О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /07.02.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно частно гражданско
дело № 204 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3391/16.01.2019г. по описа на ВРС от Н.А.Д. *** срещу определение
№ 131/04.01.2019г. по гр. д. № 13626/2019г. по описа на ВРС, XХХV-ти състав, с което е прекратено
производството по делото.
Жалбоподателят намира обжалваното определение
за недопустимо, тъй като при нередовна искова молба следва връщането й, а не
прекратяване на делото. Намира също, че атакуваното определение е постановено
при неизвършване на процесуални действия по чл.131 от ГПК. Счита, че въпросът
за допустимостта на иска следва да се реши с решението на съда.
С обжалвания съдебен акт е прекратено производството по
делото преди извършване на размяна на книжата, поради което не следва да се
връчва препис от частната жалба на насрещната страна, на основание чл. 129, ал.
3, изр. второ от ГПК.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр. д. № 13626/2019г. по описа на ВРС, XХХV-ти състав е образувано по искова молба на Н.А.Д. *** ЕАД, с която са предявени установителни
искове за приемане за установено, че на 28.04.2001г. се е явил на работа при
работодателя, но не е допуснат до работното му място и за наличието на
присъдено субективно право да започне работа, както и осъдителен иск за
заплащане на обезщетение за недопускане до работа в размер на 124612.02 лв.,
ведно със мораторна лихва от 15.04.1998г.
С разпореждане № 36158/12.09.2018г.
производството по делото е оставено без движение, като на молителя е
предоставен едноседмичен срок да уточни исковете си. Ищецът е депозирал
уточняваща молба в срока за изпълнение, с която не са отстранени нередовности
на исковата молба. С последващо разпореждане от 19.10.2018г. производството е
оставено повторно без движение, като на ищеца отново са дадени конкретни
указания. С разпореждане от 17.12.2018г. е дадена последна възможност на ищеца
в едноседмичен срок от уведомяването да изпълни дадените му указания, като е
изрично предупреден, че при неизпълнение в срок производството по делото ще
бъде прекратено. Ищецът е депозирал уточняваща молба в срок.
Първоинстанционният съд е намерил, че исковата молба е останала нередовна,
както и че предявените установителни искове са недопустими, поради което е
постановил обжалваното определение.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно релевираното възражение за недопустимост на обжалваното
определение. Действително, в чл.129, ал.3 от ГПК законодателят е използвал
термина връщане на исковата молба. Самостоятелно връщане е възможно в
хипотезата, когато исковата молба е на фаза преписка, т.е. преди образуване на
гражданско дело. След образуването му следва да се постанови прекратяване на
производството, тъй като в противен случай същото би останало висящо при липса
на искова молба. В конкретния случай е образуваното гражданско дело, поради
което правилно съдията – докладчик го е прекратил. Липсата на изричен
диспозитив за връщане на исковата молба не порок на определението, доколкото
връщането се поглъща от прекратителния диспозитив на акта. Неоснователно е и
оплакването за непроведени процесуални действия. Размяна на книжата по делото
предполага редовна искова молба, каквато в случая няма. Въпреки неколкократно
дадените указания, ищецът не е изпълнил подробните и точни указания на съда,
като исковата молба е останала нередовна. Освен това, първоинстанционният съд
правилно е приел, че предявените установителни искове касаят факти, за които
законодателят не е предвидил възможност за установяването им по исков ред,
поради което същите са недопустими. Ето защо съдът законосъобразно е приложил
разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК, като е прекратил производството по делото.
Поради съвпадане на правните
изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 131/04.01.2019г. по гр. д. № 13626/2019г. по описа на ВРС, XХХV-ти състав, с което е прекратено производството
по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на частния въззивник при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: