№ 889
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
при участието на секретаря Д. Д. Генчева
в присъствието на прокурора Г. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100603089 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.
С присъда от 02.06.2022г., постановена по НОХД № 7162/2021г. по описа на
СРС, НО, 93-ти състав съдът е признал за виновен подсъдимия П. С. С. за две
извършени престъпления по чл. 183, ал.4, вр. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК за това, че:
1. За периода от м. септември 2014г. до 31.10.2020 г., в гр.София, ж.к.“*******,
*******, след като е бил осъден с Решение № 132/04.06.2007 г., на СРС, БК, 89-
ти състав, постановено по гр.дело № 50/2007 г., влязло в законна сила на
11.07.2007 г., да издържа свой низходящ-непълнолетния си син С.П. С., ЕГН:
**********, като заплаща месечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева, чрез
неговата майка и законен представител С.Я.В., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, както следва-74
пълни месечни вноски в размер на 80 (осемдесет) лева, общо в размер на 5920
лева, както и частично задължение за м. август 2014г. в размер на 60лева ( общо в
размер на 5980 лева), като деянието е извършено повторно, след като е бил
осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление-по НОХД №
6456/2012 г. влязла в законна сила на 12.11.2013 г. СРС, НО, 111 състав
1
2. За периода от м. септември 2014 г. до 31.10.2020 г., в гр.София, ж.к. „*******,
*******, след като е бил осъден с Решение № 132/04.06.2007 г., на СРС, БК, 89-
ти състав, постановено по гр.дело № 50/2007 г., влязло в законна сила на
11.07.2007 г., да издържа свой низходящ-непълнолетната си дъщеря С.П.С., ЕГН:
**********, като заплаща месечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева, чрез
нейната майка и законен представител С.Я.В., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, както следва-74
пълни месечни вноски в размер на 80 (осемдесет) лева, общо в размер на 5920
лева, както и частично задължение за м. август 2014г. в размер на 60лева ( общо в
размер на 5980 лева), като деянието е извършено повторно, след като е бил
осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление-по НОХД №
6456/2012 г. влязла в законна сила на 12.11.2013 г. СРС, НО, 111 състав,
като при условията на чл.54, вр. чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 НК за всяко от тях са му
наложени наказания „пробация“, изразяваща се в пробационните мерки: „
задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 8 (осем) месеца и „
задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 (осем) месеца
с периодичност 2 (два) пъти седмично, както и наказание „обществено порицание“.
На основание чл. 304 от НПК подс. С.П. С. е признат за невиновен и оправдан
по двете първоначално повдигни обвинения за това съзнателно да не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски в периода от 01.04.2014г. до
м. август 2014г. включително за разликата в броя на вноските над 74 пълни месечни
вноски до 79 пълни месечни вноски и частично задължение в размер на 20 лева, както и
за разликата в общия размер на дължимата издръжка над 5920 (пет хиляди деветстотин
и двадесет) лева до 6320 (шест хиляди триста и двадесет) лева.
На следващо място СРС, НО, 93-ти с-в на основание чл. 23, ал.1 НК е
определил на подс. С. едно общо най-тежко наказание за двете престъпления по чл.
183, ал.4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, а именно: „пробация“, включваща
пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящия адрес" за срок от осем
месеца, включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител два
пъти седмично и "задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от осем месеца, както и наказание "обществено порицание".
С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са
възложени разноските в д.п. и съдебното производство.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от служебно назначения
защитник на подс. П. С. – адв. Н. Б. – К., с която се твърди необоснованост на
първоинстанционния съдебен акт. В подкрепа на тезата си адв. Б. - К. изтъква, че
приетата по делото допълнителна СОЕ не е изготвена въз основа на убедителни
доказателства, не е отчетен факта на продължителна неработоспособност на
2
подзащитния й и липса на доказателства същият да е имал друг източник на доходи,
поради което защитникът прави извод, че С. е бил в обективна невъзможност да плаща
издръжка. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова от въззивния съд, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен по обвиненията за извършени престъпления по чл. 183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.
28, ал.1 от НК.
В открито съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия П. С. – адв.
Б. – К. поддържа изложеното в жалбата и в допълнение сочи, че от събраните в хода на
въззивното съдебно следствие доказателства по безспорен начин се установява, че
подсъдимият е превел сума в размер на 8578 лв., във връзка с погасяване на
задължения за издръжка към непълнолетните му деца. Пледира, че от друга страна за
период от година и половина подс. С. се е намирал в обективна невъзможност да
заплаща издръжка, поради влошено здравословно съС.ие, отчитайки и факта, че
същият не е имал никакво имущество, с което да обезпечи своето задължение, то този
период следва да се изключи от инкриминирания.
Прокурорът поддържа становище за законосъобразност на първоинстанционата
присъда, с оглед на което пледира за потвърждаване на съдебния акт и отхвърляне на
подадената въззивна жалба.
Подсъдимият П. С. нередовно призован не се явява и не взема становище по
делото. Производството по отношение на същия е протекло при условията на чл. 269,
ал. 3 от НПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XIV-ти въззивен състав,
като прецени изложените в жалбата твърдения, след като обсъди доводите на страните,
събрания по делото доказателствен материал и извърши цялостна служебна проверка
на първоинстанционната присъда, намира следното:
След внимателен анализ на доказателствената съвкупност по делото,
включително и доказателствата събрани непосредствено пред настоящата инстанция,
този въззивен състав не установи възможност въз основа на тях да бъдат направени
съществено различни изводи относно фактите по делото, които по същество могат да
бъдат сведени до следното:
Подсъдимият П. С. С. е роден на ******* г. в гр. София, българин, с българско
гражданство, разведен, със средно образование, осъждан, ЕГН: **********, с поС.ен
адрес-гр.София, ж.к.“*******.
С Решение № 132/04.06.2007 г., на СРС, БК, 89 с-в, по гр.дело № 50/2007 г., по
описа на съда, влязло в законна сила на 11.07.2007 г., сключеният граждански брак
между подс. П. С. С. и свидетелката С.Я.В. бил прекратен. С посоченото решение било
утвърдено споразумение между съпрузите, съгласно което на майката са възложени
родителските права над родените от брака деца – С.П. С., роден на 28.09.2002г. и
3
С.П.С., родена на 28.12.2003г., а на бащата е определен режим на лични отношения с
тях. Съгласно постигнатото споразумение бащата П. С. С. се задължава да заплаща
месечна издръжка в размер на 80 лева за всяко дете, платими чрез тяхната майка и
законен представител.
Въпреки горепосоченото съдебно решение, подс. П. С. С. съзнателно за
периода от ноември 2008 г. до ноември 2011 г. не изпълнявал задължението си да
заплаща издръжка на децата си, поради което бил осъден с Присъда от 25.10.2013 г. по
НОХД № 6456/2012 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 111 с-в, за извършено
престъпление по чл.183 ал.1 от НК и по чл.183 ал.1 от НК, като му е наложено
наказание „пробация“. Наказанието е изтърпяно на 24.08.2016 г.
Поради продължителното неизпълнение на задълженията за плащане на
издръжка, свидетелката С.Я.В., в качеството на майка и законен представител на С.П.
С. и С.П.С., се снабдила с изпълнителен лист от 27.07.2012г. по гр. д. № 50/2007 г. по
описа на СРС, за вземанията на децата си за издръжка. Въз основа на издадения
изпълнителен лист свидетелката инициирала образуването на изпълнително дело №
20138760400643 по описа на ЧСИ Д. З., с рег. № 876 на КЧСИ, срещу подсъдимия П.
С. С. за принудително събиране на вземанията за издръжка на С.П. С. и С.П.С. по гр. д.
№ 50/2007 г. по описа на СРС. По посоченото изпълнително дело била извършена
публична продан на ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор
83510.674.227.1.4, собственост на подс. П. С. С.. С разпоредителен протокол от
02.07.2015г. от получената от публичната продан сума били разпределени суми в
размер на 4164,25 лв на С.П. С. и в размер на 4164,25 лв. на С.П.С., представляващи
частично погасяване на предявените в изпълнителното дело вземания за издръжка на
двамата взискатели. На 23.07.2015г. на основание влязъл в сила разпределителен
протокол ЧСИ Д. З. превела с платежно нареждане по банковата сметка на св. С.Я.В., в
качеството на майка и законен представител на двамата взискатели, сума в размер на
8578.50 лева.
В периода от м. септември 2014 г. до 31.10.2020 г. подсъдимият отново не
изпълнявал задължението си да заплаща издръжка към С.П. С. и С.П.С., като по този
начин се натрупали 74 пълни месечни вноски за издръжка към всяко от децата, всяка от
които по 80 лева, както и частично задължение за м. август 2014г. в размер на 60лева за
всяко дете.
В периода от септември 2014 г. до 31.10.2020 г. подсъдимият не е бил
нетрудоспособен. Във връзка с неизпълнение на задълженията за плащане на издръжка
на децата си в размер на повече от две месечни вноски, след като е осъден с влязло в
сила решение, срещу П. С. С. било образувано ДП 303/2015г. по описа на 02 РУ -
СДВР, пр. пр. № 57108/2014 г. по описа на СРС.
В хода на първоинстанционното съдебно производство е изготвена
4
допълнителна съдебно - оценителна експертиза /СОЕ/, от заключението на която, се
установява, периодът, за който подсъдимият П. С. не е изплатил дължимите издръжки
на двете деца, а именно – от септември 2014 г. до 31.10.2020 г., както и точният размер,
който остава дължим – за С.П. С. сума в размер на 5920 лева и за С. С.а С.а сума в
размер на 5920 лева.
В хода на въззивното съдебно следствие е изготвена допълнителна съдебно -
оценителна експертиза /СОЕ/. Експертизата е установила, че след анализ на събраните
в хода на делото доказателства, включително представената във въззивното
производство справка-извлечение от ПИБ АД за движенията по банковата сметка на
св. С.Я.В. за инкриминирания период, не са налице основания за промяна на изводите,
посочени в заключението на допълнителната СОЕ по НОХД 7162/21 по описа на СРС.
Така възприетите от въззивния съд фактически констатации са направени след
анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство
доказателства: показанията на свидетелите С. С., С. С.а и С.В., заключенията на
изготвените по делото експертизи: съдебномедицинска експертиза, съдебно-
оценителна експертиза, допълнителна съдебно-оценителна експертиза, както и
приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. На основание чл.
327, ал. 4 НПК въззивният съд проведе въззивно съдебно следствие, в хода на което
беше извършен разпит по делегация на ЧСИ Д. З., с рег. № 876 на КЧСИ, бяха
приложени материалите по Изпълнително дело № 20138760400643, както и бе
назначена и изслушана допълнителна съдебно - оценителна експертиза.
Фактическата обстановка, възприета от въззивния съд, по съществото си
кореспондира с тази, установена от първата инстанция. Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са обосновани и почиват на правилен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, поради което не се наложи настоящата съдебна
инстанция да ги ревизира, а само да допълни. Възприетата от Софийски районен съд
фактическа обстановка и направените въз основа на нея фактически изводи не се
променят и след събиране на нови доказателства и средства за тяхното доказване от
настоящата инстанция. Според заключението на изготвената в хода на въззивното
производство допълнителната СОЕ, тъй като липсват данни преведената от Д. Ж. З. на
23.07.2015г. сума в размер 8578,50 лева по банковата сметка на св. С.Я.В. с основание
„643 13 П. С. С.“, да има отношение към дължимата издръжка, то това обстоятелство
не може да обоснове промяна на изводите, посочени в заключението на
допълнителната СОЕ по НОХД 7162/21 по описа на СРС. От друга страна от разпита
на св. Д. Ж. З. и приложените от нея писмени доказателства във връзка с ИД
№20138760400643 срещу П. С. С. се установява, че изпълнителното дело е било
образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.07.2012г., за принудително събиране
на вземания за издръжка на С.П. С. и на С.П.С. преди датата на издаване на
5
изпълнителния лист и последващите задължения за издръжка в размер на 80 лева на
месец за всяко дете. От приложения разпределителен протокол се установи, че общият
размер на натрупаните към 02.07.2015г. вземания – главница, разноски и лихви, на
С.П. С. и на С.П.С. са в размер на 8642,04 лева за всеки един от тях. Чрез използваните
принудителни способи по ИД №20138760400643 е събрана сума в размер на 10 220
лева, като при разпределението на тази сума на взискателите С.П. С. и С.П.С. са
разпределени суми в размер на 4164.25 лева за вземания за издръжка и суми в размер
на 125 лева за вземания за разноски в изпълнителното производство. Очевидно,
разпределените и впоследствие получени от взискатели суми за издръжка
представляват частично погасяване на предявените от тях вземания, при това на
стойност по-малка от половината. Съгласно разпоредбите на ГПК редът на погасяване
на задълженията е установен в чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите,
като съгласно Тълкувателно решение №3 от 27.03.2019г. по тълк. дело №3/2017г.,
ОСКТК на ВСК – „при плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от
задълженията ……. ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло
най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2
ЗЗД;“ В тази връзка, отчитайки значителните суми на останалите непогасени
задължения на подс. С. към двете деца, вземайки предвид и размера на дължимата
месечна издръжка от 80 лева на месец, то може да се направи категоричен извод, че в
хода на изпълнителното производство са останали неудовлетворени вземания на
взискателите за издръжка – главница, лихви и разноски, за период по-дълъг от 3 г.,
предхождащ крайния момент към който са определени техните изискуеми вземания, а
именно датата на разпределителния протокол - 02.07.2015г. С оглед изложените
съображения, настоящият състав прие, че получената на 23.07.2015г. от св. С.Я.В., в
качеството на майка и законен представител на С. и С. С.и, сума в размер на 8578.50
лева, касае погасяване на задължения за издръжка, дължими от подс. С. за период
предхождащ инкриминирания.
Ето защо, с оглед на допълнително събраните доказателства от въззивната
съдебна инстанция, фактическата обстановка по делото, така както е възприета от
районния съд остава непроменена. Внимателният прочит на мотивите към атакувания
акт сочи на задълбочен анализ както на оправдателните, така и на осъдителните
доказателства и доказателствени средства. Оценката на доказателствата, по отношение
на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно
очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на
формалната логика и към тази дейност на съда не могат да бъдат отправени упреци.
Първоинстанционният съд е ценил доказателствата в съответствие с действителното
им съдържание, като не е допуснал изопаченото им и/или превратно тълкуване.
Обсъждайки доказателствата и средствата за тяхното установяване, районната
инстанция е достигнала до обосновани и законосъобразни фактически и правни
6
изводи, които напълно се споделят от настоящия въззивен съдебен състав.
Солидаризирайки се с доказателствения анализ на първата инстанция, въззивната
такава не е длъжна да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези от тях, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
релевираните доводи в жалбата.
Без да бъдат преповтаряни изводите на състава на СРС, настоящият състав
намира за необходимо, с оглед на доводите във въззивната жалба, както и в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
От Решение № 132/04.06.2007 г., на СРС, БК, 89 с-в, по гр.дело № 50/2007 г., по
описа на съда, влязло в законна сила на 11.07.2007 г. се установяват както моментът на
прекратяване на брака между подсъдимия П. С. и св. С.В.а, така и основанието и
размерът на дължимата от подсъдимия издръжка за родените от брака деца - С.П. С. и
С.П.С..
Правилно районният съд е поставил в основата на фактическите си изводи
показанията на свидетелите С.В.а, С. С. и С. С.а, които макар и принципно да се
явяват заинтересувани от изхода на делото, настоящият състав намира, че същите са
непредубедени, еднопосочни, последователни, непротиворечиви, без тенденция за
преувеличаване и подкрепени от приобщените по делото писмени доказателства. От
показанията на свидетелите се установява, че подсъдимият не е плащал изцяло
издръжката на децата си.
Настоящият съдебен състав приема за обективни и правилни заключенията на
извършените в хода на съдебното следствие пред първата и въззивната инстанции
допълнителни съдебно-оценителни експертизи, тъй като те представляват резултат от
задълбочено извършени и професионално проведени експертни изследвания.
Заключенията на тези експертизи са пряко относими към предмета на делото, тъй като
от тях се изясняват с прецизност дължимите месечни вноски, техният брой и вид
(пълни и непълни), стойността на дължимите вноски, както и погасяването на
задълженията за вноски за инкриминирания период. По тези съображения съдът
кредитира експертните заключения като обосновани, изготвени от лица с нужните
специални знания и отговарящи обстойно и точно на поставените въпроси.
Новооткритите в хода на въззивното съдебно следствие обстоятелства за извършен
банков превод в размер на 8578.50лв. от св. Д. З. по банковата сметка на св. С.В.а с
основание „643 13 П. С. С.“ не са в съС.ие да оборят изводите на вещите лица,
доколкото от приложените по делото писмени доказателства във връзка с проведеното
изпълнително производство срещу подсъдимия, се установи по безспорен начин, че
извършеното плащане касае погасяване на неизплатени задължения за издръжка за
период, предхождащ инкриминирания, като подробни съображения по този въпрос
7
съдът изложи по-горе в мотивите си.
Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата, че за продължителен
период от време подс. С. се е намирал в обективна невъзможност да плаща издръжка на
двете си деца, поради сериозно влошаване на здравето му и последвалият
продължителен период на лечение. Следва да се отбележи, че същите доводи са
изложени и пред първата инстанция, която ги е обсъдила подробно в мотивите към
присъдата и ги и отхвърлила като неоснователни. Съображенията на районния съд
напълно се споделят от настоящата инстанция. Това е така доколкото, видно от
приложената по делото медицинска документация и изготвената в хода на д.п.
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, касаещи претърпяната от подс. С.
хирургична интервенция и назначеното последващо лечение се установява, че
периодът на нетрудоспособност на П. С. е от датата на началото на заболяването –
14.11.2012 г. до края на 2013- та година. Правилно и мотивирано районният съд е
приел, че описаният период от време, в който подсъдимият е бил нетрудоспособен,
предшества инкриминирания период, в който не е изплащал издръжка на децата си. От
приложената по делото медицинска документация не се установява за подс. С. да са
настъпили трайни увреждания на здравето в резултат на заболяването или от
претърпяната неврохирургична операция, не е установена и намалена
работоспособност. Подари което не може да се приеме, че посоченото заболяване е
поставило в невъзможност П. С. да изплаща издръжката на децата си след
възстановителния период.
От справките за съдимост се установява, че подсъдимият е осъден с влязла в
сила на 12.11.2013 г. присъда от 25.10.2013 г. по НОХД № 6456/2012 г. по описа на
Софийския районен съд, 11 с-в, за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК и за престъпление
по чл.183 ал.1 от НК.
При така установената фактическа обстановка заключението на районния съд,
че с деянието си подсъдимият П. С. С. е осъществил две отделни деяния, субсумиращи
се от обективна и субективна страна под състава на престъплението по чл. 183, ал. 4 от
НК, спрямо С.П. С. и С.П.С., е обосновано и законово издържано.
От обективна страна подсъдимият П. С. С. е бил осъден с Решение Решение №
132/04.06.2007 г., на СРС, БК, 89 с-в, по гр.дело № 50/2007 г., по описа на съда, влязло
в законна сила на 11.07.2007 г., да заплаща месечна издръжка на двете си деца в
съответния размер, чрез техния законен представител- св. С.В.а. Подсъдимият не е
изпълнил задължението си за изплащане на издръжка в продължение на период,
надвишаващ два месеца, а именно от м. септември 2014 г. до 31.10.2020 г.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от Семейния кодекс родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си.
8
От субективна страна деянията са извършени виновно, при пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал наличието на влязло в сила гражданско решение, с което
същият е осъден да заплаща издръжка в размер на 80 лева спрямо всяко едно от двете
му деца, въпреки това не е изпълнил задължението си, като е съзнавал обществената
опасност, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Предвид гореизложеното правилно районният съд е приел, че в случая се касае
за две отделни престъпни деяния. Престъпното бездействие на подсъдимия С. касае
личността на две отделни личности - двете му деца.
Въззивната инстанция изразява съгласие с първата и по отношение на
индивидуализацията на наказанието за престъплението, извършено от подсъдимия С..
Настоящият съдебен състав намира, че при налагане на наказанието на подс. С.,
районният съд правилно е отчел смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Предвид обществена опасност на деянието и тази на дееца, разгледани съвкупно със
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства правилно районният съд измежду двете
алтернативно предвидени наказания в санкцията на чл. 183, ал. 4 от НК е избрал по-
лекото такова - наказанието "пробация", включващо двете пробационни мерки -
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване
два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, като
законосъобразно е наложил и кумулативно предвиденото в закона наказание
„обществено порицание“. Така определените от СРС наказания в пълна степен се
явяват съответни на обществената опасност на деянието и на личната такава на
подсъдимия С..
С оглед обстоятелството, че деянията са осъществени при условията на
съвкупност, законосъобразно първата инстанция е приложила чл. 23, ал. 1 от НК, като
е определила едно общо най-тежко наказание "пробация", включващо двете
пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на
явяване и подписване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от осем месеца, както и наказание "обществено
порицание", което да се изпълни чрез залепване на присъдата на информационното
табло в сградата на Общината по местоживеене на подсъдимия за срок от 15 дни.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест на
подсъдимия С., като същият следва да бъде осъден да заплати и направените в хода на
настоящото въззивно производство.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието
на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
9
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 02.06.2022г., постановена по НОХД №
7162/2021г. по описа на СРС, НО, 93-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия П. С. С., със снета
по делото самоличност да заплати направените във въззивното производство разноски
- по сметка на СГС сумата от 117.00 (сто и седемнадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10