№ 13327
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110154049 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.288 ТЗ,
вр.чл.266, ал.1 ЗЗД, чр.чл.258 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от **************
срещу **************, с която е предявен иск за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 37401/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество предоставя услуги по
изпиране и дезинфекция на хотелско и ресторантско бельо, а към момента на
възникване на процесното вземане, дружеството – ответник е осъществявало търговска
дейност по предоставяне на хотелски и ресторантьорски услуги, чрез притежавания от
него хотел „**************“, находящ се в гр.**************. Поддържа се още, че
по повод осъществяваните от дружествата дейности, между същите са възникнали
търговски правоотношения за предоставяне на услуги на обща стойност 3060,31 лева,
за което от страна на ищеца през периода от 30.08.2021 г. до 01.11.2022 г. били
издадени 4 бр. фактури, както следва: фактура № **********/30.08.2021 г., фактура №
**********/30.09.2021 г., фактура № **********/01.10.2022 г. и фактура №
**********/01.11.2022 г. Твърди се, че въпреки надлежното връчване на всяка от
гореописаните фактури на ответника, от страна на последния не е извършено плащане,
поради което било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. Въз основан на заявлението в СРС било
образувано ч.гр.д.№ 37401/2023 г., в хода на което била издадена заповед за всички
1
претендирани суми. Тъй като длъжникът-настоящ ответник подал възражение по реда
на чл.414 ГПК, ищецът обуславя правния си интерес от предявявана на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответното
дружество дължи на ищеца сумата от 3060,31 лева, представляваща главница за
предоставени услуги по изпиране, за които са издадени фактура №
**********/30.08.2021 г., фактура № **********/30.09.2021 г., фактура №
**********/01.10.2022 г. и фактура № **********/01.11.2022 г. Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е подаден писмен отговор. В първото по
делото открито съдебно заседание управителят на ответното дружество изразява
становище за неоснователност на иска. Твърди, че част от сочените от ищеца фактури
не са постъпили и не са били осчетоводени от дружеството-ответник, а по две от
постъпилите и осчетоводени фактури е извършено прихващане.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 37401/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на ************** е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ
ответник ************** да заплати на заявителя сумата от общо 3 060,31 лева,
представляваща главница за предоставени услуги по пране, през периода от 30.08.2021
г. до 01.11.2022 г., за които са издадени 4 бр. фактури, както следва: фактура №
**********/30.08.2021 г., фактура № **********/30.09.2021 г., фактура №
**********/01.10.2022 г. и фактура № **********/01.11.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането.
С разпореждане от 28.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 37401/2023 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
В приложеното към настоящото производство заповедно производство са
представени 4 броя фактури с доставчик дружеството-ищец ************** и
получател дружеството – ответник **************, с посочено основание „Изпиране
на бельо - хотел“ и „Изпиране на бельо - ресторант“, както следва: фактура №
**********/30.08.2021 г. на стойност 606,28 лева с ДДС, фактура №
**********/30.09.2021 г. на стойност 704,65 лева с ДДС, фактура №
**********/01.10.2022 г. на стойност 949,28 лева с ДДС и фактура №
**********/01.11.2022 г. на стойност 800,10 лева с ДДС. Видно от отбелязването върху
2
фактурите е, че същите се плащат по банков път – на посочена в същите банкова
сметка.
Към исковата молба е приложена водена между страните електронна
кореспонденция през периода от 11.05.2021 г. до 13.05.2021 г., от която не става ясно
дали е по повод процесните 4 броя фактури, касае период преди процесния /дължими
суми към 31.12.2020 г./, поради което съдът я намира за неотносима към спора.
Към исковата молба са представени препращани електронни писма от ищеца
към ответника през периода от 24.01.2022 г. до 29.09.2023 г., касаещи две от
процесните фактури - фактура № **********/30.08.2021 г. с посочен остатък 501,44
лева и фактура № **********/30.09.2021 г. на стойност 704,65 лева.
Към исковата молба са представени разписка за извършено на 04.02.2021 г.
плащане от ответното дружество в полза на ищеца по фактура № ********** на
стойност 88,69 лева, както и разписка от 25.01.2021 г. по фактура №
**********/30.11.2020 г. на стойност 427,27 лева, които не са предмет на настоящия
спор, поради което са неотносими и не следва да бъдат обсъждани.
Представените от процесуалния представител на ищеца електронно писмо от
02.11.2022 г. и покана за доброволно изпълнение от 01.01.2022 г. не са приета като
писмени доказателства поради настъпила преклузия, поради което съдът не ги
обсъжда.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът е представил
електронно писмо, изпратено на ищеца на 30.09.2021 г. във връзка с установени липси
от ресторантско пране през периода от м.юни до м.септември 2021 г. Поискано е
коригиране на фактури със задължения към ищеца.
По делото е приложен и протокол № 001/30.09.2021 г., изготвен от служител на
ответното дружество, в който е описано изгубеното ресторантско пране през
горепосочения период, на стойност 1117,40 лева.
По делото са приложени и заверени преписи от дневниците за покупки на
ответното дружество през периода от м.10.2022 г. до м.12.2023 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.
Цочева Ш. – бивш служител на ответното дружество. В показанията си свидетелката
разказва, че кореспонденцията между двете дружества във връзка с извършване на
услуга по изпиране на хотелско бельо, се водела чрез служебния имейл на хотел
„**************“. Оригиналите на фактурите изпращали по шофьора на ищцовото
дружество, който два пъти седмично вземал и носел пране. След това всички писма за
задължения и „друг тип подобна информация“ се препращали на личния имейл на
управителя **************, който давал разрешение по телефона кои да се платят. За
предходното свидетелката изготвяла таблица. Свидетелката сочи, че управителят на
ответното дружество никога не се е среща със служители на ищцовото дружество, а
кореспонденцията с последното се водела от служителите на хотела. Свидетелката
3
разказва още, че е била в трудово правоотношение с ответното дружество до
01.06.2022 г., като до тогава взаимоотношенията били нормални, не знае след това
какво се е случило. Знае за случаи на изгубени покривки и одеяла, както и повредени
чисто нови халати, като по този повод разговаряла по телефона с човек, който се
представил за управител на пералнята. Последният споделил, че проблемът се дължал
на повредена машина. Свидетелката изготвила протокол, който изпратила за подпис на
ответното дружество. Същият бил върнат чрез шофьора, подписан от представител на
ответника. Свидетелката разказва, че след това направили приспадане от следващите
фактури.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно
и главно доказване възникването на валидно облигационно правоотношение между
него и ответното дружество по договор за услуги, че работа е извършена съобразно
уговореното, че е приета от възложителя, поради което и за него е възникнало
основанието за плащане.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
точно изпълнение на задължението си - заплащане на дължимото възнаграждение за
извършените услуги.
В правната доктрина и съдебната практика няма спор, че разпоредбите на
договора за изработка се прилага и към договора за услуга, който е негова
разновидност. Този договор е неформален и консенсуален договор, който се счита
сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема
да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за
извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а
само форма за доказване на договора за изработка.
При иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно
основание чл.266, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на валидно сключен между страните договор, който е
породил целените с него правни последици, както и качеството си на изправна страна
по договора - че е изпълнил съгласно уговореното или е готов да изпълни.
Съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД, възложителят трябва да даде на изпълнителя необходимото
съдействие за изпълнение на работата, да приеме изработената съобразно договора
работа и да изплати възнаграждение за приетата работа. Приемането на извършената
работа, възложена с договор за изработка, обхваща два момента: фактическо
получаване на изработеното от поръчващия и признание, че изработеното съответства
на поръчаното, т.е. приемане е налице само когато реалното получаване на
4
изработеното е придружено с изрично или мълчаливо изразено волеизявление на
поръчващия, че счита работата за съответна на уговореното. На поръчващият е
вменено не правото, а задължението да приеме извършената съгласно договора работа,
като в случай на неправилно изпълнение той може да направи възражения по см.
на чл. 264, ал.2 ЗЗД, в противен случай работата се счита за приета.
В конкретния случай между страните не се спори, че същите са били в трайни
търговски отношения през процесния период, като това обстоятелство се установява,
както и от писмените доказателства по делото – фактури и електронна
кореспонденция, така и от показанията на разпитаната свидетелка Н. Ш.. С оглед
предходното, настоящият съд намира за установено, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за възлагане на услуги във връзка с
изпиране на бельо от хотел и ресторант, собственост на ответното дружество.
Спорно между страните е обстоятелството дали услугите, обективирани в
процесните фактури са били реално извършен и приета ли е била работата от
възложителя. Както бе посочено и по-горе - приемането на работата обхваща както
едно фактическо действие – реално получаване фактическата власт върху
изработеното, така и правно действие – одобрение на изработеното, т.е. признание, че
то действително съответства на възложеното с договора /в този смисъл е решение №
231/13.07.2011 г. по т.д. № 1056/2009 г., II т.о. на ВКС /. В конкретния случай от
представените в първото по делото открито съдено заседание документи от страна на
ответника се установява, че получателят – настоящ ответник е имал забележки във
връзка с извършените услуги – установени липси от ресторантско пране през периода
от м.юни 2021 г. до м.септември 2021 г. Видно от приложената по делото
кореспонденция между страните е, че съставения от служител на ответника протокол
№ 001/30.09.2021 г. е изпратен на електронния адрес на ищеца, идентичен и в
представените от последния писмени доказателства по делото. В подкрепа на
горепосоченото писмено доказателство са и показанията на св.Ш., които съдът
кредитира изцяло, тъй като са последователни и непротиворечиви. Към датата на
провеждане на разпита свидетелката не е в трудово правоотношение с ответното
дружество, поради което съдът приема, че същата не е заинтересована от изхода на
спора и няма основания показанията й да не бъдат възприети при формиране на
правните изводи относно спора. Аргумент в подкрепа на събраните по делото
доказателства относно възражението на ответника по извършените услуги е и
електронно писмо от ищеца към ответника от 24.01.2022 г. /л.14 от делото/, с което по
фактура № 1258/30.08.2021 г. е посочен остатък 501,44 лева, докато видно от
фактурата е, че същата е на стойност 606,28 лева с ДДС. Видно още от същото писмо
е, че суми по фактура № 2516/01.10.2022 г. и по фактура № 2631/01.11.2022 г. не се
претендират. На последно, видно и от приложените по делото дневници за покупки на
ответното дружество през периода от м.10.2022 г. до м.12.2023 г., които не са оспорени
5
от ищеца е, че горепосочените две фактури – от 01.10.2022 г. и от 01.11.2022 г. не са
включени в дневниците, което обуславя извод, че ответникът не е декларирал
получените услуги по тях и в справка-декларация по ЗДДС и не е ползвал данъчен
кредит.
Предвид гореизложеното, като взе предвид представената по делото от
ответника и не оспорена от ищеца разписка /л.40/ за извършено плащане на 18.10.2021
г. в размер на 193,53 лева, представляваща разликата между сбора от сумите по
фактура № 1258/30.08.2021 г. и фактура № 1372/30.09.2021 г. – 1310,93 лева и сумата
по протокол № 001/30.09.2021 г. – 1117,40 лева, съдът приема, че ищецът не дължи
претендираните в настоящото производство суми.
При горните съображения, настоящият съд намира предявения положителен
установителен иск за недоказан, поради което същият следва да бъде отхвърлен
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Последният не претендира разноски, не е представил списък по чл.80
ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от **************, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление: ************** против **************, ЕИК
**************, със седалище и адрес на управление: **************, иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.288 ТЗ, вр.чл.266, ал.1 ЗЗД, чр.чл.258 ЗЗД – за
признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от общо
3060,31 лева, представляваща главница за предоставени услуги по изпиране и са
издадени фактура № **********/30.08.2021 г., фактура № **********/30.09.2021 г.,
фактура № **********/01.10.2022 г. и фактура № **********/01.11.2022 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 37401/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6