Р Е Ш
Е Н И Е
№ 538 18.09.2019 г.
гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
осемнадесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар ………………….……………
Прокурор ……………………………...
като разгледа
докладваното от съдията
- докладчик МИШОВА въззивно
гр. дело N 1374 по описа
за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на П.П.С.
чрез пълномощника му адв. С.А.-С., против постановление от 24.07.2019 г. на ЧСИ К.А.по
изп.д. № 20197660400682, с което е намалено
адвокатското възнаграждение, платено от взискателя в
изпълнителното дело.
Жалбоподателят счита, че претендираният
от адвокатски хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на случая и
не подлежи на намаляване. Твърди, че ВКС е посочил в своята практика
единствените хипотези, в които разноските по изпълнението са за сметка на взискателя. Във всички останали случаи, дори и когато
длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноските
в изпълнителното производство. Твърди, че упълномощеният адвокат е поискал не
само образуване на изпълнителното дело, но е посочил и изпълнителните способи,
както и е възложил проучване на имуществото на длъжника. Адвокатското
възнаграждение било заплатено за цялостна правна защита по водене на делото до
окончателното му приключване. Длъжникът не бил платил задължението си в срока
за доброволно изпълнение и още в самото начало е подал възражения, срещу които взискателят следвало да се брани. Освен това длъжникът бил
без постоянен секвестируем доход, срещу когото
следвало да се предприемат многобройни действия, т.е. работата на адвоката
нямало да се ограничи само до сезиране на съдебния изпълнител.
Ответникът
по жалбата – И.Е.Д., чрез пълномощника си адв. А.С.С., възразява срещу жалбата. Счита я за изцяло
неоснователна и необоснована. В случая не ставало въпрос за изцяло недължимо
възнаграждение в изпълнителния процес, а за определяне на справедливо и
законосъобразно възнаграждение. Поисканите от взискателя
действия не предполагали висока фактическа и правна сложност поради факта, че взискателят е делегирал на съдебния изпълнител да
предприеме действия каквито намери за необходимо. Разноските в изпълнителния процес не могат да
бъдат прекомерни и да представляват форма на санкция спрямо длъжника.
Неоснователно се твърдяло, че делото е с повишена фактическа и правна сложност,
защото длъжникът възразявал и не е банка или застрахователно дружество.
Обвързването на адвокатското възнаграждение с допустима правна защита на
длъжника би довело до извода, че той (длъжникът) не следва да предприема
никакви действия, допустими по закон, за да не се повиши размера на
адвокатското възнаграждение. Съдебният изпълнител имал правомощието и
задължението да намали адвокатското възнаграждение при съблюдаване на закона.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ К.А.,
Рег.№ 766, с район на действие ОС – Стара Загора, в които се взема становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт на ЧСИ и е редовна.
Съдът,
като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по
изпълнително дело № 682/2019 г. по описа на ЧСИ К.А., рег.№ 766, с район на
действие ОС- Стара Загора, писмени доказателства, намира за установено
следното:
Изпълнително
дело № 682/2019 г. е образувано по молба от 02.07.2019 г. на П.П.С., подадена чрез адвокат В.М.С., срещу И.Е.Д., въз основа на изпълнителен лист от 26.06.2019
г., издаден по гр.д.№ 930/2016 г. на
Казанлъшкия районен съд. С подадената молба взискателят
е поискал образуване на изпълнително дело срещу длъжника за събиране на
посочените в него суми. Със същата молба е посочил, че за обезпечение на
вземането има наложен запор върху банковите сметки на длъжника по изп.д. № 62/2016 г. по описа на ЧСИ Р.М. до размера на
9 000 лв., която сума била блокирана в „Уникредит
Булбанк“ АД, поради което е поискано налагане на запор върху банковите сметки
на длъжника в тази банка във връзка с наложения вече обезпечителен запор.
Поискано е освен това ЧСИ да извърши справка в регистъра на банковите сметки и
сейфове в БНБ за установяване на това в кои други банки длъжникът има разкрити
банкови сметки. Посочено е, че върху недвижим, описан подробно, находящ се в с. Елхово, общ. Николаево е наложена възбрана
като обезпечителна мярка по предявения иск. Описани са доказателствата, от
които се установява правото на собственост върху този имот и се иска възбраняването му. Претендират се и разноските. С молбата е
възложено и проучване на цялостното имуществено състояние на длъжника. Във
връзка с искането за разноски е представила договор за правна помощ, от който е
видно, че взискателят е заплатил на адв. С. в брой сумата от 1 236 лв. за образуване и водене
на изпълнително дело. По изпълнителното дело е постъпило по електронната поща
писмо от Адвокатско дружество „С. и партньори“,
подписано от А.Х., с което са изпратени сканирани молба за образуване на изп.д. № 62/2016 г. и обезпечителна заповед, въз основа на
която делото е образувано. С възражение от 24.07.2019 г. длъжникът е поискал
адвокатският хонорар за изпълнителното производство да бъде намален като прекомерен и несъответстващ
на фактическата и правна сложност на делото. С постановление от същата дата
съдебният изпълнител е намалил размера
на приетия по делото адвокатски хонорар на 618,56 лв. Със същото постановление
е намалил и дължимата пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за
разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са
налице в процесния случай. Взискателят
е упражнил надлежно правото си на разноски по изпълнението с отправено до
съдебния изпълнител искане за събиране на разноските за адвокатско
възнаграждение и приложено пълномощно за учредена в полза на адвокат С.
представителна власт за процесуално представителство по изпълнителното дело. От
представения договор за правна защита и съдействие се установи такива разноски
да са действително направени от взискателя, доколкото
с оглед съдържащото се в него отбелязване за извършено плащане в брой,
договорът имат характер на разписка, удостоверяваща заплащането на уговорения
хонорар (ТР от 06.11.2013 г., т.1). В съответствие с посочената по-горе норма
съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника заявените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, като
правилно е констатирал въз основа на представеното адвокатско пълномощно
наличието на валидно учредена представителна власт на процесуалния представител
на взискателя за образуване и водене на
изпълнителното дело. Длъжникът е възразил за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение.
Както се посочи разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която намира
приложение и в изпълнителния процес с оглед систематичното й място в общите
правила на ГПК относно отговорността за разноски, урежда право на длъжника да
иска намаляване на разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото. При основателност на релевираното от
длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско
възнаграждение се намаляват до размер не по-нисък от предвидения съобразно чл.
36, ал. 2 ЗАдв минимум, определен за отделните видове
правни услуги в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В чл. 10 от наредбата е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. и
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2
от Наредбата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното
дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и
други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – така
и ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изпълнителното дело в случая е образувано за
принудително удовлетворяване на парични вземания на взискателя,
като с оглед обема и естеството на предприетите по него изпълнителни действия
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Затова и адвокатското
възнаграждение е намалено до предвидения в наредбата минимум. Спорното
възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат
е договорено както за образуване на изпълнителното производство, така и за
цялостна правна защита по водене на делото до окончателното му приключване.
Осъщественото от адвоката представителство на взискателя
не се е ограничило само до сезиране на съдебния изпълнител с молба за
принудително изпълнение. В приложеното копие от изпълнителното дело се съдържат
данни за други действия, извършени от страна на процесуалния представител на взискателя по защита и съдействие – изпращане на документи
по повод на допуснато преди това обезпечение; изготвяне на становище във връзка
с възражение на длъжника относно секвестируемостта на
сума в банкова сметка; ***е на справки по изпълнителното дело. Безспорно
предприемането на тези процесуални действия са дейност по процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на
чл.10, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо в полза на взискателя се
дължи възнаграждение освен по чл. 10, т. 1 от Наредбата в размер на 200 лв. за
образуване на изпълнителното дело, и възнаграждение по т.2 от посочения текст
за извършените други действия в изпълнителното производство, насочени към
удовлетворяване на паричното вземане на взискателя.
Неоснователно се претендира от жалбоподателя, че делото е с фактическа и правна
сложност. Именно извършените до този момент действия сочат на обратното. Освен това
следва да се има предвид, че още с молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е делегирал на съдебния изпълнител
правата по чл.18 ЗЧСИ относно необходимите изпълнителни действия. Не е
основание за определяне на по-високо възнаграждение обстоятелството, че
длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение. Тъй като
възнаграждението е за извършването на други действия, насочени към
удовлетворяване на вземането на взискателя, като
разноски се взема и сумата, над тази по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед на
тези съображения съдът намира, че жалбата е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П.П.С. чрез пълномощника му адв. С.А.-С., против постановление от 24.07.2019 г. на ЧСИ К.А.по
изп.д. № 20197660400682, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: