№ 580
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000502660 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и
Н. Ж. Н. срещу решение № 85/ 02.08.2023г. на СОС, 1 първоинстанционен
търговски състав, постановено по т.д. № 180/22г. в частта, в която са
отхвърлени исковете им с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от
30 000 лв. до 75 000 лв. за всеки един от тях за обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Ж. Т..
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от „Дженерали
застраховане“ АД в частта, в която исковете са уважени.
Жалбоподателите-ищци твърдят, че първоинстанционното решение е
неправилно в обжалваната от тях част. Считат, че неправилно е приложена
разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Действията на починалия Ж. Т. не са в
причинна връзка с настъпването на ПТП. Той е имал срещу себе си пътен
знак „Б1“, който не го задължава да спре-чл.45, ал.2, пр.1 от ППЗДвП.
Пострадалият се е намирал в хипотезата на чл.25, ал.1 от ЗДвП. От
заключението на автотехническата експертиза се установява, че ударът е
настъпил в насрещната пътна лента за товарния автомобил. От същото е
видно, че ако водачът му се е движел с 50 км/ч, каквато е максимално
1
разрешената, за пътния участък и е бил задействал спирачната уредба в
момента, в който я е задействал, то товарният автомобил би се установил на
разстояние 10 м. от мястото на удара и такъв не би настъпил. Решението е
неправилно и в частта на присъдената законна лихва, тъй като е нарушил
материалния закон – чл.120 от ЗЗД. По делото няма направено възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на лихвите от страна на
ответника. В съдебното заседание, проведено на 07.07.2023г. ищците са
коригирали началния момент на претенциите за лихви, а именно от
28.12.2018г. По отношение на това ответникът не е направил възражение за
давност.
Затова молят въззивния съд да отмени решението в частта, в която
предявените искове са отхвърлени над 30 000 лв. и ги уважи до пълния
предявен размер за всеки един от тях.
Жалбоподателят ответник поддържа, че в обжалваната от него част
решение е неправилно. Счита, че е определен завишен размер на
обезщетението за неимуществени вреди по отношение на ищците. Той не е
съобразен с икономическите условия в страната. Заявява, че по отношение на
починалия Ж. Т. следва да се определи съпричиняване в по- голям размер, а
именно 70%, а не 50%, както е приел съдът. Счита, че решението е
незаконосъобразно и в частта относно началната дата на законната лихва за
забава. В исковата молба лихвата е поискана от 28.10.2021г., а не от ПТП.
Няма съответствие между предявения иск и постановеното в диспозитива на
решението. Съдът не може да се произнася по непредявен иск.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
им представител ищците оспорват жалбата, подадена от застрахователя.
Считат я за неоснователна.
Ответникът „ Дженерали застраховане“ АД в депозиран писмен
отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата на ищците. Счита я за неоснователна. Изразяват становище за
правилност на обжалвания съдебен акт по отношение на приетото за
основателно възражение за съпричиняване.
2
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ . В исковата молба
ищците Х. Т., Т. Т. и Н. Н. твърдят, че на 01.08.2018г. около 9.50ч. в гр.
Златица по пътя за промишлена зона „Аурубис“ към път I-6, в зоната на
кръстовището с ул. „Вежен“, водачът С. И. С. е управлявал товарен
автомобил „Ман“, модел „ ТГА 41.410“ с рег. № ********. Нарушил е
правилата за движение по пътищата и е предизвикал ПТП като е блъснал
управлявания от Ж. Т. мотопед марка „Симсон“, модел „М50“ с рег. №
********. В резултата на удара той е загинал. С влязла в сила присъда С. С. е
признат за виновен за ПТП. За ищците, съпруга и две дъщери, са
настъпили непоправими имуществени вреди. Те се изразяват в негативни
емоции, страдания и скръб, които ще търпят до края на живота си. Приживе
взаимоотношенията с починалия са били основани на обич, уважение и
привързаност. За товарният автомобил е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Отправили са
писмено искане за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и застрахователят им е изплатил по 45 000лв. Считат
го за недостатъчно да репарира преживените от тях болки и страдания като ги
определят на 120 000лв. за всеки един ищците. Затова молят съда да осъди
ответното дружество да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на по 75 000 лв. за всеки един от тях, в едно със законната лихва от
28.12. 2018г. до окончателното им изплащане. Претендират разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор оспорва исковете за
неимуществени вреди. Не оспорва наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за описания в исковата молба товарен автомобил.
Не оспорва, че е платил на всеки един от ищците по 45 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди. Оспорва механизма на ПТП. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като
внезапно се е появил на главния път. В допълнителния отговор по чл.373 от
ГПК застрахователят е конкретизирал направеното възражение за
съпричиняване като е посочил, че починалият не е спрял на пътен знак Б1,
навлязъл в кръстовището и е бил блъснат от товарен автомобил. С
3
внезапното си появяване на главния път и при нарушаване на правилата за
движение по пътищата е допринесъл за вредоносния резултат. Бил е без
поставена предпазна каска. Прави възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на исковете за лихви от датата на ПТП. Счита исковете за
прекомерно завишени по размер.
Не се спори, а и видно от приетия Констативен протокол за ПТП е, че
на 01.08.2018г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие.
Безспорно е, че при него е починал Ж. Т. Т.. Видно от удостоверение за
наследници № 341/09.10.2018г. е, че негови законни наследници са ищците
по делото.
Не се спори, че за товарен автомобил „Ман“, модел „ ТГА 41.410“ с
рег. № ******** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника към датата на настъпване на ПТП.
Не се спори, че с влязла в сила присъда № 3/ 24.08.2021г., постановена
от нохд№ 322/21г. от Окръжен съд-гр. София, водачът на товарния
автомобил Ст. С. е признат за виновен за това, че на 01.08.2018г. е нарушил
правилата за движение по пътищата и е извършил престъпление по чл.343,
ал.1, б. „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК като е причинил смърт по
непредпазливост на Ж. Т. Т..
Не се спори, че ищците са предявили доброволна претенция към
ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и
във връзка с нея са образувани щети. Застрахователят им е изплатил
застрахователни обезщетения по 45 000 лв. на всеки един от тях. Към
отговора на исковата молба са представени 3бр. преводни нареждания за
извършените плащания.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице лекар, която е дала заключение за травмите, които
са причинили смъртта на Ж. Т., както и че тя е в резултат от тях. Те са
получени при ПТП.
Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано и
обективно.
В хода на съдебното дирене е допусната автотехническа експертиза,
основна и допълнителна, в чието заключение е посочен механизма на ПТП,
4
мястото на удара между товарния автомобил и мотопеда, скоростта на
движение на товарния автомобил преди удара и към момента на удара,
опасната му зона на спиране и предотвратимостта на му. Експертът е приел,
че с поведението си и двамата водачи са станали причина за настъпване на
ПТП. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема основното и допълнително заключение като
компетентно и безпристрастно.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелите П. и Ч. познават ищците и починалия. Първият е техен
съсед, а вторият живее на семейни начала с ищеца Т. Т.. Двамата споделят
впечатленията си от взаимоотношения в семейството на починалия.
Определят ги като близки, помагали са си един на друг. Ищците са скърбели
за Ж. Т., трудно са преживели смъртта му. Ходят постоянно на гробище.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Съдът
прецени тези на свидетелят Ч. при условията на чл.172 от ГПК поради
фактическото съжителство между него и ищецът Т. Т., но ги счита за
убедителни и достоверни с оглед останалите доказателства.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди за ищците в размер
на по 150 000лв. Приел за основателно възражението за съпричиняване в
обем от 50% за всеки един от двамата водачи.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно
съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
5
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването
на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с
изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е
регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена
допустимостта на претенцията./опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г.,
I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По
делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищците са
отправили писмени претенции към застрахователя. Тримесечният срок е
изтекъл преди процеса. На 23.11.2021г. им е изплатено доброволно
обезщетение по 45 000 лв. на всеки един от тях. Няма сключено
споразумение, поради което предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ са
допустими.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.
Заедно с това той трябва да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
между застрахователя и деликвента.
6
По делото не се спори, че гражданската отговорност за товарен
автомобил „Ман“ с рег. № ******** е била застрахована при
жалбоподателя- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на
настъпване на произшествието. По отношение на виновния водач за ПТП
има влязла в сила присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна
за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно
неговата противоправност, дали то е извършено и виновността на дееца. С
това са установени предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
деликвента, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
Поради това той е пасивно материално легитимиран да отговаря по
предявените искове.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетенията за неимуществени вреди, основателността на възражението за
съпричиняване и неговият обем.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищците са длъжни да докажат, при пълно и главно доказване и с
всички допустими и относими доказателства, претърпените от тях болки и
страдания. При недоказването им за тях са неблагоприятните последици,
изразяващи се в това съдът да приеме, че твърдените факти не са настъпили.
От показанията на свидетелите Ч. и П. се установява, че Ж. и Х. Т. са
били женени. Били са в добри отношения, не са се разделяли и не са имали
проблеми по между си. Отношенията им са били изградени въз основа на
взаимна обич, доверие и взаимопомощ. Съпрузите са живели в
разбирателство и хармония, създали са дом, в който са отгледали двете си
деца. Смъртта на Ж. Т. е била неочаквана и внезапна за ищеца Х. Т.. Тя е
7
създала за нея силно негативни емоционални изживявания. Инцидентът й се е
отразил тежко. Дългите години съвместен живот са създали такива
взаимоотношения между тях, които предполагат взаимна привързаност и
сигурност. Били са опора един за друг. Смъртта е преустановила тази връзка
между тях. Продължителността на брака между тях предполага взаимна
близост и общуване. Х. Т. ходи почти всяка седмица на гробище. Все още
скърби и плаче. С оглед на установеното по делото справедливото
обезщетение за неимуществени вреди за нея е 120 000 лв.
Т. Т. и Н. Н. са деца на Ж. Т. , като е естествено да изпитват болка и
страдание от смъртта му. Били са близки и са имали много добри
взаимоотношения. По между им не е имало кавги, а са си помагали едни на
друг, имало е обич и уважение. Посещават гроба на починалия си баща често
и все още скърбят за него. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди за тях съдът следва да съобрази и обстоятелството, че
към 2018г. Т. Т. е била на 37години, а Н. Н. на 42 години. Те са формирани
като личности, изградени като характери и ценностна система. Нуждата от
родителска грижа към тях самите е в минимален размер, в сравнение с едно
малолетно и непълнолетно дете. Те са създали собствени семейства, което
предполага изградена самостоятелност и възможност да полагат грижи сами
за себе си. От друга страна починалият им баща е бил тяхна опора като
отношенията им са били много добри. Смъртта е психологическа травма за
тях, но не в толкова голяма степен, колкото за един подрастващ човешки
индивид, чиято нужда от родителска грижа предстои.
Като съобрази всички тези обстоятелства съдът намира за
справедливото обезщетение за неимуществени вреди по отношение на тях
да е в размер на по 120 000 лв.
При определяне на размера на всички обезщетения съдът съобрази
годината на настъпване на произшествието/2018г./ и икономическата
обстановка в страната. Минималната работна заплата за 2018г. е 510 лв., а
застрахователният лимит към този момент за неимуществени и имуществени
вреди при телесно увреждане или смърт е 10 000 000 лв.- чл.492 от КЗ.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е в зависимост от
този на лимитите, като те не са самостоятелен критерии, а и от това кои
вреди са били предмет на съдебното производство и са били доказани в
8
хода на съдебното дирене./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о. на
ВКС/ Размерът на определените обезщетения за неимуществени вреди е
равен на 235 минимални работни заплати за страната. Определеното
обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към
праворелевантния момент.
По възражението за съпричиняване.
Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. В тази връзка следва да се обсъдят
заключението на автотехническата експертиза. Възражението за
съпричиняване е въведено в процеса с отговора и допълнителния отговор на
исковата молба и се поддържа във въззивната жалба на застрахователя и по
което въззивният съд дължи произнасяне, а именно за допуснато нарушение
на правилата за движение по пътищата- починалият наследодател на ищците
не е спрял на пътен знак Б1, поради което е навлязъл внезапно на пътя, по
който се е движел товарния автомобил и е бил ударен от него. Ж. Т. е бил и
без предпазна каска. От заключението на автотехническата експертиза,
основно и допълнително, се установява, че на ул. „Вежен“ в гр. Златица, по
която се е движел Ж. Т. с мотопед „Симсон“ , е имало поставен знак „Б1“.
Съгласно чл.49, т.1 от Наредба № 18/23.07.2001г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци, този пътен знак задължава водачите на ППС да
пропуснат движещите се по пътя с предимство. Според чл.46, ал.1 от
ППЗДвП пропускането на ППС, движещи се по пътя с предимство, може да
стане и без спиране. В случая Ж. Т. като водач на двуколесно ППС е бил
задължен да спазва пътните знаци като част от вертикалната сигнализация на
9
пътищата. От заключението на автотехническата експертиза се установява,
че той се е движел по път без предимство, а товарният автомобил по път с
предимство. Ж. Т. е извършвал маневра „завиване на ляво“. Той е бил
длъжен да пропусне ППС, движещи се по пътя с предимство, като дори и да
не спре е бил длъжен да се увери, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат преди него или минават покрай
него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение – чл.25, ал.1 от ЗДвП. Според автоексперта
към момента на навлизане на пътя с предимство на челната част на мотопед
„Симсон“ в зоната на движение по пътя от индустриалната зона към път
ПП6, челната част на товарния автомобил е отстояла от мястото на удара на
19, 3 метра. Опасната му зона на спиране при скоростта му на движение от 68
км.ч. е 51 м., което означава, че ПТП е било непредотвратимо. То е било
такова и при движение с установената за пътния участък скорост от 50
км/чм. При тези констатации на експертизата може да се направи обоснован
извод, че Ж. Т. е навлязъл внезапно на пътят с предимство, по който се е
движел товарният автомобил. При преценка на обема на приноса следва да
се съобрази поведението и на двамата водачи. От една страна починалият
не се е съобразил със знак „Б1“ и чл.25 от ЗДвП като не се е убедил, че при
извършването на маневрата „ завиване на ляво“ няма да създаде опасност за
останалите участници в движението. От друга страна водачът на товарния
автомобил се е движел с несъобразена с установената за пътния участък
скорост от 50 км.ч., а с 68 км.ч., което също е предпоставка за настъпване на
пътния инцидент. Той е можел да предотврати удара, ако се е движел с
разрешената скорост и ако е задействал спирачната система на 51,1 м. от
мястото на удара, които д аса налице комулативно. В този случай удар не би
настъпил. При тези фактически обстоятелства и двамата водачи за
допринесли за ПТП в равна степен. Определеното обезщетение от по
120 000лв. за всеки един от ищците следва да се намали с 50% или до
60 000лв. От тази сума следва да се извади доброволно платеното от
застрахователя от 45 000лв. или остава дължима сумата от 15 000 лв. за всеки
един от тях. Неоснователно е възражението за съпричиняване, че Ж. Т. е бил
без предпазна каска.
По исковете с правно основание чл.429, ал.3 от КЗ.
10
Според тази норма законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда от една от трите дати, посочени в нормата,
която е най- ранна. С исковата молба законната лихва е поискана от
28.10.2021г. В съдебното заседание, проведено на 07.07.2023г. е допуснато
изменение на тези искове относно началния момент на законната лихва, а
именно, считано от 28.12.2018г. Това е след изтичане на тримесечният срок, в
който застрахователят дължи произнасяне по предявената пред него писмена
застрахователна претенция. В отговора на исковата молба ответникът е
направил изрично възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.
„в“ от ЗЗД, претендирана от датата на пътния инцидент. То е направено
своевременно и следва да бъде разгледано от съда. Това, че в съдебното
заседание от 07.07.2023г. не е направено ново не означава, че вече
релевираното в процеса е неотносимо към новият начален момент. Същото е
основателно и законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да се присъди от 11.10.2019г. По отношение на тези искове
решението следва да се потвърди.
Поради изложеното решението на СОС следва да се отмени в частта, в
която исковете на ищците са уважени над 15 000 лв. до 30 000 лв. и се
постанови друго от въззивния съд, с което исковете се отхвърлят до тези
размери.
Следва да се отмени в частта, в която в полза на СОС е присъдена
държавна такса над 1800лв., както и в частта, в която на адв. Ш. е присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв. над 3990лв.
По разноските.
На пълномощника на жалбоподателите-ищци не следва да се присъжда
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. доколкото не са налице
предпоставките на визираната разпоредба. Ищците не са материално
затруднени лица, защото не се спори в процеса, че те са получили общо от
застрахователното дружество 135 000лв. в хода на делото и имат възможност
да заплатят адвокатски хонорар. В този смисъл не са налице предпоставките
за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв./ опр.
№ 295/16.06.2017г. по ч.т.д. № 1962/16ж., I т.о. на ВКС, опр. №
732/13.12.2019г. по ч.т.д. № 2753/18г., II т.о. на ВКС/.
На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от
11
исковете в размер на 1680 лв. за САС и още 240 лв. за производството пред
СОС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 85/ 02.08.2023г. на СОС, 1 първоинстанционен
търговски състав, постановено по т.д. № 180/22г. в частта, в която са
уважени исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от
15 000 лв. до сумата от 30 000 лв., предявени от Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и Н. Ж.
Н., както и в частта, в която „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да
заплати държавна такса по сметка на СОС над 1800лв., както и в частта, в
която в полза на адв. П. Ш. е присъдено адвокатско възнаграждение над
3990лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Х. Г. Т., гр. ***, Т. Ж. Т., гр. ***
и Н. Ж. Н., гр. *** срещу „Дженерали застраховане“ АД, гр. София с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Ж. Т. над 15 000лв. до 30 000лв. за
всеки един от тях като неоснователни.
ОСЪЖДА Х. Г. Т.,ЕГН **********, гр. ***, ул. „ ***“ № *, Т. Ж. Т.,
ЕГН **********, гр. ***, ул. „ ***“ № * и Н. Ж. Н., ЕГН **********,гр.
*** ул. „***“ № *, ет. * и трите със съдебен адрес: гр. София бул.
„Шипченски проход“ № 65, ет.2, офис № 201 чрез адв. П. Ш. да заплатят на
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 68 сумата от 1 680лв. / хиляда и шестстотин и осемдесет лева/
разноски за производството пред САС и още 240 лв. / двеста и четиридесет
лева/ разноски за производството пред СОС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която исковете са уважени за
15 000лв. за всеки един от ищците, както и в частта по отношение на
началния момент, от който се присъжда законната лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13