Р Е Ш Е Н И Е
192 22.11.2019г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Седемнадесети октомври 2019
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия СТАТЕЛОВА 150 2018
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по смисъла на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от «И.Ф.
ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Б И
Н, чрез юрисконсулт А.С.Г., срещу П.Т.М.,***.
В исковата молба се сочи, че на 30.06.2017 г. дружеството -ищец са сключили
с ответницата Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***. Ищците
твърдят, че сключването на договора се осъществява въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб- адрес, където са публикувани общите условия и е
посочено, че сключването на договора става след регистрация на клиента в
страницата и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм
с Общите условия“. Твърдят, че ответницата М. е посочила телефонен номер, от
който е проведен разговор за установяване волята на страните и този телефонен
разговор е записан, за което ответницата М. е бил уведомена. Ищците твърдят, че
след сключване на договора, на М. е отпуснат кредит с главница, в размер на
500,00 лв., като сумата е преведена по посочена от ответницата банкова сметка. ***,
че до предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
ответницата М. е заплатила обща сума в размер на 167,24 лв., с които е погасена
главница, в размер на 100,00 лв., лихва, в размер на 31,35 лв., и неустойка в
размер на 35,89 лв.
Според ищците ответницата е заплатила вноските за главница, през периода
30.07.2017 г. до 29.08.2017 г., като дължими остават вноските за периода: част
от вноската за 28.09.2017 г. до 26.04.2018 г. , в общ размер на 400,00 лв.
Според исковата молба, вземането за главница е разсрочено на 10 вноски за
периода 30.07.2017г. до 26.04.2018г., като с внесените от М. суми е погасено
вземането за главница за 30.07.2017г. и 29.08.2017г., които са изцяло платени.
Сочат, че договорната лихва, съгласно чл.2, ал.1, т.3 от Договора за кредит
е определена в размер на 40,15%, като дължима за периода от 29.08.2017 г. до
26.04.2018 г. възлиза на общ размер от 271,51 лв.
В исковата молба се сочи, че съгласно чл. 3 от Договора за кредит, в
случай, че длъжницата не е обезпечила вземането по договора, дължи неустойка,
която се начислява след изтичане на срока по чл.3 и е изискуема незабавно и
изцяло, в съответствие с чл. 69, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно дружеството- ищец, ответницата М. е запозната с обстоятелството,
че може да се породи задължение за неустойка, при сключване на договора. Ищците
твърдят, че неустойката по договора възлиза на 30,74 лв. за всяка вноска. В исковата
молба се претендира част от вноската за 29.08.2017 г. до 26.04.2018 г. и
възлиза на общ размер на 271,51 лв.
Дружеството ищец твърдят, че са правили опити за уреждане на отношенията
между страните по делото по извъсъдебен ред, но тези опити са се оказали
неуспешни и по тази причина са депозирали заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
„И.Ф.“ ЕООД, молят съда да постанови решение, с което да бъде установено
със силата на присъдено нещо по отношение на ответницата П.Т.М., че помежду им
съществува облигационно правоотношение, съгласно което ответницата М. дължи на
ищците заплащането на сума в общ размер на 730,91 лв., представляваща сбор от
главница, в размер на 400,00 лв. по предоставен кредит от 30.06.2017 г.,
договорна/възнаградителна лихва в размер на 59,40 лв. за периода от 29.08.2017
г. до 26.04.2018 г., неустойка в размер на 271,51 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение -04.01.2019 г., до окончателно изплащане на
дължимите суми.
Молят, да се изиска и приложи по настоящото гражданско дело ч. гр. дело №
8/2019 г. по описа на Районен съд Панагюрище.
Молят, да бъде издадено съдебно удостоверение, с помощта на което да се
снабдят от мобилния оператор с актуален към момента на сключване на Договора за
кредит титуляр на мобилен № **********, използван от ответницата П.Т.М. при
сключване на Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/30.06.2017
г.
Молят да бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се
изиска от банка „ЦКБ“ АД информация, дали по посочената банкова сметка *** ***а
по Договор за кредит.
На основание чл. 237 от ГПК, в случай, че е налице признание на иска, молят
да бъде постановено решение при признание на иска.
Молят, в случай че са налице условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Претендират сторените съдебно - деловодни разноски по ч. гр. дело № 8/2019
г., както и съдебно - деловодните разноски по настоящото гражданско дело.
Представят следните писмени
доказателства в копие: Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/29.06.2017
г.; Общи условия към договор за предоставяне на кредит от разстояние;
Декларация за обработване на лични данни от 29.06.2017 г; Препис от електронно
писмо от 29.06.2017 г.; Препис от електронно писмо от 30.06.2017 г.; Препис от
електронно писмо от 01.08.2017 г.; Препис от електронно писмо от 31.08.2017 г.;
Препис от електронно писмо от 05.09.2017 г.; Препис от електронно писом от
05.11.2017 г.; Препис от електронно писмо от 23.10.2017 г.; Платежно нареждане
за кредитен превод от 30.06.2017 г., издадено от «ЦКБ» АД.
С отговор на исковата молба,
ответницата П.Т.М., със съдебен адрес:***«*** *****», № 2, чрез адвокат Е.И. от
ПлАК, сочи, че предявените искове са неоснователни и недоказани в претендирания
размер. Ответницата оспорва обстоятелството, че е сключила процесния договор,
като твърди, че никога не е била заемател, не е подписвала и не е потвърждавала
кредита по Договор за кредит от разстояние № ***/30.06.2017 г. Счита, че същият
е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и като договор, сключен при
неспазване на нормите на чл. 11, т.9 и т. 10 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от
същия закон. Твърди, че съгласно чл. 3 от Договора, заемателят следва да
осигури в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора, едно от
двете предвидени обезпечения – физически лица, отговарящи на условията за
поръчители или банкова гаранция, при която дължи неустойка в размер на 307,40
лв., като следва тя да се заплаща разсрочено към месечната погасителна вноска,
която вноска нараства в месечния добавък за неустойка до сумата от 30,74 лв.
Ответницата счита, че фиксираният годишен лихвен процент в размер на 40,15%
нарушава добрите нрави и внася неравноправие между правата и задълженията на
потребителя и доставчика на финансовата услуга и е в разрез с изискванията за
добросъвестност, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.
Сочи, че е възможно, съгласно чл. 26, ал.4 от ЗЗД, Договорът да бъде само
частично недействителен, а нищожността на отделни части на този договор води до
нищожност на целия договор, и тъй като процесният Договор за потребителски
кредит не може да се счита сключен без недействителната му част, тъй като той е
нормативно уреден като възмезден, кредиторът не би го сключил без определено
възнаграждение за отпуснатия кредит, поради което целия договор е само по себе
си нищожен.
Според писмения отговор на исковата молба, неустойката за неизпълнение на
задължението за осигуряване на поръчители или банкова гаранция е изгубила
присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се
обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за
кредитора, понеже тя сама по себе си е повече от половината от заетата сума, в
размер на 500,00 лв. и по никакъв начин не кореспондира с последици от
неизпълнението, а се начислява като добавък към платежната вноска. Ответницата
счита, че кредитодателите – ищци по делото, не са търсили обезпечение, тъй като
са поставили ограничения и са дали неизпълнимо кратък срок за осигуряване на
поръчители или банкова гаранция – едва 3 дни след сключване на договора, а в
случая са сключили реално необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит,
поради което неблагоприятните последици за кредитодателя са самопричинени, тъй
като не са спазили своето задължение за предварителна оценка на
кредитоспособността на ответницата М.. Твърдят, че не е възможно дружеството
-ищец да черпят права за себе си от собственото си противоправно поведение за
да изведат легитимен правен интерес за претендиране на описаната неустойка.
Посочва се в писмения отговор също, че неустойката следва да се кумулира към
погасителните вноски, като по този начин се стига до скрито оскъпяване на
кредита и в този случай неустойката представлява добавка към възнаградителната
лихва и обогатява ищците неоснователно, доколкото лихвата би се явила цена на
услугата по предоставения заем и доколкото представлява печалбата на
заемодателя.
Ответницата М. сочи, че дружеството -ищец са надвзели неправомерно
възнаградителна лихва в размер на 31,35 лв и неустойка в размер на 35,89 лв.,
които са получавали без основание. Предявява възражение за прихващане, като ако
съдът счете предявения иск за главница, в размер на 400,00 лв. за основателен,
то на основание чл. 103, ал.2 от ЗЗД, предявяват възражение за прихващане между
главницата по кредита, в размер на 400,00 лв., със сумата от 67,24 лв.,
представляваща получена за периода от 30.07.2017 г. до 29.08.2017 г. без правно
основание, въз основа на нищожни договорни клаузи за възнаградителна лихва, в
размер на 31,35 лв. и неустойка в размер на 35,89 лв.
Ответницата моли, на осн чл. 190 от ГПК, да бъде задължено дружеството-
ищец да представят в оригинал всички съставени електронни документи, приложени
на хартиен носител към исковата молба.
Моли, да бъде допусната съдебно- графологична експертиза, която да отговори
на въпроса: Подписите, положени в графите „потребител“, дали са изпълнени от П.М..
В случай, че се установи, че подписите, положени в графа „Потребител“ не са
изпълнени от ответницата П.М., на основание чл. 193 от ГПК моли, материалите по
делото да бъдат изпратени на Районна прокуратура Панагюрище.
Ответницата моли да бъде допусната и назначена съдебно- счетоводна
експертиза, при която вещото лице, след запознаване с материалите по делото да
отговори на следните въпроси: Какъв е размерът на годишния процент на
разходите, изчислен съобразно формулата, определена по силата на Приложение 1
към чл. 19, ал.2 от ЗПК ; Какви разходи на заемодателя са включени в годишния
процент на разходите; Какъв е размерът на законната лихва – годишно и дневно,
считано от сключването на процесния Договор до завеждане на настоящата искова
молба.
В открито съдебно заседание – редовно призовани, дружеството-ищец не
изпращат представител. Изпращат писмено становище.
Ответницата П.Т.М., редовно призована, не се явява. Процесуалният й
представител- адвокат Е.И. от Пловдивска адвокатска колегия, не се явява, представя
писмено становище.
Представен е Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/29.06.2017
г., от който се констатира, че на ответницата М. е отпуснат кредит в размер на
500,00 лв., по продукт „Бърз, на вноски“, като страните са уговорили срок за
погасяване на кредита 300 дни и фиксиран годишен лихвен процент в размер на
40,15%, при която лихва, общата дължима сума за погасяване възлиза на 590,75
лв.
В договора е посочено, че общата
дължима сума в случай на непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от същия
договор, възлиза на сумата от 898,15 лв. Чл. 3 от този договор предвижда, че
ответницата се е задължила в срок от 3 дни, считано от датата на сключване на
договора, да представи на дружеството- ищец обезпечение, представляващо банкова
гаранция със срок на валидност 30 дни за сумата на кредита или да се сключи
договор за поръчителство с две физически лица, които да представят служебна
бележка от работодателя си за размера на трудовото си възнаграждение, като
нетния им осигурителен доход е в размер над 1000,00 лв. и работят по трудов
договор без определен срок. В същият текст на договора са посочени още 4
условия, на които следва да отговарят поръчителите на ответницата.
В сключения между страните по делото договор е включен и погасителен план,
както за случаите на представено обезпечение, така и за случаите, когато не се
представя обезпечение, като в погасителния план надлежно са обозначени датата
на падежа, размера на главницата и лихвата, размера на неустойката, в случай на
приложение на чл. 3, ал.2 от същия договор, както и размера на месечната
вноска, при условие, че страните са уговорили погасяване на кредита на 10
вноски. В чл. 4, ал.3 изрично е посочено, че страните се уговарят, че ще
признават електронния подпис, положен чрез сайта на доставчика на услугата, със
стойността на саморъчен подпис, в отношенията помежду им, както и по смисъла на
закона за електронния документ и електронния подпис. Страните са уговорили, че
при забава на плащане на някоя от погасителните вноски, потребителят дължи на
заемодателя законната лихва за всеки ден забава и в случай, че не изпълни
задължението си за заплащане на погасителните вноски, дружеството -ищец имат
право да предприемат всички позволени от закона действия за събиране на своето
вземане, което може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите
суми от страна на кредитополучателя.
Видно от приложените по делото Общи условия, представляващи неразделна част
от договора за кредит, дружеството- ищец са изпратили на М. електронно писмо, с
което са я уведомили, че паричните средства са преведени или по посочената от
нея банкова сметка, *** „Изи Пей“ АД, като това електронно писмо е изпратено до
30 минути след сключване на договора.
Уговорено е също, че в случай на използване на телефон, като средство за
гласова комуникация от разстояние, ищците са спазили изискванията на чл. 9 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и специалните
разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Видно от Договора за кредит, ищците и М. са се съгласили два дни преди
настъпване на падежа ответницата да бъде уведомявана с електронно писмо, на
посочена от нея елекронна поща, че срокът за погасяване на дължимата парична
сума изтича.
По делото е приложена Декларация за обработка на лични данни, от която се
установява, че П.Т.М. доброволно е дала съгласие за обработване на личните й
данни, възложила е на „И.Ф.“ ЕООД да обработва и съхранява личните й данни,
както и да извършва справки и да получава информация за кредитната й
задлъжнялост.
От представените по делото излечения от електронни писма до ответницата М.,
изпращани през периода от 29.06.2017 г. до 02.11.2017 г., се констатира, че на
29.06.2017 г., в 18,14 часа, ответницата е информирана, че е одобрена да получи
заем от дружеството- ищец, в размер на главницата – 500,00 лв., и обща сума за
връщане, в размер на 590,75 лв., с дата на връщане- 25.04.2018 г. Отново е
напътена, че за потвърждаване на всички документи ще получи електронно писмо с
указания.
На 30.06.2017 г. в 16,16 часа ответницата е получила уверение, че по
банковата й сметка е преведена сумата от 500,00 лв., представляваща заем, като
е посочен и номера на транзакцията – 30.06.2017., ccb и срок на погасяване- 300 дни. Това електронно писмо съдържа и данни за
размера на всяка една от 10-те вноски, ведно с датите, на които тези вноски
следва да бъдат направени от страна на М..
От електронно писмо, получено от ответницата на 01.08.2017 г. в 08,45 часа
се установява, че П.М. е предупредена, че изплащането на месечната вноска е
просрочено с 2 дни, като просрочието е за сумата от 97,24 лв.
На 31.08.2017 г., електронното писмо до ответницата сочи, че просрочието е
за сумата от 95,59 лв., като изплащането е просрочено с 2 дни.
Съгласно четвъртото електронно писмо до П.М., от 05.09.2017 г. в 08,45
часа, изплащането на месечната вноска по погасяване на кредита е закъсняло със
7 дни, като ответницата е поканена в 3- дневен срок да погаси задължението си,
с цел избягване на по-нататъшни действия по събиране на задължението, които
кредитодателят е визирал в Договор за кредит – чл.7, чл.8 и чл.9.
На 02.11.2017 г., ответницата е получила електронно писмо, с което
дружеството- ищец са я уведомили, че съгласно разпоредбите на Договор за
предоставяне на кредит от разстояние, кредитът й е обявен за предсрочно
изискуем, като е предупредена, че в случай на непогасяване на цялото
задължение, в 7- дневен срок от получаване на съобщението, „И.Ф.“ ЕООД ще
предприемат процедура по съдебно събиране на вземане, а задължението ще бъде
увеличено значително.
По делото е приложено съобщение от отправено от ответницата до дружеството-
ищец на 23.10.2017 г., с което М. е помолила да й се обадят, за да разговаря с
представител на дружеството, като е поискала да й бъде направена отстъпка за
вноските и намаляване на размера на всяка месечна вноска, понеже е в затруднено
финансово положение и е наясно, че дължи вноска от 60,00 лв. за месеците август
и септември. В електронното съобщение ответницата е посочила телефонния си
номер.
Видно от представеното по делото Преводно нареждане за кредитен превод,
издадено от „ЦКБ“ АД с уникален регистрационен номер П9960178/30.06.2017 г.,
дружеството- ищец са превели по сметка на П.М. сумата от 500,00 лв., с
основание „Договор за заем № ***“.
В открито съдебно заседание е изслушан представения от дружеството -ищец
аудиозапис на диск, като от разговора се установява, че ответницата П.М. е дала
съгласие и е потвърдила сключването на договора, като е уговорила колко време
след телефонния разговор ще бъде преведена сумата по кредита, а при разговора операторът е дал
отговор „След около половин час“.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение по допуснатата
съдебно- счетоводна експертиза, от което се констатира, че при направена
проверка от вещото лице в офиса на „ЦКБ“ АД Пазарджик, е предоставено
извлечение от конкретна банкова сметка *** П.Т.М., от което извлечение вещото
лице е констатирало, че на 30.06.2017 г., М. е получила по сметката си сумата
от 500,00 лв., с основание на превода- „Договор за заем № ***“ и с наредител на
превода „И.Ф.“ ЕООД.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че
между дружеството- ищец «И.Ф. ЕООД и ответницата М. е сключен Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ***/29.06.2017 г., в който договор е
уговорен кредит в размер на 500,00 лв., със срок за погасяването му 300 дни,
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15%, като е уговорена обща
дължима сума от 590,75 лв. Страните са се съгласили, че в случай на
непредставяне на обезпечение по смисъла на чл. 3 от Договора за кредит, М.
дължи погасяване на сумата от 898,15 лв., като Договорът съдържа погасителен
план, в който срещу всяка от 10-те вноски, уговорени между страните, е посочена
конкретна сума на главницата, лихвата, неустойката по чл. 3, ал. 2 от Договора
и са упоменати размерите на всяка дължима месечна вноска.
От представените по делото писмени доказателства се констатира, че на
29.06.2017 г. М. е получила потвърждение от кредитодателя, че е одобрена за
получаване на уговорения заем, а на 30.06.2017 г. сумата е преведена по банкова
сметка *** М., разкрита на нейно име в „ЦКБ“ АД.
От заключението на вещото лице се установи категорично, че М. е получила
сумата от 500,00 лв. и е започнала погасяването на кредита, като е получила и
множество напомнителни електронни писма за закъснения в изплащането на
погасителните вноски. Установи се, че на 23.10.2017 г., ответницата е отправила
искане за телефонен разговор, като е признала в свое електронно писмо до
дружеството- ищец, че е в затруднено финансово положение, дължи месечни вноски
за месеците август и септември 2017 г. и не е в състояние да заплати дължимите
месечни вноски за октомври 2017 г.
По делото не бяха представени никакви доказателства, че дължимата главница,
договорна лихва и неустойка са били погасени от П.Т.М. през периода, уговорен в
договор за кредит или след подаване от страна на дружеството -ищец на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което е
образувано ч. гр.дело № 8/2019 г. по описа на настоящия съд. Безспорно се
установи само, че сумата е получена, че М. е направила няколко вноски за
погасяване на получения кредит, след което е прекратила изплащането на месечните
погасителни вноски.
Съдът счита, че следва да бъде уважен предявеният от „И.Ф.“ ЕООД срещу П.Т.М.
установителен иск, като бъде признато за установено, че между дружеството -
ищец и ответницата, съществува вземане по Договор за предоставяне на
потребителски кредит от разстояние № ***от 29.06.2017 г., съгласно който М. е
получила кредит в размер на 500,00 лв. и дължи на дружеството- ищец заплащането
на сумата от 730,91 лв., представляваща сбор от главница, в размер на 400,00
лв. по предоставен кредит от 30.06.2017 г., договорна възнаградителна лихва в
размер на 59,40 лв. за периода от 29.08.2017 г. до 26.04.2018 г., неустойка в
размер на 271,51 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 04.01.2019
г., до окончателно изплащане на дължимите суми.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдена ответницата П.Т.М. да
заплати на дружеството- ищец сторените по делото съдебно- деловодни разноски в общ
размер на 425,00 лв., която сума представлява сбор държавна такса в размер на 50,00
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв., депозит за
назначаване на вещо лице по съдебно- счетоводна експертиза в размер на 150,00
лв., както и сторените по ч.гр.дело № 8/2019 г. по описа на Панагюрския районен
съд разноски, които възлизат на сума в общ размер на 75,00 лв., която сума
представлява сбор от държавна такса в размер на 25,00 лв. и 50,00лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, Панагюрският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „И.Ф.“ ЕООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Б И Н, чрез юрисконсулт А.С.Г., че П.Т.М., с ЕГН- **********,***, дължи на „И.Ф.“ ЕООД, заплащането на сумата от 730,91 лв. (седемстотин и тридесет лева и деветдесет и една стотинки),
представляваща сбор от главница, в размер на 400,00 лв. (четиристотин лева) по
предоставен кредит от разстояние № ***от 30.06.2017 г., договорна възнаградителна
лихва в размер на 59,40 лв. (петдесет и девет лева и четиридесет стотинки) за
периода от 29.08.2017 г. до 26.04.2018 г., неустойка в размер на 271,51 лв.
(двеста седемдесет и един лева и петдесет и една стотинки), ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение - 04.01.2019 г., до окончателно изплащане на
дължимите суми.
ОСЪЖДА П.Т.М., с ЕГН- **********,***, да заплати на „И.Ф.“ ЕООД, с
ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Б И Н, чрез юрисконсулт А.С.Г., сторените съдебно- деловодни разноски в общ размер на 425,00 лв. (четиристотин двадесет и пет лева), която сума представлява сбор
държавна такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лева), юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00лв. (сто и петдесет лева), депозит за
назначаване на вещо лице по съдебно- счетоводна експертиза в размер на 150,00
лв. (сто и петдесет лева), както и сторените по ч.гр.дело № 8/2019 г. по описа
на Панагюрския районен съд, разноски, които възлизат на сума в общ размер на
75,00 лв. (седемдесет и пет лева), която сума представлява сбор от държавна
такса в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) и 50,00 лв. (петдесет лева)–
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: