МОТИВИ
към Присъда № 176/ 08.05.2019г.
по НЧХД № 238/2019год.
по описа на РС-СИЛИСТРА
Подсъдимият Г.К.Г.
е предаден на съд за това, че на
07.03.2019г. в пред входа на жилищен блок, находящ се в гр.С обл.С, ул.“Ген.Скобелев“
№ 24 е причинил лека телесна повреда на К.Г.П. ***, ЕГН ********** чрез
нанасяне на удар с юмрук в дясна очница, изразяваща се в контузия на дясната
очница с хематом и кръвонасядане, контузия на лявата предмишница с хематом и
кръвонасядане, контузия на лявата седалищна половина с хематом, представляващи
временно разстройство на здравето не опасно за живота – престъпление по чл. 130
ал.1 от НК.
Тъжителят К.П. на основание чл.84 от НПК предяви и граждански
иск срещу подс. Г.Г. на стойност 2 500 лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в едно със законната лихва от датата на
причиняването до окончателното и изплащане. След изслушване становището на
ответната страна съда счете иска за допустим, своевременно предявен и го прие
за съвместно разглеждане като конституира тъжителя П. и като граждански ищец в
процеса срещу подс. Г..
Процесуалният представител на тъжителят П. пледира за
осъдителна присъда относно престъплението по чл.130 ал.1 от НК, като указва на
съда да наложи наказание по справедливост на подс.Г., гражданския иск да бъде
изцяло уважен, претендира и разноски по делото.
Преди даване ход на делото от страна на подс.Г. беше
направено искане чрез молба с вх.№ 2529/28.03.2019г. за предоставяне на правна
помощ чрез определяне на служебен защитник от АК-С, който да го представлява в
настоящето наказателно производство и да отстоява неговите законни права и
интереси. Съдът след като се запозна с молбата на подс.Г. и приложените към нея
писмени доказателства, установи, че същата е допустима и основателна, тъй като
съобразно нормата на чл.94 ал.1 т.9 от НПК подс.Г. има право на такъв защитник,
поради което и с Разпореждане № 129/29.03.2019г. му предостави правна помощ,
изразяваща се в процесуално представително по делото чрез адвокат, определен от
АК-Силистра. Видно от уведомително писмо с вх.№ 2602/01.04.2019г. на АК-С за
такъв е бил определен адв.В.П. при САК, поради което и на основание чл.94 ал.1
т.9 от НПК във вр.с чл.23 ал.2 от ЗПП, съдът назначи адв.В.П. при САК за
служебен защитник на подс.Г. по настоящето НЧХД № 238/2019г. по описа на съда.
Подсъдимият Г. чрез защитника си пледира за оправдателна
присъда, като излага доводи в тази насока, не се признава за виновен и дава
обяснения по обвинението пред съда.
В хода на съдебното производство бяха разпитани
допълнително сочени и искани от страните в процеса свидетели. Нови искания и
възражения също се направиха.
Проц.представител на тъжителя направи искане за допускане
до разпит на нов свидетел, което съда след изслушване становището на ответната
страна счете за допустимо и основателно и допусна до разпит в качеството на
свидетел П.Д.В. в условията на призоваване, който даде своите показания
добросъвестно и съда ги прие като доказателства по делото.
По искане на проц.представител на тъжителя беше допусната
и назначена съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Т.И.-***, която
следваше да се произнесе относно причинените телесни повреди на тъжителя.
Същата беше изготвена и депозирана в срок от вещото лице, която съда след
изслушване становището на страните прие като надлежно доказателство по делото.
От страна на защитата на подс.Г. беше направено искане за
допускане до разпит в качеството на свидетели, водени от тях три лица- Т.Ж.П.-
приятел на подс.Г., М.А.В.- Г.- съпруга на подс.Г. и К.Г. Р. - баща на подс.Г..
Съдът след като изслуша становището на ответната страна счете искането за
допустимо и основателно и допусна до разпит в качеството на свидетели, водените
от страна на подс.Г. три лица. Същите дадоха своите показания добросъвестно и
съда ги прие като доказателства по делото.
От страна на защитата на подс.Г. бяха направени искания
за приемане на нови доказателства по делото, които съда след изслушване
становището на ответната страна и запознаване със същите счете за неоснователни
и ирелевантни към предмета на делото и с мотивирано протоколно определение
отхвърли искането.
Отново по искане на защитата на подс.Г. и след изслушване
становището на ответната страна, съда изиска от ОУ „Отец Паисий“- С., АТМ
„Алианцбанк България“ и АТМ „ОББ“ видеозаписите от охранителните камери за
процесната дата и за времето, посочено от подс.Г.. Беше направено и искане за
допускане до разпит в качеството на свидетели още други две лица- охраната и
фелдшера на ОУ „Отец Паисий“- С., което след изслушване становището на
ответната страна съда счете за неоснователно и го с мотивирано протоколно
определение го отхвърли като такова.
Последващите искания на защитата на подс.Г. за
приобщаване към доказателствата по делото на депозирани от него нови писмени
такива, съда след изслушване становището на ответната страна счете за
неоснователно и ирелеватно спрямо предмета на делото и отхвърли искането с
мотивирано протоколно определение като такова.
От своя страна подс.Г. поиска да даде обяснения последен
и след разпита на всички свидетели, като съда счете искането за допустимо и
основателно и допусна даването на обяснения от страна подс.Г. да бъде извършено
след даването на показания на всички свидетели по делото.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие
по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 07.03.2019г. около 07,30-08,00 часа тъжителя П. бил до
входната врата на блок, находящ се в гр.С., където работел като параджия.
Разговарял със св.П.В. когато покрай тях минал подс.Г., който живеел в същия
този вход. Подсъдимият държал в ръцете си книжа и се качил нагоре по етажите, а
тъжителя П. се пошегувал и попитал св.В. да не би да са решили да правят подс.Г.
домоуправител на входа. След това се отправил към мазата, където се намирало
парното за да го провери. След като проверил парното се качил отново на
входната площадка и тогава отново се засякъл с подс.Г., който отново влизал във
входа. В близост до входната врата бил и св.В.. Тогава двамата- тъжителя П. и
подс.Г. си разменили реплики и в един момент подс.Г. нанесъл удар с юмрук в
областта на дясното слепоочие на тъжителя П.. Удара бил достатъчно силен,
поради което и тъжителя паднал по гръб, като главата му останала в градинката
пред блока.
Веднага след като подс.Г. ударил тъжителя П. той се качил
невъзмутимо в апартамента си и оставил тъжителя да лежи в безпомощно състояние.
На тези негови действия пряк свидетел- очевидец станал св.В., който веднага
след като подс.Г. тръгнал нагоре по стълбите отишъл до тъжителя и му помогнал
да се изправи. След като успял да се изправи на крака тъжителя П. слязъл отново
до парното на входа, като по показания на св.В. още тогава имал по лицето си и
ръцете си белези от наранявания.
В последствие тъжителя П. се почувствал зле от удара,
започнало да му се вие свят и да му се гади и тъй като живеел сам се обадил по
телефона на св.В.. Помолил го да му помогне и да го заведе до болницата, където
му била оказана медицинска помощ. Същия ден тъжителя П. бил и освидетелстван от
съдебния лекар по негово желание.
По показания на св.Т.П. предния ден се разбрали да се
видят с подс.Г. и неговата съпруга- св.В.- Г. по повод желанието на св.П. да
наеме св.В.-Г. да гледа неговата майка за времето, когато ще отсъства от дома
си. Тримата се срещнали около сградата на театъра в гр.С. и разговаряйки
тръгнали към училище „Отец Паисий“ като минали по улицата, водеща към Младежки
дом и в близост до сградата на бившата банка „Експресбанк“, където се намирало
един РЕП, подс.Г. си купил цигари и продължили напред по уличката, водеща към
училището. След като стигнали до училището, подс.Г. влязъл вътре в него и се
забавил около 15 минути, след което тръгнали към банкомат до сградата на „ОББ“,
в близост до Областна управа-С. Но тъй като установили, че този банкомат не
работи, тримата се упътили към банкомата на „Алианцбанк България“, намиращ се
на отстрещната страна. От там вече подс.Г. успял да изтегли пари и тръгнали към
училище „Н.Й.Вапцаров“ двамата- св.П. и подс.Г., а св.В.-Г. тръгнала в друга
посока след като подс.Г. и дал част от изтеглените от него пари. В последствие
в близост до пазара до ДАП двамата мъже се видели с бащата на подс.Г.- св. Р. и
тогава се разделили.
От показанията на св.П. прави впечатление, че същия
разказва за тези събития, които според него са се случили вечерта около 07-09
часа, а не за сутринта на 07.03.2019г.
Показанията на св.В.-Г.- съпруга на подс.Г. се
припокриват с показанията на св.П. с тази разлика, че същата дава показания за
събитията, случили се на 07.03.2019г. сутринта за времето от 07-08,30 часа.
Същата заяви в показанията си, че съпругът и- подс.Г. е успял да изтегли пари
от банкомата на „Алианцбанк България“ около 08,20-08,30 часа когато и се
разделили с него, а тя е отишла на работа, след като подс.г. и е дал част от
изтеглените пари.
По показания на св.К.Р. - баща на подс.Г., същия този
ден- 07.03.2019г. имал среща със сина си и се видели в близост до пазара на ДАП
около 09,00 часа. Тогава сина му- подс.Г. му дал неговата пенсия, която бил
изтеглил малко преди това и малко след това се разделили с него.
По показания на св.П.В.- единственият пряк
свидетел-очевидец на деянието, на 07.03.2019г. около 07,45 часа бил пред входа
на блока, когато покрай него минал подс.Г. с учебник или тетрадка в ръце.
Поздравили се и подс.Г. се качил нагоре по етажите. В последствие отново се
засякъл с него и тогава именно станал свидетел как подс.Г. ударил с юмрук в
областта на дясното слепоочие тъжителя П. с когото разговарял малко преди това.
Св.В. потвърди в показанията си, че деянието е било извършено от подс.Г. на
таза дата около 08 часа сутринта, тъй като първоначално подс.Г. е минал покрай
него около 07,45 часа и след не повече от 5 минути отново се е върнал, като
според неговите показания е ходил до училище. Именно тогава са се развили
горепосочените действия между тъжителя П. и подс.Г..
Според обясненията на подс.Г. за времето на 07.03.2019г.
от 07 до 09 часа сутринта изобщо не е бил на описаното в тъжбата място. Същия
заяви, че след като е излязъл от дома си около 07,00 часа сутринта заедно със
съпругата си- св.В.-Г. се е срещнал със св.П., след това тримата са отишли до
училището на сина му „ОУ „Отец Паисий“, където той е влязъл вътре за да търси
учебник по история и учебна тетрадка. След като е успял да ги намери е излязъл
от училището като часът вече е бил около 08 сутринта. Тогава се запътил към
банкомат на „ОББ“, в близост до сградата на Областна управа за да изтегли
своята и на баща си пенсии. Но тъй като банкомата на „ОББ“ бил развален се
наложило да отиде до банкомата на „Алианцбанк България“, намиращ се на
отстрещната страна от където изтеглил неговата и на баща му- св.Р. пенсия. Около
08,20-08,30 часа дал част от тези пари на съпругата си- св.В.-Г. и тръгнал към
пазара на ДАП за да даде пенсията на баща си, с когото се срещнали около 09
часа. Същия заяви, че по същото това време докато чакал баща си да си плати
сметките, покрай него минал тъжителя П. с велосипед.
Според заключението на вещото лице д-р
Т. И.-*** по назначената съдебно-медицинска експертиза е видно, че тъжителя П.
е получил телесни увреждания, изразяващи се в контузия на дясната очница с
хематом и кръвонасядане, контузия на лявата предмишница с хематом и
кръвонасядане, контузия на лявата седалищна половина с хематом, представляващи
временно разстройство на здравето не опасно за живота. Горепосочените
увреждания представляват по смисъла на чл.130 ал.1 от НК „лека телесна повреда”.
Във връзка с разясненията на вещото лице по изготвената от него СМЕ е видно, че
уврежданията на тъжителя П. са били причинени по механизмът на удари с или
върху твърди тъпи предмети и повърхности и може да бъдат получени по време,
начин и място както е посочил тъжителя, а именно- следствие на удар с юмрук в
областта на дясна очница с последващо падане назад върху стълбището с удар на
лявата ръка и лявата седалищна половина в стъпалата. Според заключението на
вещото лице, уврежданията на тъжителя П. би следвало да отзвучат напълно без
поява на усложнения за период от около 20 дни.
Видно от приетите като доказателство
по делото записи от камерите на АТМ устройство, монтирано в Бизнес център- С.
на „Алианц Банк България“ АД за времето на 07.03.2019г. от 07,30 ч. до 08,30 ч.
е видно, че няма данни и запис подс.Г. през това време да е посещавал банкомата
и да е теглил пари, в каквато насока са неговите обяснения.
Описаната фактическа обстановка се установява от
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията
на подс. Г., депозираните показания на свидетелите Т.П., М.В.-Г., К.Р. и П.В., както
и заключението на съдебно-медицинската експертиза и приетите като доказателства
материали.
При оценката на целия доказателствен материал съдът
констатира противоречие между две групи доказателствени средства: от една
страна обясненията на подсъдимият Г., подкрепящи се частично от показанията на
св.В.-Г./ негова съпруга / и от друга – изложените обстоятелства в показанията
на останалите свидетели и тъжителя, заключението по съдебно-медицинската експертиза
и разясненията на вещото лице по нея, както и приетите доказателства / запис от
охранителните камери на АТМ „Алианц Банк България“ /.
В тази насока съдът кредитира относимите към главния факт
показания на втората група свидетели, включително и тези на тъжителя П.,
касаещи обвинението по чл.130 ал.1 от НК, тъй като същите са подкрепени помежду
си, кореспондират с останалия доказателствен материал по делото и са в взаимна
връзка помежду си. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. В.-Г., тъй
като същата освен, че не е била пряк свидетел- очевидец на деянието, е и
съпруга на подс.В.-Г. Нейните свидетелски показания следва да се кредитират във
връзка с деянието по чл.130 ал.1 от НК, тъй като същата не е била пряк свидетел-очевидец
на инцидента, но заявява, че се е разделила с подс.Г. същия ден около
08,20-08,30 часа сутринта, след като съпругът и преди това е изтеглил пари от
банкомата на „Алианц банка България“. Изнесените обстоятелства от страна на
св.В.-Г. обаче не се потвърждават от изисканите и приобщени като доказателства
записи от охранителните камери на посочения от тях банкомат от който според тях
са били изтеглени през това време пари.
По същите основания следва да се отхвърлят и показанията
на св.Пенков, тъй като същия по негови показания е бил заедно с двамата съпрузи
през това време, ако и хипотетично съдът се абстрахира от изявлението му, че
действията са се развили на 07.03.2019г. между 07-09 часа вечерта, а не
сутринта. Освен това несъответствие в показанията на св.Пенков, то същите са
компроментирани и въз основа на приетото като доказателство – запис от охранителните
камери от посоченият от самия подсъдим банкомат от който според него е бил
изтеглил парите.
Относно показанията на св.К. Р./ баща на подс.Г. / съда
следва да ги цени от плоскостта на качеството на свидетеля, който като баща на
самия подсъдим е съпричастен към делото и не би искал да даде показания, които
уличават сина му в извършването на престъпление. Отделно от това същия дава
показания за 07.03.0219г. след 09 часа сутринта- време, което е далеч извън
обвинението, повдигнато на подс.Г. и на практика се явяват ирелевантни спрямо
предмета на делото.
Поради изложеното по-горе съда като съпостави показанията
на другите свидетели, а именно тези на св.В., който е и пряк свидетел-очевидец
на инцидента, с останалия доказателствен материал и като не намери други
доказателства, освен обясненията на подсъдимият Г., които отчасти да ги
изключват, съдът мотивира фактическите си изводи основно върху тях. Обясненията
на подсъдимият съдът преценява, предвид обстоятелството, че освен
доказателствено средство, те са и средство за защита и определят тяхната защитна
позиция. Като доказателствено средство те следва да се ценят, от една страна,
във връзка с останалия доказателствен материал, а от друга – с оглед
собствената им убедителност, логичност, вътрешна последователност. И предвид
разминаванията между двете групи доказателствени средства, съда констатира
противоречието между тях, а именно- отричането на основния факт, че е бил по
това време на това място и е ударил тъжителя П., тъй като по същото време е бил
на банкомат в близост до „Алианц Банка България“. Видно е от изисканите и
приобщени като доказателства по делото записи от охранителните камери на
посоченият АТМ, че за времето на 07.03.2019г. от 07,30 до 08,30 часа няма
регистрирано посещение на подс.Г. на посоченото от него място. Следователно
неговите обяснения са неверни, а обстоятелството, че деянието се е развило пред
входа на подс.Г., който се намирал в непосредствена близост до училище „Отец
Паисий“ и е продължило действието си не повече от няколко минути, допълнително
навеждат водови в подкрепа на обратната тези, лансирана като защитна позиция от
страна на подс.Г..
Ръководен от тези положения, съдът направи извода, че
първата група доказателствени средства в частта си по отношение на самият удар
/ изпълнителното деяние на престъплението по чл.130 ал.1 от НК за което е бил
обвинен подсъдимият / не са в единство с останалия доказателствен материал, поради
което не следва да се кредитират изцяло в тази им част. Въпреки това
показанията на св.В.-Г./ съпруга на подс.Г. / и св. П. /приятел на подс.Г. / следва
да се ценят в насока, че същите са заинтересовани от изхода на делото, а показанията
на св.Р./ баща на подс.Г. / са изцяло ирелевантни спрямо предмета на делото и
не следва да се ценят.
Извода си за наличието на нанесеният удар по описания по-горе
начин спрямо тъжителя П. в най-голяма степен съдът обосновава предвид заключението
на съдебно-медицинската експертиза и направените пояснения в с.з. от вещото лице.
От същите е видно, че подобно нараняване може да се получи по начина, описан от
тъжителя П. т.е. по механизмът на удар чрез юмрук в областта на дясната очница
и последващо падане назад, по гръб. Съобразно приложените по делото медицински
документи вещото лице е приело, че същите може да са причинени по време, начин
и място, както е посочил тъжителя. Обективните находки за тези наранявания,
констатирани от вещото лице са били налице при първичния медицински преглед на
тъжителя П., извършен непосредствено след инцидента т.е. още същия ден-
07.03.2019г. Тъжителя П. е бил прегледан от вещото лице за което му е било
издадено и съдебномедицинско освидетелстване № 2491/ 07.03.2019г.
По време на съдебните прения защитникът на подс.Г. поиска
от съда да го признае за невиновен в извършването на престъплението за което е бил
обвинен, тъй като обвинението не било доказано. Обоснова довод, че не е
възможно още същия ден да са се появили белезите от нараняванията, описано в
съдебно-медицинското освидетелстване, но същите са били установени от вещото
лице още тогава, за което и същия удостовери в съдебно заседание чрез
поясненията си. Защитата на подс.Г. излага и довод, че св.В. е бил
лъжесвидетелствал, тъй като бил заинтересован спрямо изхода на делото. Въз
основа на тези изявления счита, че св.В. имал лични причини за водене на дела
срещу подс.Г.- изявления, които по никакъв начин не се подкрепят от доказателствата
по делото, нито има каквито и да е данни показанията на св.В. да са били
компроментирани по какъвто и да е начин. Напротив- неговите показания са в
абсолютно единство, логична последователност и непротиворечивост с останалия
доказателствен материал по делото и следват изцяло установения по-горе ход на
събитията.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери,
че подсъдимият Г. е осъществил състава на престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
От обективна страна: Обект на престъплението по чл.130
ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността. Предмет на престъплението
са именно тези отношения.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия
върху организма на другиго, което може да предизвика изменения в отделни
органи, тъкани или системи на организма на пострадалия или да предизвика
промяна в тяхното функциониране, а именно и в конкретния казус- контузия на
дясната очница с хематом и кръвонасядане, контузия на лявата предмишница с
хематом и кръвонасядане, контузия на лявата седалищна половина с хематом. Изпълнителното
деяние на това престъпление по чл.130 ал.1 от НК, което е от категорията на
типичните резултатни увреждащи престъпления е довършено, като е извършено чрез
действие т.е. удар с юмрук в областта на дясната очница с последващо падане
назад по гръб.
От субективна страна: Деянието е
осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 предл. 1
от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е
искал тяхното настъпване, видно от поведението му преди, по време и след
извършване на деянието.
Като обсъди въпросите по чл.301 ал.1 и
чл.303 от НПК и като съобрази, че за престъплението по чл.130 ал.1 от НК, което
подсъдимият Г. е извършил се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години / наказанието е до 2 год. лишаване от свобода или пробация /, че
подсъдимият не представлява деец с голяма обществена опасност, че подсъдимият
не е бил осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК, че няма причинени имуществени вреди и че целите на наказанието, визирани
в чл.36 НК биха могли да бъдат постигнати и с освобождаването на деецът от
наказателна отговорност и предвид наличието на предпоставките на чл.78а ал.1 НК, съдът освободи подсъдимият от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание- глоба в размер на 1 000 лева. При определяне на
размера на глобата на подсъдимият Г. съдът прецени както обществената опасност
на подсъдимият- сравнително ниска и извършеното от него / също сравнително
ниска обществена опасност /, подбудите за извършване на престъплението и
другите обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказателната им
отговорност, както и липсата на такива, които да препятстват реализирането на
тази отговорност.
Като причина за деянието съдът отчита
незачитането на правните норми
регламентиращи обществените отношения, свързани с неприкосновеността на
физическата цялост на личността и правото на свободно вземане на решение по
вътрешно убеждение, ниската правна култура на подс.Г..
С установените по представеният от
съда начин действия на подсъдимия той е увредил по недопустим начин здравето на
тъжителя, причинил му е временно разстройство на здравето не опасно за живота,
поради което и на основание чл.45 от ЗЗД би следвало да понесе деликтна
отговорност. На репариране в конкретният случай подлежат имуществените и неимуществените
вреди /нанесените му телесни увреждания/ на пострадалият от извършеното спрямо него
престъпление. Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване критерия за
справедливост на чл.52 от ЗЗД съда приема, че описаните неимуществени вреди
най-пълно биха се възмездили с размер на обезщетението от 1 000 лева, тъй като
нанесените телесни увреждания на тъжителя са уронили неговия облик в
обществото, накърнили са неговото самочувствие и са провокирали срам у него от
извършеното спрямо него деяние. При определяне на размера се взе в предвид
начина по който са били извършени неимуществените вреди, обстоятелствата и
обстановката при които са били извършени, настъпилият вредоносен резултат и др.
Имуществени вреди не се претендират. Що се касае за акцесорното искане за
законна лихва от датата на увреждането, то то е напълно основателно, тъй като
според чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането за непозволено увреждане е изискуемо от
деня на извършването когато дееца е известен още тогава, а причинителя се смята
в забава и без покана според чл.84 ал.3 от ЗЗД. В останалата част иска до
размера на претендираното обезщетение от 2 500 лева за неимуществени вреди съдът
отхвърля като неоснователен, необоснован и недоказан, тъй като няма данни и
доказателства от които да е видно, че на тъжителя П. са му били причинени
неудобства извън обичайните за тези наранявания.
Подсъдимият следва да понесе и
разноските по делото представляващи разноски по делото за съдебно- медицинска експертиза,
ДТ за завеждане на тъжба и такса за призоваване на един свидетел в размер на 122 лева като от тях 100 лв за съдебно-медицинска
експертиза, 10 лв такса за призоваване на един свидетел и 12 лв за ДТ за
завеждане на дело като ги заплати по негова сметка. Отделно от това и съобразно
нормата на чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да поеме разноските на
тъжителя, касаещи направени от него разходи за адвокатско възнаграждение като
съобразно приетото по делото пълномощно на адв.Н.Николов при САК- проц.представител
на тъжителя П., същото възлиза на 600 лева, поради което съда осъди подс.Г. да
заплати и тази сума по сметка на тъжителя П..
Подс.Г. следва да заплати по сметка
на РС-С. и ДТ върху уважената част от гражданския иск, представляваща 4% върху
сумата от 1 000 лв или ДТ в размер на 40 лева.
Съдът счита, че в този вид и размер
присъдата ще изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения, съдът
постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:……………….
/
М. ХРИСТОВ /