№ 15
гр. Шумен, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ (Г), в публично заседание
на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Цветанка В. Колева
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Гражданско дело №
20213630102666 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени осъдителени иска с правна квалификация
чл.222 ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Исковата молба, предмет на настоящото производство е депозирана от В. П. ЯНК.,
ЕГН **********, чрез адв. С.П. от ШАК срещу Шуменски университет „Е. К. П.“,
БУЛСТАТ *********, представляван от ректора – проф.д.и.н. Г.В.К..
Ищцата твърди, че в периода от 2007г. до 2021 г. работила по трудово
правоотношение в сферата на образованието като преподавател във Факултет по
хуманитарни науки, катедра "Турски език и литература" в Шуменски университет "Е. К. П.".
Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № РД-12-193 / 20.09.2021 г. на
Ректора на ШУ " Е.К.П." на основание чл.328 ал.1 т.10, предложение второ от КТ. Излага, че
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, тъй като имала навършени 65 години - за професори, доценти
и докторите на науките. Счита, че има право на обезщетение по чл.222. ал.З от КТ в размер
на брутното й трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, тъй като през последните 20
години е полагала труд единствено в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата
на образованието. Посочва, че от 2007г. има сключен постоянен Трудов договор №РД-08-
1014/27.08.2007г. със ШУ "Е. К. П.”. Твърди, че с връчването на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение работодателя отказал да изплати полагащите й се като
обезщетение 6 месечни работни заплати, изплатени й били 2 заплати, с аргумента през
последните 10 г. от трудовия си стаж е работила и при друг работодател. Сочи, че през
периода 2007-2013г. е полагала труд и в ПМГ „Н.П.“, но никога не била прекъсвала
дейността си в ШУ "Е. К. П." и трудов договор й не бил прекратяван. От 2007г. до датата на
заповедта 20.09.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение била преподавател в
ШУ.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати дължимо и
незаплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ - сума в размер на 8760 лева, съставляваща
четири брутни заплати, 58 лева – законна лихва от датата на издаване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение /20.09.2021г./ до датата на депозиране на
исковата молба, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ищецът се явява упълномощен представител – адв. С.П. от
ШАК. Поддържа изцяло предявените искове. Уточнява крайния момент на претенцията по
1
чл. 86 ал. 1 ЗЗД - до датата на депозиране на исковата молба.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
дружеството - ответник, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е
депозиран писмен отговор. Счита предявените обективно съединени искове за недопустими
като преждевременно предявени - преди да е възникнал паричен дълг, респ. настъпила
изискуемост на вземанията на ищцата за тях. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 228,
ал. 3 от КТ обезщетенията по раздел III на глава X от КТ, се изплащат не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен
ако в колективния трудов договор (КТД) е договорен друг срок. След изтичане на този срок
работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В конкретният случай
законоустановения срок за изплащане на обезщетение на ищцата по чл. 222, ал. 3 КТ бил до
31.10.2021 г., тъй като в действащия КТД на ШУ за 2021г. не бил договорен друг срок за
това и едва след тази дата работодателят изпада в забава и дължи обезщетението заедно със
законната лихва, т.е. считано от 01.11.2021 г., която е и началният момент на претенцията
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Доколкото исковата молба е депозирана в съда на 05.10.2021 г., намира
че предявените с нея искове се явяват преждевременно предявени.
Счита предявеният от ищцата главен иск по чл. 222, ал, 3 КТ за изцяло
неоснователен, както по основание, така и по размер. Оспорва твърдението на ищцата, че е
изпълнила и отговаря на всички критерии на състава по чл. 222, ал.З от КТ, поради което
имала правото на обезщетение в размер на 6 брутни трудови заплати и същото й се дължало
след като е полагала труд в ШУ през последните 14 години и нейния последен работодател е
ШУ.
Не оспорва твърдението на ищцата, че е била в трудови правоотношения с ответното
висше училище в периода от 2007г. до 2021г. Излага, че в периода от 27.08.2007 г. до
03.03.2013 г. ищцата е работила в ШУ „Е. К. П.“ по втори - допълнителен трудов договор за
външно съвместителство, съгласно чл. 111 от КТ, като заемала на половин щат /на 4 часа/ на
длъжността „доцент“ във Факултета по хуманитарни науки на ШУ, катедра "Турски език и
литература". В същия този период основният (първи) трудов договор на ищцата е бил с
ПМГ „Н.П.“, където заемала длъжността „учител“, на пълен работен ден и което било
отразено в официален документ - Трудовата книжка (продължение) №24/11.09.2001 г., серия
И, №378248 на ищцата. Въз основа сключено между страните Допълнително споразумение
№ РД-12-066/04.03.2013 г., след изрично решение на Факултетния съвет на Факултет по
хуманитарни науки на ШУ от Протокол №ФД-02-07/15.02.2013 г., считано от 04.03.2013 г.,
ищцата преминала на основен - първи трудов договор с ШУ - безсрочен (постоянен), на
пълен работен ден, отново на длъжността ,доцент“ във ФХН на ШУ, катедра "Турски език и
литература", което обстоятелство също било отразено в Трудовата книжка №24/11.09.2001
г., серия И, №378248 на ищцата.
Ответникът не оспорва и твърдението на ищцата, че със Заповед № РД-12-
193/20.09.2021 г. на Ректора на ШУ „Е. К. П.“ трудовото й правоотношение с ответника е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. П-ро от КТ, поради навършване на 65
години - за професори, доценти и докторите на науките, както и, че ищцата е придобила
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, тъй като същата е
навършила 65 години към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с
ответното виеше училище. Не оспорва и твърдението, че ответникът е начислил и заплатил
на ищцата 2 брутни месечни заплати на основание чл. 222 ал. 3 от КТ. Оспорва твърдението
на ищцата, че ответникът е следвало да начисли и да заплати обезщетение по чл. 222, ал. 3
от КТ в размер на 6 брутни работни заплати. Оспорвам, като невярно и твърдението в
исковата молба, че аргументът на работодателя за отказа му да изплати обезщетение в
размер на 6 БРЗ било обстоятелството, че ищцата през последните 10 г. от трудовия си стаж
е работила и при друг работодател. Посочва, че основният аргумент за отказа бил, че към
датата на пенсионирането ищцата няма придобит 10 години трудов стаж при същия
работодател или в същата група предприятия през последните 20 години. Счита, че в
периода от 27.08.2007 г. до 22.09.2021г , през който ищцата е работила в ответното виеше
училище по втори допълнителен трудов договор, не е придобила 10 години трудов стаж при
същия работодател, поради което не е налице изричното условие на чл. 222, ал. 3 КТ, за
изплащане на по-високия размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Придобитият от
ищцата трудов стаж в ШУ „Е. К. П.“, считано от 04.03.2013 г. - датата, от която е на основен
2
трудов договор, до дата на прекратяване на ТПО - 22.09.2021 г., бил 7 години и 11 месеца,
който трудов стаж на ищцата бил отразен в трудовата й книжка. По отношение
отработеното от ищцата време в ШУ „Е. К. П.“, в периода от 27.08.2007 г. до 03.03.2013 г.,
когато същата е работила при ответника по втори/допълнителен трудов договор за външно
съвместителство, намира че се признава от закона само за осигурителен стаж, но не за
трудов стаж и за този период (от 27.08.2007 г. до 03.03.2013 г.), в трудовата книжка на
ищцата бил отразен само трудовият й стаж по основния й трудов договор с ПМГ „Н.П.“,
поради което счита, че въпреки че през последните 20 години ищцата е работила в ответното
виеше училище, тя не е придобила при този работодател 10 години трудов стаж и за същата
не е възникнало право да получи по-големия размер на обезщетение по чл. 222, ал.З от КТ и
ответникът правилно й е начислил и заплатил, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ,
обезщетение в по-малкия законов размер от 2 брутни месечни заплати. Намира за
неоснователно позоваването на ищцата на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ПМС
№31/11.02.1994 г., тъй като от една страна счита че разпоредбата дерогира норма от по-
висок ранг, каквато е тази на чл. 222, ал. 3 от КТ. Също така счита, че заеманата от ищцата
длъжност „доцент“ при ответника е академична, а не е педагогическа, по смисъла на
Наредба №15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти и не попада в категорията
„педагогически кадри“. Оспорва и предявеният иск с правно основание по чл. 86 ал.1 от
ЗЗД като счита същият за изцяло неоснователен, както по основание, така и по размер.
Оспорва да е налице валидно възникнал паричен дълг в полза на ищеца, който не е погасен
от ответника - длъжник в срок, доколкото, счита за изцяло неоснователен предявеният от
ищцата главен иск по чл. 222, ал.З КТ. Оспорва, заявения от ищцовата страна период на
претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
МОЛИ предявените искове да бъдат оставени оставите без разглеждане, като
недопустими (преждевременно предявени). Алтернативно, моли същите да бъдат
отхвърлени изцяло, като неоснователни и да бъдат присъдени разноските по делото.
В съдебно заседание за ответникът се явява упълномощен представител – адв. С.З. -
Серафимова от ШАК. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
По отношение изложените доводи на ответника за недопустимост на предявените
обективно съединени искове като преждевременно предявени - преди да е възникнал
паричен дълг, респ. настъпила изискуемост на вземанията на ищцата за тях, съдът се е
произнесъл с доклада по делото като е намерил същите за неоснователни.
В случая между страните не се спори, а и се установява от приложените по делото
доказателства, че ищцата е била в трудови правоотношения с ответното висше училище в
периода от 27.08.2007г. до 22.09.2021г. като е заемала длъжността „доцент“ във Факултета
по хуманитарни науки на ШУ, катедра "Турски език и литература" в ШУ „Е. К. П.“. Не се
спори и по отношение на обстоятелството, че в периода от 27.08.2007 г. до 03.03.2013 г.
ищцата е работила във висшето училище по втори - допълнителен трудов договор за външно
съвместителство, като заемала половин щат и в същия този период основният трудов
договор на ищцата е бил с ПМГ „Н.П.“ - Шумен, където заемала длъжността „учител“, на
пълен работен ден. Безспорно е и, че считано от 04.03.2013г. до прекратяване на трудовото й
правоотношение, ищцата е преминала на основен трудов договор с ШУ на пълен работен
ден, отново на длъжността „доцент“ във ФХН на ШУ, катедра "Турски език и литература“,
както и, че със Заповед № РД-12- 193/20.09.2021 г. на Ректора на ШУ „Е. К. П.“ трудовото
правоотношение на ищцата с ответника било прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 10,
предл. П-ро от КТ, поради навършване на 65 години - за професори, доценти и докторите на
науките и е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО.
Между страните не се спори и, че ответникът е начислил и заплатил на ищцата две брутни
месечни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 222 ал. 3
от КТ.
Спорът между страните е единствено правен, а именно – за размера на следващото се
на ищцата обещетение по чл.222 ал.3 КТ – две или шест брутни месечни възнаграждения.
Съгласно чл.222, ал.3 КТ за възникване правото на обезщетение по цитираната
правна норма в размер на 6 брутни трудови възнаграждения е необходимо наличието на
3
следните предпоставки: към деня на прекратяване трудовото правоотношение работникът да
е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в съответствие с правилата на
осигурителното законодателство и 10 години от трудовия му стаж през последните 20
години да е придобит при същия работодател или в същата група предприятия. Ако за
дадено лице посочените условия не са изпълнени, то има право на обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца.
По отношение на ищцата е налице условието към деня на прекратяване трудовото
правоотношение да е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По
отношение второто условие 10 години от трудовия й стаж през последните 20 години да е
придобит при същия работодател или в същата група предприятия, съдът намира, че същото
не е налице. Ищцата не излага твърдения и не представя доказателства да е работила, респ.
да е придобила трудов стаж в същата група предприятия. Обосновава претенцията си за
заплащане на обезщетение по чл.222 ал.3 КТ в размер на шест брутни месечни
възнаграждения, поради обстоятелството, че е била в трудови правоотношения с ответното
висше училище в периода от 2007г. до 2021г., т.е. 14 години от трудовия й стаж през
последните 20 години е придобит при един и същ работодател.
Съдът намира за основателни доводите на ответника, че в периода от 27.08.2007 г. до
22.09.2021г, през който ищцата е работила в ответното виеше училище не е придобила 10
години трудов стаж при същия работодател, а 7 години и 11 месеца, в периода от 04.03.2013
г. - датата, от която е преминала на основен трудов договор до дата на прекратяване на
трудовото правоотношение - 22.09.2021г. Доколкото в периода от 27.08.2007 г. до
03.03.2013 г. ищцата е работила при ответника по втори/допълнителен/ трудов договор за
външно съвместителство, този период не се счита за трудов стаж и не е вписан в трудовата
книжка на ищцата. Задължение за водене на трудова книжка има само работодателят по
основното трудово правоотношение. Трудов стаж се вписва в трудовата книжка само по
основното трудово правоотношение, а за работа по трудов договор за допълнителен труд
работодателя издава Удостоверение за осигурителния стаж, т.е. това време се признава само
за осигурителен стаж. Също така съгласно чл.12 ал.8 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата допълнителното трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на
съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово
правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до
допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. В случай, че
по основния трудов договор лицето работи на пълно работно време, по трудовият договор
за допълнителен труд не се изплаща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж.
Поради изложеното съдът намира, че не са налице кумулативно предвидените
предпоставки на чл.222 ал.3 от КТ за изплащане на по-големия размер на обезщетението,
поради липса на придобит от ищцата трудов стаж от 10 години при същия работодател или
в същата група предприятия през последните 20 години.
Ищцата обосновава претенцията си за заплащане на обезщетение по чл.222 ал.3 КТ в
размер на шест брутни месечни възнаграждения и поради обстоятелството, че в периода от
27.08.2007г. до 22.09.2021г. е полагала труд единствено в организации и звена на бюджетна
издръжка в сферата на образованието и съгласно чл. 1 ал. 2 от ПМС № 31 от 11.02.1994
година следва да й бъде определен по-големия размер на обезщетението.
ПМС № 31/11.02.1994 г. разширява кръга на лицата, които имат право да получат
увеличения размер на обезщетението по чл. 222 ал.3 от КТ. Съгласно чл. 1 ал. 2 от ПМС №
31/1994 г. за да има едно лице право на увеличаване на обезщетението по чл. 222 ал.3 от КТ
е необходимо да е било педагогически кадър през последните 10 години от трудовия му
стаж преди придобиване право на пенсия за прослужено време и старост и да е работило в
организация или звено на бюджетна издръжка в сферата на образованието. През последните
десет години, преди придобиване правото на пенсия, ищцата е работила в организации на
бюджетна издръжка в сферата на образованието – учител в ПМГ „Н.П.“ гр.Шумен и
„доцент“ в ШУ „Е. К. П.“.
Безспорно и на двете работни места тя се е занимавала с проблеми по прилагане на
държавната политика в сферата на образованието. Съдът счита, че в конкретния случай
следва да приеме, че по отношение на ищцата е налице изискването да е била
„педагогически кадър“, тъй като основните й задължения са били във връзка с прилагане на
4
държавните образователни изисквания в системата на средното и висше образование, т.е.
работила е в сферата на образованието. В длъжностната й характеристика на „доцент“ е
посочено като основни задължения да осъществява преподавателска дейност и да провежда
учебни часове. Ищцата е част от преподавателския щатен състав на университета, като
изпълнява преподавателска дейност. От изложеното следва, че е имала пряко участие в
обучителния процес провеждан в ответното висше учебно заведение. Съдът намира, че
понятието „педагогически кадър“ не следва да се тълкува стеснително като отнасящо се
само за учители извършващи преподавателска дейност в системата на предучилищното и
училищното образование, а обхваща и лицата, които имат отношение към провеждане на
образователната политика в цялост. Определящо за характеристиката "педагогически кадър"
е квалификацията и правоспособността на лицето да извършва преподавателска дейност.
Предвид гореизложеното предявения от ищеца иск следва да бъде уважен изцяло като
основателен. Видно от заключението на изготвената експертиза размерът на обезщетението
по чл.222 ал.3 от КТ за четири месеца възлиза на 8760 лева.
Относно акцесорната претенция за закъснителни лихви, съдът намира същата за
неоснователна.Съгласно разпоредбата на чл.228 ал.3 от КТ, обезщетенията дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на
месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок
работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В разглеждания случай в
колективния трудов договор не е договорен друг срок, поради което ответникът е следвало
да изплати обезщетението до 01.11.2021г. вкл. /тъй като 31.10.2021г. е бил почивен ден/,
като считано от 02.11.2021 г. е изпаднал в забава и от този момент дължи съответното
обезщетение за забавено плащане. Ето защо за периода от датата на издаване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение /20.09.2021г./ до датата на депозиране на
исковата молба /05.10.2021г./ на ищеца не се дължи мораторно обезщетение, поради което
предявеният иск по чл.86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание разпоредбата на чл.78 ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза
на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата държавна такса в размер на 350.40 лева, във
връзка с уважения иск по чл.222 ал.3 от КТ и направените разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 100 лева.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
извършените от ищеца разноски в производството съразмерно с уважената част от исковете,
в размер на 794.74 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ
производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не
заплащат такси и разноски по производството. В същото време обаче безплатността на
производството за работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на
такси и разноски към съда, но тя не го освобождава от отговорността за разноските,
направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от
адвокат, какъвто е настоящия случай. Поради изложеното и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 5.13 лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Шуменски университет „Е. К. П.“, БУЛСТАТ ********* да заплати на В.
П. ЯНК., ЕГН ********** сумата от 8760 лв. /осем хиляди седемстотин и шестдесет лева/,
представляваща обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на четири брутни месечни
заплати, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2021г. до окончателното изплащане на
дължимата сума.
ОТХВЪРЛЯ искът за заплащане на законна лихва в размер на 58 лева /петдесет и
осем лева/ от датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
5
/20.09.2021г./ до датата на депозиране на исковата молба /05.10.2021г./ като неоснователен.
ОСЪЖДА Шуменски университет „Е. К. П.“, БУЛСТАТ ********* да заплати на В.
П. ЯНК., ЕГН ********** сумата от 794.74 лева /седемстотин деветдесет и четири лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща извършените по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. П. ЯНК., ЕГН **********, да заплати на Шуменски университет „Е. К.
П.“, БУЛСТАТ ********* сумата от 5.13 лв. /пет лева и тринадесет стотинки/,
представляваща извършените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Шуменски университет „Е. К. П.“, БУЛСТАТ ********* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – гр.Шумен, сумата от
450.40 лв. /четиристотин и петдесет лева и четиридесет стотинки/, от която 350.40лв.-
държавна такса върху уважените искове и 100.00 лв. деловодни разноски за възнаграждение
на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6