Определение по дело №254/2020 на Районен съд - Свиленград

П Р О Т О К О Л

 

Година 2021                                                                               Град Свиленград

Свиленградски районен съд                                                    наказателен състав

На осемнадесети март                             две хиляди и двадесет и първа година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                              Председател: ДОБРИНКА КИРЕВА

                                             Съдебни заседатели: 1. Н.С.

                                                                             2. М.А.

 

Секретар: Цвета Данаилова

Прокурор: Милена Славова

сложи за разглеждане докладваното от съдия  КИРЕВА

НОХД № 254 по описа на съда за 2020 година

На именното повикване в 14.00 часа се явиха:

Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО – Свиленград /преди РП Свиленград/, уведомени от предходното съдебно заседание, изпращат представител  - Прокурор Милена Славова.

Подсъдимият Ш.Й., редовно призован за датата на съдебното заседание чрез съдебна поръчка, не се явява. За него се явява адв. К., упълномощен защитник от ДП, уведомена от предходното съдебно заседание.

Подсъдимата Ф.Б., редовно призована за датата на съдебното заседание чрез съдебна поръчка, не се явява. За нея се явява адв. К., упълномощен защитник от ДП, уведомена от предходното съдебно заседание.

Подсъдимата Е.Б., редовно призован за датата на съдебното заседание чрез съдебна поръчка, не се явява. За нея се явява адв. К., упълномощен защитник от ДП, уведомена от предходното съдебно заседание.

Свидетелят Ц.М.Б., редовно призован, се явява.

Свидетелят М.С.М., редовно призован, се явява.

Свидетелят К.Д.Г., редовно призован, се явява.

Свидетелят Я.Д.Л., редовно призован, се явява.

Свидетелят А.Д.Х., редовно призован, се явява.

Свидетелят О.Б., нередовно призован – призовката е върната в цялост, като е посочено че лицето не се намира в Следствения арест. Друг адрес в страната няма посочен по делото, не се явява.

По хода на делото.

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Адв. К. –  Моля за ход на делото.

Съдът, намира че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на чл.269, ал.3, т.4,б.В от НПК, съобразно приетото в разпоредително заседание.

Пристъпи се към снемане самоличността на свидетелите.

Свидетелят Ц.М.Б., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с висше образование, женен, неосъждан, работи като граничен полицай в ГПУ - Свиленград, без родство спорове и дела с подсъдимите и с другите участници в производството.

Свидетелят беше запознат с правата по чл. 121 и чл. 122 от НПК.

Свидетелят Ц.М.Б. – Разяснени са ми правата и задълженията.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, който предвижда за лъжесвидетелстване пред Съд наказание „Лишаване от свобода” до 5 години.

Свидетелят Ц.М.Б. – Обещавам да говоря истината.

Свидетелят М.С.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с висше образование, женен, неосъждан, работи в Дирекция „Вътрешна сигурност” като оперативен работни, без родство спорове и дела с подсъдимите и с другите участници в производството.

Свидетелят беше запознат с правата по чл. 121 и чл. 122 от НПК.

Свидетелят М.С.М. – Разяснени са ми правата и задълженията.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, който предвижда за лъжесвидетелстване пред Съд наказание „Лишаване от свобода” до 5 години.

Свидетелят М.С.М. – Обещавам да говоря истината.

Свидетелят К.Д.Г., родена на *** ***, българка, българска гражданка, живуща ***, със средно образование, омъжена, пенсионер, неосъждана, без родство спорове и дела с подсъдимите и с другите участници в производството.

Свидетелят беше запознат с правата по чл. 121 и чл. 122 от НПК.

Свидетелят К.Д.Г. – Разяснени са ми правата и задълженията.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, който предвижда за лъжесвидетелстване пред Съд наказание „Лишаване от свобода” до 5 години.

Свидетелят К.Д.Г. – Обещавам да говоря истината.

Свидетелят Я.Д.Л., родена на *** ***, българка, българска гражданка, живуща ***, със средно образование, неомъжена, неосъждана, работи като старши полицай в ГПУ - Свиленград, без родство спорове и дела с подсъдимите и с другите участници в производството.

Свидетелят беше запознат с правата по чл. 121 и чл. 122 от НПК.

Свидетелят Я.Д.Л. – Разяснени са ми правата и задълженията.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, който предвижда за лъжесвидетелстване пред Съд наказание „Лишаване от свобода” до 5 години.

Свидетелят Я.Д.Л. – Обещавам да говоря истината.

Свидетел А.Д.Х., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с висше образование, неженен, неосъждан, работи като старши полицай в „Съвместен контактен център за полицейско и митническо сътрудничество  - Капитан Андреево, без родство спорове и дела с подсъдимия и с другите участници в производството.

Свидетелят беше запознат с правата по чл. 121 и чл. 122 от НПК.

Свидетелят А.Д.Х. – Разяснени са ми правата и задълженията.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, който предвижда за лъжесвидетелстване пред Съд наказание „Лишаване от свобода” до 5 години.

Свидетелят А.Д.Х. – Обещавам да говоря истината.

          Свидетелите се отстраниха от залата до провеждането на техния разпит.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК съдът констатира, че преписите и съобщенията по чл.247б отНПК са връчени на представителя на РП Свиленград и на защитника на подсъдимите и на самите подсъдими въз основа на постановена съдебна поръчка преди повече от 7дни и е проведено в предходното съдебно заседание - разпоредително заседание в което са обсъдени въпросите по чл.248 от НПК.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК съдът запитва страните дали имат искания за отвод към състава на съда, секретаря, прокурора.

Прокурорът – Нямам искания за отвод и възражения срещу състава на съда, защитника на подсъдимите и съдебния секретар.

Адв. К. - Нямам искания за отвод и възражения срещу състава на съда, прокурора и секретаря.

На основание чл.274, ал.2 от НПК се разясниха на страните правата им, предвидени по НПК.

Адв. К. – Правата ни са ясни.

На основание чл.275 от НПК съдът запита страните имат ли нови искания по доказателствата или по реда на съдебното следствие.

Прокурорът – Нямам искания по доказателствата и реда на съдебното следствие.

Адв. К. – Нямам искане по доказателствата и реда на съдебното следствие.

Доколкото не се направиха нови доказателствени искания и на основание чл.276, ал.1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДОКЛАДВА се делото от съда съгласно чл.276,ал.1 от НПК

Постъпил е Обвинителен акт на РП Свиленград по ДП № 706/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград, с който е повдигнато обвинение на Подс. Ш.Й., роден на ***г*** Р Турция, кюрд, гражданин на Република Турция, живущ във Франция, гр. Марсилия, ул. „Че дела Биготе“№11, женен, с начално образование, строител,  с турски личен номер 20444565910, притежаващ турски паспорт с номер U02415921, издаден на 09.06.2011г. и френско разрешително за пребиваване с номер 2MV8NYYGH, издадено на 29.10.2012г, неосъждан, ЗА ТОВА, ЧЕ :На 14.09.2015г през ГКПП "Кап. Андреево"-шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково, като извършител в съучастие с Ф.Б. и Е.Б. -двете гражданки на Р.Турция, превел през границата на страната от Република Турция в Република България чуждия гражданин О.Б. - гражданин на Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано МПС- лек автомобил марка ''Фолксваген" с френски peг. №DN608YD - престъпление по чл.280, ал.2, т. 3 и т.4, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК. Срещу Подс.Ф.Б. родена на *** *** Р.Турция, кюрд, гражданка на Р. Турция, живуща ***, омъжена, начално образование, умее да полага подпис, домакиня, с турски  личен номер 20429566420,  паспорт номер U07964218,  изд.  на  20.09.2013г., неосъждана, ЗА ТОВА, ЧЕ:На 14.09.2015г през ГКПП "Кап. Андреево"-шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково, като извършител в съучастие с Ш.Й. и Е.Б. -двамата граждани на Република Турция, превела през границата на страната от Република Турция в  Република България чуждия гражданин О. Бингъол - гражданин на Република Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано МПС- лек автомобил марка "Фолксваген" с френски peг. №DN608YD - престъпление по чл.280, ал.2, т. 3 и т.4, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК и срещу подс. Е.Б.,родена на ***г***, Република Турция, от кюрдски произход, гражданка на Република Турция, живуща в, Франция, гр. Марсилия, ул.“Де дела Биготе“№11, неомъжена, турски  личен  номер  55429399938,   паспорт  номер  U02814280  издаден  на 20.07.2011г. и временно френско разрешително  за  пребиваване   с   номер ********** неосъждана, ЗА ТОВА, ЧЕ:На 14.09.2015г през ГКПП "Кап. Андреево"-шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково, като извършител в съучастие с Ш.Й. и Ф.Б. - двамата граждани на Република Турция, превела през границата на страната от Република Турция в Република България чуждия гражданин О.Б. - гражданин на Република Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано МПС- лек автомобил марка "Фолксваген" с френски peг. №DN608YD - престъпление по чл.280, ал.2, т. 3 и т.4, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК.

          На основание чл.276,ал.2 от НПК, Председателят предоставя възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.

Прокурорът - Поддържам обвинението, нямам какво да добавя и доколкото подсъдимите не се явяват и няма правна възможност да бъдат прочетени и приобщени техните обяснения по случая,моля да се пристъпи към разпит на явилите се свидетели.

Адв. К. –Да се разпитат явилите се свидетели.

Пристъпи се към разпит на свидетелите.

В залата се въведе свидетелят Ц.М.Б..

Свидетелят Ц.М.Б. – На датата, на която става въпрос работих на платно „Влизащи леки коли” на АРМ, не помня кой точно номер, на влизане в страната се явяват гражданите, които се споменават в делото. Като наша основна задача е извършване на гранично паспортно визов контрол, осъществяван на ГКПП, като изпълнявахме задълженията си по инструкция. При явяване на автомобила изискваме документ за самоличност, документите на автомобила и свидетелство за управление на МПС на водача. След като съм изискал тези документи, осъществих идентификация на лицата, като изговарям името от паспорта, даден от лицата, като идентифицирам дали лицето от паспорта съответства на това в автомобила. След като съм направи идентификация установих, че лицето което седеше до шофьора не съответства на лицето от снимката на документа. След което изпращам целия автомобил за контрол на втора линия и за последваща проверка.

Прокурорът – Помните ли кога беше това?

Свидетелят Ц.М.Б. – Спомням си, че бях нощна смяна, но не помня датата. Това беше преди около 5-6 години. Не помня марката на автомобила. В него пътуваха мисля, че шест или седем лица.

Прокурорът – Вие откъде видяхте името, с което идентифицирахте лицето?

Свидетелят Ц.М.Б. – От документа, който ми беше предоставен.

Прокурорът – Той потвърди ли, че това е той и другите пътници от автомобила реагираха ли по някакъв начин, че е той?

Свидетелят Ц.М.Б. – Всички пътници чуха името, но запазиха мълчание, а той не реагира на името което произнесох и това стана на няколко пъти,когато запитах. След това уведомих Командира на отделението и Началник смяната и те поемат последващия контрол.

Прокурорът – Знаете ли какво се случи по-нататък?

Свидетелят Ц.М.Б. – По принцип нямам ангажимент, но се поинтересувах и ми казаха, че са приведени в базата на Капитан Андреево и оттам процедурата е еднаква за всички – задържане и т.н.

Адв. К. - Казахте, че шофьорът не бил лицето, така ли е?

Свидетелят Ц.М.Б. – Не. Казах, че лицето до шофьора беше това, което не реагира на името.

Прокурорът – Нямам повече въпроси. Да се освободи свидетелят.

Адв. К. – Нямам повече въпроси. Да се освободи свидетеля.

Освободи се свидетелят от съдебната зала.

В залата се въведе свидетелят М.С.М..

Свидетелят М.С.М. – На 14.09.2015 г. бях дежурен дневна смяна като оперативен работник към ГПУ – Свиленград. Информиран бях от оперативния дежурен за случай на задържан лек автомобил, с френска регистрация, който пристигнал на вход в страната около 04.30 часа на същата дата с турски граждани притежаващи турски и френски документи. При паспортната проверка едно от лицата не се идентифицирал със снимката от паспорта, установено от граничен полицай Б., като лицето не отговаряло на същото описание. Имената на лицето, което не отговаряло на описанието на снимката от паспорта били Харун Б.. Поради тази причина автомобилът бил отделен от граничния полицай Б. за проверка на втора линия и там се установило, че лицето не е същото от документа. По документ е Харун Б., а при оперативната беседа проведена с лицата се оказало, че се казва О.Б.. Пред мен той заяви, че през месец юли или август негови близки роднини са им се обадили, поканили са ги на сватба в Турция, а те живеят във Франция, тъй като им бил много близък роднина, са решили да отидат на сватбата. Всъщност трябвало да присъства задължително. Преди това, той имал извършено друго престъпление, като бил спрян от френските полицаи, докато е шофирал и са му отнели турския паспорт и френската му карта за пребиваване за това, че не носил необходимите документи за управление на МПС. Когато тръгвали от Франция за Турция той взел документите на баща си, баща му го предупредил да не прави това, и че той си понесе всички последствия от всички тези действия, но той решил да вземе документите и да отиде на сватбата. Тези хора, които са пътували в колата – сестра му, майка му и чичо му, всички са знаели тези негови действия. Те влизат в България с тези документи,  оттам влизат в Турция, празнуват сватбата и на 14-ти се връщат обратно за Франция и на вход се получава това. В последствие, в дамската чанта на сестрата Е.Б. беше намерена неговата френска лична карта, т.е. на О.Б.. По този начин го идентифицирахме, но и пред мен той си каза самоличността. По спомен автомобилът, с който пътуваха беше собственост на сестра му Е.Б., марка „Фолксваген”, но модела и номерата не мога да си спомня. В автомобила пътуваха около седем лица – вуйчото, О., майка му, сестра му и още три малки деца, на които не си спомням как бяха имената.

Прокурорът – Нямам въпроси. Да се освободи свидетелят.

Адв. К. – Нямам въпроси. Да се освободи свидетеля.

Освободи се свидетелят от съдебната зала.

В залата се въведе свидетелят К.Д.Г..

Свидетелят К.Д.Г. *** и бях назначена на платно „Влизащи леки коли” за проверка на укрити лица и в една от колите при отваряне на багажника се откри лице между багажа.

Прокурорът – Това не е този случай. Става въпрос за обиск извършен на лице от женски пол.

Свидетелят К.Д.Г. – Спомням си сам, че ходихме с колежката Л., заедно правихме обиска. Мисля, че тя намери личната карта на лицето, което беше укрито. След това не си спомням.

Прокурорът – Госпожо Съдия, на основание чл. 281, ал. 4, вр ал. 1, т. 2  от НПК правя искане да бъдат прочетени показанията на свидетеля К.Д.Г. дадени в хода на ДП, тъй като същата не си спомня нищо.

Адв. К. – Ако са налице основанията на закона, да се прочетат.

Съдът след като изслуша становището на страните, намира че на основание чл. 281, ал.4, вр ал. 1, т. 2  от НПК следва да бъдат прочетени и приобщени показанията на свидетеля К.Д.Г., дадени в Протокол за разпит на свидетел от 16.09.2015г., находящ се на лист 64 от ДП № 706/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград, тъй като не си спомня нищо, поради което 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА на основание чл. 281, ал.4, вр ал. 1, т. 2  от НПК показанията на свидетеля К.Д.Г., дадени в Протокол за разпит на свидетел от 16.09.2015г., находящ се на лист 64 от ДП № 706/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград.

Свидетелят К.Д.Г. – Точно така беше.

Адв. К. – Как твърдите, че точно така беше, след като твърдите че сте подписали протокол за обиск, с характерна на официален документ и това което е удостоверено в него е истината, а сега искате да кажете пред съда, че сте съставили документ за невярно съдържание?

Свидетелят К.Д.Г. – А, не. Документът е същия, но аз не си спомням, защото вече не съм на работа. Помислих, че става въпрос за друг случай. Сега съм съгласна, точно така стана, както съм посочила в разпита си тогава.

Адв. К. – Съгласна сте, че сте съставили документ с невярно съдържание, защото в протокола за обиск не се съдържа, че има такъв документ, а сега казвате че „имало, но не бил писан, но бил писан другаде”?

Свидетелят К.Д.Г. – Документът не беше писан, защото колежката, която беше в ареста каза и така бяхме се разбрали, че ще го остави за другата смяна, тъй като разбрахме, че лице с имената в открития документ, също има издадена заповед за задържане, а впоследствие нямаше как да си вземе документа, ако го впишехме в протокола на жената. Това решение го взехме тогава на момента. Аз сама не мога да взема това решение.

Адв. К. – Да се предяви на свидетелката протокола за личен обиск и свидетелката да отговори на въпроса: Това ли е документа, който се състави при задържането на лицето?

Прокурорът – Не възразявам. 

Съдът намира искането за основателно, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕДЯВЯВА на свидетелката К.Д.Г. Протокол за личен обиск от 14.09.2015г., находящ се на л. 14 от ДП № 706/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград.

Свидетелят К.Д.Г. – Да, това е протоколът за личен обиск на лицето, който се състави при задържането му.

Прокурорът – Нямам други въпроси. Да се освободи свидетелят.

Адв. К. – Нямам други въпроси. Да се освободи свидетеля.

Освободи се свидетелят от съдебната зала.

В залата се въведе свидетелят Я.Д.Л..

Свидетелят Я.Д.Л. – Доколкото си спомням беше по време на дежурството ми, за което бях назначена на стаж в помещение за временно задържане на лица. Случаят беше в края на смяната около седем часа, бяха доведени лица от граничния пункт „Капитан Андреево”, които бях задържани, за което се изискваше преди това да им бъде направим обиск. Аз и колежката, която дойде като свидетел извършихме обиск на жените, следователно колегите извършиха такъв на мъжете. В дамската чанта на една от жените всички вещи, които бяха намерени, бяха описани в протокола за личен обиск на жената. Там открихме документ, който беше със снимка на мъж и по имената на този документ видяхме, че има издадена заповед за задържане, отговарящи на същите имена. Доколкото си спомням документът беше френски и го оставихме върху Заповедта да задържане на съответното лице, на което отговаряше документа, за да го впишат в протокола за личен обиск.

Прокурорът – Къде намерихте този документ?

Свидетелят Я.Д.Л. – В дамската чанта на жената.

Прокурорът – Спомняте ли си как се казваше тя и каква му беше?

Свидетелят Я.Д.Л. – Не си спомням. Това беше в края на смяната и бяхме приключили, понеже няма други жени от смяната, само аз съм бях тогава, просто извършихме обиска, но не съм запозната със случа и по-конкретно и в детайлно.

Прокурорът – Нямам повече въпроси.

Адв. К. – Да се предяви на свидетелката протокола за личен обис.

Прокурорът – Не възразявам. 

Съдът намира искането за основателно, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕДЯВЯВА на свидетелката Я.Д.Л. Протокол за личен обиск от 14.09.2015г., находящ се на л. 14 от ДП № 706/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград.

Свидетелят Я.Д.Л. – Да, това е протокола за личен обиск на лицето, който се състави при задържането му.

Прокурорът – Какви бяха вашите мотиви да не го запишете в протокола за личен обиск на жената, при който е намерен в действителност?  

Свидетелят Я.Д.Л. – Понеже нямах представа какъв е случая. Те ги вкарваха, доколкото си спомням, на етапи. Няма как цялото семейство и при мен бяха двете жени. Нямах представа колко човека са били, и за да не стане после разминаване, ако едните заминат за следствен арест, а другите на хотел и този документ се окаже у жена, за която аз нямам представа каква му е. За това исках да си е при неговите вещи и документи, после при освобождаването, когато се пише разписка за върнати вещи, да си остане в лицето, на когото беше и то като документ който лично отговаряше на името в Заповедта за задържане.

Прокурорът – Нямам други въпроси. Да се освободи свидетелят.

Адв. К. – Нямам въпроси. Да се освободи свидетеля.

Освободи се свидетелят от съдебната зала.

В залата се въведе свидетелят А.Д.Х..

Свидетелят А.Д.Х. – Доколкото разбрах случаят е от 2014 г. или 2015 г. Много по случая няма как да си спомня, тъй като това беше преди 5 години.

Към онзи момент съм бил Командир на отделение на трета група на ГКПП „Капитан Андреево” и съм изпълнявал служебните си задължения от 20.00 ч. вечерта до 08.00 часа сутринта. Доколкото си спомням колегата – полицай Ц.Б. ме уведоми, че турски гражданин ползва преотстъпен паспорт, т.е. чужд документ. Приведохме лицата в дежурната част. Доколкото си спомням         като бройка бяха - трима възрастни мъже, две жени и две деца, но не съм сигурен за бройката.

Прокурорът – Колегата Б. предостави ли ви документите на пътуващите лица и въпросния, за който имаше съмнение, че е преотстъпен?  

Свидетелят А.Д.Х. – Да, предостави ги и за това беше извършена експертна справка от младши експерти, които са специалисти по паспорти и документи.

Прокурорът – Вие извършихте ли идентификация?

Свидетелят А.Д.Х. – Да. Потвърди, че има видим разминавания във възрастта на лицето, което представи паспорта. Изглежда доста по млад от снимката в паспорта. След това проведох беседа с лицето, което беше с преотстъпения паспорта и да си каже имената, защото този паспорт след експертна справка лицето не се припознава със собственика на паспорта. Лицето продължаваше да твърди, че е той на снимката, със същите имена, със същата рождена дата. Накарах лицето да се подпише на лист, за да сравним подписа от турския паспорт, който предоставя и от френското разрешително, мисля че с такова пътуваше и коренно се различаваха подписите от паспорта и от френското разрешително за пребиваване. Тогава, доколкото си спомням Началник смяна беше инспектор Георги Костадинов Д., който изготви заповед за задържане, разпореди да направим технически преглед на превозното средство и да търсим укрити документи, защото продължаваше да твърди, че е собственик на паспорта. Случаят, може би е бил септември месец, поради натовареността на движението, и да не пречи изтеглихме колата в гаража на Митницата, за да бъде извършен техническият преглед на МПС. Докато извършвахме техническия преглед попитах мъжа, който стоеше отстрани до колата, от пътуващите, дали знае нещо за укрити документи, той твърдеше, че не познава лицата, които пътуват в превозното средство, просто ги използвал за транспорт, защото отиват във Франция, в съседен район.  Казваше се Ш.Й.. По процедура най-вероятно сме задържали всички лица, автомобилът също е бил задържан и преведен в патрулна база. Автомобилът може би беше Фолксваген „Ван” или „Шаран”, тъй като седем лица бяха в него, по-скоро беше марка Фолксваген „Ван”. При паспортната проверка при колегата Б. автомобилът е управляван от мъжа, но по талон собственост беше на жена Е., но цялото име не си спомням, която беше пътничка в автомобила. Мъж управляваше превозното средство при предоставяне на документите.

Прокурорът – Проведохте ли беседа с тази жена?

Свидетелят А.Д.Х. – Да, проведох беседа с въпросната Е., тъй като Началник - смяната прецени, че аз владея най-добре турски език и на този език я проведох. Разговорът беше, че трябва да съдейства на органите на реда и да признае или да потвърди, че въпросното лице, което ползва паспорта не се идентифицира с лицето, което в момента го ползва. Тя първоначално потвърди, че е същото лице което е на паспорта и което е пред нас, ползващ преотстъпения паспорт. Аз я попитах: Какви роднински връзки имате с това лице? И тя потвърди: „Това е баща ми.” Видимо баща й беше 74-ти набор, можеше да й беше баща, но не си спомням Е. тогава на колко години беше. Първоначално потвърди, че това е баща й, и че това е същият човек. Аз й обясних, че те видимо и визуално не си приличат с паспорта. След което и показах намерения паспорт или документ, не си спомням точно какъв документ беше открит при ЩМП, показах й го. Когато тя вече разбра, че сме разбрали, че са ползвали преотстъпен документ каза: „Това е брат ми.” и собственоръчно на подадения от мен лист написа истинските имена на лицето и рождената дата, като само годината не си я спомняше. В действителност тя е сестра на лицето, което извършваше престъплението.

Прокурорът – Обясни ли причината, поради която това се е наложило? Вие разбрахте ли и спомняте ли си?

Свидетелят А.Д.Х. – Причината беше годеж. Някой бързаше за годеж. Мисля, че годеницата му го чакала във Франция. Той бързал, за да се сгодят. Нещо такова, но не си спомням точно.

Прокурорът – Нямам повече въпроси.

Адв. К. – Всъщност стана ли ясно лицето Харун дали е баща наистина на момичето, с което сте разговаряли?

Свидетелят А.Д.Х. – Харун не е лицето, което ползва преотстъпения паспорта. Не беше вярно първоначалното твърдение на Е., че това е баща й и беше установено по категоричен начин.

Адв. К. – А Харун какъв й е?

Свидетелят А.Д.Х. – Баща. Аз не си спомням имената на лицето, което ползваше преотстъпения документ.    

При беседата първоначално Е. твърдеше, че това е баща й който е по документи и който се легитимира така, а след това се оказа, че не е баща й, а е брат й.

Адв. К. – Вие какво я попитахте – на кого е тази лична карта ли, защото в показанията ви става ясно, че сте й показали личната карта и сте попитали кой е това и тя ви казала „Това е баща ми.”?

Свидетелят А.Д.Х. – Не си спомням, кой документ съм й показал - дали лична карта или турски документ, или някакъв друг документ. Не си спомням със сигурност. Показах й документ, който сме намерили при ЩМП, което трябва да е протоколирано, тя като вижда че това е реалния документ на лицето, тогава казва, че това е брат й, написа саморъчно на лист имената и рождената му дата.

Прокурорът – Нямам повече въпроси. Да се освободи свидетелят.

Адв. К. – Нямам повече въпроси. Да се освободи свидетеля.

Освободи се свидетелят от съдебната зала.

Прокурорът – Госпожо Съдия, на основание чл. 281, ал.3, вр ал. 1, т.4 от НПК правя искане да бъдат прочетени показанията на свидетеля О.Б. дадени в хода на ДП, ако защитата е съгласна, в противен случай същият да бъде заличен от списъка на лицата за призоваване.

Адв. К. – Не възразявам.

Съдът след като изслуша становището на страните, намира че на основание чл. 281, ал.3, вр ал. 1, т.4 от НПК следва да бъдат прочетени и приобщени показанията на свидетеля О.Б., дадени в Протокол за разпит на свидетел от 14.09.2015г., находящ се на листове 60 -61 от ДП № 706/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград, тъй като не си спомня нищо, поради което 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА на основание чл. 281, ал.3, вр ал. 1, т.4 от НПК показанията на свидетеля О.Б., дадени в Протокол за разпит на свидетел от 14.09.2015г., находящ се на листове 60- 61 от ДП № 706/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград.

Прокурорът – Да се прочетат и приобщят протоколите и другите материали по делото, намиращи се в Досъдебно производство № 706/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград.

Адв. К. – Да се прочетат и приобщят протоколите и другите материали по делото, намиращи се в Досъдебно производство № 706/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград.

Съдът счита, че на основание чл.283 от НПК следва да се прочетат и приемат протоколите и другите материали по делото, намиращи се в Досъдебно производство № 706/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград, които съдържат факти, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото.

Водим от гореизложеното Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРОЧИТА и ПРИЕМА протоколите и другите писмени материали, съдържащи се в  Досъдебно производство № 706/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград, които съдържат факти, допринасящи за тяхното изясняване и същите са установени по предвидения в закона ред.

На основание чл.284 от НПК, съдът запитва страните искат ли да им бъдат предявени веществените доказателства по делото, както и които се намират на съхранение в ГПУ Свиленград.

Прокурорът - Запознати сме, да се приемат и приобщят. Не желаем да ни се предявят,нито тези приложени по делото,нито ,които са оставени на съхранение в ГПУ Свиленград.

Адв.К.  – Госпожо Съдия, запознати сме да се приемат и приобщят. Не желая да ми се предявят, нито тези приложени по делото,нито ,които са оставени на съхранение в ГПУ Свиленград.

С оглед становището на страните и на чл.284 от НПК, съдът намира, че следва да се приемат и приобщят веществените доказателства по делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като доказателства по делото веществените доказателства, приложени по делото, както и тези находящи се на съхранение в ГПУ –Свиленград.

На основание чл. 286, ал. 1 от НПК, Съдът запитва страните имат ли искания за извършване на нови съдебни следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

Прокурорът – Нямам други искания.

Адв. К. – Нямам други искания.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, водим от което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключило.

На основание чл.291, ал.1  от НПК съдът ПРИСТЪПИ КЪМ  ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Прокурорът – Уважаема госпожо Съдия, уважаеми Съдебни заседател, в хода на проведеното ДП, приобщените материали в днешното съдебно заседание, проведените разпити се установява факта на извършеното престъпление. Доказателствата в тази насока са категорични и неоспорими, а именно че на инкриминираната дата тримата в съучастие са превели през границата на страната турския гражданин О.Б. без разрешение на надлежните органи на властта  като за превеждането са използвали МПС – лек автомобил марка ”Фолксваген” с френски рег. № DN608YD. Тримата съизвършители Ш.Й., Ф.Б. и Е.Б. са близки роднини на превежданото лице, тримата са били наясно че същият пътува с преотстъпения документ на баща си, тъй като няма надлежно валиден документ, който да  му даде право да премине по легален начин. Въпреки това всички са се съгласили да го преведат през границата на страната до Франция. Това е сторено с лек автомобил  марка ”Фолксваген”, собственост на Е.Б.. Автомобилът в момента на преминаване през границата и на ГКПП „Капитан Андреево”, където е установен факта на извършеното деяние, се управлявал от Ш.Й.. Предвид горното, следва да се приеме, че са налице безспорни доказателства че тримата подсъдими Ш.Й., Ф.Б. и Е.Б., са извършили престъплението, за което им  е подигнато обвинение от страна на Районна прокуратура. Безспорно е, че Е.Б. е била наясно, че пътуващият е брат ѝ, а не баща ѝ. Също така у самата нея е бил намерен и негов личен документ. Би могло да се предположи и да се приема в някаква степен на вероятност, че лицата нямат отношение, но в случая това не е така, тъй като те са в близки отношения – брат на две от извършителките, племенник на единия от тях. При идентификация още на пътното платно, когато свидетеля Б. е повикал поименно „Харун” всички те са си замълчали и не са реагирали макар, че са знаели че в колата не пътува  Харун и всъщност документите за същия се ползват от О.Б.. Именно по този начин трима, в съучастие, са превели през границата на страната турския гражданин О.Б., без разрешението на надлежните органи на властта.

Предвид горното, моля да признаете за виновни подсъдимите, за престъплението за което им е повдигнато обвинение и да им наложите наказание при условията на чл. 54 от НК. Моля, наказанията им да бъдат определени в размери, каквито са обичайни за подобен вид престъпление и съобразно константната съдебна практика на този съд и състав. Едновременно с това и съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3 от НК (отм. сега ал. 4) да отнемете в полза на Държавата МПС-то, което е послужило за извършване на престъплението.

Моля за вашия съдебен акт в тази насока.

Адв. К. – Уважаема госпожо Съдия, уважаеми Съдебни заседатели, моля да постановите съдебен акт, с който признаете и тримата подсъдими за невиновни за извършване на престъпление, в което са обвинени. Считам, че от събраните по делото доказателства не беше установено те да са извършили престъплението, в което ги обвинява Прокуратурата. Събраните по делото доказателства, тези които са събрани по реда на НПК и могат да бъдат ползвани като основа на съдебния акт – Присъда, установяват от  обективна страна фактическата обстановка, при която четири лица пътуват в един автомобил, шофьор на който е единият от подсъдимите Ш.Й., който не е собственик на автомобила, а до него стои свидетелят О.Б., а като пътници пътуват Ф.Б. и Е.Б.. Налице са доказателства, че Е.Б. е собственик на автомобила. Свидетелите установиха или положиха усилия, най-вече да ви убедят, че свидетелят О.Б. е ползвал чужд документ за самоличност на друго лице, за което индиректно стана ясно, че е неговият баща. Както е посочено и в обвинителния акт, всички документи на пътуващите в автомобила са се държали от свидетеля О.Б. и той ги е дал на проверяващите органи. Това е установената по делото фактическа обстановка, от която естествено по никакъв начин не може да се направи обоснован извод, че тези хора са осъществили състава на престъплението по чл. 280 от НК, а именно - да са превели свидетеля Ш.Й. през границата на страната. Най-малкото, защото няма доказателства, които да сочат че това лице, което е техен роднина, брат на Е.Б., син на Ф.Б. и някакъв родственик на шофьора Ш.Й., са знаели че той не пътува със собствените си документи за самоличност и при положение, че са прекосили цяла Европа на идване от Франция към Турция по повод събитие, за което споменаха свидетелите, че пътуват от Франция за Турция и обратно от Турция за България. Още повече, че всички имат трайно установено легално пребиваване във Франция. Бяха положени усилия по някакъв начин да бъде доказана съпричастността на Е.Б., собственичка на автомобила и сестра на О.Б., като беше споменато че в нейната дамска чанта се намирал френски документ за самоличност с изтекъл срок на валидност на брат ѝ О. Бингьо. На първо място, налице е документ – Протоколът за личен обиск, който за всички е ясно, че е официален документ, свидетелствуващ за отразените в него факти и обстоятелства и естествено съдържанието не може да бъде опровергавано със свидетелски показания. Още повече, че това е толкова опасно и  неприемливо, че не искам да си представям какво става при други случаи на тези протоколи за обиск, удостоверяващи някакви други съображения кой какво намира и защо не се отразява там, защото някой може да замине за затвора, заради усмотрението на хората, които правят обиска. В края на краищата имаме протокол за обиск съставен по реда на закона и като официален документ няма как да приемем, че написаното в него не е вярно. Дари да беше вярно, че в чантата ѝ е имало някакъв документ със изтекла валидност на брат ѝ какво доказва това? Доказва ли това, че тя знае, че той не пътува със собствения си документ за самоличност, а с този на баща си! Разбира се че не! Тя, нито е шофьор, нито организатор на това пътуване. Това е едно младо момиче, току що била станала пълнолетна, когато се случват всички тези събития. Най-вече тези документи се държат у О.Б., никой от пътуващите не ги е държал и не е знаел какво подава той, и че не пътува с личните си документи. Самият О.Б. казва категорично, че останалите пътници не знаят с какви документи той се е легитимира пред граничните власти на държавите, през които са пътували. Тези него обяснения не са опровергани от други доказателства по делото и няма причина да не бъдат ценени като доказателство по делото. Това, че подсъдимата Е.Б. била казала пред свидетеля А.Х. кой е баща ѝ, кой е брат ѝ, това също не променя този извод за това, че тя няма съпричастност и че тя не е извършила превеждане през границата на страната на брат си Ш.Й. по писания от обвинението начин. „Написала сама имената му”, но тя много добре знае кой е брат ѝ, и какво доказва това, че е написала имената му на този лист? В крайна сметка, действително считам че в този случай при така установената фактическа обстановка по делото, не е доказано че тези трима подсъдими да са извършили престъплението, в което са обвинени. Има такива случаи в практиката, познати са на Прокуратурата и на Съда, че нямаме 100% доказуемост за извършване на престъпление по чл. 280 от НК от пътуващите в автомобил, в който се вози лице, което представя неистински или чужд документ за самоличност на граничните власти.

В този смисъл моля за вашия съдебен акт.

 

Съдът се оттегля на съвещание за постановяване на присъда.

След съвещание, съдът  обяви  Присъдата в присъствието на представителя на прокуратурата и защитника на подсъдимите.

 

Прокурорът – Госпожо Съдия, с оглед приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, мерките за неотклонение „Гаранция” и мерките за процесуална принуда взети спрямо подсъдимите да бъдат отменени.

Адв. К. – Съгласна съм със становището на прокурора.

 

Доколкото наказателното производство срещу подсъдимите Ш.Й., Ф.Б. и Е.Б. е приключило със съдебен акт и предвид наложеното наказание, което не е ефективно, то следва мерките за неотклонение „Гаранция“, взети на Досъдебното производство по отношение на същите да бъдат отменени. Също така съдът следва да се произнесе и по наложената спрямо подсъдимите мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България”, като предвид осъждането, необходимостта от същата отпада и следва да бъде снета.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И: №

ОТМЕНЯ взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „Гаранция” в размер на 500 лв. на подсъдимия Ш.Й., роден на *** г. от Франция.  

ОТМЕНЯ мярката за процесуална принуда ”Забрана за напускане на пределите на Република България”, наложена на подсъдимия Ш.Й., роден на ***г. от Франция, взета на Досъдебно производство № 706/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград.

 

ОТМЕНЯ взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „Гаранция” в размер на 500 лв. на подсъдимата Ф.Б., родена на *** г. от Франция. 

ОТМЕНЯ мярката за процесуална принуда ”Забрана за напускане на пределите на Република България”, наложена на подсъдимата Ф.Б., родена на *** г. от Франция, взета на Досъдебно производство № 706/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград.

 

ОТМЕНЯ взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „Гаранция” в размер на 500 лв. на подсъдимата Е.Б., родена на *** г. от Франция. 

ОТМЕНЯ мярката за процесуална принуда ”Забрана за напускане на пределите на Република България”, наложена на подсъдимата Е.Б., родена на ***г. от Франция, взета на Досъдебно производство № 706/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград.

 

Определението подлежи на обжалване и протест с частна жалба пред ХОС в 7 - дневен срок, считано от днес.

 

                                                 Председател: ........………………..

                                                                     /Добринка Кирева/

 

                            Съдебни заседатели: 1. ....................................

                                                                    /Н.С./

 

                                                              2. ......................................

                                                                    /М.А./

След влизане в сила на определението ДА СЕ ПИШЕ писмо до ГПУ – Свиленград, в което се посочи, че „Забраните за напускане на пределите на Република България“, наложени с Постановление от 18.09.2015 г. по  Досъдебно производство № 706/2015г. по описа на ГПУ – Свиленград,  спрямо Ш.Й., Ф.Б. и Е.Б., СА СНЕТИ.

 

Заседанието завърши в 15.45 часа.

Протоколът се изготви на 18.03.2021г.

 

        

             СЪДИЯ: …………......

 

 

                 СЕКРЕТАР: …………….

 

              М О Т И В И към ПРИСЪДАТА от 18.03.2021година по НОХД №254/2020година на Районен съд – Свиленград

 

 

С Обвинителен акт по Досъдебно  производство №706/2015 година по описа на ГПУ - Свиленград, преписка с вх.№ 2149/2015г. по описа на Районна прокуратура – Свиленград/сега Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград, Милена Славова –Прокурор при Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград /преди Районна прокуратура – Свиленград /повдига обвинения на:

        Подс. Ш.Й.,роден на ***г*** Р Турция, кюрд, гражданин на Република Турция, живущ във Франция, гр. Марсилия, ул. „Че дела Биготе“№11, женен, с начално образование, строител,  с турски личен номер 20444565910, притежаващ турски паспорт с номер U02415921, издаден на 09.06.2011г. и френско разрешително за пребиваване с номер 2MV8NYYGH, издадено на 29.10.2012г, неосъждан, за това, че:На 14.09.2015г през ГКПП "Кап. Андреево"-шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково, като извършител в съучастие с Ф.Б. и Е.Б. -двете гражданки на Р.Турция, превел през границата на страната от Република Турция в Република България чуждия гражданин О.Б. - гражданин на Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано МПС- лек автомобил марка ''Фолксваген" с френски peг. №DN608YD - престъпление по чл.280, ал.2, т. 3 и т.4, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК

          Подс. Ф.Б. родена на *** *** Р.Турция, кюрд, гражданка на Р. Турция, живуща ***, омъжена, начално образование, умее да полага подпис, домакиня, с турски  личен номер 20429566420,  паспорт номер U07964218,  изд.  на  20.09.2013г., неосъждана, за това, че:На 14.09.2015г през ГКПП "Кап. Андреево"-шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково, като извършител в съучастие с Ш.Й. и Е.Б. -двамата граждани на Република Турция, превела през границата на страната от Република Турция в  Република България чуждия гражданин О. Бингъол - гражданин на Република Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано МПС- лек автомобил марка "Фолксваген" с френски peг. №DN608YD - престъпление по чл.280, ал.2, т. 3 и т.4, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК

     и Подс. Е.Б.,родена на ***г***, Република Турция, от кюрдски произход, гражданка на Република Турция, живуща в, Франция, гр. Марсилия, ул.“Де дела Биготе“№11, неомъжена, турски  личен  номер  55429399938,   паспорт  номер  U02814280  издаден  на 20.07.2011г. и временно френско разрешително  за  пребиваване   с   номер ********** неосъждана, за това, че:На 14.09.2015г през ГКПП "Кап. Андреево"-шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково, като извършител в съучастие с Ш.Й. и Ф.Б. - двамата граждани на Република Турция, превела през границата на страната от Република Турция в Република България чуждия гражданин О.Б. - гражданин на Република Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано МПС- лек автомобил марка "Фолксваген" с френски peг. №DN608YD - престъпление по чл.280, ал.2, т. 3 и т.4, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК

     В съдебно заседание подсъдимите редовно призовани на известните адреси по делото, не се явява,поради което  съдът е приел, че производството следва да бъде разгледано по реда на чл.269, ал.3, т.4, б“В“ от НПК, доколкото тримата подсъдими  се намират  извън пределите на Р.България, редовно призовани са и  не са посочили уважителна причина за неявяването си, като са им връчени съдебните книжа – обвинителния акт и разпореждането на Съда,в едно с преводите към тях.

         След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.   

         Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните в рамките на наказателното производство писмени и гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението. Отбелязва, че липсват многобройни смекчаващи вината обстоятелства ,поради което намира че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 НК спрямо тримата подсъдими. Досежно определяне на наказанието на подсъдимия, прокурорът застъпва становище, че по така повдигнатото обвинение следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 , ал.1 от НК- „Лишаване от свобода” в размерите,които обичайно се налагат от съда в такива случаи,без да конкретизира размер,което наказание на основание чл.66 от НК да се отложи изтърпяването му за срок от 3 години. Предлага също да им бъде наложена глоба  ,която също не конкретизира.

        В съдебно заседание процесуалният представител на подс. Ш.Й. ; подс.Ф.Б.  и подс. Е.Б. -защитникът им адв.Т.К.  оспорва обвинението,като моли съда да оправдае подзащитните й,като подробно се аргументира в тази насока.     

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимите Ш.Й., Ф.Б. и Е.Б. и тримата от Република Турция са близки роднини, като подс.Ш.Й. и подс.Ф.Б. били брат и сестра, а подс. Е.Б. дъщеря на подс. Ф.Б. и племенница на подс. Ш.Й..

 Всички те от дълги години пребивавали легално във Франция,като живеели всички на един адрес в гр.Марсилия. Заедно с тях бил и св. О.Б., брат на подс. Е.Б. и син на подс.Ф.Б., както и племенник на подс.Ш.Й..

Цялото семейство през лятото на 2015г. искали да се върнат в Р.Турция за сватбата на техен близък/ част от показанията се твърди за погребение на годеницата на св.О.Б./,но тъй като срокът на валидност на френското разрешително за пребиваване на св. О.Б. било изтекло/валидно до 04.10.2013година, л.25 от ДП/, семейството решило свидетеля Б. да пътува с документите на баща си –Харун Б., като се представя за него по границите на път от Република Франция за Р.Турция и на обратно ,тъй като нямало легален начин да пътува поради проблеми на св.Б. с френските власти и невъзможността да му се издаде ново френското разрешително за пребиваване.

Така тримата подсъдимите и св.Б. преминали през ГКПП Капитан Андреево на 12.07.2015година на път от Р.Франция за Р.Турция,като в системата било отразено влизането на тримата подсъдими,както и влизането на Харун Б. /по представените за проверка документи/.

В Р.Турция семейството Б. останали около 2месеца,но следвало да се завърнат в Р.Франция

Така на 13.09.2015г. цялото семейство потеглили от Република Турция пътуващи с лек автомобил марка ''Фолксваген" с френски peг. №DN608YD собственост на подс. Е.Б..

Подс. Е.Б. прибрала и скрила собственото му разрешително за пребиваване с изтекъл срок на валидност в дамската си чанта, за да могат у него да останат единствено и само личните документи на баща им Харун Б..

Турската проверка преминали без проблем и на 14.09.2015г. около 04,30 часа се явили на ГКПП-Капитан Андреево –шосе за влизане в Република България.

Въпросният автомобил се управлявал от подс. Ш.Й., като до него на предната дясна седалка пътувал св. О.Б., който държал всички документи на пътуващите в автомобила лица.

Същевременно в този момент св. Ц.М.Б. *** бил дежурен контрольор на ГКПП " Капитан Андреево" – шосе нощна смяна. Около 04.30 часа на 14.09.2015г. на линията за проверка за влизане в страната пристигнал  процесният лек автомобил марка ''Фолксваген" с френски peг. №DN608YD. Пътуващите в автомобила лица представили за проверка личните си документи, от които станало ясно, че в автомобила пътуват подсъдимите Ш.Й., Ф.Б. и Е.Б. и тримата от Република Турция, както и децата Ермер Б., Юсуф Б. и Еда Б.. За пътуващия на предната седалка мъж /св. О.Б./ бил представен документ-паспорт и френска разрешително за пребиваване на името на Харун Б. роден на ***г.

При извършената проверка на документите на името на Харун Б., св.Б. установил, че лицето от снимката и това, което твърдяло, че е Харун Б. не се идентифицира със снимката от документа за самоличност. Лицето, което при изричен въпрос, зададен му няколкократно от граничния полицай отговарял, че е Харун Б. бил видимо по-млад от изображението на лицето от снимката.

Когато пътникът представящ документите на името на Харун Б., а именно св. О.Б. потвърждавал гласно и утвърдително, че именно той е лицето Харун Б., останалите пътници в автомобила мълчали.

За изясняване на случая, св. О.Б. заедно с пътуващите в колата лица- подсъдимите Ш.Й., Ф.Б. и Е.Б. и тримата от Република Турция били спрени от пътуване и изпратени за вторична проверка на документите, а в последствие задържани.

При проведените беседи със служител на ГПУ-Свиленград, а именно св.А.Д.Х., подс. Е.Б., признала, че лицето Харун Б., чийто документи били представени за проверка е неин баща, а лицето, което ги е ползвало е брат ѝ-св. О.Б., като собственоръчно написала имената му и годината му на раждане./л.69/

При проведената беседа със св.О.Б., след задържането му последния разказал, на св.М.С.М.-***, че турския му паспорт бил отнет и нямало как да пътува със собствените си документи, за това решил да вземе документите на баща си и да пътува с тях, като за това знаели и подсъдимите Ш.Й., Ф.Б. и Е.Б., които въпреки знанието,че роднината им няма документи легално да пътува,се съгласили да го вземат с тях и той да представя документите на баща си.

Със Заповеди за задържане от 14.09.2015г.,тримата подсъдими на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМвР  били задържани за срок от 24часа.

При извършения обиск на подс. Е.Б. в дамската ѝ чанта било открито, френско разрешително за пребиваване на името на преведеното лице –св. О.Б., което било с изтекъл срок на валидност,но тъй като при обиска на подс. Е.Б. от св.К.Д.Г. и св.Я.Д.Л., същите разбрали,че има заповед за задържане на св. О.Б. и след намиране на френско разрешително за пребиваване на името на преведеното лице –св. О.Б., отделили документа,който приели,че следва да се впише в протокола на св.О.Б. и не отразили това обстоятелство в протокола за личен обиск на подсъдимата,тъй като сметнали,че връщането на документа на собственика му ,ще бъде затруднено.

В хода на производството подс.Е.Б. предала доброволно  собствения си лек автомобил лек автомобил марка ''Фолксваген" с френски peг. №DN608YD, ведно с контактен ключ за същия и свидетелство за регистрация.

На подсъдимите Ш.Й. , Ф.Б. и Е.Б. било предявено обвинение -за престъпление по чл.280, ал.2 т.3 и 4, вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК.

От направените справки в Бюро съдимост при Министерство на правосъдието, се установява, че и тримата подсъдими са неосъждани.

      От приложените към досъдебното производство характеристични справка на подсъдимите не се установява същите  да са криминално проявени на територията на Р.България .

         Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подс.Ф.Б. не получава трудово възнаграждение, не притежава недвижим имот или МПС-ва, не притежава друго движимо имущество, ценни книжа, дялове в дружество и парични средства по банкови сметки, има съпруга и има 3 непълнолетни  деца, на които да дължи издръжка.

         Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подс. Е.Б. не получава трудово възнаграждение, не притежава недвижим имот ,притежава МПС-во –процесният лек автомобил, не притежава друго движимо имущество, ценни книжа, дялове в дружество и парични средства по банкови сметки , не е семейна съпруга и няма деца, на които да дължи издръжка.

           Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подс. Ш.Й. не получава трудово възнаграждение, не притежава недвижим имот или МПС-ва, не притежава друго движимо имущество, ценни книжа, дялове в дружество и парични средства по банкови сметки, има съпруга ,но няма деца, на които да дължи издръжка.            

           Изложената фактическа обстановка приета за безспорно установена от Съда се доказва от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и писмените такива. Доказателствата, приобщени по делото, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи  и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло. 

          В кръга на гласните доказателствени средства се включват показанията на свидетелите – Ц.М.Б.,М.С.М.,К.Д.Г./прочетени и приобщени по реда на чл.281,ал.4 вр с ал.1,т.2 от НПК/, Я.Д.Л., А.Д.Х. и прочетените и приобщени по реда на чл.281,ал.3 вр с ал.1,т.4 от НПК покозания на св.О.Б..  Така изброените свидетелски показания, Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като свидетелите имат качеството на очевидци, формирали непосредствени впечатления за случилото се събитие в различни негови части и по отношение на различни негови детайли. В този смисъл показанията им са пряко относими към деянието и неговото авторство. Анализирани в съвкупност и съотнасяне помежду им и с писмените доказателства, се налага извод същите да са систематизирани, логически издържани, взаимно допълващи се и еднопосочни, с ясна конкретика за фактите за които свидетелстват, като в тях не съществуват противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността им. Разпитаните свидетели са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото извън покозанията на св.О.Б. , който е роднина на подсъдимите. Липсват индиции за предубедеността на полицейските служители, които само поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове съображение за тяхната заинтересованост. Още повече, след като от данните по делото не се установява, който и да е от свидетелите да се  е намирал в някакви отношения с подсъдимите, поради което да целят увреждането им, като им припишат престъпление, което не са извършили.Още повече,че самият св.О.Б. при проведената беседа със св. М.С.М.,подробно е обяснил причините и начина на осъщественото от неговите роднини-подсъдимите по делото при превеждането му през държавната граница ,като те са логически свързани, надграждащи, вътрешно непротиворечиви и в синхрон с показанията на другите посочени свидетели, доколкото възпроизвеждат различни моменти от случилото се. С изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи техните показания и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие. Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.

                 За достоверни се възприеха и писмените доказателствени средства, приети и приобщени по делото, в хода на съдебното следствие, по реда на чл. 283 НПК, а именно: Заповеди за задържане, Протоколи за личен обиск, ксерокопия на личните документи на пътуващите, справка за пътуване на превозно средство,Протокол за доброволно предаване, талон за регистрация, Справки за съдимост, характеристики,Декларации за семейно и материално положение  и имотно състояние, които по съдържанието си не се оспориха от страните. По отношение писмените доказателства не се констатираха от Съда (както вече бе посочено) техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими  и необходими за преценката на личността на подсъдимите и тяхното имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание.

      В доказателствената съвкупност по делото, липсват каквито и да е било противоречия, както досежно гласните доказателства, така и писмените. Както вече бе посочено, кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите Ц.М.Б.,М.С.М.,К.Д.Г./прочетени и приобщени по реда на чл.281,ал.4 вр с ал.1,т.2 от НПК/, Я.Д.Л., А.Д.Х. депозирани непосредствено пред настоящия Съдебен състав, както  и прочетените и приобщени по реда на чл.281,ал.3 вр с ал.1,т.4 от НПК показания на св.О.Б., са в цялостна корелация и взаимно допълване и надграждане, не се дискредитират едни други и са напълно еднозначни за фактите, които възпроизвеждат в изявленията си. Те също така кореспондират напълно с писмените източници и намират убедителна подкрепа в тях. Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Ето защо Съдът ги кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към предмета на делото и поради систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Ето защо Съдът след съпоставката им, както и с данните съдържими се в писмените доказателства, констатирайки тяхната безпротиворечивост, систематика и изчерпателност – с ясна конкретика за фактите, от тук и правдивото им звучене, възприема изцяло и оцени с доверие свидетелските показания, считайки ги обективни и добросъвестно дадени. Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.

       За пълнота на съдебният акт ,следва да се посочи,че не се споделя доводът на защитата,съдът да не кредитира свидетелските показания на К.Д.Г./прочетени и приобщени по реда на чл.281,ал.4 вр с ал.1,т.2 от НПК/ и тези на св. Я.Д.Л.,тъй като същите противоречали на съставеният от тях протокол за обиск на подсъдимата Е.Б.,доколкото в протокола за обиск липсвало отразяване,че френското разрешително за пребиваване на св.О.Б. бил открит в чантата на сестра му и тъй като се касаело за официален документ,то свидетелските показания за оборване на процесния документ били недопустими.Действително биха били недопустими тези показания ,ако производството бе разгледано по реда на ГПК ,впредвид забрана предвидена в чл.163,т.2 от ГПК,но тъй като производството е по реда на НПК и самите свидетели признават,че при съставянето на официалния документ не са отразили изцяло констатираните от тях факти,а именно ,че в чантата на подсъдимата Е.Б. са открили френското разрешително за пребиваване на св.О.Б. и отделили документа,който приели,че следва да се впише в протокола на св.О.Б. и не отразили това обстоятелство в протокола за личен обиск на подсъдимата,тъй като сметнали,че връщането на документа на собственика му ,ще бъде затруднено, то следва да се приеме,че отразеното в протокола за обиск на подсъдимата е непълен. Това им поведение може да доведе до известни изводи,водещи до тяхната инкриминализация, които обаче не са предмет на настоящото производство. По същественото е,че те при разпита си признават това обстоятелство и обесняват подбудите за извършването му,а именно собственика на документа при неговото освобождаване да си го получи обратно,а не лицето в което е открито, което по никакъв начин не разколебава тяхната доказателствена тежест ,а напротив съдът приема,че техните показания са достоверни фактологично,тъй като с тези си показания същите са инкриминарат,а от тук извода опровергаващ твърдението на защитата за незнание,че родственика им е пътувал не с неговите документи,а с документите на баща им ,съдът намира за оборен по категоричен и бездспорен начин .Още повече,че при запитване от страна на св.Б. дали превежданото лице /св.Б./ отговаря на имената на паспорта,никой от присъстващите не е открекъм,че е Харун Б.,а на няколко пъти са премълчали,с явното намерение да преминат граничния контрол.

       Гореизложената фактическа обстановка се установява и от веществените доказателства, предявени/приобщени като доказателства по делото в хода на съдебното следствие по реда на чл. 284 от НПК.           

       Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.

         От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

          При анализа на събраните по делото доказателства гласни,които се кредитират от съда с доверие по изложените по горе доводи и писмени такива,приобщени по делото   поотделно и в тяхната съвкупност настоящият съдебен състав прие,че с действията си всеки един от подсъдимите  поотделно от обектив­на и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.280, ал.2, т. 3 и т.4, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК.

         Изпълнителното деяние по чл. 280, ал. 1 от НК се осъществява чрез превеждане през границата на лица или група от хора без разрешение или на не установени места, а престъпният резултат е самото преминаване на тези лица през границата

         За да бъде осъществено от обективна страна престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1 от НК, за което са повдигнати обвинения на подсъдимите е необходимо да бъдат предприети действия за непосредствено преодоляване на надлежния граничен контрол, съпроводено с превеждане през границата на страната на отделно лице, което не е български гражданин, като за целта е използвано МПС, но без разрешение на надлежните органи на властта, които обективни признаци безспорно са налице в настоящия случай.

          Очертаната в определението правна квалификация е съобразена с актуалната материалноправна уредба. Диспозицията на чл.280 НК ясно очертава като общественоопасни действията по превеждането през границата на страната на отделни лица, без разрешение на надлежните органи на властта. Обект на защита срещу това престъпление е установения ред за преминаване на държавната граница, охраняван от закона.

         Преминаването на държавната граница /легално определена в Параграф 1 от ДР на ППЗМВР/, се осъществява по нормативно регламентиран начин, през административно установени гранични зони и на определени за това места-ГКПП, за упражняване на предписания от закона контрол, с цел опазване и укрепване отбранителната способност и вътрешна сигурност на държавата. Императивният характер на нормата на чл.17 от Закона за чужденците в Република България, установява задължение за чужденците на влизат и напускат територията на страната само през граничните контролно-пропусквателни пунктове, чийто статут, видове гранична проверка и правомощията на служителите, извършващи този контрол, са регламентирани от Наредбата за граничните контролно-пропусквателни пунктове. Физическите лица, при преминаване през ГКПП, заедно с намиращите се в тяхно владение превозни средства, стоки и предмети, са обект на паспортен, митнически, ветеринарно-санитарен контрол и едва след реализирането му получават разрешение да влязат, респ. да напуснат страната.

           Независимо от фактическото либерализиране на граничните проверки, не са настъпили съществени промени в установения регламент, обезпечаващ охраната на държавната граница, след влизане на РБ в Европейския съюз/ 01.01.2007год./ Нормативно установената контролна дейност не противоречи на тенденциите в европейското законодателство и предвидените гранично-пропусквателни пунктове продължават да съществуват. В Регламент/ЕО/ № 562/2006год. на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006г.за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите/Кодекс на шенгенските граници/-чл.2,т.8, т.9, т.10, дял І, Общи разпоредби, е очертано съдържанието на понятията „гранично-пропусквателен пункт”, „граничен контрол”, „гранична проверка”. Съдържанието и нормите на Регламента не изключват на определените пропусквателни пунктове за преминаване външните граници на държавите от Шенгенското споразумение, извършването на граничен контрол и проверка, за да се гарантира, че лицата, превозните средства и предметите в тяхно владение, могат да получат разрешение за влизане или излизане на територията на държавите-членки. В подкрепа на този извод са и представените по чл.37 от Регламент №562/2006г. нотификации на Р България за санкции в съответствие с вътрешното право за незаконно преминаване на външните граници извън контролно-пропусквателните пунктове и извън работното време-чл.4,параграф 3 /2008/С 18/01/, за възможността на държава от ЕО да предвиди в законодателството си задължение за притежаване или носене на документи, съгласно чл.21,б”В”/ 2008/С 18/3/ и за задължението на гражданите на трети държави да докладват за присъствие на територията на дадена държава членка, съгласно чл.21,б”Г” / 2008/С 18/4/.

        Безспорно инкриминираното поведение на тримата подсъдими възпрепятства граничните контролни органи да установят субектите влизащи или излизащи през националната граница и обосновава опасност за обществения и правов ред на съответната държава. За това е и несъстоятелно възражението, изтъкнато в искането, за престъпна несъставомерност. 

         Визираната по горе нотификация е относима към хипотези, във вр. с чл.4,пар.3 и предписва правоприлагане на нормата на чл.279 НК – при пресичане на държавната граница извън определените за това места и извън работното време и е неприложима за престъпно поведение, осъществяващо състава на чл.28 НК-контрабанда на хора. Противоправната дейност на лица, осигуряващи незаконно превеждане през границите на други лица, които не са граждани на съответната държава и нямат статут на постоянно пребиваващи, е въздигната в националното ни законодателство като престъпление и това е съобразено с Конвенцията на ООН за борба срещу международната организирана престъпност и Протоколът към нея – за контрабанда на хора.

           Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението - предмет на обвинението и авторството. Всеки един от тримата подсъдими е осъществил, както от обективна, така  и от субективна страна престъпния състав на чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, като на 14.09.2015г през ГКПП "Кап. Андреево"-шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково, в съучастие като извършители, превели през границата на страната от Република Турция в Република България чуждия гражданин О.Б. - гражданин на Република Турция, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано МПС- лек автомобил марка "Фолксваген" с френски peг. №DN608YD.

        Налице е съставомерно деяние по посочените текстове на наказателния закон, осъществено от подсъдимите Узунови и авторството  в тяхно лице е категорично доказано, като установената деятелност от тяхна страна, също безспорна като факти, изпълва изцяло обективните признаци на инкриминираното деяние във фактически състав – квалифициран такъв, очертан в диспозицията на чл. 280, ал. 2 от НК, при доказани и обективните елементи на основния състав на престъплението - ал. 1 на чл. 280 от НК.

          От обективна страна, се касае за изпълнително деяние - превеждане през границата на страната ни на лица със турско гражданство, т.е. чужд граждан, осъществено във формата на първата хипотеза на чл. 280, ал. 1 от НК - без разрешение на надлежните органи. Авторството на деянието и извършването му от тримата подсъдими са несъмнено доказани по делото.

            В хода на съдебното следствие се събраха преки и непротиворечиви гласни доказателства - свидетелските показания на свидетелите Ц.М.Б.,М.С.М.,К.Д.Г./прочетени и приобщени по реда на чл.281,ал.4 вр с ал.1,т.2 от НПК/, Я.Д.Л., А.Д.Х. депозирани непосредствено пред настоящия Съдебен състав, както  и прочетените и приобщени по реда на чл.281,ал.3 вр с ал.1,т.4 от НПК показания на св.О.Б., както и са установени косвени – доказателствени факти, съдържими се в писмените доказателства, които анализирани в съвкупност категорично потвърждават обстоятелствата за влизането на територията на Република България от Р.Турция на този чужд граждан св.О.Б., който е ползвал документите на своя баща,тъй като е нямал валидни такива да пребивава в Р.Франция, в превозното средство, управлявано от подсъдимия Ш.Й., в който пътник са били подсъдимите  Ф.Б. и Е.Б., в случая лек автомобил.

         Доказан е и фактът, че транспортирането на чуждия гражданин св.О.Б. от Р.Турция в Р.България през ГКПП Капитан Андреево е станало без последният да има необходимите за това документи и чрез МПС. По този начин, подсъдимите въпреки знанието,че св.Б. няма необходимите документи за това,а ползва документите на баща си, са въвели в територията на страната, с тези си прояви всеки от тримата е създал всички необходими условия и предпоставки да преведе през границата чуждия гражданин – турчин и същият да влезе в страната ни –от Р.Турция в Република България,  без спрямо него да има разрешение на надлежните органи на властта , по регламентирания ред и в рамките на извършвана паспортна проверка, като част от действащия граничен режим.

         За съставомерността на деянието при този фактически състав на престъпление е достатъчно укриването на информация от граничните власти за лицето, преминаващо през държавната ни територия и това реално е било сторено от подсъдимите. Така изявеното поведение от тяхна страна, наред с реализираните действия по укриването на инфопмация пред налжените органи на властта,че лицето, транспортирано от тях няма необходимите документи ,а ползва документите на техен роднине, разкрива обективно отсъствие на дадено персонално разрешение на същия за преминаване на държавната ни границата, компетентността за което е правомощие единствено на граничните органи.

        Последното е безспорно, както и категорични са изводите за нелегално влизане в страната, предвид доказаният факт, че е бил разкрит от граничните български органи. Т.е. вече след влизане на българската държавна територия, какъвто е статута на граничния пункт - ГКПП „Капитан Андреево”, поради което няма спор, както относно реалното преминаване на границата, така и относно това, че в резултат на  действията си подсъдимите реално са въвели на територията на страната, като свой спътник чуждия – турски гражданин, при извършения физически граничен български контрол.

        А доколкото свидетеля Б. е бил без необходимите за това документи  за неговото влизане в България, то последното се явява, без съответното - надлежно и изискуемо разрешение от компетентните органи.

       Относно този релевантен по делото факт няма спор, последният и категорично се доказва в конкретния случай, наред и с установеност на настъпилия противоправен резултат – незаконното, без разрешение влизане от страната на едно лице, с чуждо гражданство.

        Поради това Съдът приема, че е налице извършено деяние от всеки от тримата подсъдими, което е съставомерно и покрива всички обективни признаци на престъпния състав на чл. 280, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.

        Установени от събраните доказателства са и останалите два квалифициращи елемента, от обективната страна на престъпния състав, предвидени в т. 3 и т. 4 на чл. 280, ал. 2 от НК, а именно – гражданството на преведеното лице, което е турски граждан с имената О.Б. – свидетел по делото(т. 3 от ал. 2 на чл. 280 от НК)., както и използването на МПС за превеждането му – лек автомобил марка "Фолксваген" с френски peг. №DN608YD (т. 4 от ал. 2 на чл. 280 от НК).

         За националната принадлежност на субекта – преведеното лице, свидетелстват гласните доказателства – приобщените показанията на свидетеля Б., както и показанията на Ц.М.Б. и М.С.М.. Що се отнася до пътното превозно средство – лек автомобил марка „"Фолксваген" с френски peг. №DN608YD, собствеността върху него, е в имуществената сфера на подсъдимата Е.Б., пряко се доказва от писмените доказателства – Регистрационен талон на процесното превозно средство, относно собствеността на автомобили, в което като собственик е вписан именно подсъдимата Е.Б.. Посоченият документ е включен в доказателствения материал по делото. Лекият автомобил е приобщени като веществено доказателство, по надлежния ред, чрез Протокол за доброволно предавен  и съобразно правилата на НПК.

         За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че държавната граница е линията, която огражда територията на Република България, а преминаване на границата е пресичането на тази линия. Т.е. деянието, осъществено от тримата подсъдими не е останало на фазата на опита. Така е, защото лекият автомобил с превеждания в него турски гражданин е пресякъл държавната граница, и при български паспортен контрол е разкрито извършеното от тях деяние.

          Деянието правилно е квалифицирано като такова по чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като тримата подсъдими заедно са участвали в изпълнителното деяние на престъплението, за което им е предявено обвинение - всеки един от подсъдимите непосредствено и пряко е участвал в действията по превеждане през границата на чужд гражданин без разрешение на надлежните гранични власти, поради което всеки от тях е действал, като извършител по смисъл на чл. 20, ал. 2 от НК. Т.е. посочената норма като част от цифровата правната квалификация на деянието, следва иманентно от предявеното фактическото обвинение за съучастието им в това престъпление, във форма на съизвършителство. Налице е формиран общ умисъл, обхващащ всички елементи на престъпния състав.

           Предвид изложеното като пълнолетни вменяеми лица подсъдимите са годен субект на престъплението. Субектите на престъплението имат качеството на наказателно отговорни лица - пълнолетни и вменяеми.

          От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Всеки от тримата подсъдими е разбирал и съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна пряко е целял настъпването им. В случая умисълът на всеки един от подсъдимите се е обективирал в личните му действия като водач/пътник на/в лекия автомобил и даденото от него съгласие и допускането качването на лицето в автомобила, въпреки знанието им,че същото не притежава необходимите за това документи за да пътува в ЕС. Всеки един от подсъдимите е знаел реда за преминаване през държавна граница на Република България - със съответно разрешение и съзнавайки всички обективни обстоятелства - наличието на лице в лекия автомобил, фактът че същият не разполага в момента с документи, позволяващи му да пътува до Франция, последното именно е наложило и представянето на документите на Харун Б. при паспортния контрол, влизаъки на българска територия и използвайки МПС за целта и след предварително взето решение за това, безспорно всеки от тях е съзнавал и пресичането на българската държавна граница, следователно е имал точна и ясна представа в съзнанието си за противоправността на поведението си и характера на последиците и е предвиждал резултата от своето деяние.  

          Начинът, времето и мястото са обстоятелства категорично установени от свидетелските показания, които са преките и насочващи факти, обуславящи извода за наличието на пряк умисъл. Инкриминираният резултат от деянието не би могъл да се реализира, без съгласието на всеки един от тримата подсъдими, което и в контекста на изложените съображения, според Съда доказва субективната им представа за неизбежността от настъпването на общественоопасни последици. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, според която съзнаването на неизбежността на резултата е равнозначно на неговото искане. Нещо повече цялостното им поведение е било насочено към прякото му реализиране, за което свидетелства настъпилият резултат от престъплението. Т.е. от субективна страна, деянието е извършено от подсъдимите при условията на пряк умисъл, тъй като тримата подсъдими са съзнавали, че с извършените от тях действия се нарушава граничния режим за преминаване на лица, давайки си сметка, че действията им се отличават с общественоопасен характер и са предвиждали настъпването на общественоопасните последици, с които се засяга реда на управлението в Република България.

          Следва да се отбележи, че нормата на  чл. 280, ал. 2, вр.ал. 1 от НК не съдържа като съставомерен признак обещаването на възнаграждение или получаването на друг вид имотна облага от извършеното превеждане през границата на страната. Това обстоятелство има значение за субективната страна на деянието и то не по въпроса за вината, а за личната мотивация на дееца да пристъпи към осъществяването на планираното от него. Мотивите на дееца обаче също остават извън съставомерните признаци на деянието.

             Предвид изложеното настоящата инстанция няма никакви колебания относно авторството на деянието и вината на подсъдимите като негови извършители.

         Авторите на деянието са установени по безспорен начин в производството, както и изпълнителното деяние по време, начина, мястото и механизъм на извършване.

          Налице е противоправност и наказуемост, които са обективни елементи от състава на престъплението, както и причинна връзка между изпълнителното деяние и настъпилите общественоопасни последици, поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на всеки от тримата дейци.

         Поради  изложените  до тук правни аргументи, Съдът призна всеки един от тримата подсъдими за виновни в извършването на престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, която правна квалификация и е възведена с внесения ОА.

           Подсъдимият Ш.Й.,роден на ***г*** Р Турция, кюрд, гражданин на Република Турция, живущ във Франция, гр. Марсилия, ул. „Че дела Биготе“№11, женен, с начално образование, строител,  с турски личен номер 20444565910, притежаващ турски паспорт с номер U02415921, издаден на 09.06.2011г. и френско разрешително за пребиваване с номер 2MV8NYYGH, издадено на 29.10.2012г, неосъждан.

          Подсъдимата  Ф.Б. родена на *** *** Р.Турция, кюрд, гражданка на Р. Турция, живуща ***, омъжена, начално образование, умее да полага подпис, домакиня, с турски  личен номер 20429566420,  паспорт номер U07964218,  изд.  на  20.09.2013г., неосъждана .

          Подсъдимата Е.Б.,родена на ***г***, Република Турция, от кюрдски произход, гражданка на Република Турция, живуща в, Франция, гр. Марсилия, ул.“Де дела Биготе“№11, неомъжена, турски  личен  номер  55429399938,   паспорт  номер  U02814280  издаден  на 20.07.2011г. и временно френско разрешително  за  пребиваване   с   номер ********** неосъждана.

        Относно наказанията:

        При определяне вида и размера на наказанията на всеки един от тримата подсъдими, Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на наложеното наказание.

        Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за извършеното от всеки един от тримата подсъдими престъпление в специалния текст на чл. 280, ал. 2 от НК се предвиждат наказания „Лишаване от свобода” от 1 година до 10 години, „Глоба” от 10 000 лв. до 30 000 лв. и „Конфискация на част или на цялото имущество на дееца”- разпоредбата действаща към настоящият момент,а към датата на извършване на деянието /ДВ, бр. 27 от 2009 г./ , законодателят е предвиждал -Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

         Цитираната норма е изменена ,както се посочи с ДВ, бр. 74 от 26.09.2015 г., като е увеличено наказанието глоба както неговият минимален размер,така и неговият максимален. Преценката за приложимия закон по смисъла на  чл. 2, ал. 2 от НК се прави при постановяване на присъдата, защото това е въпрос по същество. Очертаните в чл. 301 от НПК въпроси, на които съдът е длъжен да даде отговор при постановяване на присъдата включват в т. 3 на цитирания текст и тези относно възможността подсъдимият да бъде наказан и какво наказание да му бъде определено. Отклонението от основното правило по чл. 2, ал. 1 от НК за всяко престъпление да бъде определяно наказание с оглед на закона, който е бил в сила към момента на извършването му цели да предотврати по-тежка наказателна репресия поради настъпила законодателна промяна. Поради тованастоящата съдебна инстанция ,като съобрази, че по-благоприятният за подсъдимия закон съобразно с  чл. 2, ал. 2 от НК е този в редакцията му, приета с ДВ, бр. 27 от 2009г, намира,че спрямо тримата подсъдими наказанията да бъдот определени в рамките на закона,преди настъпилите изменения с ДВ, бр. 74 от 26.09.2015 г.

        Наказанието „Лишаване от свобода” има специален минимум, което не позволява замяната му с друг вид наказание при условията на чл. 55 от НК.

       При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на всеки един от тримата подсъдими, Съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и на дейците, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на тримата подсъдими необремененото с осъждания съдебно минало - към датата на извършване на деянието, добрите им характеристични данни, липса на изградени престъпни навици, факта че са безработни и нямат трайни доходи, както и че превежданият е техен близък роднина,с който живеят на един адрес и от там желанието им да му помогнат при осъщественото от тях пътуване и не на последно място дългият период от време ,обхващаш датата на извършване на деянието  до внасянето на Обвинителният акт в съда,а именно около 5години; а като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха грубото незачитане на законите на страната ни. Отчете се и факта, че са извели само едно лице,което както се посочи е близък техен родственик.

           При индивидуализацията на наказанията на всеки един от подсъдимите се отчете продължителността на наказателното производство. Към настоящия момент са изминали около  6години от датата на престъплението. Срокът на наказателното преследване е надхвъря разумните рамки. Последицата от тази отдалеченост е, че към настоящия момент случаят отдавна не предизвиква никакъв обществен отзвук, нито обществен интерес, а твърде закъсняла се явява и личната, и особено - генералната превенция. Настоящият състав намира, че прекомерната продължителност на производството не се дължи на процесуалното поведение на подсъдимите, а от друга страна случаят не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, което води до извода за нарушение на разумния срок съобразно изискванията на чл. 22, ал. 1 от НПК и чл. 6 от ЕКПЧ. В практиката на ЕСПЧ се приема, че при забавено правосъдие съдилищата трябва да компенсират подсъдимия по изричен и измерим начин, което и стори настоящия Съдебен състав.

         Обществената опасност на деянието и на дейците не е завишена предвид изложеното по–горе по отношение личността на подсъдимите и предвид факта, че деянието не се различава от другите „подобни” такива.

         Причина за извършване на престъплението е ниското правно съзнание и култура на всеки един от тримата подсъдими и незачитането на установения в страната ред.

          Подбудите за извършване на престъплението са намалената критичност предвид роднонските връзки на тримата подсъдими с превежданото лице.

          Преценени в количествено съотношение и съобразно относителната си тежест, изброените обстоятелства и в съвкупност гореизложеното в аспекта на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счете, че наказанието на тримата подсъдими следва да бъде определено при условията на  чл.55, ал.1,т.1 и ал.2 от НК, поради което съдът приема, че индивидуализацията на наказанието за визираното престъпление,  следва да се проведе в хипотезата на чл.55, ал.1,т.1 и ал.2 от НК.

        Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода от 1 година до 10години Лишаване от свобад  и съобразно  чл.55,ал.1,т.1 от НК от НК,вземайки предвид личността на тримата подсъдими,социалното им положение, съдебното им минало,обществената опасност както на дееца,така и на осъщественото от тях и големият период от време от осъществяване на деянието до реалициране на наказателната отговорност, съдът наложи на всеки един от тримата подсъдими наказанието Лишаване от свобода под най ниският предел предвиден в санкционната норма ,а именно „ Лишаване от свобода” за срок от 8месеца,като на основание ал.2 на чл.55 от НК наложи и кумулативно предвиденото наказание „Глоба” под предвидения от закона минимум,а именно  в размер на 800 лв. за всеки един от подсъдимите.

           На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наложените наказания „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, считано от влизане в сила на Присъдата,  тъй като наложените наказания са до 3 години, лицата не са осъждани към датата на деянието и за постигане на целите на наказанието и за поправянето на всеки един от тримата подсъдими не е необходимо да изтърпят наказанието ефективно.

          По отношение размера на наложените на подсъдимите наказания „Глоба” - определен в размер на 800лева при условията на чл.55,ал.2 от НК , съобразно горепосочените индивидуализиращи отговорността обстоятелства. Съдът прие, че в този размер на  глобата е справедлив , съобразен със социалният статус на подсъдимите,които въпреки че не работят са в трудоспособна възраст и могат да реализират доходи , семейното им положение ,както и с характера  на извършеното от тях .                      

          Определените при горепосочените съображения наказания, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.   

         Съдът прие,че причина за извършеното престъпление от страна на подсъдимите е незачитането на правовия ред в страната.

        Относно веществените доказателства по делото и разноските:

        Съдът като взе впредвид,че лекият автомобил с който е преведен турският гражданин е собственост на подсъдимата Е.Б.  на основание чл.280,ал.3 стар текст,сегашна ал.4 от НК да бъде отнет  в полза на държавата веществените доказателства-лек автомобил марка  "Фолксваген" с френски peг.№DN608YD, шаси №WVGZZZ7LZ5D043729 ведно с 1 брой контактен ключ за лек –на съхранение в ГПУ-Свиленград и френско свидетелство за регистрация на лек автомобил марка "Фолксваген" с френски peг. №DN608YD ,приложен по делото –собственост на подсъдимата  Е.Б.,родена на ***г***, Република Турция.       

         Що се отнася до направените разноски за писмен и устен превод,на основание чл. 189, ал. 2 от НПК, съдът постанови същите  в общ размер на 384 лв. (триста осемдесет и четири лева) да останат за сметка на органа на досъдебното производство; в размер на 133лв./сто тридесет и три лева/ да останат за сметка на Прокуратурата на Р.България, а в размер на 556 лв. (петстотин петдесет и шест лева) по съдебното производство - за сметка на Районен съд Свиленград.

                         

Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

 

                           

                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ:......................