Р Е Ш Е Н И
Е № 261540
гр. Пловдив, 04.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1817 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „БАЛКАН ГРУП
2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4003,
р-н „Северен“, ул. „Поп Златан“ № 8 против „НАДЕЖДА
– 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив
4004, р-н „Южен“, ул. „Заводска" 4 , с която
са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 327 ТЗ и чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 3 029, 98 лв. (три
хиляди двадесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща
главница по Фактура № **********/26.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 22.11.2019
г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 922,47 лв. (деветстотин
двадесет и два лева и четиридесет и седем стотинки) - обезщетение
за забавено плащане в размер на мораторна лихва за периода от периода от
21.11.2016 г. до 21.11.2019 г. върху неизплатената главница от 3 029,98 лв. по
Фактура № **********/26.07.2016г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № по
ч.гр.д. № 19045/2019г., по описа на Районен съд - Пловдив, I гр. с-в.
Претендират се и разноски в заповедното и настоящото исково производство.
Ищецът
посочва, че на 26.07.2016 г. в резултат на реализирани търговски отношения доставчикът
„БАЛКАН ГРУП 2010" ЕООД е доставил, а получателят „НАДЕЖДА - 2000"
ЕООД е получил хранителни стоки - брашно „Мелина“ - 6 000 кг. на обща стойност 3 029,98 лв. за което
данъчно събитие била издадена Фактура № **********/26.07.2016 г.
Предвид липсата
на извършено плащане по фактурата, дружеството „НАДЕЖДА - 2000" ЕООД,
считано от 30.08.2016 г. изпаднало в забава по отношение на задължението в
размер на 3 029,98 лв., за което дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума, а именно - 922,47 лв. (деветстотин двадесет и два лева и четиридесет и седем стотинки)
за периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г.
С оглед на горното на 22.11.2019 г. „БАЛКАН ГРУП
2010" ЕООД е подало в Районен съд - Пловдив Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за горната сума, ведно с
обезщетение за забава и законна лихва. Въз основа на подаденото Заявление по
чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр.д. №
19045/2019 г., по описа на Районен съд
- Пловдив, I гр. с., по което била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
Срещу така издадената Заповед за изпълнение в
законоустановения срок ответникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК,
в резултат на което е осуетено влизането й в сила, което от своя страна
възпрепятства издаването на изпълнителен лист въз основа на нея. С оглед на
депозираното възражение ищецът сочи, че е предявил исковете, предмет на
настоящото производство. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените
искове, като сочи, че е погасил задължението си, за което сочи, че е представил
доказателства в заповедното производство.
Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
Във фактура № ********** от 26.07.2016 г. е отразена
доставка на брашно мелина 50 кг. на обща стойност 3 029,98 лв. с ДДС с
продавач ищецът и купувач – ответникът по делото.
Фактурата от 26.07.2016 г. е представена в оригинал от ответника, както и
2 броя фискални бонове, от които единият от тях с номер 2846 е на стойност 1224
лв., а другият с номер 3968 е на стойност 2120 лв. И двата фискални бонове са издадени от Балкан
груп 2010 ЕООД.
Прието е, като доказателство РКО №
93 от 15.08.2016 г., в което е отразено плащане в размер от 2120 лв., което се
сочи, че е в полза на Балкан Груп ЕООД.
Прието е като доказателство РКО № 105 от 30.08.2019 г., в което е
отразено плащане в размер на 1224 лв. в полза на Балкан Груп 2010 ЕООД - ищец,
като се твърди, че за получил сумата е положен подпис от управителя на
дружеството. Ищецът е оспорил автентичността на така приетия, като писмено доказателство
РКО от 30.08.2016 г. и е открито
производство по чл. 193 ГПК. От приетото по делото заключение на съдебно –
графологичната експертиза се установява, че подписът, положен в оспорения
разходен касов ордер не е положен от управителя на ищцовото дружество Ю.А.Б.. С
оглед така установеното съдът счита, че приетата РКО следва да се изключи от
доказателствата по делото и да не се взема предвид при формиране на правните
изводи.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че процесната фактура от
26.07.2016 г. е осчетоводена от ищцовото дружество и е
включена в дневника на продажби за отчетен период по ЗДДС месец 07/2016 г.,
като е подадена справка – декларация по ЗДДС по електронен път на 14.08.2016
г. Вещото лице установява, че
ответникът е включил процесната фактура в дневник за покупките за месец 07/2016
г., като същата е участвала пряко при формиране на данъчния резултат за м.
07/2016 г. със сумата на получения
данъчен кредит по самата фактура от 505 лв., който е приспаднат от сумата на
реализирания ДДС от продажби. Установява се, че ответното дружество е подало
справка – декларация по ЗДДС за м. 07/2016 г. в ТД на НАП, като резултатът за
данъчния период м.07. 2016 г. е 14224,36 лв.- внесен ДДС. Вещото лице установява, че законната лихва
върху сумата от 3029,98 лв. за периода от 21.11.2016 г. до 26.11.2019 г. е в
размер от 922,53 лв. При разпита в
съдебно заседание вещото лице посочва, че няма разлика като вземания и
задължения, като фактурата е осчетоводена и в двете дружества, като продажба и
доставка. Посочва се, че представените и приети РКО не са осчетоводени и в
двете дружества. Вещото лице посочва, че
когато се плаща в брой не винаги се издава фактура, като в случай, че плащанията
по фискалните бонове бяха по фактура, то това щеше да бъде отразено.
От приетото по делото допълнително заключение на ССЕ също не се
установява представените РКО и фискални бонове да са осчетоводени, като
плащания по процесната фактура. Посочва се, че за периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2016 г. са издадени общо 25 броя фактури на стойност 92200,48 лв. и
постъпили плащания в размер на 85478 лв, като салдото надвишава задължението по
процесната фактура с 3692,50 лв. Вещото лице установява, че е предвидено
плащане по издадените фактури по банков път, като не се установява да е
извършвано плащане в брой, като няма движение по счетоводни сметки 500 или 501
– плащане в брой. От извършената справка
в счетоводството на ищеца не се установяват счетоводни записвания за постъпили
суми в брой в размер на 2120 лв. от 15.08.2016 г. и в размер на 1224 лв. на
30.08.2019 г.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да се уважи предявеният иск ищецът следва да докаже наличието на
договорна връзка, по силата на която той е изпълнил своето задължение като е
предал стоките по договора в договореното количество и качество и че от този
момент за ответника е възникнало задължението за заплащане на уговорената цена
и респ. неизпълнението от страна на ответника на поетите от него насрещни
задължения – предмет на претенцията и размера им. Липсата на плащане от страна
на ответника е отрицателен факт, поради което е достатъчно само ищецът да го
твърди, доказването на обратното тежи върху ответника. Следва да се установи
падежа и размера и периода на обезщетението за забава.
В поредица решения на ВКС – решение № 96 от
26.11.2009 г. по т.д. № 380/ 2009 г., І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по
т.д. № 454/2008 г., ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009
г., ІІ т.о., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г., ІІ т.о.,
решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г., ІІ т.о., решение № 30 от
08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., І т.о. и др. е прието, че фактурата е
годно доказателство за установяване на договор, когато съдържа необходимите
елементи от съдържанието на сделката, както и, че само по себе си отразяването
на фактурата в счетоводството на получателя на стоката, включването й в дневника
за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване.
Не се
оспорва изрично от ответника и въз основа на горецитираната практика, съдът
приема, че ответникът е доставил на ищеца
отразеното във фактурата количество брашно, поради и което е възникнало
задължение за ответника да му заплати стойността на стоките в общ размер на
3029, 98 лв. с ДДС. Във фактурата е отразена дата на данъчното събитие 26.07.2016
г., като с оглед липсата на твърдения за уговорки между страните относно
настъпване на падежа на задълженията, съдът приема, че към началния период,
посочен от ищеца падежът за плащане на сумата по фактурата е настъпил.
Не се спори и от приетите по
делото фактури и счетоводни документи се установява, че претенцията се явява
доказана по основание. Относно размера на претендираните суми от приетото по
делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че не е налице плащане по
процесната фактура, като ответникът не успя да установи, че приетите фискални
бонове, издадено от отвеника отразяват плащане на задължения по фактурата.
С оглед на
гореизложеното съдът счита, че предявеният иск за главница се явява основателен
и доказан. Доколкото главницата е за лихвоносно вземане, то претенцията за
законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение, както и обезщетението за забава се явяват основателни
и следва да се уважат. Размерът на обезщетението за забава се установява и от
приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено
и неоспорено от страните.
На
основание гореизложените доводи съдът счита, че предявените искове се явяват
основателни и доказани по размер и следва да се уважат.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съобразно направеното искане за заповедното и настоящото исково производство. В
производството по ч.гр.д. № 19045/2019
г. по описа на ПРС са направени разноски в размер на сумата от 79,05 лв.- платена държавна такса и
сумата от 370 лв.- адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят
изцяло. В настоящото производство са
направени разноски в размер на 92,15 лв. – заплатена държавна такса, 150 лв.-
депозит за вещо лице по допуснатата ССЕ, сумата от 120 лв.- депозит по
допуснатата СГЕ и 740 лв. –адвокатско възнаграждение. Общият размер на разноските, които следва да се
присъдят в полза ищеца е 1551,20 за исковото и заповедното производство.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „НАДЕЖДА – 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив 4004, р-н „Южен“, ул. „Заводска" 4 дължи на „БАЛКАН
ГРУП 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив
4003, р-н „Северен“, ул. „Поп Златан“ № 8 сума в размер на 3 029, 98 лв. (три
хиляди двадесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща
главница по Фактура № **********/26.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 22.11.2019
г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 922,47 лв. (деветстотин
двадесет и два лева и четиридесет и седем стотинки) - обезщетение
за забавено плащане в размер на мораторна лихва за периода от периода от
21.11.2016 г. до 21.11.2019 г. върху неизплатената главница от 3 029,98 лв. по
Фактура № **********/26.07.2016г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № по
ч.гр.д. № 19045/2019г., по описа на Районен съд - Пловдив, I гр. с-в.
ОСЪЖДА „НАДЕЖДА – 2000“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4004, р-н „Южен“, ул.
„Заводска" 4 да заплати на „БАЛКАН ГРУП 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив 4003, р-н „Северен“, ул. „Поп Златан“ № 8 разноски в
общ размер от 1551,20 лв., както следва:
449,05 лв. – разноски по ч.гр.д. № 19045/2019
г. по описа на ПРС и сумата от 1102,15
лв. – разноски по гр.д. №1817/2020 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ