Решение по дело №1145/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.256 от АПК.

Образувано е по жалба на К. Т. М. срещу неоснователно бездействие на Община Варна да входира нейно устно запитване по ЗДОИ от 23.05.2024г. Твърди, че Община Варна неоснователно е отказала да входира устното й запитване по ЗДОИ и да го обработи, въпреки че е идентично с издадено вече решение за предоставяне на достъп до обществена информация на К. Б. като представител на „Отворен обществен съвет на протестиращите“. Моли да бъде наредено на общината да обработи устното й запитване по ЗДОИ.

В молба с.д.№ 9318/27.06.2024 г., във връзка с Разпореждане № 5662/03.06.2024 г., уточнява, че търси защита срещу фактическо бездействие на административният орган да регистрира, съответно издаде входящ номер на протоколираното устно запитване за ЗДОИ, без да се изисква писмен подпис от заявителя на устното запитване, като се определи срок на Община Варна за издаването на входящия документ. Счита, че случаят покрива разпоредбите на чл.256 ал.1 и ал.2 АПК. Твърди, че устните запитвания по ЗДОИ са устни, като регистрацията им се извършва от органа и е задължителна, съгласно чл.25, ал.3 ЗДОИ. Моли съда да реши спора, като постанови, че писмен подпис не е сред изискващите се елементи на устно запитване за ДОИ, като осъди административния орган да извърши исканото действие за издаване на входящ номер на устното запитване без да изисква писмен подпис от заявителя. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – Община Варна, чрез юрисконсулт Л. Г., оспорва иска. Счита, че ЗДОИ действително регламентира, че заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация могат да бъдат както писмени, така и устни, но в закона не е посочено дали се изисква или не подпис на заявителя. По тази причина всеки задължен субект по ЗДОИ следва да утвърди вътрешни правила за организацията на работата, свързана с представянето или отказа на предоставяне на достъп до обществена информация и че съгласно чл.10 от Вътрешни правилна, които са общодостъпни, устното запитване се протоколира по утвърдена бланка, която се подписва не само от служителя, който е приел устното запитване, а и от самия заявител. Счита, че исковата претенция е неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.05.2024 г. ищцата К. Т. М. е подала устно запитване за достъп до обществена информация до Кмета на Община Варна. Съобразно изготвения протокол за приемане на устно запитване за достъп до обществена информация от същата дата е видно, че при надделяващ обществен интерес, тъй като липсва информационно табло относно реконструкцията на младежкия дом, ищцата е поискала да й се предостави достъп до информацията, идентична с предоставената в Решение № ДОИ-24000090ВН_006ВН/30.04.2024 г., като е поискано информацията да бъде предоставена в присъствието на К. Б., представляващ Сдружение „Отворен обществен съвет на протестиращите“. За желана форма за получаване на исканата информация е посочено – „Да бъде същата като цитираното решение“. Протоколът за приемане на устното запитване за ДОИ е бил изготвен от длъжностното лице, но не е подписан нито от него, нито от ищцата, и не е бил регистриран в системата на Община Варна.

Регистрирането на заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация представлява фактическо действие, което съгласно чл. 25, ал. 3 от ЗДОИ, съответният служител е длъжен да извърши. Неизвършването на това фактическо действие поражда правото на защита по реда на чл.256, ал.2 АПК, поради което с оглед твърденията на ищеца, искът е допустим.

Разгледан по същество е недоказан и неоснователен.

Съгласно чл. 256, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Съгласно чл. 256, ал. 2 от АПК, неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му.

Правомощията на съда са регламентирани в ал. 3 на чл.256 АПК и когато съдът установи, че административният орган е задължен по силата на нормативен акт да извърши определени фактически действия, които създават за ищеца права/облага или други полезни за него последици, осъжда органа да извърши действията, като му определя срок за изпълнение. Ако се установи, че не е налице произтичащо от нормативен акт задължение за фактическо действие на органа, което да създава за ищеца определена облага, съдът отхвърля искането.

Подаденото в случая устно запитване за достъп до обществена информация е адресирано до компетентен административен орган – Кметът на Община - Варна. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, задължени субекти по закона са държавните органи, техните териториални звена и органите за местно самоуправление в Република България. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне достъп до обществена информация се разглеждат от органите по чл. 3 или изрично определени от тях лица, които вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация.

Съгласно чл. 24, ал. 1 и 2 от ЗДОИ, достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. Видно от съдържанието на протокол за приемане на устно запитване за достъп до обществена информация, се иска информация, идентична с вече предоставената в Решение № ДОИ-24000090ВН_006ВН/30.04.2024 г. по искане на К. П. Б., представляващ Сдружение „Отворен обществен съвет на протестиращите“.

Спорно между страните е необходим реквизит ли е подписът на заявителя върху протокола за приемане на устно запитване за достъп до обществена информация, за да бъде същият регистриран в Община Варна.

Целта на защитата по чл.256, ал.1 и ал.2 от АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника – административният орган/действащото от негово име длъжностно лице, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на административния орган вменено му от закона, чрез което на правоимащия се признават определени права, предоставя се определена облага или друга полезна за него последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Липсата на твърдяното бездействие от страна на ответника, обуславя неоснователност на предявения иск.

Основателно е твърдението на ищцата, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ регламентира задължителните елементи, които заявлението за достъп до обществена информация трябва да съдържа, а именно: трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; описание на исканата информация; предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация, освен когато заявлението е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация; адреса за кореспонденция със заявителя или съгласие за използване на профил в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление; и отказ на заявителя за публикуване на платформата за достъп до обществена информация на заявлението му, подадено чрез електронна поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 и на решението и предоставената обществена информация по него. Съобразно ал. 2 на чл.25 ЗДОИ, ако в заявлението не се съдържат гореописаните данни, то същото се оставя без разглеждане. Тези правила обаче се отнасят за съдържанието на заявлението за достъп до обществена информация /било то устно или писмено/.

Не се спори, че в случая по устното запитване на ищцата е изготвен протокол за приемане на устно запитване за достъп до обществена информация от 23.05.2024 г. Същият е бланкетен и идентичен по съдържание с Приложение 2 от Вътрешни правила за организация на работата по предоставяне на достъп до обществена информация в Община Варна, утвърдени със Заповед № 3620/07.11.2022 г. на Кмета на Община Варна и в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗДОИ, съобразно която заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация по ред, определен от съответния орган. Законодателят е предоставил на всеки задължен субект в условията на оперативна самостоятелност да определи реда за предоставяне на достъп до обществена информация и Кметът на Община Варна със своя заповед от 2022 г. е утвърдил Вътрешни правила за организацията на работа по предоставяне на достъп до обществена информация в Община Варна.

Съгласно чл.10 ал.1 от тези правила устните запитвания за достъп до обществена информация се приемат от служител в Център за административно обслужване, който ги отразява в Протокол съгласно Приложение №2, като протоколът се подписва от заявителя и служителя, който го е съставил и се регистрира по реда на чл.9 от правилата /уреждащ регистрирането на писмено заявление/.

Вътрешните правила съдържат следните бланки: приложение 1 /Заявление за достъп до обществена информация/, приложение 2 /Протокол за приемане на устно запитване за достъп до обществена информация/ и Приложение 3 /Заявление за предоставяне на информация за повторно използване/, то следва да се приеме, че именно това е формата, под която следва да бъдат подавани заявленията за достъп до обществена информация по ЗДОИ в Община Варна, съответно документирани направените устни запитвания. Утвърдените Вътрешни правила са публикувани в интернет страницата на Община Варна и са общодостъпни за всички заинтересовани лица. В Приложение 2 /Протокол за приемане на устно запитване за достъп до обществена информация/ фигурира поле за подпис на заявителя, поради което, а и с оглед разпоредбата на чл.10 от правилата, това е задължителен реквизит за регистриране на заявлението. Полагането на подпис не превръща заявлението от устно в писмено, както твърди ищцата.

Същата изрично заявява, че е отказала да подпише протокола за приемане на устното й запитване за достъп до обществена информация, изготвен от служител в Община Варна, поради което и недоказано е твърдяното от нейна страна виновно бездействие на ответника да регистрира заявлението й по реда на ЗДОИ.

Предвид горното неоснователен е предявения иск и същият следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на спора и направеното искане, на основание чл.143, ал.3 АПК, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.чл.24 от НПЗПП, в размер на 100 лв.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането по чл.256, ал.2 АПК на К. Т. М., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], **, за предоставяне на защита срещу фактическо бездействие на Община Варна, изразяващо се в отказ да входира/регистрира/ устно запитване по реда на Закона за достъп до обществена информация от 23.05.2024г.

ОСЪЖДА К. Т. М., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], **, да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.