№ 957
гр. София, 10.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601607 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 2 НПК.
Постъпила е частна жалба от защитника на И.П.А., подсъдим по н.о.х.д №
3575/22 г. на Софийския районен съд, срещу определение от 20.04.2022 г., с което в
разпоредително заседание е потвърдена мярката за неотклонение на подсъдимия
задържане под стража.
В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и следва да бъде
отменено. Излагат се декларативни съображения, че подсъдимият не е извършил
престъплението, посочено в обвинителния акт, има постоянен адрес, няма да се укрие и
няма да извърши престъпление. Прави се искане мярката за неотклонение да бъде
изменена в по-лека.
Въззивният съд, като прецени изложените в частната жалба доводи,
съдържанието на атакуваното определение и хода на развитие на досъдебното
производство, намира за установено следното.
Първоинстанционното съдебно производство е образувано в Софийския
районен съд на 18.03.2022 г. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия И.П.А. по
чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК за това, че
на 11.11.2021 г. в гр. София, чрез използване на техническо средство – клещи за
арматура, направил опит да отнеме чужда движима вещ – велосипед, без съгласието на
собственика и с намерение противозаконно да го присвои, като деянието останало
недовършено поради независещи от дееца причини и кражбата е извършена при
условията на опасен рецидив.
1
При внасяне на обвинителния акт мярката за неотклонение на подсъдимия,
взета в досъдебното производство, е била задържане под стража, като подсъдимият е
задържан по реда на чл. 64, ал. 2 НПК на 11.11.2021 г.
От актуалната справка за съдимост на подсъдимия след внасянето на
обвинителния акт е известно, че той е осъждан по четиринайсет наказателни
производства. Към бюлетина за съдимост е приложено определение от съдебно
заседание от 14.05.2018 г. по н.ч.д. № 2107 / 2018 г. на СГС, постановено по реда на чл.
439 и сл. НПК, с което е било допуснато предсрочното освобождаване на подсъдимия
от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание по н.о.х.д. № 4157 / 2017 г.
След това с влязъл в сила съдебен акт от 24.10.2018 г. по н.о.х.д. № 16573 / 2018 г. на
СРС подсъдимият е осъден за деяние, извършено на 30.06.2018 г. по чл. 196, ал. 1, т. 1
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим
на изтърпяване.
С определението, постановено в разпоредително заседание от 20.04.2022 г.,
първоинстанционния съд е приел, че не са налице основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство или за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на процесуални
нарушения. В частта, в която е обжалвано определението пред въззивния съд, първата
инстанция се е произнесла по мярката за неотклонение на подсъдимия задържане под
стража, като е приела, че не са налице предпоставките за нейното изменение или
отмяна. Съдът е изтъкнал, че не е разколебано обоснованото предположение за
извършване на престъпление от подсъдимия, като не е настъпила промяна в това
отношение след последното произнасяне на съда по законността на задържането по
реда на чл. 65 НПК. На следващо място е обсъдил съдебното минало на подсъдимия и
е обърнал внимание на рецидивиращия характер на престъпната му дейност. Така
мотивиран, районният съд е потвърдил мярката за неотклонение.
Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на материалите
по делото, намира, че определението в частта, в която е обжалвано, е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
На първо място въззивният съд споделя доводите на първоинстанционния
съд, че е налице обосновано предположение за извършване на престъпление, изградено
въз основа на представените от държавното обвинение годни гласни и писмени
доказателства. В началото на съдебното производство, т.е. преди изчерпване на
процесуалните действия на страните по събиране на нови доказателства и преди
извършване на оценка на доказателствената съвкупност, съдът, за да прецени
пропорционалността на наложените процесуални ограничения, не може да се
произнася относно доказаността на обвинението по несъмнен начин, а проверява дали
2
продължават да съществуват валидни доказателства в подкрепа на обвинението,
какъвто е настоящият случай. Защитата на подсъдимия възразява декларативно на
формирания извод от първата инстанция, но не сочи конкретни доводи, чиято
основателност може да бъде проверена. Същественото е, че по делото са събрани
показанията на полицейските служители свидетелите К.А. и А.А., които са заловили
подсъдимия, след като той е захвърлил метална ножица, за която се твърди, че е
послужила при опита за отнемане на велосипеда; на собственика на вещта св. Д.
Димитров, на които кореспондират твърденията, отразени в протокола за оглед.
На следващо място, въззивният съд обсъди изтъкнатите доказателства за
обремененото съдебно минало на подсъдимия и за факта, че многократно
наказателната репресия, макар последователно да е била засилвана, се е оказала
недостатъчно ефективна, за да мотивира подсъдимият, когато е на свобода, да не
извършва престъпления. Както беше посочено, дори след предсрочно освобождаване,
т.е. след акт на доверие от страна на държавата, около месец по-късно подсъдимият е
извършил кражба при условията на опасен рецидив, за която след това е осъден отново
на наказание лишаване от свобода.
Изложените обстоятелства са достатъчна фактологична основа, за да се
приеме, че съществува опасност от извършване на престъпление от подсъдимия, ако
свободното му придвижване не е ограничено при условията на следствен арест, с оглед
на която срокът на задържане досега не се явява прекомерен, защото не може да се
приеме, че е неутрализирал реалния риск.
Мотивиран от всичко посочено, въззивният съд намира, че обжалваното
определение е правилно, тъй като мярката за неотклонение задържане под стража е
обоснована и законосъобразна, поради което определението следва да бъде
потвърдено.
Ето защо Софийският градски съд, ІІІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението по н.о.х.д № 3575/22 г. на Софийския районен съд от
20.04.2022 г. по чл. 248, ал. 5 вр. ал. 1 НПК в частта, с която е потвърдена мярката за
неотклонение на подсъдимия И.П.А. задържане под стража.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4