Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 23.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на първи юни две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 51 по
описа за 2020г. на Административен
съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Х.Г.Х. *** срещу Решение №
730/18.12.2019г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено по ВАНД № 1589/2019г. С
оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система серия К, №2224650 от
11.08.2018 год., издаден от ОД на МВР – гр.Шумен, с който на Х.Г.Х., в
качеството му на управител и представляващ
„Биолинкс“ ООД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 /петдесет/ лева на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.182, ал. 2, т. 2
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че неправилно
е била ангажирана отговорността му, тъй като е депозирал декларация, с която е
посочил действителния водач на превозното средство към датата на осъществяване
на нарушението. Навеждат се и аргументи за допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. С оглед на това
се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за отмяна на издадения електронен
фиш. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – гр.Шумен, не представя писмен отговор. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, се представлява от главен юрисконсулт И.С., която
оспорва депозираната жалба.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура излага аргументи, че касационната жалба е допустима,
но разгледана по същество - неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК ,от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна, по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Товарен автомобил марка
„Шкода Фабия“ с рег.№******, собственост на „Биолинкс“ ООД, с ЕИК *********, на 11.08.2018 год. в 14.40
часа се движел по път I-2 в посока към гр.Шумен. В района на км.108+100 при
ограничение на скоростта на движение до 60 км/час, въведено с пътен знак В-26,
автомобилът се движел със скорост от 78 км/ч. Поради движението си с превишена
скорост същият бил заснет с автоматизирано техническо средство – преносима
радарна система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, с №11743с3.
Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила, на управителя на
дружеството Х.Г.Х. бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, №2224650
от 11.08.2018 год., издаден от ОД на МВР – гр.Шумен, с който в качеството му на
управител и представляващ „Биолинкс“ ООД,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/
лева на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Същият
бил връчен на лицето на 20.06.2019 год.
След получаване на
електронния фиш, в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят депозирал
писмена декларация, в която посочил, че на посочената в електронния фиш дата
автомобилът, с който е било извършено нарушението, е бил управляван от служител
на дружеството – П.Т.Ч., но доколкото последната вече не е техен служител, не
може да приложи копие на свидетелство за управление на МПС, но сочи данни за
същото.
С писмо
рег.№869000-11030/15.07.2019 год. жалбоподателят бил уведомен, че доколкото към
подадената от негова страна декларация не е приложено копие на свидетелството
за управление на водача, който твърди, че е управлявал автомобила, не е
изпълнено условието на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и издаденият му електронен фиш не
може да бъде анулиран.
При така установената
фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че при издаването на електронния
фиш са спазени императивните правила на ЗДвП, в т.ч. и изискванията на чл. 10,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Съдебният състав е приел също, че закономерно електронният
фиш е бил издаден на Х.Х. в качеството му на управител на дружеството,
притежаващо автомобила и че не са били налице законовите предпоставки за
анулирането му и за издаването му спрямо посоченото в декларацията лице.
Предходната инстанция е достигнала и до извод относно безспорната установеност
на описаното в акта нарушение, поради което е потвърдила оспорения пред нея електронен
фиш.
При извършената служебна
проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че
решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и
териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното
решение е издадено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по
спора районен съд и по редовно подадена жалба, срещу подлежащо на съдебно
оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.
В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани
подробно и мотивирано от въззивния съд.
Касационният съдебен
състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, районният
съд е извел правилни и законосъобразни изводи относно доказаността на
приписаното на касационния жалбоподател нарушение и липсата на допуснати
процесуални нарушения, налагащи отмяната на електронния фиш. Съгласно правилото
на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, отговорен за извършеното нарушение е
собственикът на МПС или този, на когото то е предоставено, а когато нарушението
е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, каквато е и настоящата хипотеза, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Съобразно правилото на чл. 189, ал. 5 управителят /в хипотезата на чл. 188, ал.
2 от ЗДвП/ заплаща наложеното му наказание или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство (СУМПС), вследствие на което на
посоченото лице се издава електронен фиш. Кумулативно изискуемите предпоставки
за анулиране на първоначално издадения електронен фиш при деклариране са две -
попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на което и да
е от тях не изпълнява изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на
фиша. Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е
предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде
копието на своето СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица като
водачи при установено нарушение единствено по твърдение на собственика, би
довело до тяхното санкциониране, без възможност последните да се защитят. В
хода на съдебното производство жалбоподателят също не е ангажирал надлежни
доказателства, които да изключват административнонаказателната му отговорност.
Поради това съдът приема, че презумпцията по чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП не
е оборена и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана
отговорността на касационния жалбоподател в качеството му на управител и
представляващ дружеството - собственик на това моторно превозно средство. В
този смисъл е и практиката на ВАС в Решение № 15879 от 29.11.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 5412/2013 г., III о., според което в случай, че собственикът не може
да декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час, и не
може да представи копие от свидетелството му за управление, каквото е
изискването на чл. 189, ал. 5, предл. второ от ЗДвП, подлежи на санкция за
извършеното с въпросния автомобил административно нарушение. В тази връзка,
касационната инстанция се солидаризира с мотивите на районния съд, с които е
отхвърлена тезата на Х.Х., че не той е следвало да носи
административнонаказателна отговорност, а лицето, посочено в подадената от него
декларация.
Не са налице и сочените
от жалбоподателя нарушения, водещи до ограничаване на правото му на защита. Последният
е разбрал в какво качество се привлича към административнонаказателна
отговорност. В самия електронен фиш изрично е упоменато, че Х.Х. се санкционира
в качеството му на управител на „Биолинкс“ ООД. Видно и от съдържанието на
представеното заявление от страна на последния, същият е разбрал основанието,
на което срещу него се изготвя електронен фиш, като е посочил и данни за бивш
служител на дружеството-собственик на МПС, за който се твърди, че го е
управлявал на процесната дата. Именно в отговор на това заявление началникът на
сектор „Пътна полиция“ е уведомил Х.Х. защо не са
налице основания за анулиране на издадения срещу него електронен фиш.
Задълбоченият прочит на тези доказателства налага единствено възможния извод,
че правото на защита на касатора не е било засегнато, поради което не могат да бъдат кредитирани
доводите му в противен смисъл.
За прецизност на
изложението следва да се посочи, че по делото са събрани необходимите
доказателства, установяващи с категоричност извършването на описаното в електронния
фиш нарушение, което е било заснето с годно техническо средство, за
използването на което е попълнен и изискуемият от чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. протокол, придружен със снимка на разположението на
уреда. Районният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, които се споделят
и от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Административнонаказващият
орган е приложил действащата законова разпоредба, която е била нарушена и е
наложил санкция в абсолютния размер, предвиден от законодателя за отчетеното
превишаване на скоростта с 18 км/ч.
С оглед гореизложеното
настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице твърдените от
оспорващия основания за отмяната му. Решението на РС - град Шумен, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 730/18.12.2019г. на
Районен съд – град Шумен, постановено по ВАНД № 1589/2019г. по описа на Районен
съд – град Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 23.06.2020 г.