№ 2260
гр. Пловдив, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330205278 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-003987/21.06.2022г. на
Началника на група Сектор ПП към ОДМВР гр. Пловдив, с което на А. С. Г.
ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер
на 700лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за
извършено административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят А. С. Г. счита издаденото Наказателно постановление
за неправилно и незаконосъобразно, моли съда да го отмени, по
съображения, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна – ОДМВР гр. Пловдив не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне
по същество, намира и приема за установено следното :
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против Г. за това,
че на 27.04.2021г. в 13.38часа в гр. Пловдив на бул.”Цариградско шосе” пътен
възел Скобелева майка, южно платно на надлеза с посока на движение от
1
запад на изток като регистриран ползвател на МПС лек автомобил БМВ Х3 Х
Драйв с рег. № ....., собственост на фирма „Топ Ауто Д” ООД, отказва да да
посочи на кого е предоставен за управление към горепосочения час и дата на
установяване, управляван със скорост 106км/час при максимално разрешена
скорост за движение в населено място от 50км/час, отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3%. Наказуема скорост 103км/час. Наказуемо
превишаване 53км/час. Нарушението е установено с техническо средство
11743са и фиксирано в снимков материал с № 0559783.
Видно от приложената по делото административнонаказателна
преписка Акт за установяване на административно нарушение №
GA590607/04.04.2022г. е издаден против жалбоподателя за посоченото
нарушение. Разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят З.
Н. Г. изцяло поддържа изложените в него констатации, като заявав, че след
извършена проверка на предоставен снимков материал е изпратена покана до
ползвателя на автомобила, който посочил, че към датата и часа на
нарушението не може да посочи кой го е управлявал. Предприети били
действия по съставяне на АУАН, жалбоподателят не се явил и Актът бил
изпратен за връчване.
Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото не
е установено по безспорен и категоричен начин извършено нарушение по чл.
21 ал. 1 от ЗДвП от страна на А. С. Г.. В тази насока да се направи
положителен извод не спомогнаха нито показанията на актосъставителя,
макар дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна
оценка на обстоятелствата по случая, нито писмените доказателства по
делото, доколкото от една страна са налице допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното
НП, а от дрвуга страна твърдяното нарушение за скорост не е установено по
предвидения начин.
Преди всичко цитираната разпоредба на чл.21 ал.1 от ЗДвП предвижда
забрана за водачите на превозни средства да превишават посочените в
нормата стройностти на скоростта, като в конкретния случай се твърди, че Г.
е превишил същата с 53км/час.
Същевременно в обстоятелствената част на АУАН и НП при описание
на нарушението е посочено, че жалбоподателят „отказва да да посочи на кого
2
е предоставен за управление към горепосочения час и дата на установяване,
управляван със скорост 106км/час при максимално разрешена скорост за
движение в населено място от 50км/час, отчетен толеранс на измерената
скорост от минус 3%. Наказуема скорост 103км/час. Наказуемо превишаване
53км/час. Нарушението е установено с техническо средство 11743са и
фиксирано в снимков материал с № 0559783”. Тоест следвада се приеме, че се
твърди нарушение на правилата за движение по пътищата изразяващо се в
отказ на лицето да съобщи кой е управлявал превозното средство и това се
явява нарушение на чл.21 ал.1 от Закона. Както се посочи последната норма
изобщо не предвижда такъв фактически състав на нарушение, а доколкото
изобщо „недоносителство”-то въобще е криминализирано от българското
законодателство, то това е сторено само при определени обстоятелства и
единствено в Наказателния кодекс.
Освен това самото нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП посредством
техническо средство не е установено по безспорен начин. В този смисъл от
събраните писмени доказателства по делото не се доказа по безспорен начин
нарушението за което е ангажирана административнонаказателна отговорност
на жалбоподателя Г., с оглед писмените доказателства събрани по делото. В
Протоколът за използване ATCC с per. № 1030р-12571/28.04.2021г., липсва
номер на първо и последно статично изображение. Отсъствието на номера на
първо и последно статично изображение от деня на заснемането отрича
възможността за установяване на връзка между протокола и снимковия
материал. Поради това доказателствената сила както на протокола, така и на
снимковия материал е разколебана, тъй като преписката не съдържа други
писмени доказателства, според които да е възможна обвръзка между
приложения снимков материал и документираните данни в протокола по
чл.10 от Наредба № 8121 з-532 от 12.05.2015г.
Електронният фиш по подобие на наказателното постановление трябва
да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени виновно, както и
вида и размера на наказанието. Вида и размера на наказанието се съдържат
единствено в административно наказателната разпоредба, която обявява
съответното деяние за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред (по смисъла на чл. 6 от ЗАНН). Ето защо, изискването
на закона е за посочване в наказателното постановление на законовите
разпоредби които са нарушени, обема както материалното правило за
3
поведение което е нарушено, така и административно наказателната
разпоредба, която възвежда това деяние в състав на административно
нарушение, това в случая не е спазено. От данните по делото не се установява
да е изпълнено императивното изискване на горецитирания чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121 з-532 от 12.05.2015 г., а именно да е направена снимка на
разположението на уреда. Тоест по никакъв начин не може да се докаже деня
на осъществявания контрол, нито мястото на което се твърди АТСС да е
разположено. Наличието на снимка на разположението на уреда, която е
неразделна част от протокол по чл. 10 от Наредбата, има за цел да даде
визуална представа къде и как точно е било поставено процесното
автоматизирано техническо средство (АТС), за да се прецени дали мястото и
начина на разположението му отговарят на посоченото в протокола,
включително дали е било разположено спрямо посоката на движение на
заснетия автомобил.
На следващо място както се посочи по-горе и в АУАН и в НП е
посочено, че датата на вмененото във вина на Г. деяние се твърди да е
реализирано 27.04.2021г., а АУАН е съставен на 04.04.2022г. Следователно
същото се явява погасено по давност, което изключва административно-
наказателното преследване по тях. Съгласно Постановление №
10/28.09.1973г. на Пленума на ВС – т.12, не се допуска неоснователно
преследване, когато са изтекли сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на тези срокове, както и да не
предприема, респективно да прекратява започнатото производство щом
установи “че са изтекли три месеца от откриване на нарушението до
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, че
НП е издадено след шестмесечния срок от съставяне на акта, или е изтекла
една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни,
банкови, екологични и валутни нарушения-две години”. Освен това съгласно
Тълкувателно решение № 112/16.12.1982г. по н.д. № 96/82г. на ОСНК
институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно
преследване по чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН.
Изводът се прави на основание чл.11 от ЗАНН, според който за
обстоятелствата, изключващи отговорността, каквато е изтеклата абсолютна
давност, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в този закон не се предвижда друго. Следователно, независимо от
4
спирането и прекъсването на давността, административнонаказателното
преследване се изключва, когато е изтекъл срок, надвишаващ с една втора
този по чл.34 от ЗАНН. В конкретния случай горецитирания давностен срок
по чл.34 от ЗАНН е изтекъл на 27.07.2021г. Освен това липсват доказателства
съставянето на АУАН едва на 04.04.2022г. да е поради някаква причина,
дължаща се на поведението на самия жалбоподател.
Предвид всичко гореизложено и атакуваното Наказателно
постановление № 22-1030-003987/21.06.2022г. на Началника на група Сектор
ПП към ОДМВР гр. Пловдив, с което на А. С. Г. ЕГН ********** е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 700лв. И „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за извършено административно
нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, като необосновано и незаконосъобразно,
следва да бъде ОТМЕНЕНО.
С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав
дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на
атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното
пълномощно и списък с разноски въззиваемата страна - ОДМВР гр. Пловдив
следва да бъде осъдена да заплати на А. С. Г. ЕГН ********** сумата от
400лв., представляваща направените от последния разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
За тези изводи съдът прецени всички обстоятелства по делото, които ги
налагат като единствено възможни.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-003987/21.06.2022г. на
Началника на група Сектор ПП към ОДМВР гр. Пловдив, с което на А. С. Г.
ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер
на 700лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за
извършено административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Пловдив да заплати на А. С. Г. ЕГН **********
сумата от 400лв., представляваща направените от последния разноски по
5
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6