Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІVа въззивен състав, в публично съдебно
заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Дончева в. гр. дело № 12602 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Инициирано е с въззивна жалба,
подадена от пълномощник на ищеца З. „Б.В.и.г.“ АД, срещу решение № 364660 от
19.03.2018 г. по гр. дело № 37361/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 46-ти състав, с което е отхвърлен като неоснователен, предявеният от
З. „Б.В.и.г.“ АД *** осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 1330.33
лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обзещетение
по застраховка „Каско стандарт“ по щета № 470414151528448, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното плащане на
сумата. С решението в тежест на ищеца са възложени направените по делото
разноски в размер на 130.00 лева.
Според жалбоподателя решението на
районния съд е неправилно, тъй като съдът извършил неправилен анализ на
събраните по делото доказателства и въз основа на това формирал неправилни
изводи по фактите. Твърди се, че изводимата от доказателствата информация сочи
към несъмнен извод за осъществяване фактическия състав на чл. 213 от КЗ /отм./,
респ. за ангажиране отговорността на ответника. Сочи се, че единственото
противоречие по делото е относно естеството на намиращото се на пътното платно
препятствие – камък или бордюр, което не е от съществено значение, доколкото и
в двата случая отговорност за поддържане на пътното платно носи С.О.. Поддържа
се, че показанията на разпитания по делото свидетел потвърждават настъпването
на описаното в констативен протокол произшествие, както и на настъпилите в
резултат на същото вреди и техния вид, а и е в съответствие със заключението на
САТЕ. Изводът на районния съд, че се касае до противоправно поведение на друг
участник в застрахователното събитие се твърди да е необоснован, тъй като по
делото няма доказателства в тази насока. По делото има данни единствено за
разминаване между два автомобила, което само по себе си, не представлява
противоправно поведение. По тези причини се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявения иск да бъде изцяло уважен.
Претендират се разноски.
Препис от жалбата е изпратен до
насрещната страна, но в законоустановения срок не е подаден отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
По повод искова молба на З. „Б.В.и.г.“
АД, ***/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 46-ти състав.
В исковата молба се твърди, че на
28.06.2015 г. в гр. София, ж. к. „****“, до бл. **, водачът П.И.К.,
управлявайки т. а. „Тойота“, модел „Айго“, с ДК № *******попаднал в издаден
камък и изрязан асфалт на пътното платно, в резултат на което били нанесени
материални щети на МПС-то. Към датата на произвествието автомобилът бил
застрахован по застраховка „Каско Стандарт“ с полица № 4704145202001621 от
30.09.2014 г. с валидност от 04.10.2014 г. до 04.10.2015 г. за застрахователната
сума от 8138.00 лева. Нанесените на процесния автомобил щети били описани в
констативен протокол за ПТП № 1593067 от 28.06.2015 г. и описи на претенция.
Същите се изразявали в увреждания на следните части: облицовка на предна броня,
спойлер, греда под радиатора и др. Щетите са определени на база цени и
методика, прилагани от застрахователя и същите възлизат в размер на сумата от
1330.33 лева. Въз основа на доклад по щета от 17.03.2016 г. З. „Б.В.и.г.“ АД е
одобрило да се изплати застрахователно обезщетение в размер на 1330.33 лева,
която сума била изплатена с кредитен превод от 21.03.2016 г. Според ищеца, с
изплащане на застрахователното обезщетение, същият е встъпил в правата на
увреденото лице и кредитор срещу ответника, който се сочи да е виновен за
състоянието на пътното платно, станало причина за настъпване на вредите, тъй
като бездействал и участъка от пътното платно не бил обезопасен. От страна на
ищеца до ответника била изпратена регресна покана с изх. № 01460 от 14.04.2016
г. за възстановяване на заплатеното обезщетение по щета № 470414151528448 в размер на 1330.33 лева,
която била получена в С.О.на 19.04.2016 г., но въпреки това плащане не
последвало. По тези причини се иска ответникът С.О.да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1330.33 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско стандарт“ във връзка с щета № 470414151528448, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане
на сумата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок е подаден
писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва исковата претенция да е
основателна. Твърди се, че протоколът за ПТП не може да служи за доказателство
за това, че произшествието настъпило в резултат на удар в издаден камък и
изрязан асфалт на пътното платно, както и че в резултат на това са настъпили
описани в протокола щети, тъй като съставилият го полицейски служител не е
възприел лично как се е реализирало произшествието. Механизмът на
произшествието се установявал единствено по данни на водача на МПС, поради
което не следвало да се приема за установен. Изразява се становище за това, че
отговорност за произшествието носи водачът на МПС-то, който в нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП не съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка.
Поддържа се, че от събраните доказателства не се установяват елементите от
фактическия състав на регресната отговорност. Заявява се, че ответникът не
оспорва факта на извършено от страна на застрахователя плащане на обезщетение
към застрахованото лице и собственик на увреденото МПС, но се поддържа, че в
случая липсват предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Твърди
се, че за изчисляване на мораторната лихва не е необходимо експертно
изследване, поради което се възразява срещу доказателственото искане на ищеца
за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Направено е искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са приети следните писмени
доказателства: заявление за изплащане на застрахователно обезщетение /л. 8-9/;
протокол за ПТП № 1593067 от 28.06.2015 г. /л. 10/; застрахователна полица №
4704145202001621 от 30.09.2014 г. /л. 11/; опис на претенция № 50-01600-6469/15
от 29.06.2015 г. /л. 12-14/; фактура 7029285 от 22.10.2015 г. /л. 15/; доклад
по щета № 470414151528448 /л. 16/; преводно нареждане за кредитен превод /л.
17/; регресна покана по щета № 470414151528448 /л. 18/; известие за доставяне
/л. 19/; копия на контролен талон на П.И.К., на свидетелство за регистрация на
товарен автомобил, марка „Тойота“, модел „Айго“ – част ІІудостоверение за
техническа изправност /л. 20/; общи условия на застраховка „Каско стандарт“ /л.
31-38/.
Въз основа на тези доказателства се
установява, че на 28.06.2015 г. в гр. София, ж. к. „М.“, до блок ** (на
паркинга) е настъпило ПТП, при което управляваният от П.И.К. товарен автомобил,
марка „Тойота“, модел „Айго“, с рег. № *******попаднал в издаден камък на
пътното платно и изрязан асфалт в резултат на което настъпили щети.
Непосредствено след произшествието, мястото на което същото се реализирало било
посетено от екип на КАТ и бил съставен констативен протокол. Към датата на
произшествието автомобилът бил застрахован по застраховка „Каско стандарт“ при З.
„Б.В.и.г.“ АД по застрахователна полица № 4704145202001621 от 30.09.2014 г. с
валидност от 04.10.2014 г. до 04.10.2015 г. По заявление на застрахования П.И.К.
била образувана преписка по щета № 470414151528448 при З. „Б.В.и.г.“ АД, по
която бил извършен опис на претенция и били установено следните увредени части
на автомобила: облицовка предна броня, спойлер предна броня, амортисьор предна
броня, подкалник – преден ляв, греда под радиатора, вертикална греда радиатори
– лява, маркуч изх. отвор радиатор, водач предна броня – ляв, калник преден,
ляв, въздухозаборник преден – десен и фар – ляв. От страна на застрахователя на
21.03.2016 г. било заплатено на застрахования „Т.Б.А.Р.“ ЕАД застрахователно
обезщетение в размер на 1330.33 лева. От страна на застрахователя била
изпратена регресна покана до С.О.за заплащане в едноседмичен срок на сумата от
1330.33 лева. Поканата била връчена на 19.04.2016 г. Не се установява плащане
от С.О.към З. „Б.В.и.г.“ АД. Към датата на произшествието, товарният автомобил
бил технически изправен.
По делото е разпитан свидетелят П.И.К.,
показанията на който се кредитират с доверие от съда. От тези показания се
установява, че свидетелят управлявал товарен автомобил, марка „Тойота“, модел
„Айго“ в гр. София, в района на ж. к. „М.“, като между блокове **, 381 или 383,
разминавайки се с друг автомобил попаднал на необезопасено препятствие на
пътното платно, а именно стърчащ бордюр, при което изтекла охладителната
течност от радиатора на автомобила. Засегнати били още бронята и кората под
същата. След това автомобилът бил закаран в сервиз, където бил извършен ремонт.
Протоколът е предявен на свидетеля в открито съдебно заседание пред районния
съд, при което същият потвърждава, че неговият подпис фигурира под участник 2.
Сочи че бордюрът, за който твърди бил по-висок от стандартния, а именно около
40-50 см. Потвърждава твърдението си, че произшествието се реализирало при
разминаване с друг автомобил, поради което не било възможно да не попадне в
препятствието на пътното платно, тъй като щял да последва сблъсък между
автомобилите.
По делото е приета съдебна
автотехническа експертиза (САТЕ), заключението на която се възприема с доверие
от съда, тъй като представлява обективен и З.ълбочен анализ на събраните
доказателства, извършен от компетентно в съответната научна област лице.
Съгласно заключението на експерта, която съдът споделя, на 28.06.2015 г., около
17.30 часа настъпило ПТП в гр. София, в ж. к. „М.“ – на паркинга до бл. **, при
което управляваният от П.И.К. лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Айго“, с
рег. № *******преминал през издаден бордюр на пътното платно и последвало
увреждане на автомобила, като видими щети били увреждания по спойлер и теч в
предна лява част. При извършен от застрахователя оглед били описани следните
увреждания: облицовка предна броня, спойлер предна броня, амортисьор предна
броня, подкалник – преден ляв, греда под радиатора, вертикална греда радиатори
– лява, маркуч изх. отвор радиатор, водач предна броня – ляв, калник преден,
ляв, въздухозаборник преден – десен и фар – ляв. Пазарната стойност за
възстановяване на нанесените вследствие на ПТП щети възлиза в размер на 1241.88
лева без ДДС, което с ДДС се равнява на 1490.26 лева.
При описаната изводима от събраните
доказателства фактическа обстановка, въззивният съд приема за установено
следното от правна страна:
Предявен е иск по чл. 213а, ал. 1 от КЗ
/отм/.
Съгласно чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ с
плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Обемът на
суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице - пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 - 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия, но не се
отнася до правата по чл. 50 ЗЗД - в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978
г. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са:
1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и
ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и
3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на
вредата или лицата, които отговарят за неговите действия или бездействия.
В настоящия случай посочените
предпоставки са налице. От събраните по делото доказателства се установява, че
по време на действието на сключен между ищеца З. „Б.В.и.г.“ АД
*** за застраховка „Каско стандарт“ за товарен автомобил марка „Тойота“, модел
„Айго“, с рег. № ******, обективиран в застрахователна полица №
4704145202001621 от 30.09.2014 г. с валидност от 04.10.2014 г. до 04.10.2015 г.,
е настъпило предвидено в договора застрахователно събитие, в резултат на което
на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1241.88 лева без ДДС, което с ДДС
възлиза в размер на сумата от 1490.26 лева. Спорни по делото са обстоятелствата
по настъпване на процесното ПТП и по-конкретно механизмът на реализирането му,
както и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и репарираните по
застраховката вреди.
По делото е представен протокол за ПТП,
в който е описан механизмът на произшествието, който се потвърждава от
съдържащата се в показанията на свидетеля информация. Поради това, оспорването
на описания в исковата молба механизъм на ПТП от страна на ответника не е
успешно, тъй като същият се установява при анализа на събраните доказателства.
Освен това, В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се
приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните
му З.ължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се
ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление -
решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768 от 2008 г. на ВКС, II т. о.;
решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444 от 2010 г. на ВКС, I т. о.;
решение № 73 от 22.06.2012 г. по т. д. № 423 от 2011 г. на ВКС, I т.о. и
решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750 от 2011 г. на ВКС, II т.о. В
цитираната съдебна практика е прието също така, че обвързващата доказателствена
сила на протокола за ПТП не освобождава съда от З.ължение да изследва механизма
на ПТП и с други доказателствени средства. В решение № 15 от 25.07.2014 г. по
т. д. № 1506 от 2013 г. на ВКС, І т. о., е прието, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Ето защо, въззивият съд
намира за установено по категоричен начин, че процесното произшествие е
настъпило при попадане на автомобила на неравност на пътното платно, която
свидетелят описва като издаден бордюр. По делото е без значение дали се касае
за бордюр или за издаден камък на пътното платно, доколкото и в двата случая се
касае до неравност, която не би следвало да е налице в случай на изпълнение на
поетите от С.О.З.ължения за поддръжка и ремонт на пътната мрежа на територията
на общината. Освен това, както свидетелят заявява, произшествието е настъпило в
момент, при който управляваният от свидетеля автомобил се е разминавал с друг
автомобил, поради което е ясно, че водачът на процесният товарен автомобил не е
имал възможност да извърши маневра, с която да заобиколи препятствието, тъй
като в такава ситуация това би било противоправно с оглед разпоредбите на ЗДвП
поведение.
С оглед направеното оспорване на
протокола за ПТП ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира
и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички
релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания, които съдът не притежава.
В конкретния случай изискуемото от
процесуалния закон пълно и главно доказване на твърдените факти е реализирано,
тъй като ищецът е инициирал допускането на САТЕ, от заключението на която се
потвърждава, че произшествието е настъпило именно по описания в констативния
протокол и твърдян от ищеца начин. Въз основа на приетата експертиза може да се
заключи и това, че описаните в опис на претенция щети действително са настъпили
в резултат на ПТП-то. По делото не са представени никакви
доказателства, от които да се установяват факти, опровергаващи доказателствения
извод, че на 28.06.2015 г., около 17.30 часа настъпило ПТП в гр. София, в ж. к.
„М.“ – на паркинга до бл. **, при което управляваният от П.И.К. лек автомобил,
марка „Тойота“, модел „Айго“, с рег. № *******преминал през издаден бордюр на
пътното платно и последвало увреждане на следните части на автомобила: облицовка
предна броня, спойлер предна броня, амортисьор предна броня, подкалник – преден
ляв, греда под радиатора, вертикална греда радиатори – лява, маркуч изх. отвор
радиатор, водач предна броня – ляв, калник преден, ляв, въздухозаборник преден
– десен и фар – ляв. По делото няма спор за това, че пътният участък, където се
е реазлизирало произшествието се поддържа от С.О., както и че към датата на
произшествието там е имало неравност, която не е била сигнализирана
(обозначена) по начин, който да осигури възможност на водачите да я възприемат
своевременно и да я заобиколят. Освен това в случая стана ясно, че водачът е
бил в обективна невъзможност да заобиколи препятствието, тъй като
произшествието настъпило при разминаване с друг автомобил.
Няма спор и за това, че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1241.88 лева без ДДС, което с
ДДС възлиза в размер на сумата от 1490.26 лева, както и че отправил покана до
ответника за заплащане на тази сума, но такова не последвало.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът има основание за суброгация по чл. 213, ал. 1 КЗ в правата по чл. 49 ЗЗД
на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението,
което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования. Видно от
заключението на САТЕ, действителният размер на нанесените на процесното МПС
щети възлиза в размер на 1490.26 лева (с ДДС), поради което искът е основателен
до пълния предявен размер, който е по-малък от тази сума, а именно в размер на
1330.33 лева.
Въззивникът не е представил
доказателства, от които да се установява нарушение от страна на водача на процесното
МПС на разрешената скорост за движение, по-конкретно че скоростта на движение
на водача на увредения автомобил е била несъобразена с фактори, посочени в чл.
20 ЗДвП, а при наличие на несигнализирана паднала на пътното платно лампа,
която не е предвидимо препятствие, съдът приема, че водачът на увредения
автомобил не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на ПТП
/случайно събитие/, което не е могъл и да предотврати. Поради това не може да
се приеме в случая и че същият е могъл и е бил длъжен да заобиколи падналата
лампа /чл. 91 ППЗДвП/, за да избегне причиняването на вредоносния резултат.
Изложените доводи във въззивната жалба
на ищеца за наличие на предпоставките по чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ са
основателни. В допълнение следва да бъде посочено, че наличието на
предпоставките на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ относно регресната претенция се
установява при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
вкл. и изслушаната по делото и САТЕ и показанията на разпитания свидетел.
Първоинстанционният съд е извършил анализ, въз основа на който в формирал
неправилни изводи по фактите, тъй като е основал решението си върху
предположения. Не може да се сподели и посоченото от районния съд, че ищецът
следва да докаже липсата на сигнализация на процесното препятствие на платното
за движение на автомобилите, тъй като това би било равнозначно на установяване
на отрицателен факт, което е недопустимо. Ето защо, в случай че ответникът
твърди наличието на подобна сигнализация, именно негово е било З.ължението да
прояви активност в насока установяване действителността на твърденията си. При
положение, че това не е било сторено, следва да се приеме, че е налице
неизпълнение от страна на С.О.на задълженията за поддръжка и ремонт на пътното
платно. Не може да се сподели и изводът на районния съд, че е налице
изпълнение, тъй като асфалтът бил изрязан, а това сочело към извършван ремонт,
тъй като дори да е извършван ремонт, това само по себе си не може да обоснове
извод за изпълнение на вменените по силата на закона задължения. Още повече, че
при извършването на необозначен ремонт се създават още повече предпоставки за
реализиране на произшествия, което на свой ред съставлява неизпълнение на
задължението на общината да обезпечи безопасното движение по пътната мрежа на
нейната територия.
По изложените съображения въззивният съд
формира извод за основателност на предявения иск, който извод не кореспондира с
възприетото от районния съд. При това положение, обжалваното решение следва да
се отмени, като вместо него се постанови решение, с което С.О.да бъде осъдена
да заплати на ЗАД „Б.В.и.г.“ АД сумата от 1330.33 лева, представляваща регресно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско стандарт“,
сключена с полица № 4704145202001621 от 30.09.2014 г. с валидност от 04.10.2014
г. до 04.10.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
С оглед основателността на предявения
иск и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът ЗАД „Б.В.и.г.“ АД има право на
направените, както в производството пред районния съд, така и във въззивното
производство разноски, за което пред двете инстанции е направено съответно
искане. Налице са доказателства за направени в първоинстанционното производство
разноски в размер на 53.21 лева за държавна такса; 271.72 лева за адвокатско
възнаграждение; 150.00 лева за САТЕ и 40.00 лева депозит за свидетел, както и
за направени във въззивното производство разноски в размер на 26.61 лева
държавна такса и 384.46 лева адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца и въззивник по делото. Поради това, ответникът С.О.следва
да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати тези суми на ищеца
и въззивник ЗАД „Б.В.и.г.“ АД.
По тези мотиви, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 364660 от 19.03.2018 г.
по гр. дело № 37361/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
46-ти състав, като вместо това, постановява:
ОСЪЖДА С.О.с адрес гр. София, ул. „******да
заплати на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ на ЗАД „Б.В.и.г.“ АД, ЕИК: ******,
сумата от 1330.33 /хиляда триста и тридесет лева и тридесет и три стотинки/
лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско стандарт“, сключена със застрахователна полица №
4704145202001621 от 30.09.2014 г. с валидност от 04.10.2014 г. до 04.10.2015
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата
молба до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА С.О.с адрес гр. София, ул. „******да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ЗАД „Б.В.и.г.“ АД, ЕИК: ******, следните
суми: сумата от 53.21 /петдесет и три лева и двадесет и една стотинки/ лева за
държавна такса; 271.72 /двеста седемдесет и един лева и седемдесет и две
стотинки/ лева за адвокатско възнаграждение; 150.00 /сто и петдесет/ лева за
САТЕ и 40.00 /четиридесет/ лева депозит за свидетел, представляващи направени в
първоинстанционното производство разноски, както и направени във въззивното
производство разноски в размер на 26.61 /двадесет и шест лева и шестдесет и
една стотинки/ лева държавна такса и 384.46 /триста осемдесет и четири лева и
четиридесет и шест стотинки/ лева адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.