№ 220
гр. гр.Велинград, 13.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. В.ЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В.ЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200163 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр.
чл. 63д от ЗАНН.
С Решение № 116/20.07.2022 г. по АНД № 20225210200163 по описа на
Районен съд – Велинград за 2022 г. е отменено Наказателно постановление №
ГБО - 0068/17.03.2022 г. на Заместник - председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на дружеството – жалбоподател
„Ш. 68“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Велинград, ул. „Иван Ушев“ № 12, вх. „А“, на основание чл. 34, ал. 3 от
ЗЧАВ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 10 000 лв., за извършено нарушение по чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ.
Със същото решение Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН) е осъдена да заплати на „Ш. 68“ ЕООД, на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, сумата в размер на 2000 лв. (две хиляди лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
По делото е постъпила касационна жалба с вх. № 4070/02.08.2022 г. от
административнонаказващия орган - Заместник - председателя на ДАМТН,
чрез процесуалния представител Петя Маринова, имаща характер на молба, с
която се иска изменение на постановеното по делото Решение №
116/20.07.2022 г. в частта за разноските. В същата се твърди, че делото не е с
голяма фактическа и правна сложност, поради което присъденото в полза на
„Ш. 68“ ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. е прекомерно.
Моли се разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат редуцирани до
минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
1
на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 248, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК препис от
касационната жалба (имаща характер на молба за изменение на решението в
частта за разноските) е изпратен на насрещната страна - „Ш. 68“ ЕООД, с
указание, че има право в едноседмичен срок от получаването на съобщението
да подаде отговор.
В указания едноседмичен срок „Ш. 68“ ЕООД, чрез адв. Х. К. – САК, е
депозирал писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на
молбата за изменение на решението в частта за разноските и моли същата да
бъде оставена без уважение.
Съдът, като съобрази, че молбата е подадена в срока, предвиден в
закона, от надлежно легитимирана страна – административнонаказващия
орган, намира, че същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните
съображения:
Според разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от АПК, за
неуредените въпроси се прилага ГПК.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване на решението, а
когато то е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му, съдът
по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските. Цитираната разпоредба ясно визира две
хипотези - на допълване на решението в частта за разноски, тогава когато
съдът по своевременно направено до приключване на устните състезания в
съответната инстанция искане за присъждане на разноски е пропуснал да се
произнесе по него с крайния си акт и на изменение на решението в частта за
разноски, тогава когато се е произнесъл по такова искане, но недоволната от
това страна иска от него да ревизира становището си. В настоящия случай
сме изправени пред втората хипотеза – на изменение на решението в частта за
разноските.
В мотивите към решението, постановено по делото, съдът е приел, че с
оглед изхода на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, право на
разноски има жалбоподателят „Ш. 68“ ЕООД. Доколкото жалбоподателят
своевременно е направил искане за присъждане на разноски във въззивното
съдебно производство и е ангажирал доказателства за реалното извършване
на такива в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, съдът е приел,
че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.
Административнонаказващият орган не е релевирал своевременно
възражение за прекомерност на претендираното от „Ш. 68“ ЕООД адвокатско
възнаграждение преди приключване на съдебните прения в хода на
2
въззивното съдебно производство. Такова възражение е направено едва с
касационната жалба (имаща характер на молба за изменение на решението в
частта за разноските).
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Следователно съдът не може служебно, по своя инициатива, без нарочно
искане на насрещната страна, да осъществи проверка за прекомерност на
разноските за адвокатска защита при постановяване на решението и да
присъди по-нисък размер на претендираното от страната адвокатско
възнаграждение, ако то е прекомерно.
В случая релевираното от административнонаказващият орган, чрез
процесуалния представител Петя Маринова, възражение по чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН за прекомерност на размера на претендираното от „Ш. 68“ ЕООД
адвокатско възнаграждение, е преклудирано. Същото е направено за пръв път
едва с касационната жалба (имаща характер на молба за изменение на
решението в частта за разноските), с която не могат да се правят процесуално
валидни искания, както за присъждане на разноски, така и за намаляване на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност (в този смисъл т. 11 от ТР
№ 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК). Претенцията за
разноски и възражението за прекомерност на същите следва да бъдат изрично
заявени и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, като
пропускът да се направи това е непоправим на последващ етап от
производството.
При това положение, съдът приема, че молбата с правно основание чл.
248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д от ЗАНН за изменение на
съдебното решение в частта за разноските се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248 от ГПК вр. чл.
144 от АПК вр. чл. 63д от ЗАНН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ касационна жалба с вх. № 4070/02.08.2022
г., депозирана от Заместник - председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, чрез процесуалния представител Петя
Маринова, с адрес: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 52, имаща характер на
молба за изменение на Решение № 116/20.07.2022 г. по АНД №
20225210200163 по описа на Районен съд – Велинград за 2022 г. в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Пазарджик (арг.
3
чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК).
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4