М О Т И В И
към присъда №31/28.10.2016г.
по НОХД №290/2016 г.
по описа на Окръжен съд гр.Силистра
Окръжна прокуратура- гр. Силистра е
внесла обвинителен акт срещу
Н.М.М. с ЕГН:**********,
роден на ***г***, постоянен адрес:***,
За това, че :
На 27.10.2016 г. в с.Падина, обл. Силистра, по ул.“Първа“ № 32 е дал
подкуп - пари на стойност 40 лв. /два броя банкноти с номинал двадесет лева
-сериен номер БЛ1141803, емисия 2007г. и сериен номер БС5946367 емисия 2007г./
на длъжностно лице - полицейски орган в РУ гр.Тутракан, при ОД на МВР
гр.Силистра - младши автоконтрольор
Георги Стоянов Николов, за да не извърши действия по служба - да не
състави акт за установяване на административно нарушение за допуснато нарушение
по чл.5 ал.З т.1 от Закона за движение по пътищата - престъпление по чл. 304а от НК, във вр. с чл. 304, ал.1 НК
Наказателното производство е
образувано като Незабавно производство.
Направено е искане от страна на подсъдимия и неговия процесуален
представител за разглеждане на съдебното производство по реда по реда на глава ХХVІІ от НПК. С разпореждане
за насрочване на делото съдът промени реда за разглеждане на съдебното
производство от този по гл.25, в такъв по реда на гл. 27 от НПК.
Направени са изявления на подсъдимият, че признава фактите
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти в съдебното производство. На подсъдимият Али са разяснени правата и е уведомен, че направените от него
самопризнания и събраните на досъдебното производство доказателства, които ги
подкрепят, ще се ползват при постановяване на присъдата, съгласно чл.372 ал.І
от НПК.
След
провеждане на съкратено съдебно следствие и след определение на съда, с което е
констатирано, че самопризнанията на подсъдимия и описаните факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепят от събраните по
досъдебното производство доказателства, е даден ход на съдебните прeния.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението. Счита за доказано, че подсъдимият е извършил престъпление
по чл. 304а от НК, във вр. с чл. 304,
ал.1 НК. Иска се съдът да наложи
наказание по вид „Лишаване от свобода” в размер на шест месеца, което следва да се
редуцира и се приложи разпоредбата на чл.66 от НК, като така редуцираното
наказание бъде с отложено изпълнение за три години изпитателен срок.
Наказанието „глоба“ следва да бъде също
в минимален размер. Вещественото доказателство следва да се отнеме в полза на
държавата.
Защитникът на подсъдимия се
солидаризира със становището на публичния обвинител, иска се съдът да наложи наказание в минимален размер лишаване от свобода – така определено след
съответната редукция и с прилагане разпоредбата на чл.66 от НК, предвид чистото
съдебно минало, осъзнаването на вината, обремененото семейно положение.
В даденото му право на последна дума
подсъдимият заявява, че дълбоко съжалява за станалото. Моли за минимално
наказание.
Съдът,
като взе под внимание направените от подсъдимият по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнания в съдебно заседание и прецени събраните и приобщени по делото
писмени доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 27.10.2016г. св. Георги Николов и
Алпер Акиф- служители на РУ- МВР-Тутракан са осъществявали контрол по
безопасност на движението по график на територията на Община Гр.Главиница.
Около 10.00 часа те били разположени със служебния автомобил марка
"Опел" модел „Астра" с позивна 100 и рег.№ СС 21 10 РВ в
с.Падина по ул."първа" до дом №32. В 10.21 часа по надлежния ред с
подадена стоп-палка св. Георги Николов спира за проверка лек автомобил марка
"Фолксваген" модел "Голф" с рег.№ Р **-** РВ. Водач на автомобила е подс.Н.М.М.
с ЕГН-********** с адрес ***. При спирането се установява, че подс. Н.М. лъха
на алкохол. На подс.М. му е указано, че ще му бъде извършена проверка за
алкохол. След вдишания от него въздух в уреда Лрегер Алкостест" 7510 с
фабричен №0006, се установява наличие на 0.78 промила на хиляда. На подс. Н. му
е заявено от св.Георги Николов, че ще му бъде съставен АУАН по смисъла на чл.5
ал.Зт.1 от ЗДвП за употреба на алкохол. Св. Акиф през това време е бил на
предна дясна седалка на служебния автомобил до св.Николов. Св. Николов посегнал
да вземе кочана с актовете, който се намирал на автомобилното табло и усетил как
подс. Н. го бутнал по лявото рамо и хвърлил две банкноти с номинал от 20 лв
между предната лява седалка и прага на колата като му казал: „Вземи да се
почерпете". Видял само, че са сгънати банкноти с номинал от 20 лв. Веднага
св. Николов излязъл от автомобила и казал на св. Алпер Акиф и той да излезе.
След това св.Николов заключил автомобила и веднага уведомил ОДЧ при РУ на МВР
гр.Тутракан, за да дойде оперативна група. На подс. Н. за това, че е употребил
алкохола му е съставен АУАН по смисъла на чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП, св. Алпер Акиф
се подписа в акта като свидетел. Подсъдимият подписал АУАН без възражения като
копие от същия му е връчен по надлежния ред. Също така на Н. е издаден талон за медицинско изследване
под № 0313939 с толеранс от 2 часа за даване на кръвна проба, като категорично
е заявил, че няма да се възползва от това си право. По- късно на место идва оперативно-следствена
група която е извършила оглед на местопроизшествие като подхвърлените от подс. Н.
2 бр банкноти с номинал от 20 бълг.лв, са иззети.
В хода на разследването е изготвена
експертна справка, която установява, че два броя банкноти с номинал по 20лв.
със сериен номер БЛ1141803, емисия 2007 г. и сериен номер БС5946367 2007г.,
приобщени към материалите по делото като ВД са истински и представляват законно
платежно средство.
Описаната фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимия,
свидетелство за съдимост показанията на свидетелите Николов и Акиф, експертна
справка, писмени доказателства относно назначенията на полицейските служители,
техните права и задължения и др.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК и приетите по делото доказателства, събрани в хода на
проведеното ДП- НП № 362 ЗМ-269/2016 г.
по описа на РУ МВР Тутракан.
Гореописаните доказателства, обсъдени
в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен начин установяват
описаната фактическа обстановка в обвинителния акт, авторството на деянието и
вината на подсъдимия Н.М..
От обективна страна:
Предвид събраните по делото
доказателства категорично се установява, че подсъдимият М. е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. С деянието си подс. Н.М. осъществил престъпление по чл.
304а, вр. с чл. 304, ал.1 от НК , на 27.10.2016 г. в с.Падина, обл.Силистра, е
дал подкуп - пари на стойност 40 лв. / два броя банкноти с номинал двадесет
лева -сериен номер BJI1141803, емисия 2007 г. и сериен номер БС5946367 2007 г.
/ на длъжностно лице - полицейски орган в РУ гр.Тутракан, при ОД на МВР
гр.Силистра — младши авто - контрольор Георги Стоянов Николов, за да не извърши
действия по служба - да не състави акт за установяване на административно
нарушение за допуснато нарушение по чл.5 ал.З т.1 от Закона за движение по
пътищата.
Законодателят е разграничил няколко
различни форми на изпълнителното деяние на престъплението „квалифициран активен
подкуп“. Това са: предлагане, обещаване, даване на подкуп. Сам по себе си
подкупът по чл. 304а НК е някакъв дар или каквато и да е облага за определената
категория лица: длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, вкл.
съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, на полицейски орган или
разследващ полицай, която облага не им се следва и предлагането, обещаването
или даването е за да се извърши или да не се извърши действие по служба или
загдето е било извършено или не е било извършено такова действие ако обратното
се е налагало по силата на службата. В настоящия случай става въпрос за първата
законова хипотеза - предлагане на подкуп. Това налага предварителното
изяснявяне на съдържанието на употребеният от законодателя глагол „предложи“.
Предлагането на подкуп като едно от изпълнителните деяния на активния подкуп
представлява съзнателна проява, изразяваща пряко и недвусмислено намерението на
дееца да предостави във фактическа власт облага, която следва да е и достатъчно
конкретна, както и обвързаност на това предложение с целта да се мотивира длъжностното
лице да пренебрегне служебните си задължения, да действа в ущръб на службата.
Според „Тълковен речник“ на
издателство "Наука и изкуство", допълнено и преработено четвърто
издание от 1997 г., „предлагам“ граматически следва да се тълкува като: поднасям,
слагам нещо пред някого; изявявам готовност да платя.
Известно е от правната теория и
непротиворечивата съдебна практика на ВС и ВКС, че деецът отговаря за
престъплението „активен подкуп“ не само когато даде дар и длъжностното лице
получи този дар, или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши
или да не извърши или загдето е извършило, или не е извършило действие по
служба, но и когато деецът предложи дар (облага). Вярно е, че при даването на
дара е необходимо получаването му от длъжностното лице, докато при
предложението е достатъчно от фактическа страна деецът да е индивидуализирал и
обективирал волята си чрез конкретни фактически действия за предоставянето на
облагата.
Св. Георги Симеонов Николов е
длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“а“ от НК. Длъжностните му правомощия
включват осъществяване на дейности по безопасността на движението и контрола на
движението. Подкупът е даден по време на изпълнение на служебните му
задължения. Облагата не му се следва и му била дадена от подсъдимия, за да не
извърши действие по служба с цел осигуряване на обществения ред и
предотвратяване извършването на административни нарушения на обслужваната от
него и от колегата му територия, като не състави АУАН за констатирано от него
административно нарушение по чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП / основно задължение,
визирано в длъжностната му характеристика/.
Тъй като извършеното престъпление е формално, то е довършено
със самото осъществяване на изпълнителното деяние. Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние и то се е изразило в подхвърляне на банкнотите
Предложените банкноти представляват законно платежно средство, което се доказва
от приложената експертна справка.
От субективна страна:
Деянието е извършено при пряк умисъл
като форма на вината. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал
настъпването им. С предоставянето във фактическа власт на полицейския служител
на процесиите 2 бр.банкноти с номинал по 20 лева. Подсъдимият е съзнавал, че
цели да постигне съгласие относно съдържанието на исканото от него бездействие
по служба от страна на полицейския служител да не му съставя АУАН за
допуснатите нарушения на ЗДвП.
С оглед на всичко изложено по-горе,
съдът счита, подс. Н.М.М. е осъществил престъпление по чл. 304а, вр. с чл. 304,
ал.1 от НК.
Относно определеното наказание:
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимият, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36
от НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона
наказание за извършеното престъпление, както и императивната разпоредба на чл.
373, ал. 2 от НПК, според която норма в случаите по чл.372, ал.4 от НПК,
какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя
наказанието при условията на чл.58а от НК. Според редакцията на чл. 58а, ал. 1
от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 НПК,
съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите
на общата част, т.е. при условията на чл. 54 от НК и намалява така определеното
наказание с една трета. Според разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК в случаите,
когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл. 55 от НК,
съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Съдът приема като смекчаващите отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало, осъзнаването на вината, ниската обществена опасност на
дееца.
Съдът установи като отегчаващо отговорността
обстоятелство високата обществена опасност на деянието.
Причините за извършване на
престъплението са принизено правосъзнание, недостатъчни морално-волеви
задръжки.
Настоящият състав намира, че
направеното самопризнание не трябва да се преценява като смекчаващо вината
обстоятелство, доколкото то е основание за разглеждане на делото по реда на
Глава 27 от НПК. Освен това, съгласно съдебната практика (Решение №
1085/30.12.2005 г. по н. д. № 577/2005 г., ВКС, III н.о.) самопризнанието
представлява смекчаващо вината обстоятелство само когато има процесуална
стойност. Такава то няма в конкретния случай.
Поради това не е налице превес
смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът прецени при тези обстоятелства,
че не може да приложи чл. 55 от НК при определяне на наказанието, тъй като не
са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
На основание чл. 304а, вр. е чл. 304,
ал.1 НК вземайки предвид доказателствата по делото, обществената опасност на
извършеното и на подсъдимия, липсата на изключителни смекчаващи и липсата
отегчаващи вината обстоятелства, съдът определи наказание лишаване от свобода
за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал.
1 от НК намали с 1/3 до ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ШЕСТ МЕСЕЦА И ГЛОБА В
РАЗМЕР НА ТРИСТА ЛЕВА. Съдебният състав намира, че така определеното наказание
е справедливо и ще изпълни целите на наказанието - да се поправи и превъзпита
подсъдимия, да му окаже необходимото сплашващо въздействие и да се въздейства предупредително и
върху останалите членове на обществото.
Да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието и какъв да
бъде изпитателния срок при евентуално условно осъждане:
Съдът прецени, че определеното наказание може да
бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият М. към момента на
извършване на престъплението е неосъждан,
на лице са основанията за прилагане на тази норма. Съдът определи срока за отлагане изтърпяване
на наказание в минимален размер от три години, предвид характера и тежестта на
противоправните последици от деянието.
По мярката за неотклонение:
Съгласно чл. 57 от НПК, мерките за
неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да
извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила
присъда. Като взе предвид наложеното наказание на подсъдимия, на основание чл.309 ал.1 от НПК съдът потвърди мярката за неотклонение „Подписка” до
влизането на присъдата в сила.
Съдът се
произнесе и по веществените доказателства по делото: - банкнота с номинал двадесет лева -
сериен номер БЛ1141803, емисия 2007г.; банкнота с номинал двадесет лева -
сериен номер БС5946367, емисия 2007г след влизане на присъдата в сила се отнема
в поза на държавата.
Воден от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: