Решение по дело №58436/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17870
Дата: 1 ноември 2023 г.
Съдия: Цветелина Александрова Костова
Дело: 20211110158436
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 17870
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110158436 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника П. К. П. въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при
публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставял за
процесния период от 02.10.2019 г. до 04.12.2020 г. на ответника В и К услуги в посочения
обект – апартамент ...., находящ се в ...., като купувачът не е заплатил дължимата цена, както
и обезщетение за забава за периода от 02.11.2019 г. до 04.12.2020 г. Ето защо, ищецът моли
съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи
сумата от 1183,04 лв., представляваща стойност на доставена и потребена вода през периода
от 02.10.2019 г. до 04.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.03.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 52,85 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на
главния дълг за периода от 02.11.2019 г. до 04.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 14123/2021 г. по описа
на СРС, 87 състав. Претендира разноски.
Ответникът П. К. П., чрез назначения му особен представител – адв. К. Б. е депозирал
в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове изцяло по основание
и размер, като въвежда и възражение за изтекла погасителна давност, и моли същите да
1
бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза в размер на претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
От представената по делото Справка по лице от Служба по вписванията се
установява, че П. К. П. за процесния период е бил собственик на процесния имот, находящ
се в сграда – етажна собственост, в която е изградена водоснабдителна система за
задоволяване на нуждите от вода за питейно-битови цели. Съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Следователно, ответницата е била потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги в процесния имот за процесния период.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява
от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може
да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно,
че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР. Съответно според
нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани
подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение
срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са
били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни
услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
2
съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите
условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ, доставянето на питейна вода и/или
пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията на
водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ
регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на
потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл. 21, ал. 4, изр. 2 ОУ). При невъзможност за
отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на
друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за
двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един
свидетел (чл. 22, ал. 4 ОУ). В този случай поради липса на възможност за извършване на
реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.
46 ОУ – по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1м/с.
По делото се установява спазването на описаната процедура за отчет, не са
представени отчетни документи, от които да е видно, че през процесния период в имота са
правени реални отчети на водомерите от служител на дружеството, не са представени и
протоколи за неосигурен достъп за отчет от страна на потребителя за реален отчет, поради
което съдът е в невъзможност да установи дали реално през процесния период в имота са
ползвани твърдяните услуги, както и дали са налице основанията за прилагане на чл. 46 от
Общите условия. Приетите по делото заключения на изготвената комплексна съдебно -
техническа и счетоводна експертиза не могат да бъдат кредитирани от съда по отношение
на отразените в тях обстоятелства, че ответникът дължи претендираните от ищцовото
дружество суми, доколкото при изготвянето им вещите лица са работили по документи,
които не са представени по настоящото дело.
Ето защо, и доколкото ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване
претенциите си за заплащане цената на предоставените услуги, не са налице основанията за
ангажиране на отговорността на ответника, поради което и предявения иск следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
За основателността на предявения иск е необходимо да се установи наличие на
3
главен дълг и забава в погасяването му.
Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то и акцесорните
претенции за лихви се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По възражението за изтекла погасителна давност:
С оглед горното и предвид, че не по делото не се установи основателността на
вземанията, то не се е сбъднало вътрешно - процесуалното условие за обсъждане на
възражението за изтекла погасителна давност.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора, ответникът има право на разноски както за заповедното,
така и за настоящото исково производство, но доколкото такива не са направени, то не
следва да бъдат и присъждани.
Ищецът няма право на разноски нито за заповедното производство, нито за
настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ...., срещу П. К. П., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че П. К. П. дължи на /фирма/
сумата от 1183,04 лв., представляваща стойност на доставена и потребена вода в имот с
клиентски № ...., находящ се на адрес: ...., през периода от 02.10.2019 г. до 04.12.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда – 10.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 52,85 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от
02.11.2019 г. до 04.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 14123/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, като
неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4