РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 09.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието
на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2286 по описа за 2018 г. на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, от В.Н.М. срещу „С.“ ЕООД за връщане на
сумата от 33 600 лв., представляваща предоставен от ищцата по банкова
сметка *** банкови преводи с дати 19.02.2013 г., 21.02.2013 г., 22.02.2013 г.,
28.02.2013 г., 21.03. 2013 г., 29.03.2013 г., 23.05.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба –
19.02.2018 г.
В исковата
молба са изложени твърдения, че между страните по делото е постигната договорка
ищцата да предостави на „С.“ ЕООД, чрез седем броя банкови преводи, заем на
парична сума в общ размер на 33 600 лева. Сумата е била преведена чрез банкови
преводи, както следва: на 19.02.2013 г. е преведена сумата от 10 000 лева; на 21.02.2013 г. - сумата от 5000 лева; на 22.02.2013 г. -
сумата от 2000 лева; на 28.02.2013 г. - сумата от 3000 лева; на 21.03.2013 г. -
сумата от 10 000 лева; на 29.03.2013 г. – сумата от 1000 лева; и на 23.05.2013
г. - сумата от 2600 лева. Ищцата излага, че „С.“ ЕООД се е задължило да върне
цялата заета сума в срок до една година, считано от момента на последния превод
и въпреки настъпването на падежа за връщане и многократно проведените
разговори, към момента ответникът не е възстановил получена в заем сума.
Ответникът „С.“
ЕООД оспорва претенцията по основание и размер, като отрича наличието между
страните на постигната договорка сумите да бъдат предоставяни под формата на
заем. Сочи, че считано от 30.09.2011 г. служител в дружеството е бил бащата на
ищцата Н.В.М., чийто трудов договор е прекратен на 21.01.2015 г. със заповед за
дисциплинарно уволнение. През периода, в който е работил в дружеството, на
бащата на ищцата е вменено и задължение да оперира с нарочна за целта банкова
сметка, *** „С." ЕООД в Общинска банка АД, клон Пловдив с IBAN ***, за
което му е издадено нотариално заверено пълномощно от управителя на дружеството,
с права да внася и тегли пари от сметката на дружеството. Ответникът твърди, че
за календарните 2011 г., 2012 г. и 2013 г. дружеството е формирало печалби,
данъчно се е разчитало с републиканския бюджет и не е било необходимо да
сключва договори с физически лица за външно кредитиране. Сочи, че в дружеството
в сектор автотранспорт е била назначена сестрата на ищцата, с която трудовия
договор е бил прекратен на 02.07.2013 г., кратко време преди ищцата да твърди,
че е предоставяла финансови средства на ответното дружество със сключен договор
за паричен заем. Счита, че ако ищцата е предоставяла заем на дружеството – ответник,
то изискването на банката е да се отбележи, като основание - договор за паричен
заем на „С."ЕООД.
Поддържа, че
липсват доказателства, установяващи срок за възстановяване на сумата в случай,
че твърдяните договори за парични заеми са били сключени между страните.
Твърди, че настоящото дело е заведено на 19.02.2018 г., непосредствено след
като е насрочено първото по делото открито заседание пред 3-ти съдебен състав
НДОХ № 353 по описа на съда за 2018 г., в което дело Н.В.М. е подсъдим за
извършени финансови злоупотреби в ответно дружеството.
Съдът, като обсъди доводите на страните и приетите
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
В настоящия
случай е безспорно предаването и получаването на сума в общ размер на
33 600 лв., чрез банкови преводи от ищцата, на посочените в исковата молба
суми и дати, получени по банковата сметка на ответника. Това обстоятелство се
установява и от заключението на изслушаната по делото съдебно - счетоводна
експертиза, неоспорена от страните по делото. Като основание в представените
към исковата молба платежни нареждания от В.Н.М. в полза на „С.“ ЕООД, е
посочено „захранване на сметка“.
Фактическият
състав на иска по чл. 240, ал. 1, произтича от следните обстоятелства: 1/.
Наличие на постигнато съгласие между страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума и 2/. предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. В доказателствена тежест на ищцата е да докаже постигнато
между страните съгласие за предоставяне на заема и реалното предаване на
заетата сума. В случая, не са ангажирани доказателства, за наличието на уговорка
между страните за даване на паричен заем. Следователно, не е налице договор за заем между страните и искът подлежи
на отхвърляне. Съобразно установената
практика на ВКС, по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване
на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствената
тежест на ищеца е доказване както на обстоятелството, че сумата е предадена,
така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. (В този смисъл решение № 180 от 26.11.2019 г.
на ВКС, по гр.д. № 4345/2018 г., IV ГО). При липсата на основен елемент от
фактическия състав на договора за заем, съдът намира че не следва да обсъжда
останалите събрани по делото доказателства.
Относно разноските
При този изход на спора,
в полза на ответника „С.“ ЕООД, следва да бъде присъдена сума в общ размер на 2
900 лв., от които сумата от 2 700 лв., представляваща заплатено
възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие от
21.05.2018 г., както и сумата от 200 лв., за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД от В.Н.М., ЕГН **********,***
8А, срещу „С.“ ЕООД, ***, чрез адвокат Х.Ц.Х.,***,
кантора № 10, за връщане на сумата от 33 600 лв., представляваща
предоставен от ищцата по банкова сметка *** банкови преводи с дати 19.02.2013
г., 21.02.2013 г., 22.02.2013 г., 28.02.2013 г., 21.03.2013г., 29.03.2013 г.,
23.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаването на исковата молба - 19.02.2018 г.
ОСЪЖДА В.Н.М., ЕГН **********,***
8А, да заплати на ответника С.“ ЕООД, ***,
чрез адвокат Х.Ц.Х.,***, кантора № 10, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от общо 2 900 лв., представляваща разноски за възнаграждение за
адвокат за настоящото производство и за възнаграждение на вещо лице.
Решението
може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: