МОТИВИ
към Присъда № 260012/14.09.2020 г. по НОХД № 2825/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас
Производство по делото е образувано по
обвинителния акт на Районна прокуратура - Бургас против подсъдимия А.Х.П., ЕГН **********, с обвинение за това, че за времето от 29.12.2019 г.
до 19.01.2020 г., в гр. Бургас,
при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление отнел чужди движими
вещи на обща стойност 1800 лева, от владението на И.Д.Д., ЕГН **********,***, и
Я.П.Я., ЕГН **********,***, без тяхно съгласие, с намерението противозаконно да
ги присвои, както следва:
1. На 26.12.2019 г., в гр. ********************,
от стопански двор, в условията на опасен рецидив, в съучастие с В.Е.Й., ЕГН **********,
като съизвършители, след предварителен сговор, чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот (изкъртване на пантите на врата) с помощта
на техническо средство - метален кол, отнел чужди движими вещи - една крава, на
стойност - 1200 лева, от владението на И.Д.Д.,
ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои,
като деянието не представлява маловажен случай;
2. На 19.01.2020 г., в *********************,
в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, от двора на къща на
ул. А.Б. **, отнел чужда движима вещ – куче, порода немска овчарка, на стойност
600 лева, от владението на Я.П.Я., ЕГН **********, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК,
вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 , т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ от НК.
Районна прокуратура - Бургас е подигнала
обвинение и против подсъдимия В.Е.Й., ЕГН **********, за това, че на 26.12.2019
г., в гр. *********************, от стопански двор, като непълнолетен, но като
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, действайки като извършител, в съучастие с А.Х.П., ЕГН **********,
също извършител, след предварителен сговор, чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот (изкъртване на пантите на врата), с помощта на
техническо средство - метален кол, отнел чужди движими вещи - една крава, на
стойност 1200 лева, от владението на И.Д.Д., ЕГН **********, без нейно съгласие
с намерение противозаконно да я присвои, като деянието не представлява
маловажен случай – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т.4 и т. 5 НК, вр.
чл.194, ал.1 НК, вр. чл.20, ал.2 НК, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
В хода на съдебното производство е предявен
и приет за съвместно разглеждане срещу двамата подсъдими и граждански иск от И.Д.Д.
за сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
пострадалата И.Д.Д. имуществени вреди от непозволено увреждане в резултат от
престъплението, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането – 26.12.2019 г. до окончателното й
заплащане.
Пред съда, производството по делото
протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК
и двамата подсъдимият признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират доказателства за
тези факти.
Прокурорът поддържа обвиненията и пледира
за осъдителни присъди. Предлага на подсъдимия П. да се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от две години,
а на подсъдимия Й. да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от
4 месеца, което да бъде отложено за срок от две години.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец – адв. С., поддържа изложеното от представителя на държавното
обвинение, като по отношение на гражданския иск претендира да бъде уважен в размера
от 1200 лв.
Защитникът на подсъдимия П. – адв. Б., прави
искане да се приеме фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.
Поддържа,
че подсъдимият е направил самопризнание още на ДП, като е спомогнал за разкриването
на обективната истина. Прави
искане за определяне на минимално наказание.
Подсъдимият П. се явява в съдебно
заседание. Разбира обвинението. Признава изцяло изложената фактическа
обстановка в обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия Й. – адв. К.,
посочва, че подсъдимият е в млада възраст, с чисто съдебно минало, направил е самопризнание
още на ДП, като е спомогнал за разкриването на обективната истина. Прави искане
за определяне на минимално наказание.
Подсъдимият Й. се явява в съдебно
заседание. Разбира обвинението. Признава изцяло изложената фактическа
обстановка в обвинителния акт.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.Х.П. е роден на *** ***,
понастоящем в Затвора в гр. Бургас, българин, неженен, без образование,
безработен.
Видно от приложената по делото справка
за съдимост подсъдимият А.Х.П. е осъждан многократно /л. 40-42/: по НОХД №
2299/2014г. по описа на PC Бургас му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца; по НОХД № 3048/2014 г. по описа на PC Бургас му
е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода; с Определение №
1221/03.09.2014 г. по НЧД № 3244/2014 г. по описа нa PC Бургас е определено
общо наказание по НОХД № 2299/2014 г. и НОХД № 3048/2014 г. по описа на PC
Бургас в размер на шест месеца лишаване от свобода; по НОХД № 1353/2018 г. по
описа на PC Бургас му е било наложено наказание една година лишаване от
свобода.
Подсъдимият В.Е.Й. е роден на *** г., в
гр. Бургас, с адрес: гр. ********************************************,
българин, неженен, с начално образование, безработен.
Видно от приложената по делото справка
за съдимост подсъдимият В.Е.Й. не е осъждан /л. 39/.
На 26.12.2019 г., вечерта, в гр. *********************,
подсъдимите П. и Й. се уговорили да откраднат една крава от стопанския двор на
бившето ТКЗС в квартала, за която предварително знаели, че е там и че през нощта
няма охрана. Подсъдимият П. се приготвил, като носел в себе си метален синджир.
В стопанския двор имало обор, в който св. И.Д. отглеждала женска бременна
крава, на две години. За кравата се грижел и св. В.К., който също имал крави и заедно
със своите животни пасял и кравата на св. Д.. Оборът бил с врата, която била заключена
с катинар. Подсъдимите П. и Й. пристигнали в двора, където подс. Й. намерил метален
кол, с помощта на който подсъдимите
изкъртили врата на обора от пантите. Влезли в обора и взели намиращата се вътре
крава, като я завързали за синджира на подс. П.. След това я отвели до близкото
дере, където я завързали за едно дърво.
На 27.12.2019 г., подс. Й. се уговорил
със св. И.И.да му продаде кравата за 400 лева. Около 10.00 - 11.00 ч. И. отишъл
до дома на подс. Й.,***, със собствения си микробус - „Фиат Дукато“ с peг. № *******,
за да вземе кравата. Подсъдимият Й. довел кравата и помолил своя познат Хр.К.да
му помогне да я вкарат в буса на И.. След като натоварили кравата И. се прибрал
в дома си в гр. Р., като на 31.12.2019 г. заклал животното. За кравата, подс. Й.
предал на подс. П. сумата от 150 лв.
На 27.12.2019 г., около 9 часа, К.
установил, че вратата на обора е изкъртена и веднага уведомил Д., след което
уведомили полицията.
На 07.01.2020 г. И. предал с протокол за
доброволно предаване металния синджир, с който била завързана кравата при
закупуването й.
Видно от изготвената съдебно-оценителна
експертиза /л. 67-69/ стойността на кравата възлизала на 1200 лева.
На 19.01.2020 г., около 15.00 часа, подс.
П. отишъл до къща, намираща се в гр. ********************************************.
В двора на имота било пуснато куче, порода немска овчарка, мъжко, черно-кафяво
на цвят, на възраст шест месеца, собственост на Я.П.Я.. Подсъдимият П. се качил
върху оградата, хванал кучето за предните лапи и го изнесъл от двора. След това
отишъл до дома си и завързал кучето на синджир.
На същия ден, около 17.00 часа, подс. П.
срещнал в квартала своя познат Д.А. и му продал кучето за сумата от 20 лева,
като казал, че било негово. А. отвел кучето до дома си и го завързал в двора си.
На 20.01.2020 г., Д.А. предал кучето с протокол
за доброволно предаване, което по късно било върнато на собственика му Я. /л.
12, 14/.
Видно от изготвената по делото
съдебно-оценителна експертиза стойността на кучето възлизала на 600 лева.
По
доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимите А.Х.П. и В.Е.Й.
относно авторството на деянията напълно кореспондира със събраните на досъдебното
производство доказателства относно тези факти.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК
във вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 НПК, настоящият състав счита, че
гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, се установява от направените от подсъдимите самопризнания,
подкрепящи се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно:
показанията на свидетелите И.Д. /л. 47/, И.И./л. 48/, К. Х. /л. 49/, Х.Б./л. 50/, Хр.К./л.
51/, М.Л./л. 52/, В.К. /л. 63/, Я.П.Я. /л. 84/ и *Д.А. /л. 21/. Същите са
обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване
на фактите по делото. Показанията на свидетелите се потвърждават и от дадените
от подсъдимите обяснения на досъдебно производство, в които подсъдимите
признават за извършеното. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните
писмени доказателства - протоколи за доброволно предаване /л. 17, л. 12, л. 14/,
справки за съдимост /л. 39-42/, електронна регистрация на кучета и паспорт /л.
15-20/, както и от заключенията на съдебно-оценителните експертизи / л. 67-69,
л. 28-31/.
Посочените доказателства допринасят за
категоричното установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не
се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените
факти.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая доколкото всички кредитирани доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен
начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият А.Х.П. е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 , т. 4
и т. 5 НК, вр. чл. 194, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ от НК, а подсъдимият В.Е.Й. е извършил
престъплението по чл. 195, ал. 1,
т. 3 , т. 4 и т. 5 НК, вр. чл.194, ал.1 НК, вр. чл.20, ал. 2 НК, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 НК.
Непосредствен обект на кражбата са
обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване
правото на собственост или правото на владение или държане върху движими вещи.
Предмет на престъплението кражба може да
бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност. Изпълнителното
деяние на кражбата се състои в самото отнемане на вещта от владението на
другиго. Същото се осъществява само с действие и се изразява в това, че деецът
прекратява фактическата власт върху веща, която до момента се осъществява от
друго лице и установява своя фактическа власт върху нея.
По делото се установи по безспорен
начин, че на 26.12.2019 г., в гр. ********************,
от стопанския двор, двамата подсъдими П. и Й., след предварителен сговор, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот (изкъртване на
пантите на врата), с помощта на техническо средство - метален кол, са отнели чужда
движима вещ - една крава на стойност 1200 лева, от владението на И.Д.Д., без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят.
От обективна страна, за отнемането на
кравата, подсъдимите са използвали техническо средство - метален кол, с помощта
на който повредили преграда, здраво направена за защита на имущество, като изкъртили
заключената вратата на обора от пантите, поради което и кражбата е
квалифицирана по чл. 195, ал.1, т. 3 и 4 от НК. След което подсъдимите влезли в
обора, взели намиращата се вътре крава, завързали я с предварително носения от
тях метален синджир и се отдалечили, като я отвели до близкото дере, където я
завързали за едно дърво. По този начин подсъдимите прекъснали фактическата
власт на владелеца на вещта, като същевременно установили своя трайна
фактическа власт върху отнетото.
Няма спор, че отнетата крава е движима
вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ЗС, както и че към датата на
инкриминираното деяние същата е били чужда за подсъдимите, доколкото не са били
нейни притежатели.
На следващо място се установи, че свидетелката
Д. не е давала съгласие на подсъдимите
да отнемат животното или да се разпореждат с него. Това е така, доколкото съгласието
на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава
каквото и да е съмнение в неговата воля, а в случая липсва такова съгласие.
Престъплението е извършено в съучастие,
като подсъдимите П. и Й. са действали като съизвършители. От събрания
доказателствен материал се установява, че всеки от тях е участвал в
изпълнителното деяние по отнемане на кравата, като е налице квалифициращия
признак "след предварителен сговор". В случая подсъдимите са постигнали предварително
сговаряне за отнемане на кравата преди започване на престъпната дейност, като
за целта носели със себе си и метален синджир.
Съдът намира, че отнемането на кравата
не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, предвид
стойност на вещта, която към онзи момент е била над минималната работна заплата
за страната, наличието на квалифициращи признаци, както и начина на извършване
на деянието, не обуславят по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид.
По отношение на подсъдимия В.Е.Й., роден
на *** г., квалификацията на деянието е във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК,
доколкото към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Това
се установява от цялостното му поведение по време на извършване на деянието и
провеждане на разследването.
От субективна страна подсъдимите П. и Й.
са действали с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер
на извършеното, предвиждали са общественоопасните последици и са искали
настъпването им. Целта е била да се отнеме вещта от владението на физическото
лице след което да се облагодетелстват противозаконно като се разпоредят с
вещта.
На следващо място, по делото се установи
по безспорен начин, че на 19.01.2020 г.,
в *********************, от двора на къща на ул. А.Б. **, подсъдимият А.Х.П.
отнел чужда движима вещ – едно куче, немска овчарка, на стойност 600 лева, от
владението на Я.П.Я., без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои.
От обективна страна, подсъдимият П. е
осъществил изпълнителното деяния на кражбата, посредством активни действия,
като отивайки до къщата се качил върху оградата, хванал кучето за предните
лапи, което било пуснато в двора, и го изнесъл. Престъплението е довършено, тъй
като фактическата власт върху вещта е преминала върху подсъдимия, отдалечавайки
се от местопрестъплението. Няма спор, че отнетото куче е движима вещи по
смисъла на чл. 110, ал. 2 от ЗС, както и че към датата на отнемате му е било
чуждо за подсъдимия. Установи се и че св. Я.Я. не е давал съгласие на подсъдимия
П. да отнема животното или да се разпорежда с него.
От субективна страна подсъдимият П. е
действал с пряк умисъл, като е имал намерение противозаконно да присвои чуждата
движима вещ. Подсъдимият П. е съзнавал, че отнема кучето, което не му се
следват по закон, без съгласието на лицето, упражняващо фактическа власт върху
него. При осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е целял тяхното
настъпване.
Извършеното от подсъдимия А.Х.П. следва
да се квалифицира в условията на "опасен рецидив" по смисъла на чл.
29, ал. 1, б. "А" и б. "Б" от НК. Това е така, защото към
датата на извършване на престъплението – 19.01.2020 г., подсъдимият П., като
пълнолетен, е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 НК и
наред с това е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 НК, което се доказва от цитираните по-горе
осъждания. Към 19.01.2020 г. не са били изтекли пет години от изтърпяване на
наказанията лишаване от свобода по цитираните присъди, поради което приложение
следва да намерят именно правилата за опасния рецидив.
По отношение на подсъдимия А.Х.П. е налице
едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като
всяко от осъществените от него деяния осъществяват поотделно състав на едно и
също престъпление, като деянията са извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което всяко следващо
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Двете деяния са извършени през непродължителен период от време - в рамките на
месец и осъществяват състава на едно и също престъпление - кражба. Извършени са
при една и съща форма на вината - умисъл. Обстановката, при която са извършени
и двете деяния също е сходна – отнел е животните докато собствениците им са
отсъствали. Като независимо от обстоятелството, че първото деяние е извършено в
съучастие с подс. Й., а второто деяние е извършено самостоятелно, последното се
явява от субективна и обективна страна продължение на първото.
По
наказанието на подс. А.П.:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание "лишаване от
свобода" от
три до петнадесет години, а съгласно ал. 2 – съдът може да постанови и
конфискация до една втора от имуществото на виновния. Настоящият състав счита,
че за постигане целите на наказанието и на основание чл. 57, ал. 1 НК, на
подсъдимия следва да се наложи наказание "Лишаване от свобода", без
налагане на конфискация.
В
случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК да
определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една
трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно
са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл.
55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно
подсъдимия П.,
които да оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на
наказанието "лишаване от свобода" бе определен от съда съобразно разпоредбата
на чл. 58а, ал. 1 НК. В тази връзка съдът отчита, че подсъдимият П. е
допринесъл за разкриване на обективната истина по делото, като е признал за
извършеното престъпление още на досъдебното производство. Като отегчаващо
обстоятелство съдът отчете, наличието на множество квалифициращи признаци, както
и че към датата на извършване на престъплението е бил многократно осъждан за кражби.
Прилаганите наказания видимо не са дали съществен резултат, тъй като
подсъдимият П. продължава да извършва престъпления против собствеността и не се
е поправил.
С оглед на така изложеното съдът
определи наказанието в размер на три години "лишаване от свобода" и
съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК намали така определеното наказание
с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на две години
"лишаване от свобода". Съдът счете така наложеното наказание за
справедливо и намира, че с него ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 НК.
Доколкото настоящото умишлено
престъпление е извършено преди да са изтекли повече от пет години от
изтърпяване на предходно наложено наказание "лишаване от свобода",
което не е било отложено на основание чл. 66 НК, то и на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. "б" ЗИНЗС на подс. П. бе определен първоначален "строг"
режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.
По
наказанието на подс. В.Й.:
За престъплението, за което подсъдимият Й.
бе признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок
от 1 до 10 години. Доколкото подсъдимият е извършил престъплението
като непълнолетен, то съгласно чл. 63, ал. 1, т. 3 НК съдът е длъжен да замени
горепосоченото наказание с наказание "лишаване от свобода" за срок до
три години, като в границите на така замененото наказание да извърши
индивидуализация на същото по отношение на подс. Й..
Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 4
от НК, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл.
55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Й. съдът определи
наказанието при прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК,
тъй като намери, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които водят до приложението на чл. 55 НК. При определяне вида и
размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства изразеното съжаления за стореното, недобрата семейна среда на
лицето, младата възраст на подсъдимия (на 15 г.), обстоятелство, че е действал заедно
с пълнолетно лице, невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия,
предвид липсата на осъждания и други противообществени деяния, както и
признанието направено от подсъдимия още в хода на ДП, с което е допринесъл за
разкриване на обективната истина по делото. Като отегчаващо обстоятелство съдът
отчете, наличието на множество квалифициращи признаци. Съдът намира, че с оглед
личността на дееца, доколкото няма данни същият да е с трайно установени
престъпни навици, то са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 55 НК,
която се явява по-благоприятна за него и му наложи наказание „пробация” със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от една година, която да се изпълнява, чрез явяване и подписване на осъдения
пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност
два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от една година. Именно провеждането на периодични срещи със специалист, за
един сравнително дълъг период, могат да повлияят на бъдещото поведение на
подсъдимия, доколкото видно от материалите по делото, родителят не може да се
справи сам с възпитанието му. Това наказание съответства както на обществената
опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката
на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо
него, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите
членове на обществото.
По този начин, с така определеното и
наложено му наказание, съдът намира, че в максимална степен ще бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и подсъдимият ще се поправи и
превъзпита.
По
гражданския иск:
За да бъде уважен гражданския иск на
деликтно основание по чл. 45 ЗЗД следва да бъдат установени следните
кумулативно дадени материалноправни предпоставки (юридически факти) - деяние,
противоправност на деянието, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и
вредите, и виновно поведение. Подсъдимите бяха признати за виновни по
повдигнатото обвинение, а отговорността е на лицата, които са причинило вреди
другиму. От събраните по делото доказателства се установи, че именно
подсъдимите, в резултат на противоправното си поведение, са причинил престъпния
резултат – отнели са кравата на гражданския ищец. По делото категорично се
доказа, от изготвената съдебно-оценителна експертиза, че стойността на имуществените
вреди е в размер на 1200 лв., поради което и искът се явява основателен. Ето
защо съдът осъди подсъдимите да заплатят солидарно на И.Д.Д. сумата от 1200
лева, обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 26.12.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата.
По
разноските:
Предвид крайният резултат по делото
разноските следва да се възложат в тежест на подсъдимите. На основание чл. 189,
ал. 3 НПК съдът ги осъди да заплатят в полза на държавата по сметка на БРС
държавната такса върху уважения гражданския иск в размер на 50 лева, като всеки
от подсъдимите заплати припадащата му се част в размер от по 25 лева, както и
сумата от по 5 лева за всеки подсъдим, представляваща държавна такса за служебно
издаване на изпълнителни листи. На основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на
подсъдимите бяха възложени и разноските по делото в размер на
694,37 лв., като всеки от подсъдимите заплати припадащата му се част в размер
от по 392.19 лв., вносими по сметката на ОД на МВР Бургас.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
За изготвянето на мотивите да се
уведомят страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС