РЕШЕНИЕ
№ 987
23.12.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд- Хасково, в открито заседание на
двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при
секретаря Ангелина Латунова, като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм.
дело №1153 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.107, ал.2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП).
Образувано е по жалба на Р.Д.Р. ***, подадена чрез
пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№РД-14-2681/13.09.2019г., издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” (ОО „АА”) – Хасково.
Жалбоподателят счита заповедта за неоснователно
издадена. Описва фактическа обстановка, според която на 13.09.2019г. бил спрян
за проверка от полицейски патрул. Посочва, че взел една позната от спирка в
гр.Хасково до гр.Димитровград, заради което бил обвинен в незаконен превоз на
пътници. За случая било образувано досъдебно производство в Районно полицейско
управление – Димитровград. Уведомена била и Автомобилна администрация –
Хасково, където му бил съставен акт за установяване на административно
нарушение. След провеждане на разследване досъдебното производство било
прекратено от Районна прокуратура Димитровград, защото не било констатирано
престъпление.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
оспорващия посочва, че действията на Автомобилната администрация не били
подробни и задълбочени. От дадените от пътничките в автомобила обяснения по
никакъв начин не се доказвало извършване на незаконна дейност и престъпление.
Твърди се липса на административното нарушение, на базата на което е издадена
атакуваната заповед за налагане на принудителна административна мярка. Нямало
доказателства за това.
Ответникът, Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Хасково, в писмени бележки, изразява становище за правилност и
законосъобразност на заповедта. Счита, че изяснил релевантния за обществения
превоз факт – извършен превоз срещу заплащане. Последното било видно от
обясненията по делото, докладна записка и справка на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. Моли да се кредитират с доверие показанията на
свидетелите по административното производство – В. М.Б.и М.С. З..
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.09.2019 г. срещу жалбоподателя Р.Д.Р. е съставен
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия А-2018 №263517,
за това, че на същата дата, около 12.40ч., в гр.Димитровград, на бул. „Трети
март, до Водната кула, като водач на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№***,
собственост на Р.Д.Р., извършвал обществен превоз на пътници – в момента на
проверката 2 броя пътници (В. М.Б.и М.С. З.), без да има лиценз за извършване
на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността
за превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметрови превози на пътници,с което е нарушил разпоредбите на чл.6, ал.1,
изр.1 от ЗАвтП. Нарушението е било установено чрез два броя обяснения и
направена справка в база данни на отдел „Лицензи към ИА „АА“ гр.София.
Съставеният АУАН е подписан от актосъставителя А. Д.
У., на длъжност инспектор при ОО „АА” гр.Хасково, и от Д. М. П., посочен като
свидетел, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта. На
13.09.2019г. Р.Д.Р. се е запознал със съдържанието на акта и саморъчно е вписал
в него „имам възражение”. На същата дата жалбоподателят е получил и препис от
съставения АУАН.
По делото е представена разпечатка от извършена
справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, от която става ясно, че автомобил с РЕГ.№***не притежава
лицензи.
Като част от административната преписка са представени
и писмени обяснения, дадени от М.С. З., В. М.Б.и Р.Д.Р., и трите от дата
13.09.2019г. Представена е и Докладна записка с рег.№254р - ….от дата
13.09.2019г.
В писменото си обяснение М.С. З. посочва, че на
13.09.2019г. била в гр.Хасково по работа. Чакали автобус на спирката на
„Валентина“, до „Пиреос банк“. Около 12.30 минал тъмно-син миниван, който спрял
на спирката и водачът попитал дали са за гр.Димитровград. Те отговорили „да“ и
се качили, като предположили, че ще заплатят цената на билета. Около с.Крепост
предложила да плати на водача 2 лева, но човека отказал. В автомобила били три
жени и дете, които не познавала. Сумата предложила, тъй като чула, че така се
заплащало. Една от жените слязла на бул.“Трети март“, не обърнала внимание дали
същата платила на шофьора. Всички щели да слизат там, но размислили и
продължили, след което били спрени на моста, до Водната кула, от автопатрул на
полицията.
В писменото си обяснение, В. М.Б.излага същата
фактическа обстановка, като тази на М.С. З.. По отношение на заплащането за
превоза посочила, че знаела, че такъв вид транспорт се извършвал на цената на
билета – 2 лева. На влизане в гр.Димитровград една от жените слязла на
спирката, до болницата. Не можела да си спомни дали жената платила на водача.
След това били спрени от автопатрул на РУ – Димитровград за проверка и били
поканени да дадат обяснения.
Жалбоподателят Р. Д Р. посочва в писменото си
обяснение, че на 13.09.2019г. пътувал за Димитровград и спрял на спирка
„Валентина“ да попита дали имало за Димитровград, защото му се видяло едно
познато лице. През това време се качили две жени и едно дете и тръгнали. В
Димитровград бил спрян за проверка от полицаи.
В Докладна записка с рег.№254р от дата 13.09.2019г. мл
автоконтрольор Н.К.описва случая, като посочва, че на 13.09.2019г. бил назначен
в автопатрул 590, съвместно със свой колега. Около 12.30 били изпратени от
оперативния дежурен на ул.“Хасковска“, до УСМ, във връзка със спирането и
проверката на лек автомобил „Фолксваген“ ***, за който имали данни, че извършва
нерегламентиран превоз на пътници. Пътувайки към мястото, на бул.“Трети март“
забелязали автомобила, като го последвали и около 12.40 го спрели на бул.“Трети
март“, до Водната кула. Водач бил Р.Д.Р., на който извършили проверка. Пътници
в автомобила били В. М.Б.и М.С. З.. На зададените въпроси същите отговорили, че
пътуват срещу заплащане от гр.Хасково до гр.Димитровград.
От страна на жалбоподателя по делото е представено
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.09.2019г. на
прокурор при Районна прокуратура - Димитровград, с което на основание чл.243,
ал.1, т.2 от НПК се прекратява наказателното производство по Бързо производство
№649/2019г. по описа на РУ – Димитровград, представляващо преписка с
вх.№1063/2019г. по описа на РП – Димитровград, водено срещу Р.Д.Р. за
престъпление по чл.342, ал.1 от НК – за това, че на 13.09.2019 г. в
гр.Димитровград същият упражнявал занаят с лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с
ДКН *** и извършил нерегламентиран превоз на пътници срещу заплащане, без да
има за това съответната правоспособност.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ)
№РД-14-2681/13.09.2019г., Началникът на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Хасково, на основание
чл.107, ал.1, във връзка с чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗАвтП, е приложил
принудителна административна мярка „спиране от движение за срок от 6 месеца,
чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на
свидетелство за регистрация №********* на лек автомобил „Фолксваген Шаран” с
рег.№ ***.“
Видно от Известие за доставяне с баркод ИД RS 6300 00ZMGN E ЗППАМ №РД-14-2681 е
изпратена на Р.Д.Р. и получена от същия срещу подпис на 26.09.2019г.
Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния
орган на 27.09.2019г. Същата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния
срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна
страна, за която е налице правен интерес
от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита
жалбата за основателна.
Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма.
Издадена е от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност. За доказване на последното по делото е представена Заповед
№РД-01-212/15.05.2015г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, с която същият, съобразно установената в чл.107,
ал.1 от ЗАвтП компетентност и предоставената му възможност за делегиране на
правомощия, е упълномощил Началниците на областните отдели „Автомобилна
администрация” (т.4) да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл.106 и 106а от
ЗАвтП. По делото е представена и Заповед №458/07.08.2018г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за
преназначаването на А.С.С.на длъжност Началник отдел, Областен отдел
„Автомобилна администрация“– Хасково, считано от 08.08.2018г. Последната
доказва и персоналната компетентност на издателя на заповедта.
Оспорената заповед съдържа изложени фактически и
правни основания за издаването ѝ.
Приложимата хипотеза, посочена в административния акт,
е нормата на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП (изм.ДВ бр.105 от 2018 г., в сила от
01.01.2019г.), съгласно която за преустановяване на административните нарушения
се прилага като принудителна административна мярка „спиране от движение за срок
6 месеца на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на
пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на
Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е
включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници“.
Разпоредбата на чл.106а, ал.2, т.1 от ЗАвтП предвижда
налагането на ПАМ в случаите по ал.1, т.1 да се осъществява от органите по
контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането
ѝ заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство.
Като предпоставка за издаването на заповед на
основание чл.106а от ЗАвтП законодателят е предвидил с определено моторно
превозно средство да се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за
него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. В
случая административният орган е приел за осъществена тази хипотеза, като е
посочил в заповедта, че на 13.09.2019 г., след поискано съдействие от органите
на пътен контрол към РУ – Димитровград и при извършване на проверка за спазване
разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови
нормативни актове, А. Д. У. – инспектор в ОО „АА” – Хасково, е установил, че Р.Д.Р.
извършва обществен превоз срещу заплащане (видно от обясненията на двама
пътници – М.С. З. и В. М. Б.), с лек
автомобил „Фолксваген Шаран” с рег.№***, собственост на Р.Д.Р., като от
направената справка в информационната система на ИА „АА” се установило, че за
този лек автомобил няма издадено заверено копие от лиценз на Общността,
удостоверение за обществен превоз на пътници към лиценз за превоз на пътници на
територията на Република България и същият не е включен в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Така изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства са напълно
достатъчни да обосноват налагането на ПАМ по смисъла на приложената правна
норма, а оспореният административен акт е надлежно мотивиран. В обжалваната
ЗППАМ пълно и точно е индивидуализиран лекият автомобил, който се спира от
движение по реда на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, посочен е и собственикът му,
от което адресатът на приложената ПАМ може ясно и недвусмислено да бъде
установен.
В конкретния случай за издаването на ЗППАМ
административният орган се е позовал и на констатациите, съдържащи се в съставения против Р.Д.Р. АУАН
Серия А-2018 №263517 от 13.09.2019г., който е надлежно приложен по делото като
част от административната преписка и от него може по недвусмислен начин да се
изяснят възприетите от издателя на ЗППАМ
данни по административното нарушение, включително мястото на извършване на
превоза.
За издаването на заповед на основание чл.106а, ал.1,
т.1, предл.първо от ЗАвтП законодателят е предвидил две материалноправни
предпоставки– положителна и отрицателна. От една страна следва с определено
моторно превозно средство да се извършва „обществен превоз на пътници“, а от
друга – превозът трябва да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие
от лиценз на Общността, или удостоверение за обществен превоз на пътници, или
то не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници.
В случая няма спор относно обстоятелствата, установени
при проверка от контролните органи, че на 13.09.2019г., около 12.40ч., в
гр.Димитровград, на бул.„Трети март, до Водната кула, Р.Д.Р. е бил водач на лек
автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№***, негова собственост, като в момента на
проверката на контролните органи е установено, че в автомобила са пътували и
лицата В. М.Б.и М.С. З., както и че за управлявания от жалбоподателя лек
автомобил към този момент няма издадено заверено копие от лиценз на Общността
или удостоверение за обществен превоз на пътници, и същият не е включен в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници.
По делото жалбоподателят оспорва наличието на първата
предпоставка, навежда доводи, че извършеният от него превоз на посочените
пътници не представлява обществен такъв.
В §1, т.1 от ДР на ЗАвтП е дефинирано понятието
„обществен превоз“, като превоз, който се извършва с моторно превозно средство
срещу заплащане, а в т.3 „превоз на пътници“ е легално определен като дейност
на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на
пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и
оборудвани моторни превозни средства, независимо дали са натоварени или не.
Трайно в съдебната практика е прието, че анализът на § 1, т.1 и т.3, във вр. с
т.4, б.„б“ от ДР на ЗАвтП налага извод, че основната предпоставка, по която се
различават „общественият превоз“ и
„превозът за собствена сметка“ е възмездният характер на дейността. Когато се извършва
без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв
за собствена сметка.
За да бъде установено нарушение на разпоредбите на
ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган,
чиято е тежестта на доказване по чл.170, ал.1 от АПК, е длъжен да докаже, че е
извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата
превоз.
В обжалваната ЗППАМ е посочено, че водачът Р.Д.Р.
извършва обществен превоз срещу заплащане, което било видно от обясненията на
двамата пътници – В. М.Б.и М.С. З.. В
писмените си обяснение по случая същите не посочват изрично, че са платили на
водача – в случая Р.Р., за извършения превоз. Лицето Здравкова изрично е посочило,
че по време на пътуването, „около с.Крепост предложила да плати на водача 2
лева, но човека отказал“. Както В.М. Б., така и М.С. З., не са заявили писмено
или устно пред органа, че са платили или дори, че е била направена уговорка с
водача на автомобила за заплащане на превоза. Посочили са, че не са видели
плащане на превоза от другото лице, което е пътувало в автомобила на
жалбоподателя на 13.09.2019г. и е слязло от МПС-то преди извършването на
проверката от служители на РУ – Димитровград.
Предвид дадените писмени обяснения на визираните лица,
дадени в хода на административното производство и изложени по горе в настоящото
решение, съдът приема за недоказано по безспорен и категоричен начин изложеното
в процесната заповед, че жалбоподателят Р.Д.Р. в процесния случай е осъществил
обществен превоз на пътници по смисъла на § 1 от ДР на ЗАвтП с посочения лек
автомобил.
Противно на наведените от ответника в писмените бележки
твърдения за наличие на основания за кредитиране на показанията на свидетелите
по адм. преписка, за да се докаже извършване на нарушението, за което е
наложена ПАМ, в действителност не се установява, че качените в автомобила на
жалбоподателя пътници – В. М.Б.и М.С. З. са му заплатили за превоза. И двете
лица са заявили в писмените си обяснения, че след като жалбоподателят е спрял
управлявания от него лек автомобил на автобусната спирка за гр.Димитровград,
намираща се в гр.Хасково, той е попитал само дали има за Димитровград, но не
твърдят да е поставял като условие за превоза заплащане на цената на автобусния
билет. Формираното у двете лица съзнание, че евентуално ще му заплатят тази
цена за превоза след пристигане, не е достатъчно за категоричното установяване
на договорка за плащане на услугата „превоз“. В тази насока административният
орган се е позовал на писмените обяснения на свидетелките, от които обаче този
извод не следва категорично и несъмнено.
В нарушение на задълженията си, предвидени в чл.35 от АПК, да издаде индивидуалния административен акт, след като се изяснят фактите
и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, административният орган е пристъпил
към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между
жалбоподателя и посочените в ЗППАМ лица - пътници, а оттам и характера на
констатирания превоз. Органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и
средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския
характер на превоза. Следва да се има предвид също, че съставеният срещу водача
АУАН Серия А-2018 №263517 за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвтП, на който се
позовава заповедта, от една страна не се ползва с презумптивна доказателствена
сила, включително по отношение на факта, че превозът е „обществен“, а от друга
страна, в самия АУАН не е вписано, че превозът се извършва срещу заплащане.
Доколкото на основание чл.170, ал.1 от АПК, административният
орган носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в акта, съдът приема за недоказано наличието на всички
законоустановени предпоставки за прилагане на принудителната административна
мярка в случая, с оглед на което оспорената заповед следва да бъде отменена
като незаконосъобразна.
Доколкото по делото не е направено искане за
присъждане на разноски, такива не се дължат.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №РД-14-2681/13.09.2019г., издадена от Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: