Р Е Ш
Е Н И Е
№ ......................./24.06.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 3034 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 1649 от 06.01.2020 г., постановено по
гр.д. № 55235/2018 г. на СРС, 64 състав, е осъдена Агенция „П.И.” да заплати на на „З.А.“ АД, на основание чл.213 КЗ /отм./,
вр. чл.49 ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 3928,96 лева - вземане
за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по застраховка „Каско“, за щети по л.а. марка „БМВ 730“ с per. № *****, причинени
вследствие на ПТП от 16.08.2013г. в отсечка по магистрала
„Хемус“ между първи и втори тунел в посока
гр. Севлиево, част от републиканската
пътна мрежа, при преминаване
през необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /16.08.2018г./ до окончателното
плащане, сумата от
1196,64 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.08.2015г. - 15.08.2018г., както
и на основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата от 577,16 лева - разноски.
Това решение е обжалвано в срок от ответника Агенция „П.И.”
чрез пълномощник, изцяло, с оплаквания
за неправилност поради нарушение на материалия закон и процесуалните правила
при обсъждане на събраните по делото доказателства. Конкретните оплаквания се свеждат неправилно приетото
от първоинстанционният съд, че процесното
събитие е доказано, тъй като липсвал протокол за ПТП, съставен от органи на
КАТ, в който длъжностното лице да констатира, че на пътния участък, където се
твърди да е реализирано процесното ПТП има участък с неравност
на асфалтово покритие, оспорва да е доказано по делото от страна на ищцовото дружество, че водачът на процесното
МПС при реализирането на ПТП не е бил под въздействие на алкохол или упойващи
вещества, че е установено водачът на увреденото МПС да се е движел с
несъобразена скорост, с което е съпричинил вредата. Моли
обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен в цялост.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна –ИЩЕЦ З. „А.“
АД оспорва жалбата с писмен отговор чруз пълномощник
като неоснователна, моли да се потвърди решението, претендира разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенция.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване.
С оглед оплакванията
във въззивната жалба, отнасящи се до процесуални нарушения от СРС относно установяване
на фактите по спора и преценката на събраните по делото доказателства, предмет
на въззивна проверка е доказване на застрахователно събитие, вреда, причинна
връзка, противоправното поведение –бездействие на
лица при ответника, за които отговаря , наличието на съпричиняване
на вредата от застраховано от ищеца
лице.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният иск, като е приел, че са установени по
делото всички елементи от регресното вземане на ищеца-застраховатгел по имуществена застраховка „Каско“ на л.а. марка „БМВ 730“ с per.
№ *****, за причинено на това МПС увреждане на 16.08.2013г. при движения по автомагистрала „Хемус“, между първи и втори тунел в посока гр.
Севлиево при попадане на необозначена и
несигнализирана неравност на пътното платно, в резултат на което на автомобила
е бил увреден, и ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по процесната щета общо в размер на 3918,96 лева с ликвидационни разноски в размер на 10 лева, чийто размер съдът намира
за обичаен и установен съгласно чл.162 ГПК, че според приетата допълнителната
съдебно автотехническата експертиза, средната пазарна
стойност за възстановяване на нанесените вследствие на процесното
ПТП щети върху автомобила възлиза на 3918,17 лева. Приел е още, че липсата на
протокол за ПТП не е пречка съдът да установи механизма на увреждането, вкл. и
наличието на неравност по пътя, с други доказателства, каквито са събрани-
свидетелски показания на водача на МПС. Приел е още, че ответникът съгласно
Закона за пътищата и ППЗП, е задължен да поддържа републиканската пътна мрежа,
част от която е и АМ“Хемус“, вкл. и отстраняване на локални повреди по
настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на
пътя , че по делото е установено, че на пътното платно, което ответникът има
задължение да поддържа, е имало препятствие по смисъла на пар.1,
т. 19 от ППЗДвП /нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на
пътя и създават опасност за движението/, което не е обозначено на надлежния ред
- чл.52, ал.1 ППЗДвП, чл.13, ал.1 ЗДвП, и длъжностни
лица при ответника са допуснали противоправно
бездействие, от което е причинена вреда на процесното
МПС.
Въззивната инстанция споделя изцяло
фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционното
решение, и на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционното решение,
без да е нужно да ги повтаря.
В допълнение и по
наведените с въззивната жалба доводи за неправилност
на решението, въззивният съд намира следното:
Неоснователни са възраженията на ответника, че без съставен протокол за
ПТП не може да се установи наличието на дупка на пътното платно в сочения
участък, както и попадането на застрахования автомобил в нея, тъй като няма
процесуална пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано въз
основа на събрания по делото доказателствен материал,
в това число свидетелски показания, след като не са налице основания за
некредитирането им и доколкото причинната връзка между механизма, възпроизведен
от свидетеля, и настъпването на щетите се потвърждава и от експертното
заключение на изслушаната по делото съдебно-автотехническа
експертиза. Обстоятелството, че органите на МВР- КАТ полиция не са посетили местопроизшествието не
може да обоснове извод за недостоверност на свидетелските показания. Освен това
показанията на свидетеля И.М.са конкретни в достатъчна степен, доколкото се
сочи в кой участък от пътя се е случило ПТП, посоката на движение на автомобила
и атмосферните условия. Показанията възпроизвеждат непосредствени възприятия, безпротиворечиви са и следва да бъдат кредитирани, тъй като
напълно се подкрепят от събраните писмени доказателства – уведомление и декларация за щета по застраховка и другите писмени доказателства по щетата. както
и от основното и допълнителното заключение на съдебната автотехническа
експертиза относно вида на вредите, които са настъпили и в причинна връзка с
описания механизъм на ПТП.
По отношение на размера на размера на вредата и дължимото обезщетение,
във връзка с възражението на ответника за съпричиняване
на вредата поради шофиране на водача М.с несъобразена с пътните условия и знаци
скорост, следва да се отбележи, че ПТП е
настъпило на автомагистрала и на 500 м. преди тунел, при движение със около 100
км/ч, както сочи в показанията си
свидетеля М., и те не са опровергани от други доказателства по делото.
Разрешената скорост за движение по магистрала е 140 км/ч. Не се установи по
делото на разстояние 500 м. преди тунела да е имало знак, ограничаващ
движението до 90км/ч или друга по-ниска стойност. Съгласно чл. 79, ал.1 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци,
„Пътен знак В26 "Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената" се използва за въвеждане на ограничение на допустимата
максимална скорост на движение съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Числото върху
пътния знак, указващо допустимата максимална скорост на движение, трябва да е
кратно на 10, а съгласно ал.2 „Когато допустимата максимална скорост предстои
да се ограничи с повече от 20 km/h, тя се намалява
постепенно, неколкократно с 20 km/h,
като пътен знак В26 се поставя на разстояния съгласно приложение № 16“. Според
Приложение 16 към тази Наредба, минималното разстояние за поставяне на знака е
при ограничаване на скоростта от 140 на 120 – 100 м., от 120 на 100 - 90 м., от
100 на 80 - 65 м., или общо минималното разстояние би било 255 м. преди
началото на тунела да започне ограничението на скоростта от 140 до 80 км/ч. А
ПТП е настъпило 500 м. преди началото на тунела, ши при липсата на други
доказателства, от които да се установи че на място на дата 16.08.2013 г. е
имало пътни значи за ограничаване на скоростта до 80 км./ч още 500 м. преди
началото на тунела, , съдът приема, че на разстояние 500 м. преди началото на
тунела такива ограничителни скоростта на движение знаци не е имало, при което
не е налице противоправно поведение на водача М.. Не
се установи и ответникът- като задължено лице да поддържа пътищата от
републиканската пътна мрежа, да е
поставило и предупредителен пътен знак А12 "Неравности по платното
за движение", което би било основание водача да съобрази скоростта си на
движение с това. Ето защо възражението на ответника за съпричиняване
поради движение с неразрешена или с несъобразена скорост, е неоснователно, също
и това за управление при употреба на алкохол- за последното също няма
доказателства.
Неотносимо към предмета на
делото е оплакването за липсата на снимков материал от произшествието. Въззивният съд не споделя довода на въззивника,
че поради липса на снимков материал, фактите по делото са недоказани.
Фактическият състав на чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД е установен и доказан по делото с други доказателства. В закона няма
ограничение на доказатествените средства, които могат
да се използват за установяване на пртоивоправно
поведение, вреди и причинно-следствена връзка.
С въззивната жалба не са направени никакви
оплаквания относно решението в частта, в която искът и за лихва за забава е бил
уважен, при което въззиният съд, при ограничението на
проверката за правилност по чл.269 от ГПК, приема, че в тази част то е
правилно. Не се установи при служебна проверка нарушение на приложима
императивна материално правна норма.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции,
решението следва да се потвърди изцяло, вкл. и в частта за разноските,
определени според изхода на спора и неизменени с определението по чл.248 от ГПК.
По разноските за въззивната инстанция: Предвид изхода на спора по въззивната жалба, направените от ответника-въззивник
разноски остават в негова тежест.
Въззиваемата страна-
ищец има право на разноски по чл.78, ал.8 от ГПк за
защита от юрисконсулт в размер на минимума от 100 лв. по чл.25 от Наредбата за
правна помощ.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1649 от 06.01.2020 г., постановено по гр.д. № 55235/2018 г. на СРС, 64
състав.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, с адрес: гр. София, бул. „****да плати на „З.А.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** основание чл.78, ал.2 и
ал.8 от ГПК сумата 100 лв. разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.