Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 84
гр. ВРАЦА,26.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд,гражданско отделение,в
публичното заседание на 02.03.2018г., в състав:
Председател:Мирослав Досов
Членове:Пенка Петрова
Мл.с.:Светозар Георгиев
в присъствието на:
прокурора секретар В.Николова,
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело
№ 73 по описа за 2018г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи
по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по
въззивни жалби,подадени от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр.Козлодуй чрез изп.директор И.А.,против
решение на РС гр.Козлодуй от 30.10.2017г.,постановено по гр.д.№ 973/2017г.,с
което са уважени предявени от въззиваемия против дружеството искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.т.1-3 КТ,и против допълнително решение по същото дело
от 28.12.2017г.,с което е допълнено първото решение,и въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемия и удържаното възнаграждение на основание чл.221 ал.2 КТ
в размер на 5274,50 лв. Поддържа се във въззивните жалби, че решенията са
неправилни - постановени при съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила.Не били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото.Поддържа се,че решенията били и необосновани,тъй като
изводите на съда не се подкрепяли от доказателствата по делото.Иска се отмяна
на решенията,и вместо тях постановяване на други,с които бъдат отхвърлени
изцяло предявените от въззиваемия искове.С втората въззивна жалба,касаеща
допълнителното решение се навеждат и доводи за недопустимост на допълнителното
решение,като постановено по непредявен иск.
Противната страна оспорва първата въззивна
жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.По отношение на
втората въззивна жалба против допълнителното решение по делото въззиваемият не
е ангажирал становище.В с.з.чрез процесуалния си представител оспорва и нея.
Постъпила е въззивна жалба и от въззиваемия П.П.К.
*** против решението по делото от 30.10.2017г.в частта,в която е отхвърлена
претенцията му с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ за
разликата от уважената част – 15823,50 лв.за периода 22.07.2017г. до
23.10.2017г. до пълния размер на претенцията от 31647 лв.за период от
23.10.2017г. до 23.01.2018г.Решението се обжалва и в частта,в която бил
отхвърлен иска за заплащане на удържаното възнаграждение на основание чл.221
ал.2 КТ,в която част жалбата не се поддържа в с.з.Излагат се доводи за неправилност
и необоснованост на решението в тези му части.Иска се отмяна на решението в
обжалваните части и вместо това постановяване на друго,с което претенцията по
чл.225 ал.1 КТ се уважи в пълен размер.Противната страна не е ангажирала
становище по жалбата.В с.з.оспорва същата.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав
намира въззивните жалби за процесуално допустими.Подадени са в преклузивния
срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страни в процеса,имащи право и интерес от
обжалване,и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледани
по същество първите две въззивни жалби се явяват неоснователни,а третата –
основателна.
Производство е образувано
е по искова молба подадена от П.К.,чрез адв.Г.Б., с която са предявени против
работодателя обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.т.1-3
вр. чл.225 ал.1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му със
заповед № НК - 7 от 21.07.2017г. на изпълнителния директор на дружеството, за
възстановяване на предишната работа, която е заемал преди незаконното уволнение
на длъжност „началник отдел „****” в Дирекция „Безопасност и качество”,
Управление „Сигурност”,и за заплащане на обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради незаконното уволнение, но не за по-вече от шест
месеца, за периода от 22.07.2017г. до 23.01.2018г. в размер на общо 36 921.50
лева,след допуснатото от съда изменение на иска в съдебно заседание на
23.10.2017 г.-стр.60/, ведно със законната лихва.Поддържа се в исковата
молба,че заповедта за уволнение е неправилна и незаконосъобразна,тъй като
работодателят няма право да наложи второ наказание за едно и също нарушение,при
издаване на заповедта не бил спазил и процедурата,предвидена в чл.193 КТ и
чл.194 КТ,уредена с императивни правни норми.
Въззивното дружество
в срока и по реда на чл.131 ГПК,е подало писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.
По делото са
събирани писмени доказателства – материали съдържащи се в личното трудово досие
на К., удостоверение за размера на БТВ на служителя К. за пълен работен месец
преди уволнението му ,и писмо от Районна прокуратура Козлодуй.
Установено е от
писмените доказателства,и страните не спорят за това, че въззивникът-ищец работил
към въззивника-ответник по безсрочни трудови договори,по силата на които заемал
различни длъжности,последната от които - началник отдел „****” в Дирекция
„Безопасност и качество”, Управление „Сигурност”.
Безспорно
установено е, и ,че брутното трудово възнаграждение, което въззивникът-ищец е
получил за работата си при въззивника-ответник на тази длъжност за пълен
работен месец преди уволнението възлиза на 5 274.50 лева, видно от
удостоверението издадено в този смисъл от работодателя - стр.22 от делото.
Със Заповед №
НК - 7 от 21.07.2017 г. на изпълнителния директор на въззивника-ответник,
връчена на 22.07.2017г.,на въззивника-ищец е наложено най-тежкото дисциплинарно
наказание по КТ - „уволнение”,и на основание чл. 330 ал.2 т.6 КТ е прекратен
трудовия му договор. Отразено е в цитирана заповед,че правното основание на
уволнителната заповед е чл.190 ал.1 т.4 КТ,а в мотивировъчната част на
заповедта като причини за налагането на най-тежкото наказание на въззивника-ищец
по КТ е посочено, че на 15.02.2017 г., около 01.20 часа в сградата на Районно
управление,същият се е държал непристойно и използвайки служебното си
положение,е отправил обидни думи и закана за уволнение на служител на МВР,
което нарушение е злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл.126
т.9 КТ.
По делото е
безспорно,и страните не спорят, че преди да връчи тази заповед № НК - 7 от
21.07.2017 г. на въззивника-ищец, с която го уволнява на 22.07.2017г.,
работодателят не му е изискал обяснения. Това е и основния довод – нарушение на
чл.193 ал.1 КТ, на което въззивникът-ищец основава главния си иск за отмяна на
уволнението. По този факт въззивникът-ответник не спори.
Видно от
съдържанието на Заповед № НК - 7 от 21.07.2017г. на изпълнителния директор, с
която е уволнен въззивника-ищец, е,че с нея по т.1 е отменена предишна заповед
№ НК – 6 / 08.06.2017 г. на същия изпълнителен директор, с която на въззивника-ищец
е било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ по КТ ,връчена на въззивника-ищец,не
оспорена от него,и влязла в законна сила.Видно от съдържанието на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „забележка” – стр.30,е,че същото наказание е наложено за това,че на 15.02.2017 г., около
01.20 часа в сградата на Районно управление,същият се е държал непристойно и
използвайки служебното си положение,е отправил закана за уволнение на служител
на МВР, което нарушение е злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на
чл.126 т.9 КТ.
В заповедта от
21.07.2017г.работодателят е отразил,че отменя старото дисциплинарно наказание
„забележка” и налага ново- „уволнение”,поради установени нови обстоятелства за
същото нарушение на трудовата дисциплина от видеозапис в социалните мрежи.
Безспорно е
установено по делото,че при налагане на дисциплинарното наказание „забележка”
на служителя са искани обяснения,и той е дал писмени такива,а при налагане на
второто наказание – уволнение,след отмяна на първото,обяснения не са искани.
На това се
гради и защитната теза на работодателя - тъй като при налагане на първото
наказание „забележка“ за същото нарушение на трудовата дисциплина са искани
обяснения, при установяването на новите обстоятелства след отмяна на това
наказание и налагането на по-тежко,не било необходимо отново да се искат
обяснения на служителя, доколкото такива са му били искани при налагане на
първото наказание „забележка“.
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателства,първоинстанционният съд приел предявените
искове с правно основание чл.344 ал.1 т. и 2 КТ за основателни и доказани и ги
уважил,излагайки подробни съображения,към които въззивната инстанция се
присъединява и препраща на основание чл.272 ГПК.
На първо място
настоящият състав намира,че не е в правомощията на работодателя за извършено
дисциплинарно нарушение да наложи заповед за наказание,след което,и то след
влизането и в сила да я отмени и вместо нея за същото нарушение да наложи ново
по-тежко наказание,при това – най-тежкото – уволнение.С такова правомощие
работодателят не разполага по КТ - видно от разпоредбите,уреждащи
дисциплинарната отговорност на работника и служителя.Въззивната инстанция
споделя и мотивите на първоинстанционния съд в тази насока,свързани с тълкуване
разп.на чл.197 и чл.198 КТ,както и чл.344 ал.2 КТ.От друга страна член 189 КТ
задължава работодателя при определяне на дисциплинарното наказание да вземе
предвид тежестта на нарушението,поведението на работника и обстоятелствата,при
които е извършено.Ако работодателят бе изпълнил точно и добросъвестно тези си
задължения,преди налагане на първото наказание „забележка”,той щеше да е наясно
относно всички обстоятелства,имащи отношение към индивидуализиране на
наказанието,тъй като в самата докладна до изп.директор относно случилото
се,докладващият е посочил/стр.35/,че всичко изложено в докладната може да се
провери от записа на камерата,която записва в помещението.Т.е.ако преди да
наложи първото наказание работодателят бе изискал записа от камерата,той още
при налагане на това наказание щеше да е наясно с всички обстоятелства относно
нарушението,а не да разбира за тях от запис,излъчен в социалните мрежи,още
повече,че за настоящият състав не е ясно какви обстоятелства са били известни
на работодателя при налагане на първото наказание,и какви нови са му станали
известни от социалните мрежи при налагане на второто.След като е упражнил едни
път правото си да наложи дисциплинарно
наказание,макар и при неизяснената фактическа обстановка,настоящият състав
приема,че правото на работодателя да търси отново дисциплинарна отговорност от
работника за същото нарушение се е погасило.Само на това основание заповедта за
уволнение се явява неправилна и незаконосъобразна,и на това основание следва да
се отмени и въззивникът-ищец – да се възстанови на заеманата от преди
уволнението длъжност.
Дори да се приеме,че
работодателят е разполагал с правомощие да отмени издадената заповед за наказание
и да наложи друго наказание поради открити нови обстоятелства,настоящият състав
намира,че тъй като се касае за ново дисциплинарно производство,свързано с
твърдения за нови факти и обстоятелства,то работодателят е бил длъжен да изиска
нови обяснения от служителя.
Безспорно е, че
преди издаването на тази заповед , работодателят не е изпълнил задължението си
по чл.193 ал.1 КТ като не е изискал от въззивника-ищец нови обяснения.
Като не е сторил това работодателят е допуснал
нарушение на чл.193 ал.1 КТ,което нарушение съгл.чл.193 ал.2 КТ е основание
съдът да отмени уволнението само на това основание,без да разглежда спора по
същество.
С оглед
изложеното до тук въззивната жалба на работодателя,касаеща исковете с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ е неоснователна.Като такава в тази и част
следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди
в тази му част.
Основателна при това
положение се явява и акцесорната претенция с правно основание чл.344 ал.1 т.3
вр.чл.225 ал.1 КТ.Първоинстанционният съд е уважил претенцията за периода от
уволнението до приключване на устните състезания пред районния съд –
22.07.2017г. – 23.10.2017г.За останалата част на исковия период претенцията е
била отхвърлена,тъй като не е била изискуема.От констатацията,извършена от
трудовата книжка на служителя пред настоящата инстанция,се установява,че и през
останалата част от исковия период,въззивникът-ищец не е работил по друго
трудово правоотношение,при което е претърпял вреди в размер на брутното му
трудово възнаграждение,които вреди са в причинна връзка именно с уволнението.Предявеният
иск за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ следва да се уважи и за останалите три
месеца,през които възззивникът –ищец е останал без работа поради уволнението-
за периода 23.10.2017г.-23.01.2018г.общо за сумата 15823,50 лв.С оглед
изложеното въззивната жалба на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.Козлодуй в частта,касаеща
уважената претенция по чл.344 ал.1 вр.чл.225 ал.1 КТ се явява неоснователна,и
като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение в
тази му част – да се потвърди.Въззивната жалба на К. в частта,касаеща
отхвърлената част на претенциата по чл.225 ал.1 КТ е основателна,и като такава
следва да се уважи,като първоинстанционното решение в частта,в която е
отхвърлена претенцията за посочения период в размер на 15823,50 лв.се отмени,и
вместо него в тази му част – да се постанови друго,с което се уважи
претенцията.
Относно въззивната
жалба,касаеща допълнителното решение по делото,свързано с удържаното брутно
трудово възнаграждение на въззивника-ищец на основание чл.221 ал.2 КТ:Както се
изложи по отношение на това решение се прави възражение за недопустимост,като
произнесено по непредявен иск.Настоящата инстанция намира тези доводи за
неоснователни.С исковата молба възззивникът-ищец е предявил претенция за
връщане на удържаното поради уволнителната заповед обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение,т.е.налице е предявен иск.Изрично е поискано
„да осъдите „АЕЦ Козлодуй” ЕАД да ми заплати удържаното БТВ на основание чл.221
ал.2 КТ“.Не е посочен изрично размера на БТВ,но същият е определяем и е
определен в хода на делото – 5274,50 лв.-от представеното от самия работодател
удостоверение.Този размер е посочен и проектодоклада и в доклада по
делото,установява се от писмените доказателства по делото,и не е спорен между
страните.В отговора на исковата молба работодателят не е взел становище по този
иск.Първоинстанционният съд не го е докладвал нито в проекто-доклада,нито в
окончателния доклад по делото,по отношение на който страните са заявили,че не
го оспорват.В хода на устните състезания процесуалният представител на
въззивника-ищец, е приповторил исковите си претенция и исканията си към
съда,вкл.е поискал ответникът да бъде осъден да заплати на доверителя му и
удържаното БТВ на основание чл.221 ал.2 КТ.С решението по делото съдът не се
произнисъл по това искане на въззивника-ищец.След постановяване на решението по
делото,от процесуалния представител на К.
е постъпила молба за допълване на решението,и произнасяне по искането за
възстановяването на удържаното БТВ.Противната страна е оспорила това
искане,като в подадения отговор поддържа,че молбата за допълване е
неоснователна,тъй като такова искане не е било отправяно до съда,а правото на
страната да го предяви в по-късен етап било преклудирано.С определение от
07.12.2017г.съдът е приел,че е бил сезиран с иск за заплащане на удържано на
основание чл.221 ал.2 КТ обезщетение,който не е докладвал с доклада,и по който
не се е произнисъл с решението по делото,поради което докладвал молбата и
иска,разпределил доказателствената тежест,и насрочил делото за разглеждане в
открито с.з.Приети са писмени доказателства – относно размера на БТВ,както и
удостоверение,издадено от работодателя,че на К. е удържано на основание чл.221
ал.2 КТ едно БТВ в р-р на 5274,50 лв.С атакуваното допълнително решение
първоинстанционният съд допълнил решението от 30.10.2017г.,като осъдил
работодателя да заплати на въззивника-ищец обезщетение в размер на удържаното БТВ.При
така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция намира въззивната
жалба на работодателя против допълнителното решение за неоснователна,както и
доводите във въззивната жалба за недопустимост на обжалваното решение,като
постановено по непредявен иск.Иск за заплащане на удържаното БТВ на основание
чл.221 ал.1 КТ е бил предявен,което е
видно и от изложеното в исковата молба,и от процесуалното поведение на
пълномощника на въззивника-ищец в хода на делото.Безспорен е и факта,че съдът
не се е произнесъл по този иск,поради което няма пречка това да стане по реда на чл.250 ГПК.Фактът,че
обективно съединеният иск не е докладван поради процесуален пропуск на съда не
лишава страната от правото да иска допълване на решението,и произнасяне на съда
по цялото и искане.С определението си от 07.12.2017г. съдът е санирал този си
пропуск,като е докладвал иска,по който не се е бил произнесъл,разпределил е
доказателствената тежест и е дал възможност на страните за доказателства.С
допълнителното решение от 28.12.2017г.първоинстанционният съд допълнил
решението от 30.10.2017г.,като уважил предявения иск.Въззивната инстанция
споделя крайните фактически и правни изводи на първоинстанционния съд,и
намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалния
закон и доказателствета по делото.Обезщетение по чл.221 ал.2 КТ се дължи при
влязла в сила заповед за уволнение.В конкретния случай нямаме влязла в сила
заповед за уволнение,при което удържаното БТВ е недължимо.Въззивната жалба
против допълнителното решение,предвид изложеното,е неоснователна.Като такава
следва да се остави без уважение,а допълнителното решение – да се потвърди.
При този изход на
делото и съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК на въззивника-ищец се дължат
направените разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 3000 лева
– адвокатско възнаграждение.
На основание
чл.78 ал.6 ГПК въззивникът-ответник следва да заплати на Окръжен съд Враца
държавна такса върху присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на
632.94 лева /4% от размера на
присъденото обезщетение/.
Водим от горното,ВОС
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решението на РС
Козлодуй от 30.10.2017г.,постановено по гр.д.№ 973/2017г.,в частта,в която е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ
за периода 23.10.2017г.-23.01.2018г.за сумата 15823,50 лв.,и вместо него в тази
му част
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „АЕЦ
Козлодуй”ЕАД гр.Козлодуй да заплати на П.П.К. *** на основание чл.344 ал.1 т.3
вр.чл.225 ал.1 КТ обезщетение за оставане без работа за периода
23.10.2017г.-23.01.2018г. общо в размер на 15823,50 лева,ведно със законната
лихва върху тази сума до окончателното и изплащане,начиная от 31.07.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА решението
на РС Козлодуй от 30.10.2017г.в останалата му част.
ПОТВЪРЖДАВА
допълнителното решение от 28.12.2017г.по гр.д.№ 973/2017г.на РС Козлодуй.
ОСЪЖДА „АЕЦ
Козлодуй”ЕАД гр.Козлодуй да заплати на П.П.К. *** разноски по делото пред
въззивна инстанция в размер на 3000 лева-адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „АЕЦ
Козлодуй”ЕАД гр.Козлодуй да заплати на ОС Враца държавна такса в размер на
632,94 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяване на страните.
Председател:
Членове:1/ 2/