмет на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН защита
по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие,
извършено от съпруг или бивш съпруг; лице, с което се намира или е било
във фактическо съпружеско съжителство; лице от което има дете; възходящ;
низходящ; лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта
степен; лице с което се намира или е било в родство по сватовство до трета
степен, включително; настойник, попечител или приемен родител; възходящ
или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско
съжителство, както и лице, с което родителят се намира или е бил във
фактическо съпружеско съжителство.
3
Предвид изложеното съдът намира, че по безспорен начин от
доказателствата по делото се установи, че ответникът е извършил спрямо
молителката акт на домашно физическо насилие, като за яснота настоящия
съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл. 2 от ЗЗДН
„домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство“.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема за доказано
домашното насилие, осъществено спрямо молителката, описано в молбата й
за защита, и неговото авторство, поради което и на извършителя следва да
бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН представляват не наказание
за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице,
чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие
срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗЗДН) и мотивирането на самия
извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице (чл. 5, ал. 1, т.
5 и 6 от ЗЗДН).
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акт на насилие - физическо
насилие, с типичен интензитет, в това число и обстоятелството, че към
момента на съдебното разглеждане на делото страните живеят разделени, т.е
извършителят и пострадалата вече не обитават едно и също жилище, съдът
намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1, 2 и 3
от ЗЗДН по отношение на молителката ИЛЗ. ЦВ. СТ., които са съобразени с
характера и тежестта на извършеното и които ще осигурят защита на
пострадалото лице. Мярката по чл. 5, т. 3 на ЗЗДН следва да се наложи за
срок от 10 месеца, считано от постановяване на настоящото решение за
издаване на заповед за защита, който ще даде възможност на ответника да
преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН „във всички случаи съдът с решението по
чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.“.
Предвидената в тази норма глоба представлява административно наказание
(по арг.от чл. 13, б. „б“ от ЗАНН), което съдът е длъжен да наложи при
установен акт на домашно насилие, но което следва да бъде
индивидуализирано по размер в законовите предели при спазване на чл. 27 от
ЗАНН.
Следователно актът на домашно насилие е окачествен от закона и като
4
вид административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН, което следва да се
наказва, независимо дали е извършено умишлено или непредпазливо (чл. 7,
ал.1 и 2 ЗАНН) - в настоящия случай съдът намира, че деянието на ответника
е извършено виновно, доколкото той е съзнавал и контролирал своите
действия; умисълът му е обективиран в поведението му.
Съдът при преценката си относно размера на глобата съобрази, от една
страна, характера и тежестта на извършеното - типична за подобни деяние, а
от друга страна - липсата на доказателства за доходите на ответника, поради
което намира, че следва да наложи глоба в размер на минималния такъв,
предвиден в закона, а именно глоба в размер на 200 лева, която ще осигури
постигане целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН, като
въздейства поправителна на ответника.
По разноските:
При този изход на делото разноски на ответника не се следват.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи на СТ. Г. СТ.. Дължимата по делото държавна такса по
чл. 3 от Тарифата е в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева, като ответникът
следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда, доколкото съгласно чл.
11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
Молителят претендира разноски по делото, като са доказали направени
такива в размер на 600 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие, като с оглед своевременно
релевираното възражение за прекомерност на заплатеното от последния
адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Извършвайки преценката за наличие на основанието по чл. 78, ал. 5 от
ГПК, с оглед разяснението, дадено в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, настоящият съдебен състав от една съобрази, че делото се отличава с
типична, а не изключителна фактическа и правна сложност за делата по
ЗЗДН, а от друга - обема на предоставената адвокатска защита и
обстоятелството, че е проведено само едно съдебно заседание, както и
минимално възнаграждение от 400 лв., предвиденото в чл. 22 от Наредбата №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно, респ. уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение от молителя за прекомерно, поради
което и последното следва да бъде намалено до минималния размер от 400
лева.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителя разноски в размер на 400 лева.
По изложените мотиви Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , на основание чл. 15, ал. 2 от
ЗЗДН, в полза на ИЛЗ. ЦВ. СТ. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Люлин 2“, бл. 280, вх. Б, ет. 6, ап. 17, срещу СТ. Г. СТ. , ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „Българска морава“ № 107, ет. 2, ап. 5, като налага
следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА СТ. Г. СТ. , ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на лицето ИЛЗ. ЦВ. СТ. ,
ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на СТ. Г. СТ. , ЕГН **********, да приближава лицето
ИЛЗ. ЦВ. СТ. , ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100 /сто/
метра, както и да приближава на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра
ЖИЛИЩЕТО, което последната обитава, находящо се в гр. София, ж.к.
„Люлин 2“, бл. 280, вх. Б, ет. 6, ап. 17, и местоработата на ИЛЗ. ЦВ. СТ., ЕГН
**********, на адрес: гр. София, кв. „Кремиковци“ , ул. „Алея Снежанка“ бл.
30, „СДЯ 38-ма“, за срок от десет месеца, считано от 19.10.2021 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА СТ. Г. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „Българска морава“ № 107, ет. 2, ап. 5, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал.1 от Наказателния кодекс
(НК).
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20
от ЗЗДН).
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на СТ. Г. СТ. , ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Българска морава“ № 107, ет. 2, ап. 5,
глоба в размер на 200,00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА СТ. Г. СТ. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Българска морава“ № 107, ет. 2, ап. 5, да заплати на ИЛЗ. ЦВ. СТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 2“ бл. 280, вх. Б, ет. 6, ап. 17, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН сумата от 400,00 (четиристотин) лева -
разноски по делото.
ОСЪЖДА СТ. Г. СТ. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Българска морава“ № 107, ет. 2, ап. 5, да заплати по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН държавна такса в размер на
25,00 (двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски
съд в 7-дневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал.1 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7