Р Е
Ш Е Н И Е
номер 45 19.03.2019 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и шести февруари
2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Диана
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 723 по описа на
съда за
2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са активно субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.
383, ал. 3 във вр. ал. 1 КЗ.
Производството
е образувано по искова молба на Я.П.Я., подадена чрез пълномощника адв. Х.,
срещу „ОББ - Животозастраховане“ ЕАД, с която се предявява иск с правно
основание чл. 383, ал. 3 във вр. ал. 1 КЗ. Ищцата твърди, че е единствен
наследник на баща й П.Я.А.от гр. Раднево, починал на 27.04.2018 г. в гр. Стара
Загора. Твърди, че баща й приживе на 19.07.2017 г. сключил договор за
предоставяне на потребителски кредит с „Обединена българска банка“ АД – клон
Раднево, по силата на който взел кредит в размер на 20 000 лв. за потребителски
нужди, който следвало да бъде върнат на вноски, включващи главница, лихва,
застрахователни премии по застраховка Живот и други парични задължения, в
размер на месечната вноска от 248,62 лв., считано от 12.08.2017 г. Твърди, че
за обезпечаване на риска от неизпълнение на договорното задължение била
сключена застраховка Живот по застрахователна програма „Защита на кредита“
между баща й и ответника „ОББ – Животозастраховане“ ЕАД /с наименование към
19.07.2017 г. „ОББ – Алико Металайф ЖЗД“ АД/, било подписано застрахователно
удостоверение № 806408 от 19.07.2017 г. по групова застрахователна полица №
2033, с начална дата на застраховката 19.07.2017 г., по силата на който при
настъпване на смърт вследствие заболяване, застрахователят следвало да изплати
обезщетение на банката в размер на 100 % от остатъчната стойност на кредита към
датата на смъртта, но не повече от 35000 лв. Твърди, че на 19.09.2017 г. баща й
сключил с „ОББ“ АД и друг договор за кредитна линия с първоначален кредитен
лимит от 3000 лв., усвоим чрез банкова карта, при обща сума за връщане 3225 лв.
Твърди, че за обезпечаване на риска и по този договор бил сключен договор за
застраховка Живот, Банкова карта и Изгубени документи, за което било издадено
застрахователно удостоверение № ********** по групова застраховка № 2005, с
начална дата 12.02.2018 г., за срок от не повече от 120 месеца, с бенефициер
„ОББ“ АД. Твърди, че застрахователят следвало да изплати обезщетение на банката
в размер на остатъчната стойност на кредита към датата на смъртта, но не повече
от 10 000 лв. Твърди, че на 27.04.2018 г. баща й починал, с което е настъпило
правото на банката да получи застрахователно обезщетение по сключените
застраховки от баща й, тъй като смъртта е покрит риск. Твърди, че като единствена
негова наследница встъпила в договорите за кредит, но нямала възможност да
погасява кредитите. Твърди, че като наследник черпи права от сключените от баща
й договори за застраховки, поради което уведомила „ОББ – Животозастраховане“ АД
да изплати обезщетението по двата договора за кредит. Твърди, че получила писмо
от ответника, че нямало основание за плащане на застрахователно обезщетение,
тъй като причината за смъртта била обострена хронична дихателна недостатъчност,
която била следствие от регистрирана на
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „ОББ - Животозастраховане“ ЕАД, в
който взема становище за неоснователност на исковете. Не оспорва
обстоятелствата досежно сключените два договора за застраховка. Твърди, че от
представените 3 броя епикризи се установявало обаче, че бащата на ищцата бил на
диспансерен учет за хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/, захарен
диабет тип 1, исхемична болест на сърцето, стенокардия от
С
разпореждане от 25.10.2018 г. на основание чл. 26, ал. 4 ГПК във вр. чл. 134,
ал. 2 ЗЗД е конституиран като съищец „ОББ“ АД, който представя становище, в
което не взима становище по същество на спора, а само по отношение на
доказателствените искания на ищцата.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
В разпоредбата на чл. 383, ал. 1 КЗ е предвидено, че
при застраховка, сключена в полза на кредитор,
между застраховател и застраховащ, който е длъжник, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на
застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на
което е сключен застрахователният договор, включващо главници, лихвите и
разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие.
За разлика от отменения КЗ, в новия КЗ изрично в
разпоредбата на чл. 383, ал. 3 се предвиди, че в случай на смърт на длъжник -
застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено
благо съгласно ал. 1, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър
стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от
страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор.
По повод изплащането на обезщетение по застраховка по изречение първо
наследниците на длъжника имат права на застрахован, освен правото да получат
обезщетението до размера на непогасената част от задължението. Съответно в чл.
383, ал. 4 КЗ се предвиди, че в случаите на настъпване на застрахователно събитие
и съгласно условията на основния договор между кредитора и длъжника и условията
на застрахователния договор застрахователят извършва плащане към кредитора до
размера на непогасената част от задължението по ал. 1. Остатъкът от
застрахователното обезщетение, в случай че такова е налице, се заплаща на
длъжника или на неговите наследници, или на третите ползващи се лица, когато
застраховащ е длъжникът.
Тъй като в отменения КЗ /виж чл. 199а/ нямаше
изрична разпоредба, като тази на чл. 383, ал. 3 от действащия понастоящем КЗ,
съдебната практика недвусмислено беше извела правния интерес на същата група
правни субекти да предявят претенцията на кредитодателя срещу застрахователя на
основание чл. 134 ЗЗД /решение № 138 от 05.01.2016 г. на ВКС по т.д. №
1727/2014 г. на 2 т.о./. С посоченото съдебно решение беше даден отговор на
поставения за разглеждане правен въпрос както следва: Кредитополучателят, който
е застраховал живота си срещу определени рискове, респективно наследниците на
застрахования по групова застраховка „Живот” кредитополучател имат правен
интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против
застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката като
искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се
лице по застрахователния договор – банката дължимата застрахователна сума при
осъществяване на застрахователното събитие, ако твърдят наличие на
предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД. Разбирането се базира на
разбирането за процесуална субституция и упражняване на чуждо материално право,
в случая при наличие на предпоставките за това по чл. 134, ал.1 ЗЗД /чл. 26, ал. 2 ГПК/. С оглед изричната
правна регламентация понастоящем в чл. 383, ал. 3 КЗ, даващо правата на
застраховани лица на наследниците на кредитополучателя, то за тях упражняването
в това им качеството на правата по застраховката е законодателно скрепено и не
е нужно вече обосноваване на предпоставките по чл. 134 ЗЗД. Тъй като
упражняването на материалното право по чл. 383, ал. 3 КЗ е почти идентично с
това по чл. 134 ЗЗД, а и предвид липсата на изрична разпоредба в КЗ за
конституиране като съищец на лицето, бенефициент по застраховките, то по
аналогия следва да се приложи чл. 134, ал. 2 ЗЗД. Поради това и в настоящия
процес с оглед заявения петитум беше конституиран като съищец страна в процеса
„ОББ“ АД, като твърдян в исковата молба бенефициент по застраховките и в чиято
полза се иска присъждане на сумата по застраховките.
С обявения за окончателен проект на доклад по
делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК са обявявени за
признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че са сключени между П.Я.А.и
„ОББ - Животозастраховане“ ЕАД два договора за застраховки - застрахователно
удостоверение № 806408 от 19.07.2017 г. по групова застрахователна полица №
2033, с начална дата на застраховката 19.07.2017 г., и застрахователно
удостоверение № ********** по групова застраховка № 2005, с начална дата
12.02.2018 г., за срок от не повече от 120 месеца.
За основателността на иска за главница ищцата следва
да докаже, че е законен наследник на лицето П.Я.А.; че двата договора за
застраховка обезпечават изпълнението на задълженията по договорите за кредит от
19.07.2017 г. и 19.09.2017 г., сключени между П.Я.А.и „ОББ“ АД, че са сключени
в полза на „ОББ“ АД, че е настъпило в срока на застрахователно покритие на
договорите застрахователно събитие /смъртна на лицето П.Я.А.на 27.04.2018 г./,
което е покрит риск по застраховките, размерът на застрахователното обезщетение
по двата договора.
От приетото по делото удостоверение за наследници
изх. № 220/30.04.2018 г. /л.19/ и препис-извлечение от акт за смърт /л.18/ е
видно, че ищцата е законен наследник по смисъла на чл. 5 ЗН на П.Я.А., починал
на 27.04.2018 г., тъй като е негова дъщеря. Във връзка с различното фамилно име
на ищцата, същото е поради това, че е била омъжена и носила фамилно име
Дюлгерова и с решение от 28.06.2018 г. е върнала фамилното си име преди брака Я..
По делото са приети като писмени доказателства двата
договора за кредит от 19.07.2017 г. и 19.09.2017 г., сключени между П.Я.А.и
„ОББ“ АД /л.7-
Съответно с втория договор от 19.09.2017 г.
наследодателят на ищеца е получил кредит под формата на кредитна линия от „ОББ“
АД в размер на 3000 лв., усвоим чрез издадена банкова карта, чиято валидност е
2 години и толкова е срокът на договора /чл.20/. Съгласно чл. 15, ал. 2 от
договора общата сума включващи главница и лихва общо е в размер на 3225 лв. В раздел
4, чл. 23 и сл. от договора е уговорена възможността за сключване на договор за
застраховка „живот“ със застрахователя „ОББ-Металайф ЖЗД“ АД, за което се
подписва застрахователна полица. В чл. 24 от договора е уговорено банката да
събира застрахователната премия и да я превежда на застрахователя. Видно от
приетото застрахователно удостоверение № ********** по групова застрахователна
полица № 2005 /л.17/, наследодателят на ищцата П.Я.А., в качеството си на
застрахован кредитополучател е сключил с „ОББ – Алико Металайф ЖЗД“ АД,
действащо чрез застрахователния агент „ОББ“ АД, застраховка, действаща от 12.02.2018
г. и действаща за срока на кредита, но не повече от 120 месеца. Уговорено е
бенефициент по полицата да е банката кредитор „ОББ“ АД, а застрахователната
премия да е в месечен размер на 27,18 лв. Също така са уговорени
застрахователните суми според застрахователния риск /виж чл. 9 на
удостоверението/.
С писмо изх. № ОВ-12/30.05.2018 г. /л.24/ ответното
дружество е уведомило ищцата, че във връзка с нея претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по групови полици 2005 и 2033 с оглед смъртта на П.Я.А.,
намират претенцията за неоснователна, тъй като от представените медицински
документи било видно, че лицето П.А. бил воден на диспансерен отчет от
По делото е прието като писмено доказателство
„Условия на застрахователно покритие по полица 2033“ /л.36-38/, където в графа
„Изключения“ е предвидено, че „Всеки случай на смърт, причинена от или
произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от някой от следните фактори,
не се покрива от полицата: - Всякакви заболявания или неработоспособност
/нетрудоспособност/, за които застрахованият клиент е знаел или му е била
поставена диагноза или от които застрахованият клиент е бил лекуван или за
които е получавал лекарства преди датата на влизане в сила на индивидуалната
застраховка или преди датата на възстановяване на застрахователното покритие, в
случай на отпадане поради неплащане. С тези условия е посочено в застрахователното
удостоверение, че застрахованият изрично е запознат, получил ги е и ги приема.
С оглед на това съдът намира за неоснователно направеното в обратния смисъл
възражение на ищцата в писмената защита, което пък възражение и по принцип е
преклудирано, тъй като не е направено в исковата молба, нито по реда на чл. 145 ГПК не е уточнено в първото съдебно заседание.
По делото е прието като писмено
доказателство „Условия на застрахователно покритие по полица 2005“ /л.39-43/,
където т. 3 „Изключения“ е предвидено, че „Всеки случай на смърт, причинена от
или произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от някой от следните
фактори, не се покрива от полицата: - Всякакви заболявания или
неработоспособност /нетрудоспособност/, за които застрахованият клиент е знаел
или му е била поставена диагноза или от които застрахованият клиент е бил
лекуван или за които е получавал лекарства преди датата на влизане в сила на
индивидуалната застраховка или преди датата на възстановяване на
застрахователното покритие, в случай на отпадане поради неплащане. С тези
условия е посочено в застрахователното удостоверение, че застрахованият изрично
е запознат, получил ги е и ги приема. С
оглед на това съдът намира за неоснователно направеното в обратния смисъл
възражение на ищцата в писмената защита, което пък възражение и по принцип е
преклудирано, тъй като не е направено в исковата молба, нито по реда на чл. 145 ГПК не е уточнено в първото съдебно заседание.
Преди да се разгледат по същество
заявените от ответника възражения за наличието на изключен риск по двете
застрахователни полици, ще следва най-напред да се разгледа заявеното в
писмената защита възражение за нищожност на клаузите за изключени рискове в „Условия
на застрахователно покритие по полица 2033“ и „Условия на застрахователно
покритие по полица 2005“, на които се позовава ответното дружество. Това е
допустимо да се извърши от съда на този етап от производството по делото с
оглед на засиленото служебно начало за проверката нищожността на клаузите от
потребителските договори съгласно указанията в т.1 и т.3 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразени с практиката на Съда на
Европейския съюз, създадена във връзка с тълкуването на Директива № 93/13/ЕИО,
разпоредбите на която са транспонирани в националното законодателство съгласно
пар.13а, т.9 ДР на ЗЗП /в който смисъл са и много съдебни решения на ВКС –
решение № 142/01.08.2018 г. по т.д. № 1739/2017 г. на 2 т.о., решение №
232/05.01.2017 г. по т.д. № 2416/2015 г. на 2 т.о., решение № 23/07.07.2016 г.
по т.д. № 3686/2014 г. на 1 т.о. и други/.
Съгласно параграф 13, т. 1 ЗЗП
„потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В т. 12 на
параграф 13 от ДР на ЗЗП е дадена дефиниция на „финансова услуга”. С
изменението на разпоредбата /ДВ бр.61 от 2014г./ законодателят се е отказал от
изброяването на видовете финансовите услуги и е дефинирал „финансовата услуга”
като всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично
пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане. При така дефинираното
определения за „финансова услуга”, договорът за застраховка попада в обхвата на
услугите, които се ползват от защитата на ЗЗП, ако страната по този договор има
качеството на „потребител”. С оглед на изложеното договорът за застраховка е
„финансова услуга” по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
Кредитополучателят – физическо лице ще се ползва от защитата по чл. 143 от ЗЗП,
ако има качеството на „потребител” по смисъла на параграф 13, т. 1 ЗР на ЗЗП,
които предпоставки в случая са налице. Кредитополучателят - наследодател на
ищцата е физическо лице, а с оглед на обстоятелството, че ищцата се ползва в
качеството си на застраховано лице по двата договора за застраховка със
защитата по чл. 143 ЗЗП, правото за защита на
наследодателя на ищцата е преминало в нейна в полза. Дали клаузата е
неравноправна, се преценява към момента на сключването на договора, като се
вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на
договора или друг договор, от който той зависи /чл. 145, ал. 1 ЗЗП/.
Неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/. В случая са договорени в общите условия,
поради което и на основание чл. 146, ал 2 ЗЗП не важи изключението по чл. 146,
ал. 1 ЗЗП и следва да се прецени дали са нищожни атакуваните клаузи.
По-горе се посочи какво точно е предвидено в изключените
рискове в „Условия на застрахователно покритие по полица 2033“ и „Условия на
застрахователно покритие по полица 2005“ и на което се позовава ответното
дружество като причина да не изплати застрахователно обезщетение по двата
договора за застраховка. С оглед свободата на договаряне – чл. 9 ЗЗД, страните
могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор
и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са
тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема
задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на
застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия.
Тъй като общите условия на застрахователя обвързват с клаузите си
застрахования, законът поставя изисквания към съдържанието на общите условия.
Те трябва да определят ясно и недвусмислено: покритите и изключените рискове;
условията за плащане на премиите от застрахования и последиците от неплащането
или неточното плащане; задълженията на застрахователя и на застрахования при
настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване;
обстоятелствата, свързани с промяна на застрахователното правоотношение. При
несъгласие на застрахования с общите условия на съответния застраховател в
частта относно клаузите за изключени рискове, застрахованият няма задължение да
приеме тези условия, нито да сключи застрахователен договор при условия, които
не приема. Неприемането на отделни клаузи от общите условия, трябва да бъде
изрично заявено от кандидата за застраховане, в противен случай той е обвързан
от тях, по силата на чл. 348, ал. 1, изр. второ КЗ, ако с подписа си е
удостоверил, че ги приема, което в случая се установи, за което по-горе бяха
изложени съображения. От горното следва, че когато в общите условия страните са
посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията
от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на
уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение. Настъпването на застрахователно събитие „смърт”,
обект на която е животът на застрахованото лице, не поражда задължение за
застрахователното дружество да изплати застрахователно обезщетение, след като в
общите условия рискът за това събитие е изключен от застрахователното покритие
поради настъпването му вследствие на налични заболявания на застрахования към
датата на сключване на договора. Действително, застрахователният риск е едно
бъдещо и несигурно събитие, което изначално никоя от страните по договора не
знае дали ще настъпили или не в срока на покритие на застраховката.
Същевременно обаче е възможно наличието на обстоятелства, които биха ускорили
или допринесли за настъпване на застрахователното събитие, които обстоятелства
по общо съгласие на страните съгласно чл. 9 ЗЗД биха могли да бъдат изначално
приети за изключени от покритие рискове. Подобни клаузи за изключени рискове
като разглежданите съществуват в общите условия на всички застрахователи, тъй
като застрахователният риск е значително увеличен с оглед наличните заболявания
на застрахованото лице към датата на сключване на застраховката, които рискове
обичайно застрахователите не поемат. В тая връзка ще се отбележи, че един е
рискът за застраховане на клинично здрав човек, а друг е рискът при
застраховане на човек с налични заболявания, част от които биха били
квалифицирани от медицината и като смъртоносни такива. Разбира се, с оглед
равнопоставеността на правните субекти, застрахователната закрила се дава на
всички застраховани лица еднакво и касае настъпването на риска вследствие на
новонастъпили заболявания. Ако се приеме за неравноправна клауза, тази
уговорена в случая между страните в общите условия, то това би отворило вратите
на хора с налични заболявания да се възползват от получаването на
застрахователно обезщетение, като при влошаване на тяхното здравословно
състояние сключат застрахователен договор. Това пък поставя в неравноправно
положение другите застраховани лица. Затова и съдът намира, че в случая
уговорените клаузи за изключени рискове в „Условия на застрахователно покритие
по полица 2033“ и „Условия на застрахователно покритие по полица 2005“ и на
което се позовава ответното дружество като причина да не изплати
застрахователно обезщетение по двата договора за застраховка не са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и чл. 145 ЗЗП, поради което не се
явяват нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
По отношение на причината, поради която е настъпила
смъртта на наследодателя на ищцата, и дали същото е покрит или изключен риск по
двете полици, съдът намира следното:
Тежестта за доказване на изключените рискове лежи
върху ответното дружество, което обстоятелство беше посочено и в доклада по
делото.
По делото е прието съобщение за смърт № 151 от
27.04.2018 г., издадено от УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович“ АД – Стара Загора, в
което е посочено, че смъртта на П.Я.А.е настъпила вследствие на заболяване. Посочени
са като причини за смъртта – основна: Хипертонично сърце със сърдечна
недостатъчност, ХДН и ХОББ, а като допълнителни: неинсулинозависим захарен
диабет, диабетна полиневропатия и камъни в бъбреците. Приети са и епикризи
/л.45, л.46 и л.47/, от които е видно, че П.А. е пролежал в УМБАЛ „Проф. д-р
Ст.Киркович“ АД – Стара Загора в периода от 01.02.2018 г. до 08.02.2018 г. – с
окончателна диагноза „лявокамерна недостатъчност“, от 31.03.2018 г. до
10.04.2018 г. с окончателна диагноза „лявокамерна недостатъчност“, и от
19.04.2018 г. до 27.04.2018 г., когато е починал в 12,06 часа, с окончателна
диагноза „Декомпенсирана ХДН“, с придружаващи заболявания ХОББ – остра екзацербация,
лявокамерна недостатъчност. Прието е и заключение на личния лекар Катя Я.
/л.48/, от което е видно, че от
От всичко изложено е видно, че наследодателят на
ищцата е бил с множество налични заболявания далеч преди сключване на двата
застрахователни договора. Част от тези диагностицирани заболявания към
Предвид гореизложеното е без значение от
доказателствена гледна точка установеното чрез заключението на СИЕ, тъй като се
установи, че не са налице основанията за изплащане на застрахователно
обезщетение по двете застрахователни полици.
С оглед на гореизложените съображения съдът намира,
че исковите претенции са неоснователни като недоказани и ще следва да се
отхвърлят изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора ответникът има право на
разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Видно от отговорът на исковата молба
ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, което съдът на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ с оглед единствено подадения отговор на
исковата молба, съдът определя в размер на 100 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.П.Я., ЕГН **********, с
адрес ***, срещу „ОББ - Животозастраховане“ ЕАД, вписано в ТР с ЕИК *********,
с адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша” № 89Б, искове с
правно основание с правно основание чл. 383, ал. 3 във вр. ал. 1 КЗ за осъждане
на „ОББ - Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК *********, сумата от 20000 лв. (двадесет хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „живот“ и
застрахователно удостоверение № 806408 по групова застрахователна полица №
2033, по застрахователна програма „Защита на кредита“, в размер на 100% от
остатъчната стойност към 27.04.2018 г. на задълженията по договор за
предоставяне на потребителски кредит от 19.07.2017 г., сключен между „ОББ“ АД и
П.Я.А., и сумата от 3000 лв. (три хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „живот“ и застрахователно удостоверение № **********
по групова застрахователна полица № 2005, размер на 100% от остатъчната
стойност към 27.04.2018 г. на задълженията по договор за кредитна линия от 19.09.2017
г., сключен между „ОББ“ АД и П.Я.А.
ОСЪЖДА Я.П.Я., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „ОББ - Животозастраховане“ ЕАД, вписано в ТР с ЕИК *********, с
адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша” № 89Б, на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК разноски за производството в размер
на 100 лв. (сто лева) за представителство от юрисконсулт.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: