№ 31
гр. Велико Търново, 27.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000013 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.407 ал.1 ГПК.
С Разпореждане № 260818/ 28.11.2021 г. по T.д. № 237/ 2018 г. по описа на ОС –
Плевен съдът е оставил без уважение искането на А.М. П. за издаване на изпълнителен
лист срещу ЗК „Лев Инс“ АД на основание влязлото в сила решение по делото за
присъдените му разноски. Неправилно съдът приел, че вече е издаден исканият изп.
лист. Действително съдът уважил предходна молба за издаване на изп. лист, но тя
имала за предмет присъденото на процесуалния представител на страната на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение, а не разноските, присъдени на страната.
Моли обжалваният акт да бъде отменен и да бъде снабден с искания изп. лист.
Насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД не е заела становище по жалбата.
Съдът констатира следното: С Решение № 166/ 15.10.2019 г. по Т.д. № 237/ 2018
г. ОС – Плевен е присъдил в полза на А.М. П. разноски в размер на 8 235.50 лв. С
въззивното решение ВТАС е присъдил на адв. Е.П. на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, като впоследствие с
Определение № 100115/ 15.09.2020 г., постановено по искане с правно основание
чл.248 ал.1 ГПК е присъдил на адв. П. допълнително възнаграждение за въззивното
производство и допълнително възнаграждение за първоинстанционното производство
съразмерно на уважената част от иска. Решението на ВТАС е влязло в сила след
определение на ВКС за недопускане на касационно обжалване, с което са присъдени
разноски на адв. П.. С молба от 27.10.2021 г. е поискано издаването на два изп. листа –
за присъдените на ищеца П. разноски и за присъдените на адв. П. адвокатски
1
възнаграждения. С Разпореждане № 260784/ 28.10.2021 г. съдът е уважил искането за
издаване на изп. лист в полза на адв. П., което се установява както от извършеното
отбелязване върху първоинстанционното решение, така и от наличното в делото копие
на издадения изп. лист от 02.11.2021 г. – л.213 от делото. По искането за издаване на
изп. лист за присъдените на П. разноски в размер на 8 235.50 лв. съдът не се е
произнесъл, което е аргументирало депозирането на нова молба от П. в тази насока. С
обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане съдът е оставил молбата без
уважение по съображения, че молителят вече е бил снабден с искания изп. лист.
Разпореждането е неправилно, защото не отразява действителната фактическа
обстановка. Копия на всички издадени от съда изп. листи, включително за присъдените
в полза на съдилищата държавни такси и разноски, се намират в кориците на делото и е
видно, че липсва копие на изп. лист за присъдените на П. разноски по Решение № 166/
15.10.2019 г. по Т.д. № 237/ 2018 г. в размер на 8 235.50 лв. Липсва отбелязване за
издаването на такъв и върху изпълнителното основание – влязлото в сила решение на
ОС – Плевен. Самото разпореждане на съда – Разпореждане № 260784/ 28.10.2021 г. –
не съдържа произнасяне по искането за издаване на изп. лист в полза на А.П., а само за
снабдяване с такъв на адв. П.. Решението на ОС – Плевен с характер на определение, с
което ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на А.П. разноски съразмерно на
уважената част от иска и след компенсация, не е ревизирано от въззивния съд и е
влязло в сила, при което удостоверява подлежащо на принудително изпълнение
вземане на страната. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и на П.
следва да бъде издаден изп. лист на основание чл.405 ал.1 вр. чл.404 т.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 260818/ 28.11.2021 г. по T.д. № 237/ 2018 г. по описа
на ОС – Плевен, вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на А.М. П. за присъдените му с
Решение № 166/ 15.10.2019 г. по Т.д. № 237/ 2018 г. разноски в размер на 8 235.50 лв.,
като бъде възпроизведен диспозитивът на съдебния акт и се отрази издаването на листа
върху решението.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, който за длъжника
тече от връчването на покана за доброволно изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3