РЕШЕНИЕ
№ 13.04.2020 г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
I-ви въззивен граждански състав
На 18
февруари 2020 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛА СПАСОВА
секретар И.З.
като
разгледа докладваното от съдия Р.Стоева възз.гр.дело №13 по описа на 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна
жалба на Военно формирование 26030 -Безмер, подадена чрез
процесуалния представител - юрисконсулт - К.П. против Решение №745/25.10.2019
г., постановено по гр.д.№3719/2018 г. по описа на ЯРС.
С
посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил Военно формирование 26030 -
с.Безмер, община Тунджа, обл.Ямбол да заплати на Р.Г.Г., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв.Д.Д. от ЯАК следните суми: сумата от 1377,70
лева, представляваща възнаграждение за положени 282 часа
извънреден труд - часове, надвишаващи общата продължителност на служебното му
време, за периода 01.07.2016 г. - 31.12.2017 г. включително, сумата от 123,37
лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2017 г. до
12.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба - 12.09.2018г.,
до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 377,79
лева - направени по делото разноски. Със същото решение Р.Г.Г.
е осъден да заплати на Военно формирование 26030 - с.Безмер, община Тунджа,
обл.Ямбол сумата от 148,89 лв. -
направени по делото разноски.
С
въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени
съображения по същество на направените оплаквания, въз основа на които се иска
отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което предявените в
производството искове бъдат отхвърлени изцяло. Заявена е и претенция за
присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по
чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от Р.Г.Г.,
чрез пълномощника му адв.Д.Д. от ЯАК, в който е заявено становище за
неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и
законосъобразност на решението. Иска се потвърждаване на решението и присъждане
на сторените разноски по делото.
В
производство по чл.248 ГПК, инициирано по молба на Р.Г.Г., ЯРС е постановил по
делото Определение №2747/02.12.2019 г., с което оставил без уважение искането
на Г. за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, чрез
намаляване на юрисконсултското възнаграждение до размер на 100 лв.
Срещу
описаното определение е депозирана частна жалба от Р.Г.Г.,
в която са заявени твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт. Сочи
се, че от мотивите на съда не е ясно по каква причина е определил
възнаграждението за юрисконсулт в размер на 300 лв., а не на минималните 100
лв. Иска се отмяна на атакуваното определение и намаляване на юрисконсултското
възнаграждение до размер на 100 лв.
По
частната жалба е депозиран отговор от
насрещната страна - Военно формирование 26030 - с.Безмер, в който е заявено
становище за неоснователност на частната жалба, като се иска оставянето й без
уважение.
В о.с.з.
страните, чрез процесуалните си представители поддържат жалбата, частната жалба
и отговорите.
Ямболският окръжен съд, в настоящия състав, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, с оглед оплакванията в
жалбата и частната жалба и в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, приема
следното:
Въззивната
жалба и въззивната частна жалба са допустими, като подадени в предвидения в
закона срок, от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от
обжалване.
Разгледана по същество въззивната
жалба е неоснователна.
Пред ЯРС е
предявен иск за заплащане на сумата 2700 лв., а чрез изменение на иска намалена
на сумата 1373,77 лв., претендирана от ищеца Р.Г.Г. като дължимо и неизплатено
трудово възнаграждение за положен извънреден труд през посочени в исковата
молба периоди, над нормалната продължителност на служебното време под формата
на 24-часови и 16-часови дежурства. В исковата молба се твърди, че от 2006 г.
до 28.06.2018 г. ищеца работил в ответното поделение, като охранител в
охранителна рота и изпълнявал служебните си задължения чрез 24-часови и
16-часови дежурства. Освен за времето на дежурството, ищеца бил ангажиран в
поделението и полагал труд в размер на допълнителни два часа, свързани с
извършване на дейности по подготовката за приемане и подготовката за сдаване на
дежурство, без които то не може да бъде изпълнено, а именно: инструктаж и
развод на наряда, застъпване и сдаване на дежурството. Тези допълнителни
отработени часове не са били компенсирани с почивка до прекратяване на договора
на ищеца за военна служба, при което и положения от него извънреден труд
останал некомпенсиран.
В писмения
отговор пред първата инстанция ответникът е оспорил претенцията на ищеца като
неоснователна с твърдение, че общата продължителност на времето за изпълнение
на задълженията на ищеца по даване на дежурства включва и времето за подготовка
за приемане и сдаване на дежурството.
От
фактическа страна по делото не е спорно, че ищецът е работил в ответното
поделение като охранител в първо охранително отделение на първи охранителен
взвод в охранителна рота на ескадрила „Летищно-техническо и битово
осигуряване" до 29.06.2018 г., когато със Заповед №ЛС-25/29.06.2018 г. на
Командира на военно формирование 26030 е прекратен договора му за военна
служба, като е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса.
Със Заповед №ЛС-26/05.07.2018 г. на Командира на военно формирование 26030,
ищецът е отчислен от списъчния състав на службата, считано от 06.07.2018 г. Не
е спорно и че ищеца е изпълнявал служебните си задължения чрез отдаване на
24-часови и 16-часови дежурства, като за процесния период е отдал 164 дежурства
с продължителност 24 часа и 49 дежурства с продължителност 16 часа.
От
показанията на свидетеля Г.И.К. се установява, че нарядите давали
в поделението, като същите били с продължителност 24 часа и 16 часа, определяли
се със заповед на командира и започвали по график от 09.00 ч. Отивали на работа
обаче в 08.00 ч., тъй като имало организация преди приемането на дежурството,
която се състояла в това да се приеме оръжието, боеприпасите, както и да се
мине инструктаж. От 09.00 ч. бил развода, като дежурството приключвало на другия
ден, като от 09.30 ч. до 10.00 ч. трябвало да издадат обекта. Тези които ги
сменяли на другия ден в 09.00 ч. били на развод и след като преминел същия
проверявали караулното и патрулното, проверявали документите, постовете и след
това сдавали оръжието и боеприпасите и отивали на доклад при началниците дали е
имало инциденти и произшествия и ако нямало някакви допълнителни задачи си
тръгвали. Според свидетеля, когато били на 24-часови дежурства същите били с
продължителност 26 часа, а когато са 16-часови били с продължителност 18 часа.
Тази
фактическа обстановка се установява от приложените към исковата молба писмени
документи и експертизата на вещото лице по назначената икономическа експертиза.
Вещото лице е разработило заключение в два варианта, като по втори вариант на
заключението и в случай, че към всяко дежурство се прибавят по два часа,
отработени преди наряд и до издаването му и получените часове се съпоставят към
максималната норма на работните часове за съответното полугодие, се
установявало наличие на труд над нормата за периода 01.07.2016 г. - 31.12.2017
г. в размер на общо 282 ч., за който възнаграждението е в размер на 1377,70 лв.
При горната фактическа обстановка районния съд уважил иска на ищеца за
сумата от 1377,70 лв., представляваща възнаграждение за положени 282 часа
извънреден труд - часове, надвишаващи общата продължителност на служебното му
време, за периода 01.07.2016 г. - 31.12.2017 г. включително, за сумата от
123,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2017 г. до 12.09.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба - 12.09.2018 г., до окончателното плащане на дължимите суми, до който
размер исковата претенция е изменена чрез намаляване. Приел е за установено
наличието на отслужени допълнителни часове служебно време през процесния
период, за които ищецът е имал право на допълнителна почивка, като в случаите,
когато до прекратяване на правоотношението положената от военнослужещия при
увеличено работно време служба при дежурства не се компенсира, задължителната
съдебна практика приема, че тя следва да се заплаща като извънреден труд.
Постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно.
В Решение
№165/02.06.2016 г. на ВКС по гр.д.№6064/2015 г., IV г.о. е посочено, че в
практиката на съда еднопосочно е прието, че времето при полагане на 24-часови
дежурства от военнослужещите е удължено служебно (работно) време, а не е
извънреден труд и не се заплаща като такъв, освен когато дежурството продължава
повече от 24 часа или когато, макар и да не продължава повече от 24 часа, то не
е било компенсирано с почивка до прекратяването на служебното правоотношение с
военнослужещия. Прието е още, че няма основание за промяна на тази трайно установена
задължителна практика на ВКС, тъй като нормативната уредба по ЗОВСРБ (отм.) и
ПКВС (отм.) няма принципни различия от нормативната уредба по действащия ЗОВСРБ
и Наредба №14-18/19.12.2012 г. на МО, предхождана от заповед №296/19.05.2011 г.
на МО. Аналогично на чл.203, ал.1 и ал.2 от ЗОВСРБ (отм.), разпоредбите на
чл.194, ал.1 и ал.2 от ЗОВСРБ установяват, че нормалната продължителност на
служебното време на военнослужещите е 40 часа седмично и 8 часа дневно (ал.1),
както и че общата продължителност на служебното време в денонощие не може да
надвишава с повече от 1/2 нормалната
дневна продължителност, т.е. - това удължено служебно (работно) време по ал.2
не може да е повече от 12 часа. Само при превишаване на това удължено служебно
(работно) време от 12 часа дневно, съгласно чл.203, ал.З от ЗОВСРБ (отм.) и
съгласно чл.194, ал.З, във вр. с чл.214, ал.1, т.З от ЗОВСРБ, на военнослужещия
се дължи възнаграждение за извънреден труд. За разлика от ЗОВСРБ (отм.) и ПКВС
(отм.), в действащия ЗОВСРБ и в Наредба № Н-18/19.12.2012 г. (както и в
предхождащата я зап.№296/19.05.2011 г.) терминът „извънреден труд" не е
използван, но с идентично съдържание са използваните там термини: „превишаване
на общата продължителност на служебното време", „извън установеното служебно
време" и „над общата продължителност на служебното време". Както
разпоредбите на чл.204, ал.1-3 от ЗОВСРБ (отм.), така и разпоредбите на чл.195
от ЗОВСРБ уреждат 24-часовите дежурства, не като извънреден труд по чл.203,
ал.З от ЗОВСРБ (отм.), респ. по чл.194, ал.З от ЗОВСРБ, а като удължено
служебно (работно) време по чл.203, ал.2 от ЗОВСРБ (отм.), респ. по чл.194,
ал.2 от ЗОВСРБ; като това още по-ясно следва от подзаконовата нормативна уредба
- както съгласно чл.154, ал.2, във вр. с чл.152, ал.1 от ПКВС (отм.), така и
съгласно чл.17 от Наредба № Н-18/19.12.2012 г. (респ. т.17 от зап. №
296/19.05.2011 г.), служебното време при 24-часовите дежурства се зачита в
размер на 12 часа за всеки от двата дни, през които се носи дежурството.
Съществен аргумент за това, че 24-часовите дежурства не се заплащат като
извънреден труд са и разпоредбите на чл.204, ал.4, във вр. с чл.22б от ЗОВСРБ
(отм.) и на чл.19б, във вр. с чл.214, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ, които
изрично предвиждат, че за тези дежурства се заплаща допълнително възнаграждение
за специфични условия на труд. Възприетият в чл.136а от КТ принцип, че
удълженото работно (служебно) време се компенсира с почивка, е проведен както в
разпоредбата на чл.152, ал.4, т.5 от ПКВС (отм.), така и в разпоредбите на
чл.10, т.5, чл.18, ал.4, чл.26-28 от Нар. № Н-18/19.12.2012 г. (респ. т.10.5,
т.19.2, т.т.2б-29 от зап. № 296/19.05.2011 г.). Поради това, по аналогия намира
приложение и разпоредбата на чл.13ба, ал.5 от КТ, а именно - ако до
прекратяването на служебното правоотношение с военнослужещия той не е бил
компенсиран с почивка за удълженото служебно (работно) време при носене на
24-часови дежурства, само тогава то се заплаща като извънреден труд. Това
разрешение е в съответствие и с принципната забрана в трудовото законодателство
работодателят да замества с парична престация, дължимата на работника
(служителя) почивка, освен при прекратяване на трудовото правоотношение, когато
вече е невъзможно ползването на съответната почивка да се осъществи при същия
работодател.
При посочените разяснения на касационната инстанция и при установения
със свидетелските показания факт, че през процесния период ищецът е полагал
извън даваните от него 24-часови и 16-часови дежурства, допълнително труд от
още по 2 часа на дежурство, през които е бил провеждан инструктаж, развод,
приемане и предаване на постовете, законосъобразно районния съд
е стигнал до
извода, че описания
труд над общата продължителност
на служебното време, който не е компенсиран с почивка преди прекратяване на договора
на ищеца, следва да бъде компенсиран, като извънреден труд.
В
контекста на гореизложеното неоснователно се явява оплакването във въззивната
жалба за неправилно кредитиране на свидетелските показания, в частта им относно
общата продължителност на отработеното от ищеца служебно време, при липса на
писмени заповеди на лицата, имащи правомощията да извършват организацията,
разпределението и отчитането на служебното време. В практиката на ВКС е прието,
че некомпенсираното удължено служебно време с намалено работно време до
прекратяване на правоотношението по договор за кадрова военна служба, което
подлежи на заплащане като извънреден труд, може да бъде установявано с всички
доказателствени средства. ( в т.см. решение по гр.д.№699/2009 г. на ВКС, III
г.о.; определение по гр.д.№1076/2009 г. на ВКС, III г.о.)
Неоснователни
са и оплакванията във въззивната жалба за неправилно изчисляване от страна на
вещото лице на положения извънреден труд. Действително в Решение
№195/28.12.2017 г. на ВКС по гр.д.№4282/2016 г., IV г.о. е прието, че размерът
на допълнителното възнаграждение за изпълнение на задължения над общата
продължителност на служебното време се определя при условията на чл.43 от
Наредба №Н-18/19.XII.2012 г. - определя се основно възнаграждение за един час,
като основното месечно възнаграждение в съответствие с присвоеното военно
звание и степен се разделя на месечната продължителност на служебното време в
часове за месеца, в който има изпълнение на възложени задължения над общата
продължителност на служебното време, като допълнителното възнаграждение за
месеца е в размер на 25% от основното за един час, умножено по броя на часовете
за месеца, през които са изпълнявани задължения над общата продължителност на
служебното време.
За
извършване обаче на такива изчисления са необходими специални знания, с каквито
съдът не разполага, поради което е ползвал и заключение на вещо лице. В
конкретния случай и при несъгласие със заключението на допуснатата експертиза,
страната е разполагала с правната възможност да оспори същата и съответно да
поиска назначаване на друго вещо лице или на повече вещи лица (чл.200 и чл.201 ГПК). От тази правна възможност Военно формирование 26030 - Безмер не се е
възползвало. От друга страна настоящия съд не намери, че кредитираното от ЯРС заключение
страда от някой от пороците, посочени в чл.201 ГПК, които биха довели до
необходимост от назначаване на допълнително или повторно заключение. Ето защо и
не намери причина заключението на ССЕ да не бъде кредитирано, съответно прие за
неоснователно оплакването във въззивната жалба.
Предвид
изложеното, въззивния съд прецени обжалваното решение за правилно, поради което
и на осн. чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, следва да бъде потвърдено изцяло.
Частната жалба на Р.Г.Г. против
Определение №2747/02.12.2019 г., с което ЯРС оставил без уважение искането на Г.
за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, чрез
намаляване на юрисконсултското възнаграждение до размер на 100 лв. се прецени
за неоснователна.
Не се
споделят от настоящия съд твърденията за неяснота при определяне
възнаграждението за юрисконсулт в размер на 300 лв., а не на минималните 100
лв. В атакуваното определение съдът е изложил съображенията си по този въпрос,
позовавайки се на фактическата и правна сложност на делото и материалния
интерес, които съображения настоящия съд не намира причина да не сподели. Ето
защо частната жалба се прецени за неоснователна и следва да се остави без
уважение.
При този изход на делото,
основателно се явява искането на въззиваемата страна Р.Г. за присъждане на
сумата 350 лв. направени разноски за тази инстанция - платен адвокатски
хонорар.
Водим от гореизложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №745/25.10.2019 г. и Определение №2747/02.12.2019 г.,
постановени по гр.д.№3719/2018 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Военно
формирование 26030 - с.Безмер, община Тунджа, обл.Ямбол да заплати на Р.Г.Г. с
ЕГН ********** *** сумата от 350 лв. - направени разноски за настоящата инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.З,
т.1, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.