Определение по дело №1834/2020 на Административен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1723                   от  04.09.2019г.,      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на четвърти септември две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1834 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60, ал. 5 от АПК.

Образувано е по жалба от МАРТИНОС 2009“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Хан Аспарух“ № 14, представлявано от Иван Несторов Самарджиев против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-231-0086933/02.09.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП. Със заповедта, чието предварително изпълнение се оспорва е разпоредена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Несебър, ул. „Хан Аспарух“ № 14, стопанисван от „МАРТИНОС 2009“ ЕООД и забрана достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В сезиращата съда жалба е заявено, че така постановеното разпореждане за допускане на предварително изпълнение на издадената заповед е незаконосъобразно и немотивирано по конкретно изложени доводи и аргументи. Предвид подробно развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на заповедта.

При разглеждане на жалбата и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:  

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-231-0086933/02.09.2020, предвид твърдяно нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП е разпоредил спрямо „МАРТИНОС 2009“ ЕООД налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Несебър, ул. „Хан Аспарух“ № 14, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В заповедта, като основание за нейното постановяване е посочен Протокол за извършена проверка, сер. АА № 0086933/ 27.08.2020 год., съставен от орган по приходите.

От приложения по делото Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0086933/27.08.2020 год., съставен от орган по приходите се установява следното: На 27.08.2020 год. в 20:22 часа е извършена проверка на търговски обект (ТО) - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Несебър, ул. „Хан Аспарух“ № 14, стопанисван от „МАРТИНОС 2009“ ЕООД, при която е констатирано, че търговеца не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на наредбата. Вписано е и обстоятелството, че при извършена контролна покупка в 20:22 часа на 2 броя бутилки минерална вода на обща стойност 1,60 лева, сумата заплатена в брой на Здравка Крумова Пеева – продавач-консултат в обекта, от Димитър Иванов Желев – старши инспектор по приходите, преди легитимацията не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим модел DATECS FP-25 с ИН на ФУ: DТ508461 и ФП № 02508461. След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет с № 0028438/27.08.2020 год., от който е видно, че продажбата не е отразена като регистрирана, чрез издаване на фискален бон. Вписано е обстоятелството, че обекта е сезонен с работно време от 08:00-22:00 часа. Въз основа на така установената фактическа обстановка, административния орган е приел, че „МАРТИНОС 2009“ ЕООД не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, което изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Констатираното е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ.

Като правно основание за постановяване на оспорената заповед, административния орган е посочил нарушаване на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ. В оспорената заповед са развити и мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ, във връзка с които и на основание чл. 188 е включено и разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ. Изрично е разпоредено предварително изпълнение на наложената ПАМ на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60, ал. 1 от АПК, като в подкрепа на това, административния орган се е позовал на следните фактически основания:

- в хода на проверката, при направена контролна покупка на 2 броя минерална вода в 20:22 часа на 27.08.2020 год. на обща стойност 1,60 лева, заплатени в брой не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работещ режим;

- задълженото лице е регистрирано по ЗДДС;

- наличие на отрицателна касова разлика в размер на 869,51 лева и представлява разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ;

- средно-дневен оборот на стойност 546 лева;

- декларирани финансови резултати от дейността на дружеството по години, а именно: данъчна печалба за 2019-та година – 8 551,16 лв.; 2018 год. – 11 350,75 лв.; 2017 год. – 6 282,22 лв. Съпоставяйки местоположението на обекта – оживена улица в централната част с постоянен клиентопоток и средно-дневните обороти за този тип дейност, декларираният финансов резултат е нереално нисък.

Видно от оспорената заповед, административният орган е приел, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверявания търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализирания от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. По мнение на административния орган, от събраните данни еднозначно се налага извода, че с извършването на нарушението, преценено от законодателя като значимо по своята тежест и изрично посочено като изискващо налагането на ПАМ, се е стигнало до отклонение от данъчното облагане, чрез неиздаване на ФКБ за извършените продажби, препятстващо възможността за проследяване на оборота. Развита е и тезата, че по-ранното налагане на ПАМ от една страна ще предотврати възможността да се допусне отново административно нарушение от същия търговец, при това такова, което води до задълбочаване на нарушенията на фискалната дисциплина, а от друга страна препятства опасността незаконосъобразното поведение да се превърне в практика на конкретния субект, като представлява и превенция на непосредствено настъпващите от нарушението вреди за фиска. В подкрепа на така развитите доводи, в заповедта е направено и позоваване на съдебна практика на ВАС.

Съгласно чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. В нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК е оказана възможността административния орган да включи в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. С оглед цитираната правна регламентация, в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за постановяване на разпореждането.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя заявените в жалбата възражения, съгласно които, в случая не са налице предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане предварително изпълнение на административния акт, като в оспорената заповед не е обоснована необходимостта от такова. На първо място следва да се посочи, че от анализа на приложената по делото заповед за налагане на ПАМ се установява, че мотивите, относно продължителността на срока са идентични с фактическите основания, обосноваващи необходимостта от допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ. В този смисъл, по мнение на настоящия съдебен състав, административния орган не е разграничил необходимостта от излагане на конкретни мотиви по отношение законосъобразността и необходимостта от постановяване на заповед за налагане на ПАМ от задължението за излагане на конкретни мотиви, обосноваващи необходимостта от допускане на предварително изпълнение на постановената заповед.

От описаната по-горе фактическа обстановка се установява, че административния орган е постановил разпореждане за допускане на предварително изпълнение, поради наличието на следните предпоставки: 1. за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид; 2. да се защитят особено важни държавни или обществени интереси и 3. от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. По мнение на настоящия съдебен състав фактическите констатации не подкрепят така формирания извод. Нещо повече, от събраните по делото доказателства липсват такива, които да удостоверят наличие на опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, нито, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, нито че с предварителното изпълнение ще бъде защитен особено важен държавен или обществен интерес.

Както вече се посочи, конкретните фактически основания, които според административния орган обосновават необходимостта от допускане на предварително изпълнение са следните:

- при направена контролна покупка на 2 броя бутилки минерална вода на обща стойност 1,60 лева, заплатена в брой от проверяващия екип не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим. По мнение на настоящия съдебен състав, така вписаната фактическа констатация обосновава необходимостта от постановяване на заповед по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, но по никакъв начин не съставлява фактическо основание, по смисъла на изчерпателно изброените такива в чл. 60, ал. 1 от АПК, което да обоснове необходимостта от постановяване на разпореждане за предварителното изпълнение на административния акт;

- задълженото лице е регистрирано по ЗДДС. Така посоченото фактическо основание по никакъв начин не може да се квалифицира или отнесе към някое от обстоятелствата, регламентирани в чл. 60, ал. 1 от АПК, които обосновават необходимостта на постановяване на разпореждане за предварително изпълнение на заповедта. Обстоятелството, че проверяваното дружество е регистрирано по ЗДДС по никакъв начин не обосновава и извод за отклоняване от данъчно облагане;

- наличие на отрицателна касова разлика в размер на 869,51 лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ, което според административния орган се дължи закономерно и на други неотчетени приходи и е индиция за системно неизползване на касовия апарат. Така формулираното фактическо основание, на първо място остава недоказано, доколкото по административната преписка липсва Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, каквито задължително се съставят в хода на извършените проверки и които удостоверяват действителната наличност на парични средства в касата. Липсата на такъв опис прави невъзможно установяване на обстоятелството, каква парична сума е била налична и дали същата съответства на сумата по фискалната памет на фискалното устройство. От друга страна, дори и да се приеме това обстоятелство за действително, то видно от ПИП, касовата наличност от ФУ е в размер на 1 107,01 лева, а фактическата наличност е в размер на 237,50 рева, т.е. налице е отрицателна разлика от 869,51 лева. Наличието на такава отрицателна разлика по същество означава, че във фискалната памет на фискалното устройство са регистрирани повече парични средства от тези, налични в касата, който факт, оборва мотивите на административния орган, че е създадена организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство;  

- средно-дневен оборот на стойност 546 лева. Така посоченото фактическо основание, на първо място е недоказано – липсват обективни данни, въз основа на които да се установи това обстоятелство. На второ място, дори и да се приеме така посоченото за достоверно, то отново не съставлява някое от обстоятелствата по чл. 60, ал. 1 от АПК, обосноваващо предварителното изпълнение на акта;

- декларирания финансов резултат от дейността на дружеството за посочените три години. По отношение на така посоченото фактическо обстоятелство, съда отново намира, че същото не съставлява предпоставка за допускане на предварително изпълнение, съгласно изчерпателно изброените такива в чл. 60, ал. 1 от АПК. Административния орган е посочил също, че съпоставяйки местоположението на обекта – оживена улица в централната част с постоянен клиентопоток и средно-дневните обороти за този тип дейност, декларирания финансов резултат е нереално нисък. По отношение на така посоченото фактическо обстоятелство, съда отново намира, че същото не съставлява предпоставка за допускане на предварително изпълнение, съгласно изчерпателно изброените такива в чл. 60, ал. 1 от АПК. По отношение на този фактически довод и позоваването на „средно-дневните обороти за този тип дейност“, следва да се има предвид, че по делото липсват доказателства за такива средно-дневни обороти и съпоставката им с други търговски обекти, осъществяващи идентична дейност, които според административния орган обосновават извода, че декларирания финансов резултат е нереално нисък.

В подкрепа на извода за липса на основания за постановяване на разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ следва да се отчете и обстоятелството, че по административната преписка липсват доказателства търговеца да е допускал други нарушения на данъчното законодателство.

Извън горното, съда намира за нужно да посочи, че оспорената заповед съставлява индивидуален административен акт, който не подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Принудителната административна мярка не е санкция, тъй като няма за цел да поправи и превъзпита нарушителя. В този смисъл и разпореждането за допускане на предварително изпълнение на административен акт за налагане на ПАМ също не следва да се третира като санкция. По мнение на съда, ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС цели преустановяване на административното нарушение, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, поради което, с налагането на тази ПАМ, а още по-малко допускане на нейното предварително изпълнение не може да се защити фиска. Налагането на ПАМ, респ. допускане на предварителното й изпълнение не съставлява способ за принудително събиране на дължими публични задължения. В този смисъл, допускане на предварително изпълнение на ПАМ, по същество не допринася за защита интереса на държавния бюджет, свързан със заплащането на данъци върху действително реализирани приходи, както твърди органът. Следва да се има предвид, че целта за постановената на ПАМ, очертана в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН би била постигната и след влизане в сила заповедта, с която тази ПАМ се налага.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на административния орган, че допускането на предварителното изпълнение на ПАМ съставлява превенцията срещу ощетяването на фиска. По своята правна същност, предварителното изпълнение означава единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди да е влязъл в сила. Крайният резултат не би бил по-различен, ако постановената ПАМ бъде приложена след окончателното влизане в сила на заповедта за налагането й.

По изложените съображения, съда приема, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

  Мотивиран от горното и на основание чл. 60, ал. 5 и ал. 6 от АПК, Административен съд Бургас, втори състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-231-0086933/02.09.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.

 

На основание чл. 188, ал. 2 от ЗДДС, определението е окончателно и не подлежи на обжалва.

                                                                          

 

СЪДИЯ: