Р Е Ш Е Н И Е
№………./гр.Варна,
……………………
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, търговско отделение, в открито съдебно
заседание на 08.01.2019 год.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
при секретаря Е.Тодорова като разгледа докладваното от
съдия А.Братанова в.т.д. № 574
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано след постановено на осн. чл. 293, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 270 ГПК
решение № 194/04.10.2018г. постановено по т.д. № 598/2017г. на Върховния
касационен съд, второ т.о.,с което е обезсилено решение № 253/09.11.2016г. по
в.т.д. № 530/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е
потвърдено решение № 496/23.06.2016г. по т.д. № 949/2011г. по описа на ВОС. С
първоинстанционното решение ВОС е отхвърлил предявените от РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ
ЕАД срещу НАФТЕКС ПЕТРОЛ ЕООД осъдителни искове за сумата от
6 676 479,20 лв., представляваща незаплатена цена на договорено
гориво по договор № 81/30.06.2005г. по 5 бр. фактури от месец май 2006г., както
и за мораторна лихва за забавено плащане, на осн. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Постановеното въззивно решение е обезсилено, а делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд поради недопустимост на
същото предвид ненадлежното конституиране на синдика на ответното дружество.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е въззивна жалба от „Ромпетрол България” ЕАД, гр.София,
срещу решение № 496/23.06.2016 г. по т.д.№ 949/2011 г. по описа на Окръжен съд - Варна, ТО,
с което са отхвърлени предявените от
„Ромпетрол България” ЕАД, ЕИК *********, София срещу „Нафтекс Петрол” ЕООД, ЕИК *********
осъдителни искове за сумата от 6 676 479.20 лева, представляващи
незаплатена цена за доставено гориво по договор №81/30.06.2005 г., за която са
издадени следните фактури: фактура №**********/01.05.2006 г. за дължима сума в размер на
1 150 000 лева; фактура №**********/10.05.2006 г. за сумата от 3 494 211.96
лева; фактура №********** от 16.05.2006 г. за сумата от 340371.72 лева; фактура №********** от 29.05.2006 г. за сумата от 315 182.79 лева и фактура №********** от 30.05.2006 г., както
и мораторни лихви върху забавените плащания
за периода от три години преди завеждане на иска на 01.05.2011 г., т.е.
за периода от 01.05.2008 г. до
01.05.2011 г., както следва: по
фактура №37/01.05.2006 г.
мораторна лихва в размер на 422 493.41 лева; по фактура №49/10.05.2006 г. мораторна лихва в размер на 1 283 723
лева; по фактура №23/16.05.2006 г. мораторна лихва в размер на
125 047.69 лева; по фактура
№54/29.05.2006 г. мораторна лихва в
размер на 115 793.60 лева и по
фактура №55/30.05.2006 г.
мораторна лихва в размер на 505 784.38 лева, на основание чл.35 от
договора, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска на
02.05.2011 г. до окончателното изплащане
на задължението на основание чл.79 и чл.86 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ, както и в частта за разноските в размер на
3803.50 лева, представляващи сбор от платени депозити за вещи лица. Въззивникът моли за отмяна на решението изцяло и вместо него за постановяване на друго решение, с което се
уважат предявените искове, ведно с присъждане на разноските за двете съдебни
инстанции.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор
на насрещната страна.
С
определение № 680/12.11.2018 год. ВАС е съобразил дадените в решението на Върховния касационен съд указания и е
конституирал като страна синдика на «НАФТЕКС ПЕТРОЛ» ЕООД – в несъстоятелност. В писмено становище от 07.01.2019 год. синдикът М.И.Н. оспорва
основателността на предявената въззивна жалба като поддържа доводи за
недължимост на претендираните парични притезания.
Откриването на производство по несъстоятелност по отношение на ответника «НАФТЕКС
ПЕТРОЛ» ЕООД не съставлява пречка за движението на настоящото дело с оглед изричната
разпоредба на чл. 637, ал.1, изр.2 ТЗ. С
откриване на производството по несъстоятелност не се спират съдебните
производства по заварени имушествени търговски дела срещу длъжника, по които
същият е предявил възражение за прихващане.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Приет
е за разглеждане предявен от „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ”АД, София осъдителен
иск срещу „НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД,
Варна, за заплащане сумата от 6 676
479.20 лева, представляващи неплатена
цена за доставено гориво съгласно Договор №81/30.06.2005 г., за която сума
са издадени следните фактури: фактура №**********/01.05.2006 г. за сума от 1150
000 лева; фактура №**********/10.05.2006 г. за сумата от 3494211.96 лева;
фактура № **********/16.05.2006 г. за сумата от 340371.72 лева; фактура
№********** от 29.05.2006 г. за сумата от 315 182.79 лева и фактура
№********** от 30.05.2006 г. за сумата от 1376712.73 лева, ведно със законните лихви върху главниците /по
отделните фактури/ за тригодишния период, предхождащ предявяването на исковата
молба, а именно 01.05.08 г. до 01.05.11 г., в размери както следва: по фактура
№37/01.05.2006 г. – 422493.41 лева;
по фактура №49/10.05.2006г. – 1283723.02
лева; по фактура №23/16.05.06г. – 125 047.69
лева; по фактура №54/29.05.06 г. – 115793.60
лева; по фактура №55/30.05.2006 г. – 1376712.73
лева. Претендират се и законните лихви върху главниците, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията,
както и сторените по
делото разноски.
Предявените
обективно кумулативно съединени претенции
намират правно основание в разпоредбите на чл.79 и чл.86 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ.
Видно от представения отговор на синдика, ищецът е предявил вземането си в
производството по несъстоятелност, респ. същото е включено в списъка на
неприетите вземания. Списъкът е одобрен с Определение № 629/18.11.2016
год. на съда по несъстоятелността по
т.д.№ 68/2016 год. по описа на ЛОС. Следователно, налице е правен интерес от
продължаване на настоящото производство.
Между страните е сключен договор № 81/30.06.2005 год., по силата на който
РОМПЕТРОЛ възлага, респ. НАФТЕКС приема да получава и съхранява в собствени и
наети бази горива на доставчика срещу възнаграждение /чл. 1, ал.1 и чл. 26/. По
силата на същия договор РОМПЕТРОЛ продава, респ. НАФТЕКС купува горива,
доставени франко петролните му бази
/чл.1, ал.2; чл.9/
Следователно – сключеният договор определя рамките на бъдещи, трайни търговски
взаимоотношения между страните, съдържащи съществените елементи на договор за
влог /чл.250 и следв. ЗЗД/ и на договор
за търговска продажба /чл. 318 и
следв./. Престациите по двете правоотношения са обвързани – горивата, предавани
за съхранение, се определят от РОМПЕТРОЛ в зависимост от предварително
заявените от НАФТЕКС месечни количества за закупуване, ведно с необходим запас
за гарантиране ритмичната работа на базите на купувача – чл. 5. Заявените
количества за закупуване не могат да превишават счетоводните наличности на
горивото, вложено в базите /чл.10, ал.2/.
Правоотношенията се реализират на основата на месечни заявки от купувача –
влогоприемател с прогнозиран базисен размер от 30 000 т месечно +/- 10%
/чл.8, ал.1/, който може да бъде увеличен по реда на чл.8, ал.2 – 4. Месечните
заявки се изпращат до 25-то число на всеки месец, респ. на същата дата
продавачът РОМПЕТРОЛ е длъжен да издаде данъчна фактура за заявените количества
горива – чл.10 и чл.29, ал.2. На основание чл. 45 от договора, в случай, че
НАФТЕКС не изкупи договорените
количества горива или намали техния размер, същият дължи неустойка в размер на
2,5 % върху стойността на неизкупените горива, изчислени за три последователни календарни месеца.
С допълнително четиристранно споразумение от 30.06.2005 год., съставляващо
неразделна част от договора, страните са приели, че купувачът има право да
заявява допълнителни количества горива чрез месечна заявка, отделна
продажба, или като директен внос от
рафинерията на РОМПЕТРОЛ.
Предмет
на делото е претенцията за неизплатена цена по извършени от ищеца в полза на
ответника доставки/покупко-продажба/ на горива през м.май
2006 год., ведно с акцесорните им вземания.
В
заключението на първоначалната експертиза /л.1268/, вещото лице Галина Георгиева
установява, че процесните пет фактури са надлежно осчетоводени в счетоводствата
на двете страни като е налице съответствие на счетоводните записвания и при
ищеца, и при ответника. Процесните фактури са включени в дневника за продажби
на доставчика за данъчен период 05/2006 г.,
отразени са в подадените СД по ЗДДС за данъчния период. Фактурите
са включени и в дневника за покупки на ответното дружество за същия данъчен
период 05/2006г., вкл. са отразени в подадена СД по ЗДДС за
данъчния период. Ответното дружество е ползвало данъчен кредит.
Правилно ВОС е кредитирал заключението на тройната ССЕ на вещите
лица Адриан Велчев, Боян Банков и Маргарита Якимова /том десети/, която дава
категоричен отговор на въпроса дали и в какъв размер са извършени плащания по
процесните фактури с № **********/01.05.2006 г.,
№ **********/10.05.2006 г.,
№**********/16.05.2006 г.,
№**********/29.05.2006 г. и
№**********/30.05.2006 г.,
както и какви са непогасените суми по всяка от фактурите. Заключението е изготвено въз основа на двустранно счетоводно изследване, анализ на банковите
извлечения за извършени преводи от „Нафтекс петрол" ЕООД в полза на
„Ромпетрол България" АД и изследване на платежните
нареждания на „Нафтекс петрол" АД. Съобразно заключението на тази експертиза
/л.2674 по делото/, неплатените суми по процесните фактури напълно точно
съответстват на претенциите на ищеца Сборът
на всички дължими суми по процесиите фактури съответства напълно на общата цена
на главниците по исковете от 6 676 479,20 лева. Изготвеното
заключение съобразява посочените в платежните нареждания основания за плащане, на основание чл. 36, ал.2 от договора, а там където в
платежните нареждания не е посочена конкретна фактура като основание за
плащане, заключението е съобразено със законовоустановената поредност по чл.
76, ал.1 ЗЗД-
сумите са отнесени за погасяване по хронология на възникване на
задълженията към най-старите/обременителни парични задължения.
Въз основа на
тези доказателства съдът приема, че е извършена доставка на описаното във
фактурите гориво, цената за
която е
частично погасена от ответника, а за разликата установена
от експертизата – дължима, на основание чл.79 ЗЗД. Съгласно
формираната по реда на чл. 290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция, цитирана и
от ВОС - решение № 96 от 26.11.2009
г., по т. д. № 380/2008 г., но I т. о.; решение № 30/8.04.2011 г.,
по т. д. № 416/2010 г. на I т. о.; решение № 118/5.07.2011
г., по т. д. № 491/2010 г. на II т. о.; решение № 42/2010 г., по
т. д. № 593/2009 г. на II т. о., решение № 211/30.01.2012
г., по т. д. № 1120/2010 г. на II т. о.; № 109 от 7.09.2011 г.,
по т. д. № 465/2010 г. на II т. о.; № 92/7.09.2011 г., по
т. д. № 478/2010 г. на II т. о. и др., фактурите отразяват възникналата между
страните облигационна връзка; осчетоводяването им от търговското дружество -
ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването
на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Ответникът
изрично поддържа погасяване на задължението по две от фактурите с №№49/10.05.2006г. и
№54/29.05.2006г., чрез двустранно подписано споразумение за прихващане от 16.03.2009г. Споразумението удостоверява
двустранното реализиране на насрещните потестативни права на страните,
но само по отношение на част от дълга по посочените счетоводни документи.
Споразумението обективира точния размер на участващото в прихващането вземане
на купувача с отбелязване, че прихващането е частично. Сумите, визирани в
компенсационното споразумение, са съобразени в заключението на тройната ССЕ,
видно от текстовата част под таблицата
за фактура № 909…49/10.05.2006 год. и в таблицата и текстовата част за фактура
№ 909….54/29.05.2006 год., респ. с тях е намалена величината на претендирания
дълг. В хода на устните обяснения в о.с.з. на 04.04.2016 год. вещите лица
изрично са заявили, че са допуснали грешка в таблицата относно погашенията по
фактура № 909…49/10.05.2006 год. чрез автоматично пренасяне на предходната
такава, но поддържат заключението относно текстовата част под същата.
Ответникът поддържа и доводи за погасяване на дълга, обосновани с
непосочването на висящи задължения по процесните фактури в споразумения за
прихващане от 12.06.2008 год. и 16.03.2009 год.. Разглежданите споразумения са
подписани, за да удостоверяват двустранното съгласие за компенсиране на
конкретно посочени насрещни вземания, вкл. части от тях. Споразуменията нямат
характера на спогодба, в която страните установяват, регулират и уреждат всички
висящи отношения, вкл. с частични отстъпки и отказ от права. Непосочването на
задълженията по фактурите в споразуменията сочи единствено, че същите не са
предмет на удостоверените компенсационни изявления.
ВОС е отчел данните за обезценка /провизиране/ на вземането на
Ромпетрол България АД към Нафтекс Петрол ЕООД по процесните пет фактури,
извършено като счетоводна операция към 31.12.2008г. /заключение по първата ССЕ,
Г.Георгиева, л.1282/. Този начин на отчитане на вземането в
счетоводството на ищеца не е релевантен по спора. Сам по себе си фактът на провизиране на вземания като трудносъбраеми или
несъбираеми не
може да се приравни на признание на факт с правно значение по спора.
Обезценката се извършва единствено с цел активите в ГФО на дружеството да не
посочват по-високи стойности от действителните и да
се спази основния принцип в ЗС, ГФО да отразява вярно и честно имущественото и
финансово състояние на дружеството. Провизирането отразява субективната преценка на предприятието за трудна
събираемост на дълга, но не съставлява признание, че същият е погасен. По
изложените съображения, не могат да се приемат
за основателни и доводите на ответника, черпени от непосочването на
задълженията в годишните разчети с насрещната страна по молба – потвърждение от
25.02.2010 год.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира, че са налице
основания за ангажиране на договорната отговорност на ответника за заплащане на
дължимия паричен остатък по процесните фактури.
По възраженията за погасяване на главния дълг по давност:
ВАС, отчитайки целта на сключения договор и неговите разпоредби, намира, че
уговорените между страните престации по съглашението за продажба, обективирано
в договора от 30.06.2005 год. имат траен, но не и периодичен характер по
следните съображения:
Сключеният договор между страните има характер на рамков такъв. По
правило, рамковият договор създава самостоятелен режим за бъдещи, повтарящи се,
конкретни правоотношения. Целта на договора е създаването на трайно сътрудничество и партньорство при реализация на горива чрез
установяване на единен режим на множество юридически отделни и
самостоятелни договори. Соченият принцип е налице и при
процесния договор и е изрично обективиран във встъпителната част на
четиристранно споразумение от 30.06.2005 год. Договорът е
сключен между страните за уреждане на трайни отношения (в срок до 31.12.2006 год.) по предоставяне на множество
еднотипни доставки, като е поето и задължение за определен минимален обем на
изпълнението, задължителен както за продавача, така и за купувача. Всяка
отделна доставка се реализира въз основа на изрична писмена заявка на купувача,
потвърдена от продавача. Заявката конкретизира вида на стоката по количество и вид
и в този смисъл е необходимо и задължително условие за индивидуализиране на престацията. Правоотношението по
всяка отделна заявка има относително самостоятелен характер според предмета и сроковете за изпълнение на страните.
Изложеното сочи, че правото на купувача да претендира изпълнение възниква чрез заявяване на доставката, респ. заявката
е първото необходимо и задължително условие за пораждане на задължения за
продавача, респ. за изпадането му в забава. Продавачът не дължи автоматично периодични
доставки на уговорените минимални количества, тъй като рамковият
договор не е самостоятелен източник на конкретни продажбени права и задължения.
Той е единствено общата правна основа, въз основа на която ще се реализират
бъдещите сделки между страните. Правата и задълженията в този случай възникват с последващи волеизявления на страните.
Горното разбиране за целта и съдържанието на договора съответства на
осъществените от страните действия по неговото изпълнение. Доказателствата по делото обективират
заявяване, доставки и фактуриране без определена ритмичност и повторяемост по
количества, време, цена или падеж.
Следователно – уговорените и реализирани доставки нямат характера на
периодични такива по смисъла на ТР 3/18.05.2012г. на ОСГК на ВКС по
т.дело 3/2011г.. Доставките на горива за целите на продажбената част от
правоотношението се реализират единствено въз основа на бъдещи конкретни заявки,
следователно – същите нямат единен правопораждащ факт. Относно липсата на
периодичен характер на доставките, престирани по рамков договор, но след
изискуемо заявяване са и Определение № 303 от 13.04.2016
г. на ВКС по т. д. № 2552/2015 г., I т. о., ТК; Определение
№ 633 от 11.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 216/2014 г., II т. о., ТК; Определение
№ 532 от 14.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 2777/2014 г., II т. о., ТК, постановени по реда на чл. 288 ГПК.
В
допълнение към горното, съдът съобрази, че съобразно мотивите на ТР 3/18.05.2012г. на ОСГК на ВКС по т.дело 3/2011г. погасителната давност е установена в
обществен интерес. Правните норми, които я уреждат, са императивни. С оглед
голямото разнообразие на субективните права законодателят е предвидил освен
общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД
и по-кратки специални давностни срокове като по този начин се отчитат
особеностите на различните облигационни отношения. В чл. 111 ЗЗД
като изключение е установена тригодишна давност за три групи вземания, едната
от които е за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Целта на определяне на специален, по-кратък давностен срок за
тези вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които
са предварително известни на страните
по правоотношението. Кредиторът и длъжникът в тези случаи знаят изначално времето на изпълнение. По този
начин с настъпването на всеки падеж
на кредитора се напомня за съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за наличието на
неизплатени такива. Ето защо за тези вземания е предвиден по-кратък давностен
срок.
След като разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД се отнася за изключение, то тя не следва да се тълкува разширително. Тя трябва да се прилага само за такива периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите. Характерен признак на това плащане е неговата периодичност без оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо - годишен, месечен, седмичен или дневен. В настоящия случай липсва всякакво подобие с посочените вземания, а плащанията между страните не са с
предварително
определен и известен момент.
В заключение, спрямо претендираното с иска вземане е приложима
общата петгодишна погасителна давност. Осъществените
доставки не са периодични, респ. породеното с тях задължение за цена не е "периодично
плащане" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД.
На основание чл.114 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. Съобразно разпоредбата на чл. 35, ал.1 от
договора, НАФТЕКС дължи плащане в 30 дневен ред срок от датата на
фактурирането. Процесната претенция е предявена на 02.05.2011 год., следователно
5-годишния давностен срок не е изтекъл по отношения на предявените вземания,
фактурирани съответно на 01.05.; 10.05.,
16.05, 29.05 и 30.05.2006 год.
Съобразно заключението на ССЕ /том VI, л.1268 – т. 1.5/ размерът на дължимото обезщетение за забавено плащане по
чл. 86 ЗЗД съвпада с претендираното по исковата молба. Акцесорната претенция е
предявена за периода след 01.05.2008 год., т.е. в рамките на 3 години преди
образуване на делото, поради което краткият давностен срок по чл. 111, б.“б“ ЗЗД не е изтекъл.
По насрещните възражения на ответника за погасяване на вземането чрез
прихващане:
Ответникът се позовава на осъществено извънсъдебно прихващане, изявлението
за което е обективирано в писмо от 20.06.2006 год. /л. 29/. Поддържа се, че насрещното вземане на
ответника съставлява неустойка, дължима от доставчика – продавач в хипотезата на чл. 44, ал.1 от сключения
договор и обусловена от неизпълнение на задължението за доставка на заявени
количества горива. Писмото е съпроводено
със справка за изчисление на насрещния дълг – л.98 и с фактура за вземането №
**********/20.06.2006 год. на стойност
9 834 548, 56 лева с ДДС – л.102.
Фактическият състав на правото да се
извърши прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД включва: съществуването на две
действителни вземания/ задължения/; вземанията да са насрещни; двете вземания
да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи; вземането на страната,
която прихваща / активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно. Ликвидно е
вземането, по което няма спор между страните по материалното правоотношение,
както и установеното с влязло в сила съдебно решение или със стабилизирана
заповед за изпълнение вземане. Ликвидно е вземането, което е установено както по основание, така и по
размер Ликвидността на вземането е правен
и фактически въпрос, който подлежи на преценка от разглеждащия състав с оглед
всички обстоятелства по делото.
Разглежданото насрещно вземане не
притежава характеристиките на ликвидно вземане като предпоставка за осъществено
извънсъдебно прихващане по следните съображения:
Съобразно неразминаващите се заключения
на ССЕ насрещното вземане за неустойка не е осчетоводено в счетоводството на
„Ромпетрол Балгария“ АД. Не е осчетоводена и фактура № **********/20.06.2006 год. на
стойност 9 834 548, 56 лева с ДДС. Представената между страните
кореспонденция обективира спор относно дължимостта на наустойка с оглед
насрещната неизправност на купувача във връзка с регулярното представяне на
банкови гаранции /така писмо от 07.06,2006
год. – л. 27, признание за получаването на което се съдържат в насрещно писмо
от 20.06.2006 год./ .
Не могат да се черпят доводи за ликвидност и безспорност на насрещния дълг
и от подписаното между страните споразумение от 17.04.2006 год. – л.19 от делото. В т.3 от споразумение страните са записали,
че се съгласяват относно това „обсъждането и точното определяне размера на
претендираните от страна на Нафтекс неустойки…да бъде отложено за решаване през
м.май 2006 год.“. В т.4 от споразумението е прието, че „за
обезпечаване на претендираните от Нафтекс неустойки …Ромпетрол предоставя на
Нефтекс „open credit“ в размер на 5 000 000 щ.д., валиден в срок до 31.05.2006 год.“
Не се спори между страните, че допълнително споразумение до края на месеца
май 2006 год. не е подписано. Не се спори и относно това, че срокът на
предоставения отворен кредит е изтекъл, а Ромпетрол е поискал възстановяването
му /писмо изх.№ 1819/07.06.2006 год. – л. 27/.
Подписаното споразумение обективира единствено уговорки за бъдещи преговори
относно основанието и размера на активното вземане, до приключването на които
се предоставя временно обезпечение чрез отложено плащане за доставени горива до
размер на 5 000 000 щ.д..
Сочените уговорки не обективират пряко и недвусмислено признание относно насрещния дълг, обратно –
обективират спор, по който липсва окончателно двустранно решение.
Идентични изводи за липса на ликвидност
следват и относно записванията, които ищецът е направил в ГФО. Хронологията на
записванията е описана в заключението на в.л. П.Ставрева – том IX, л. 2489:
В т.23.3.2 от „Кредитен риск“ на ГФО за 2007 год. е записано, че страните
са в преговори за уреждане на
разчетите помежду си и ръководството и адвокатите на дружеството считат, че
вземанията на Ромпетрол са възстановими.
В т.2.3 от ГФО за 2008 год. е записано,
че дружеството използва корективна сметка за отчитане на провизията за
обезценка на трудносъбираеми и
несъбираеми вземания от клиенти. Обезценката се извършва въз основа на
възрастов анализ на вземанията, исторически опит, анализ на платежоспособността
на съответния клиент и др. Въз основа на горното, Ромпетрол е осъществил
отписване чрез обезценка на 6 748 хил. лева, която ВАпС е коментирал
подробно при изложението относно съществуването на главния дълг. Разглежданите записвания препращат и към отбелязването
в т.13 и т.20 от ГФО. В бележка „Условни задължения“ е записано, че през м.май
2006 год. дружеството е прекратило договор със свой клиент. Последният е
предявил претенции за нарушаване на договора поради неизпълнение на доставки на
заявени количества горива и е издал фактура на стойност 9 834 хил.лв, вкл.
ДДС през 2006 год. Дружеството не е
осчетоводило тази фактура, тъй като тя не съдържа всички задължителни атрибути.
Водят се преговори за доброволно уреждане
на спора на нива крайни компании майки на двете дружества. Към 31.12.2008 год. ръководството е анализирало статуса на спора
по прекратения договор от 2006 год. и е
признало обезценка в размер на 6 748 хил. лева /Бележка 13/ до размера на
превишаването на търговските вземания над търговските задължения на
контрахента.
Отбелязванията в ГФО за 2008 год.
обективират безусловно единствено следните правни изводи: между страните се
водят преговори във връзка с насрещното вземане за неустойка;
последното се счита за условно задължение, т.е. за
задължение по които е налице спор, който не е приключил; отписването на
вземането на Ромпетрол е осъществено въз основа на анализ за провизиране,
а не въз основа на осъществена компенсация. Обезценката на
финансов актив е признание на дружеството, че има вероятност предприятието да не събере
(инкасира) вземанията си като в този случай същите се записват
единствено до тяхната възстановима стойност /така приложимия към сочената дата МСС 32/. В конкретиката на спора и
направените бележки в ГФО, осъществената обезценка индицира единствено, че
дружеството счита за затруднено събирането на вземанията си, вкл. и с оглед
насрещните претенции, по които се водят неприключили преговори. Бележките не обективират признание за
насрещния дълг и не го правят ликвиден.
Допълнителни аргументи, подкрепящи горните изводи се съдържат и в
отбелязванията в ГФО за 2009 год. В т.20 е отбелязано, че през 2009 год. и до
настоящия момент няма развитие на спора във връзка с насрещните неустойки. Налице са продължаващи преговори. С оглед на това и „анализа на адвокатите
относно давностния срок на предявените неустойки“ , ръководството е счело, че
„не е вероятно допълнително изтичане на икономически изгоди и не е признало
провизия за задължение по повод на предявените неустойки към 31.12.2008 год. и
към 31.12.2009 год. „.
В отговора на исковата молба ответникът черпи доводи за ликвидност на
вземането си и от годишните разчети с насрещната страна по молба – потвърждение
от 25.02.2010 год., изходяща от
Ромпетрол. Писмото не обективира
изявления, които могат да се тълкуват като признание на насрещното
вземане. Липсата на посочен дълг с
произход процесните фактури, в контекста на фактическата установеност по
делото, е резултат единствено от осъществена счетоводна обезценка на финансови
активи.
В заключение, процесното насрещно вземане има неликвиден характер и
последното е пречка за настъпване на
погасителния ефект на осъщественото изявление за извънсъдебно материалноправно прихващане
на ответника от 20.06.2006 год. В решение № 113 постановено по
гр.дело № 1274/2013г. на ВКС, ГК, ІІ гр.д. са разграничени хипотезите на
материалноправно прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД и на съдебното прихващане като
насрещно възражение срещу вземането на ищеца по иска за погасяване на двете
вземания до по-малкото от тях. При материалноправното прихващане, двете
насрещни вземания трябва да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на
изявлението за компенсация, от който момент двете вземания се считат за
погасени. Липсата на
който и да елемент от посочения фактически състав влече липса на погасителен
ефект.
По изявлението за съдебно прихващане с
идентично вземане:
В решение № 35/25.07.2017 год., постановено по т.д.№ 3164/2015 год. по
описа на ВКС,
Първо отделение е даден отговор на въпроса допустимо ли е да се извърши съдебно прихващане с погасено по
давност вземане, ако прихващането е било възможно преди изтичането на давността. С оглед константната практика ВКС е приел, че е
възможно да се извърши съдебно прихващане на пасивното вземане с насрещно активно
вземане, което е погасено по давност, само ако
преди изтичането на давностния срок за активното вземане са били налице
предпоставките за извънсъдебното прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД.
Приел е още, че
съдебното прихващане със спорни вземания не може да се осъществи, ако активното
вземане е погасено по давност, тъй като компенсацията не е била възможна преди
изтичането на давността с оглед липсата на ликвидност.
Процесният случай е идентичен. Предмет
на съдебното прихващания е спорно и неликвидно активно вземане на ответника,
което е въведено в процеса след изтичане на 3-годишния давностния срок,
установен в чл. 111,б В ЗЗД. Ищецът е предявил своевременно възражение за
погасяване на вземането по давност. По арг. на противното от чл. 103, ал.2 ЗЗД компенсацията
не може да се допусне, тъй като
прихващането не е могло да бъде извършено преди изтичане на давността.
Идентични правни изводи са относими и
относно евентуалното възражение за съдебно прихващане с вземане за неустойка,
изводима от разпоредбата на чл. 44,
ал.2 от сключения договор. Вземането не е установено с влязъл в сила съдебен
акт или стабилизирана заповед за изпълнение. Вземането е спорно и не е признато от ищеца по основание и размер.
Вземането няма ликвиден характер. Въведено е в процеса след изтичане на краткия
давностен срок. По арг. на противното от чл. 103, ал.2 ЗЗД компенсацията не може да се допусне, тъй като прихващането
не е могло да бъде извършено преди изтичане на давността.
При съвкупната преценка на
гореизложеното, предявените искове са основателни. Постановеното в против
смисъл решение на ВОС следва да бъде отменено.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски в размер на 455 173, 43 лева съобразно представен списък по чл.
80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 496/23.06.2016 г. по т.д.№ 949/2011 г. по
описа на Окръжен съд - Варна, ТО и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА НАФТЕКС ПЕТРОЛ ЕООД, ЕИК ********* – в открито производство по несъстоятелност ДА ЗАПЛАТИ на „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, София чрез масата на несъстоятелността сумата от
6 676 479.20 лева, представляващи незаплатена цена за доставено
гориво по договор №81/30.06.2005 г.,
за която са издадени следните фактури: фактура №**********/01.05.2006 г. за дължима сума в размер на
1 150 000 лева; фактура №**********/10.05.2006 г. за сумата от 3 494 211.96
лева; фактура №********** от 16.05.2006г. за сумата от 340 371.72 лева; фактура
№ ********** от 29.05.2006 г. за сумата от 315 182.79 лева и
фактура №********** от 30.05.2006 г.
както и мораторни лихви за забавено плащане върху неизплатените по-горе
главници, за периода от три години преди завеждане на иска на 01.05.2011г.,
т.е. за периода от 01.05.2008г. до 01.05.2011г., както следва: по фактура №37/01.05.2006г. мораторна лихва в
размер на 422 493.41 лева; по фактура №49/10.05.2006г. мораторна лихва в размер
на 1 283 723 лева; по фактура №23/16.05.2006г. мораторна лихва в
размер на 125 047.69 лева, за посочения по-горе период; по фактура
№54/29.05.2006г. мораторна лихва в размер на 115 793.60 лева и по фактура
№55/30.05.2006г. мораторна лихва в размер на 505 784.38 лева, на основание
чл.35 от договора ведно със законната лихва върху главницита от
предявяване на иска на 02.05.2011г. до окончателното изплащане на задълженията върху
претендираните главници, на основание чл.79 и чл.86 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ.
ОСЪЖДА НАФТЕКС ПЕТРОЛ ЕООД, ЕИК ********* – в открито производство по несъстоятелност ДА ЗАПЛАТИ на „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, София чрез масата на несъстоятелността сумата от 455 173,
43 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на синдика на НАФТЕКС ПЕТРОЛ ЕООД, ЕИК ********* – в открито производство по несъстоятелност и в хипотезата на чл. 637,
ал.1, изр.2 ТЗ
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС при условията на
чл. 280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: