№ 65
гр. Девин, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20235410100457 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по реда на чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК; по чл. 55, ал.1 ЗЗД; по чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че на 23.09.2022 г. е сключила
договор с ответното дружество, по силата на който са й предоставени заемни
средства в размер на 2000.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема
36.00%, годишен процент на разходите – 42.58 %. Твърди, че съгласно
договора за заем, същия следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ
сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на
физическо лице, което се одобрява от ответното дружество. Счита, че в
случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията
визирани в договора, същият дължи неустойка визирана в договора в размер
на 1002.33 лева, като начислена неустойка се заплаща заедно със следваща
погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.
Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за
неустойка. Счита, че преценката за действителността на клаузата за
неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед
претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на
критериите, заложени в т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е
1
дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции, както й от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Твърди, че
преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки отделен случаи към момента на сключване
на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии – естеството им на паричните или непаричните и размерът
на задълженията, на които е обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е
обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението вреди. Счита, че по силата на чл. 92 от ЗЗД
неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите
от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната
практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя можи да
има и санкционна функция. Счита, че неустойката за неизпълнението на
задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова
гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция,
защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни
неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора били
настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния
длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани
принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува
възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които били
учредили лично обезпечение. Твърди, че предвидената неустойка в размер
почти равен на заетата сума е загубила присъщите за неустойката
обезщетителна функции, без да зависи от вредите от неизпълнението на
договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от
неизпълнението. Твърди, че Заемодателят не е търсил обезпечение на
вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за
обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и
договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на
кредита. Счита, че било предвидено да се кумулира към погасителните
вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава
единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за
2
договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Твърди, че на
плоскостта на конкретния казус са предвидени следните ограничения,
създаващи условия кредитополучателя да не може да изпълни договорните си
задължения: за кредит от 2000.00 лева заемателят се е задължил за осигури
поръчителство на лица с визирани условия в договора; ограничение в
процесния договор за заем са налице и по отношение на изискванията
относно лицата, които може да поръчителстват – те могат да бъдат само
физически, но не и юридически лица. Счита, че така недобросъвестно и в
ущърб на потребителя, небанкова финансова институция е поставила към нея
неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна
печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че
неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността
и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция, както и че в
добросъвестните отношения, легитимния кредитов интерес е да получи
обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу
евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на
заемополучателя. Твърди, че няма житейска и правна логика един кредитор да
престира без наличие на обезпечение, т. е. да е поел риска от евентуалното
неизпълнение и да изисква след сключването на договора да му бъде
предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от
гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като
заемодателя поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то
при липса на някои от тях той да не отпусне заема. Счита, че дори да се
приеме, че кредитора реално е имал за цел, макар и след сключване на
договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би договорил
достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и
на други възможни за потребителя на небанкови финансови услуги
обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за
вземанията си. Твърди, че кредитодателя не е търсил обезпечение, тъй като е
поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на
поръчители – едва три дни след сключване на договора. Счита, че поставяне
на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на
Директива 2008/48, транспортирана в ЗПК. Твърди, че от член 8, параграф 1
на Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
3
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни,
също и че задължение за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16
от Закона за потребителския кредит. Счита, че в този смисъл в съображение
26 на Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен
пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин
или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия
надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин. Счита, че преддоговорното задължение на
кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя,
доколкото цели да предпази потребителите от свръх задлъжнялост и
неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива
2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областта на потребителските кредити от пълна и
наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема, като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и
равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски
кредити. Твърди, че в този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27.03.2014 г.
по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. Счита, че в този смисъл
клаузата, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на
поръчители е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика
такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. Твърди, че по този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако
не го осъществи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника се увеличава. Счита, че съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата /решения по дела
C-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson/. Твърди, че кредиторът в настоящия
4
случай е поел риск да отпусне реално необезпечен и само евентуално
обезпечен кредит, поради това неблагоприятните последици за кредитодателя
са самопричинени, тъй като той не е спазил своето задължение за
предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, поради
което финансовата институция не може да черпи права за себе си от
собственото си противоправно поведение, за да изведе легитимен интерес да
претендира описаната неустойка. Счита, че неустойката по спорния договор
има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на
задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице,
което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им
препядствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели
да създаде предпоставки за начисляването на неустойката. Счита, че
неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й
функции. Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски като
по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя била
добавка към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го
обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на
услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и
печалбата на заемодателя.
Молят съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 27 от
договора за кредит, сключен със „С. - К.“ АД на 23.09.2022 г. предвиждаща
заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикалящи материално – правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно същественото
съдържание на потребителските договори за кредит, моли да се постанови
решение, с което се осъди „С. - К.“ АД да върне сумата от 137.45 лева
/допуснато изменение в о.с.з./ платена неустойка по договор за кредит от
23.09.2022г. получена в периода от 23.09.2022г. до 30.11.2023г. поради
нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по договора, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба
от ответното дружество, чрез пълномощника им адв. Х. Н., който счита така
5
депозирания иск за допустим, но неоснователен. Не се противопоставя да
бъдат приети като доказателства приложени писмени доказателства към
исковата молба ако са надлежно заверени съгласно чл. 183 от ГПК, като
заявява, че ще се ползвам от тях в процеса. Твърди, че в действителност на
23.09.2022 година между представляваното от него дружество „С. - К.“ АД
като кредитор и ищеца С. М. К., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 883*, по
силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на
950.00 лева. (деветстотин и петдесет лева), която сума същият е бил длъжен
да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно
Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от
Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди, че на
същата дата представляваното от него Дружество е предоставило на
разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца
желание чрез банков превод по посочена от него банкова сметка в банка
ДСК. Счита, че следва да се има в предвид, че в чл. 20 и следващите от
горепосоченият договор е предвидена хипотеза, съгласно която при
неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани
договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е
договорно задължен да претендира подобна неустойка. По отношение на
твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е
нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите
нрави излага следното: Процесният договор е сключен от разстояние, като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в
„Общите условия уреждащи отношенията между „С. - К.“ АД и неговите
клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от
разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните
договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на
уебсайта на www.st**edit.bg. Счита, че съгласно приложимите към
настоящият договор ОУ - страните ползват Интернет (и по точно размяна на
електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „С. -
6
К.“ АД, находящ се на адрес: www.st**edit.bg и/или кратки текстови
съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни
изявления. Твърди, че комуникацията между страните се извършва по
инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за
отпускане на кредит, като това можело да се извърши по някой от следните
начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба)
за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2)
по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставял на
кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна
поща (имейл). Твърди, че в раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е посочено,
че „Идентификационен номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от
който кандидат - заявител кандидатства за заем по Телефонна линия.
Страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и
бъдещи), изявленията направени до Дружеството от този Идентификационен
номер са изявления на заявителя“. Отделно от горното, ползвайки своята
електронна поща, потребителят може да създаде т.нар. „Личен акаунт“.
Съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/“ представлява „лично
виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез
предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната
поща посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване
представлява средство за индивидуализация на същия от страна на
Кредитора“. В допълнение, в ОУ е посочено, че използването на
Идентификационният номер, „Профил на клиента/Електронен профил“ и
електронна поща от потребителя представлява електронен подпис, като му е
придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУУ. Твърди, че в настоящият случай сключването на договора е
инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на
кредит на сайта на Дружеството. На 23.09.2022 година чрез създаденият от С.
М. К. личен профил, същата попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от
разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните
данни - три имена, ЕЕН, номер на документ за самоличност, постоянен и
настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и
кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при
които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В
заявлението е посочено и така нареченият „Идентификационен номер“.
7
Твърди, че след попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие
с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред
договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката
потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е потвърждение
на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума.
След натискането на бутона „Вземи парите“ на Потребителя се предоставя
възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит, ако е
съгласен с неговото съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис“, с
което действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за
съгласието му със съдържанието на договора и за неговото сключване.
Твърди, че след одобрението на подадената Заявка от страна на „С. - К.“ АД
за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от
него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за
потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № 883* от
23.09.2022 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен
Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи
съдържат предвидената в законите пред договорна информация за желаният
кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при
съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора
за кредит и приложенията към него били посочени дължимите от ищеца
суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски,
падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за
предоставяне на обезпечение. Твърди, че след запознаване с всички условия
във връзка с кредита на 23.09.2022 година ищеца е натиснал бутона „Подпис“,
с което последният е изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване
на Договора и в резултат на тези предприети от страна на ищеца действия
между „С. - К.“ АД и ищеца като кредитополучател на 23.09.2022 година е
сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски
кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № 883*. Сключването
на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със
ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.
Относно дължимата неустойка при не предоставяне на обезпечение излага
следното: Независимо, че такава неустойка не е начислявана и събирана от
дружеството, намира, че тази клауза е валидна и отговаряща на всички
изисквания на действащото законодателство. На първо място съгласно
8
правната теория и съдебната практика, неустойката представлява
самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата
може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение
обезпечава/така Решение № 80 от 25.01.2010 г по в.гр.д. № 1297/2009г. на
Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Тоест неустойката представлява
самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ
документ с договора за потребителски кредит. С оглед което счита, че по
отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и
Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД. Твърди, че за да възникне
задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко предпоставки:
неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил
задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение
на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и
обезщетява. /Определение № 369 от 17.05.2016 г. по т.д. № 2456/2015 г. на
ВКС, 2- ро търг. Отделение/, като всички тези обстоятелства са налице в
настоящият случай. Счита, че неустойката се дължи от неизправната страна
по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е
уговорена, а именно - не предоставяне на обезпечение по договора. Счита, че
неустойката е винаги парична санкция, имаща за цел да гарантира
изпълнението „под страх“, че в противен случай би се начислила /в този
смисъл Решение № 59 от 29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г. на ВКС, ТК/.
Счита, че с оглед, че задължението, което тя обезпечава не бъде изпълнено —
размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен. Това обстоятелство
не би следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че това е присъщата за нея
функция. Твърди, че в случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично
задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с
други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали
заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С
оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата
сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а
това зависи изцяло от волята на заемателя. Счита, че съгласно Решение № 122
от 18.07.2019 г. по гр.д. 3238/2018 г. на ВКС, „Гр. Отделение, при определяне,
дали неустойката противоречи на добрите нрави, съдът следва да вземе в
предвид и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на
неизпълнението, за де не се превърне неустойката в средство за
9
неоснователно обогатяване, с каквато възможност разполага и заемателят по
Договора. Видно от Договора било, че неустойката се дължи единствено за
периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако
такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Тоест
причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било
единствено виновното поведение на ищеца. Считат, че така договореният
размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в
размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е
посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора
изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно
разместване на блага /Решение № 89 от 02.10.2019 г. по т.д. № 1213/2018 г. на
ВКС 2 търг. Отд./. Счита, че неустойката освен обезщетителна функция има и
други функции - обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира
изпълнението и претендира допускане на неизпълнение. В случая уговорената
неустойка не излизала извън присъщите и функции, като аргументи гласящи,
че е „загубила присъщата и функция“, т.к. няма данни за ответника да са
настъпили вреди са противоречащи на закона и на установената съдебна
практика. Твърди, че неустойката има стимулираща роля за длъжника да
изпълни точно задълженията си, тъй като в противен случай ще носи
отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и
техният размер. При неустойката настъпването на вредите е предполагаемо,
макар и кредиторът да не трябва да доказва техният размер. Въпреки това
счита вредите от неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение за очевидни. С оглед на не предоставянето на обезпечение,
кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде
удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес. Основната цел на
уговорената неустойка била да репарира причинените от неизпълнение в срок
вреди. Твърди, че останалите цели предвидени с неустойката целят да
реализират точното изпълнение и ако не се постигна - да санкционират за
неизпълнение, както е в настоящият случай. С оглед изложеното, счита, че
задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и
неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово
задължение са валидни и не противоречащи на добрите нрави. Счита, че няма
въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като няма
въведено ограничение на максималният размер, като дори е прието че
10
нейният размер може да бъде и по - голям от размерът на главното
задължение, доколкото по - големият размер на неустойката е обусловен от
бездействието на длъжника, същият не може да се приеме като изначално
договорен в противоречие на добрите нрави. Счита, че нищожността, поради
противоречие с добрите нрави следва да се преценява към момента на
сключване на договора, а не въз основана размера, получаващ се в резултат на
неизпълнението. Съгласно чл. 92 ал. 2 от ЗЗД, както и съдебната практика се
приема, че дори е неустойката да се приеме за прекомерна, въпреки това тя е
действително задължение, което може да бъде намалявано, без обаче да
отпада изцяло. Твърди, че намаляването не цели да установи пълна
еквивалентност между неустойката и действително понесените вреди, като
този извод се налага от дефинитивно определения и обезпечителен и
санкционен характер. Твърди, че с оглед на което, ако се приеме, че същата е
прекомерно голяма, нейният размер би следвало да бъде намален и не би
следвало цялата клауза да бъде обявена за недействителна. Счита, че по
правило неустойката представлява предварително определено обезщетение с
оглед което е нормално нейният размер да е предварително уговорен между
страните и включен, като част от погасителните вноски, като изрично е
записано, че това е дължимата вноска само при хипотезата на чл. 20 от
Договора — а именно в случай, че заемателят не представи обезпечение.
Поради това счита включването на неустойката в падежните вноски за
правилно с оглед изискванията на закона. Счита, че съгласно ТР от 15.06.2010
г по тълк. д. № 1 по описа на за 2009 г. на ОСТК гласи, че прекомерността на
неустойката не я прави, нищожна поради накърняване на добрите нрави, като
същата следва да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Счита, че с оглед изложеното несъмнено се установява
задължението за неустойка, предвидено в договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 883* от 23.09.2022 година отговаря на
присъщите и функции и не следва да бъде прогласяване за нищожна. Счита,
че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в
Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания.
Ищецът е бил запознат с условията на Договора, преди същият да бъде
сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и приложеният
към него СЕФ, след което и с изпращането на второто електронно
11
съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е
разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на
определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно
отговорно с него и след това да премине към подписването му. Твърди, че
знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна е
действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД,
който гласи, че при воденето на преговори е сключването на договори
страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат
обезщетение. Отбележа, че въпросната неустойка се начислява само докато не
бъде предоставено обезпечение. Твърди, че няма разпоредба в закона, която
да определя момента на предоставяне на обезпечение. Това е допустимо да
стане преди подписването на договора, но е възможно и да бъде предоставено
в процеса на изпълнение на същият. Именно поради това и разпоредбата на
чл. 71 от ЗЗД предвижда възможност задължението по договора да стане
предсрочно изискуемо при не предоставяне на обещаното обезпечение от
страна на длъжника.
В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. С молби от
ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Е. И., поддържа иска, моли
да се уважи и излага съображения по същество.
В о. с. з. ответника не се явява и не изпраща представител. С молба
процесуалния му представител - адв. Н. поддържа отговора и моли съда да
отхвърли исковите претенции на ищцата, като излага подробни
съображения.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че страните са сключили Договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние № 883* от 23.09.2022г., по силата на
който ответното дружеството „С. - К." АД е предоставило на ищцата заемната
сума от 2000.00 лева, която сума е получена на 23.09.2022г. от ищцата.
Според договора е уговорен срок за погасяване - 12 месеца, общо дължима
сума – 2479.49 лева. Страните са постигнали съгласие за фиксиран лихвен
процент от 36.00% и годишен процент на разходите от 42.58 %.
От ответника са представени разпечатка на изпратените на страната
12
пред договорна документация - Стандартен Европейски формуляр; Договор
за потребителски кредит предоставен от разстояние № 883* на 23.09.2022г.;
Погасителен план и Общи условия.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ,
съдът прие за установено, че: Годишният процент на разходите е в размер на
42.58%. В него е включена единствено главницата. Не са начислявани
разходи за събиране, лихва за забава и неустойка за неизпълнение, на което и
да е от задълженията по договора за кредит. Кредитът е уговорената в
процесния договор неустойка се оскъпява с 14,45%. Размерът на платената
неустойката по кредита е 137.45 лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.
Съдът намира, че предявените искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.22 ЗПК, във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК и по чл. 23 във връзка с чл. 22 от
ЗПК, във връзка с чл. 55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД са основателни и доказани,
по следните съображения:
Съгласно чл.26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат
невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от
закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се
предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са
императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба,
уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира
приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит,
доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й
по отношение на тях. Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него
положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи.
Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на
лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на
изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1
от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските сделки (в този
смисъл Решение № 88/22.06.2010г., постановено по т. д. № 911/2009г. на
13
ВКС, I т. о.).
Процесният договор по правната си същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата
на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които, съдът следи
служебно, както и на специалните правила по ЗПФУР. Претендираното от
ищцата вземане произтича от твърдения за сключен между страните Договор
за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 883* от 23.09.2022г. ,
който представлява договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2
от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет,
провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл и
текстови съобщения представляват средства за комуникация от разстояние и
предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на
процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното
поле на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР,
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от Закона на потребителя, както и че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т.
3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на
чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Безспорно е, че страните са сключили Договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние № 883* от 23.09.2022г. Безспорно е, че
ищцата притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
14
ЗЗП. В същия в чл.17, ал.1 от Договора за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № 883* от 23.09.2022г. е предвидено, че
потребителят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по
договора да предостави на дружество едно от следните обезпечения:
поръчител – физическо лице, което съгласно Общите условия за кредит,
следва да отговаря на определени изисквания: да е навършило 21 годишна
възрастта; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж
при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в
размер на 1500 лв.; да не е поръчител по друг договор за кредит; да не е
настоящ потребител на „С. -К.“ АД; или банкова гаранция, която да е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, валидна най-малко 30 дни след падежа за плащане по
договора. Съгласно чл. 27 от договора е предвидено, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят
дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума за всеки
ден, през който не е предоставено обезпечението. Съгласно ал.2 страните се
договарят неустойката да се разсрочи и да се заплаща на към всяка от
погасителните вноски.
Съдът намира за основателни наведените в исковата молба
твърдения за нищожност на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 22, във вр.
с чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП на клаузата, предвидена в
чл. 27 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка. Разпоредбата чл.
143, ал. 1 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза”
в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като
неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е
предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност
да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за
добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в
гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление;
уговорката да води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено
несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до
15
тяхната нееквивалентност. В случая процесният договор е сключен при
предварително определени условия от едната страна по правоотношението -
заемодателят. Видно е, че представеният договор за потребителски кредит е
бланков, поради което не е бил предмет на предварително договаряне между
страните, респ. ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието
му, като не се установява клаузата за неустойка да е била индивидуално
договорена, а и липсват такива твърдения и ангажирани доказателства от
ответната страна. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2
от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. В случая с оглед начина на попълване на договора и
обстоятелството, че полетата се попълват от представител на заемодателя, се
налага изводът, че ищецът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по
отношение на клаузата за неустойка.
От друга страна, съдът намира, че клаузата за заплащане на
неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В тази връзка, съдът съобрази, че неустойката е предвидена за
неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение
на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по
установения от заемодателя начин. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем. Непредставянето на обезпечение няма за последица
претърпяването на вреди от страна на кредитора, който съгласно разпоредбата
на чл. 16 ЗПК следва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя преди сключване на договора за кредит и да прецени дали да му
предостави кредит без обезпечение. Поради това, съдът намира, че
уговорената неустойка води до едно фактическо оскъпяване на предоставения
заем, тъй като позволява на заемодателя да получи сигурно завишено
плащане и то в размер, надвишаващ стойността на кредита. Същата
съставлява сигурна печалба за заемодателя, която би увеличила стойността на
договора, без да е налице насрещна престация от последния. За това, съдът
16
счита, че клаузата за заплащане на неустойка е неравноправна, тъй като в
случая очевидно потребителят е приел клаузи, с които не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). В
резултат на това потребителят не е бил в състояние да прецени
икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още
едно основание за неравноправието им по силата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Предвидената клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗЗП, защото е необосновано висока. Ето защо, доколкото така
уговорената сума не изпълнява присъщите на неустойката функции за
обезпечаване изпълнението на задължението и обезщетяване на вредите от
неизпълнение на последното, тя се явява скрита печалба за кредитора, с оглед
въведените изисквания и срок за изпълнението й. По своето естество
неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Изискванията, които клаузата на чл. 17 от договора възвежда за потребителя,
са на практика неизпълними за него, особено като се има предвид, че той
търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция за целия размер на вземането по
договора (за което съответната банкова институция ще изисква също
заплащане) или поръчител, който да отговаря на определените от заемодателя
изисквания. От това следва, че основната цел на тази уговорка е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя.
Поради това и предвид създаденото значително неравновесие между правата
на потребителя и поетите задължения, съдът приема, че клаузата на чл. 8 се
явява неравноправна, поради което следва да бъде прието, че е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и
разпоредбите на ЗЗП е налице още при сключването на договора, съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не
е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка по чл. 27 от договора. Ето защо,
съдът намира, че предявеният иск за установяване недействителността на
клаузата за неустойка поради противоречието й със ЗЗП следва да бъде
уважен.
17
С оглед гореизложеното следва, че иска за признаване на
недействителността на клаузата, предвидена в чл. 27 от Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние № 883* от 23.09.2022г.,
респ. нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 22, във вр. с чл.11, чл.
19 ЗПК и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП е основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.
За да възникне претендираното спорно материално право следва в
обективната действителност да са се осъществили следните юридически
факти: 1. Процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца 2. Тя да е
постъпила в имуществения комплекс на ответника 3. Това разместване на
блага да е предприето без основание. Между страните не се спори и от
ангажираните доказателства се установи, че по Договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние № 883* от 23.09.2022г. сключен между
страните, ищцата е извършила плащане за неустойка в размер на 137.45 лева,
съгласно ССчЕ. Установи се, че плащането е извършено въз основа на
обявена за нищожна клаузата, предвидена в чл. 27 от Договор, касаеща
неустойка, поради което платената от ищцата сума е получена от ответното
дружество без основание и следва да бъде върната на ищцата, доколкото не се
доказа наличие на основание да бъде задържана. Ето защо, искът на ищцата с
правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан
за сума в размер на 137.45 лева.
Предявен е иск по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва върху главницата
в размер на 137.45 лева, считано от датата на предявяване на иска -
07.12.2023г., върху присъдената сума, след тази дата до окончателното
плащане на задължението. Иска за законна лихва е акцесорен и е в
зависимост от изхода на главния иск, ищеца претендира за законна лихва.
Съгласно чл. 84 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като е бил
поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. С оглед уважаването на иска в размер на 137.45 лева,
ответника дължи на ищцата законна лихва върху главницата от 137.45 лева,
считано от датата на предявяване на иска - 07.12.2023г. до окончателното
18
изплащане на сумата.
По разноските:
Ищеца претендира за разноски в размер на 100 лева – държавна
такса и 960 лева – адвокатски хонорар за всеки един от предявените искове,
300 лева – депозит вещо лице.
Предвид изхода на спора, следва на основание чл.78 ал.1 ГПК да се
осъди ответника да заплати на ищцата направените разноски, в общ размер от
400.00 лева, представляващи 100.00 лева - държавна такса по предявените
искове и 300.00 лева – депозит за вещо лице. Процесуалния представител на
ищцата претендира за адвокатското възнаграждение в общ размер на 960.00
лева - по 480.00 лева по отделно за двата иска. Процесуалното
представителство е безплатно на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказване на
помощ на материално затруднено лице. Обемът на оказаната правна помощ
по предявените искове съответства на минималните възнаграждения,
дължими на основание чл. 9, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
следва да се уважи сумата от 480.00 лева адвокатско възнаграждение с
съобразно фактическа и правна сложност на делото, проведеното едно
съдебно заседание, извършените процесуални действия по събиране на
доказателства. За това на основание 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва
да се осъди да заплати на процесуалния представител на ищцата – адв. Е. И.
едно адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство и защита на ищцата в размер на 480.00 лева с ДДС.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните С. М. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б., обл. Смолян, ул. П. № * и „С. - К."
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Н. п., ул. В. Л.
№ **, представлявано от Х. М. Т., че клаузата, предвидена в чл. 27 от
сключения между тях Договор за потребителски кредит, предоставен от
19
разстояние № 883* от 23.09.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка е
недействителна, респ. нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 22,
във вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „С. - К." АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Н. п., ул. В. Л. № **, представлявано от Х. М. Т. ДА
ЗАПЛАТИ на С. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б., обл.
Смолян, ул. П. № * сумата от 137.45 лева, получена без правно основание
въз основа на недействителна, респ. нищожна клауза, предвидена в чл. 27 от
сключения между тях Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № 883* от 23.09.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка,
ведно със законна лихва върху главницата от 137.45 лева, считано от датата
на предявяване на иска - 07.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата,
както и 400.00 лева - разноски.
ОСЪЖДА „С. - К." АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Н. п., ул. В. Л. № **, представлявано от Х. М. Т. ДА
ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество адв. Е. И. - Булстат
********** сумата от 480.00 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за
оказано безплатно процесуално представителство на С. М. К..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред СмОС в
двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
20