№ 124
гр. Бургас, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100502152 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.220 вр. чл.274 и сл.от ГПК.
Постъпила е частна жалба от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна “15, представляван от
изпълнителните директори Павлин Петров и Андрей Александров, подадена чрез
упълномощения му процесуален представител адв. Александър Бъчваров- САК, против
протоколно определение от 12.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 313/2022 г. по описа на
РС –Несебър, с което е оставена без уважение молбата му за конституиране като трети лица
помагачи на негова страна на наследниците на К. Д. И., поч. на 28.04.2021г. - Н. Н. И. и м.
М. К. И., чрез нейната майка и законен представител.
В жалбата се изразява недоволство от атакуваното определение с твърдения, че
същото е неправилно. Жабоподателят счита, че доколкото искът касае вреди, причинени от
непозволено увреждане, причинено от лице след употреба на наркотични вещества, в
случай, че се окаже, че работодателят на това лице, срещу когото е насочен иска не следва
да отговаря, то ищецът претендира, че има право на регресен иск срещу делинквента, респ.
неговите наследници, чието конституиране иска по чл. 219 от ГПК. По тези съображения
жалбоподателя счита за обоснован правния си интерес от привличане на наследниците на
починалия в хода на делото делинквент, като сочи, че за възможността съгласно
разпоредбата на чл. 219, ал. 3 от ГПК за предявяване на обратен иск срещу третото лице-
помагач касае само случаите, когато искането по чл. 219, ал. 1 от ГПК е направено от
ответника, а не от ищеца. По изложените в частната жалба съображения се иска отмяна на
обжалваното определение и уважаване на молбата по чл. 219, ал. 1 от ГПК.
В срока по чл.276, ал. 1 от ГПК ответникът „Несебър Транс -2019“ ЕООД не е
депозирал писмен отговор и не изразил становище за по частната жалба.
Постъпила е и частна жалба от ответника „НЕСЕБЪР ТРАНС-2019“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ж.к. „Пясъците“, бл. 142, вх.1,
ет. 6, ап. 604, представлявано от управителя Иван Е.лов Исаков против определение от
17.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 313/2022 г. по описа на РС –Несебър, с което е
1
оставена без уважение молбата му за конституиране на негова страна като трето лице -
помагач на К. Д. И., ЕГН: **********, поч. на 28.04.2021г.
Жалбоподателят изразява недоволство от атакуваното определение с твърдения, че
същото е неправилно, като сочи, че към датата на подаване на отговора по чл. 131 от ГПК не
е бил запознат с обстоятелството, че лицето, чието конституиране е поискал на своя страна,
е починало. Счита, че съдът е следвало да му укаже това обстоятелство за да има
възможност да поиска конституиране на наследниците му като трети лица помагачи.
В срока по чл.276, ал. 1 от ГПК насрещната страна –ищец ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ не е депозирала писмен отговор и не изразила становище за по частната жалба.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбите, приложените по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Частните жалби са депозирани в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирани лица,
поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, въззивният съд намира частните жалби за неоснователни,
по следните съображения:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по исковата молба на
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ за осъждане на ответника „Несебър Транс -2019“ ЕООД на
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 49 от ЗЗД в качеството на работодател на
виновния водач К. И., поч. на 28.04.2021г. да му заплати сумата от 4550 лв. –главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета 1000/21/727/500653,
причинена вследствие ПТП, настъпило на 11.09.2020г. в гр. Айтос.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е подало писмен отговор, в който е
направило искане за привличане като трето лице –помагач на негова страна на виновния
водач К. И..
С обжалваното от ответника определение от 17.08.2022г. съдът е оставил без
уважение искането му по чл. 219, ал. 1 от ГПК от привличане на виновния водач К. И. като
трето лице-помагач на негова страна, поради необоснован правен интерес за това.
Впоследствие, по делото е установено, че лицето, причинило процесното ПТП К. Д.
И. е починало на 28.04.2021г., т.е. още преди завеждане на делото.
С молба от 29.08.2022г., депозирана преди първото по делото съдебно заседание
ищецът е направил искане за привличане като трети лица -помагачи на негова страна на
наследниците на починалия на 28.04.2021г. К. Д. И.- Н. Н. И. и м. М. К. И., чрез нейната
майка и законен представител.
С обжалваното от ищеца определение от 12.10.2022г. съдът е оставил без уважение
искането му по чл. 219, ал. 1 от ГПК от привличане на наследниците на виновния водач К.
И. като трети лица-помагачи на негова страна, по съображения за липса на регресни права
към посочените лица, както и поради липса на обратен иск към тях.
В настоящия случай, предмет на делото е регресен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ вр.
с чл. 49 от ЗЗД, предявен от застраховател, изплатил обезщетение на увреденото лице срещу
ответника в качеството му на работодател на виновното за причиняване на щетата лице.
Регресното право по чл. 500 от КЗ има специален характер и възниква по силата на
закона от специален фактически състав, при наличие на определени условия и е предвидено
само при един вид застраховане - застраховката „Гражданска отговорност“, каквато е
настоящата хипотеза. В случая предявения иск има за предмет реализиране на регресното
право на застрахователя, не директно срещу причинителя на вредата, който е починал преди
завеждане на делото, а срещу работодателя- юридическо лице, чиято отговорност се търси
2
на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 219, ал. 1 от ГПК интерес за привличане на трето лице помагач е налице,
когато това лице има право да встъпи за да помага, на страната, която иска привличането му.
Затова за да има интерес от привличането на посоченото лице като подпомагаща
страна, страната следва да твърди, че между нея и третото лице съществува такова
материално правоотношение, че в случай на неблагоприятно за привляклата го страна
решение по спора, обвързвайки третото лице с решението по делото, същата страна би
имала възможност да предяви иск срещу това трето лице като подпомагаща страна, и да се
ползва от мотивите на решението по делото за целите на бъдещ процес, без да установява
отново фактите, от които извлича правата си. /чл. 223, ал.2, изр. първо от ГПК/. Интересът от
привличане и участие на трето лице – помагач е абсолютна процесуална предпоставка за
основателност на искането по чл.219, ал.1 от ГПК и обосноваването на този интерес е в
тежест на страната, която иска привличането.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че за ответната страна-
работодател би бил налице правен интерес от привличане на виновния водач – нейн
служител като трето лице помагач на нейна страна с оглед евентуалната регресна
отговорност на третото лице към ответника, в случай на уважаване на исковете, вземанията
по които се явяват покрит по застраховката риск. Тъй като третото лице, чието привличане е
поискано е починало още преди завеждане на делото, т.е. вече не е налице правен субект,
обжалваното определение, с което е отказано конституирането му по чл. 219, ал. 1 от ГПК,
се явява правилно като краен резултат.
Що се касае до интереса на ищеца за конституиране като трети лица-помагачи на
негова страна на наследниците на починалото лице- делинквент, настоящата инстанция
споделя доводите на районния съд, че ищецът няма регресни права към наследниците на
това лице. Този извод следва от обстоятелството, че в случая регресната отговорност на
делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ към платилия обезщетението
застраховател не е основана на договорна отговорност, а на деликтно основание. Твърди се,
че е налице извършен от починалото лице деликт - ПТП след употреба на наркотични
вещества – чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, т.е. касае за лична отговорност на деликтно основание,
за която не могат да отговарят наследниците на починалия извършител.
По така изложените съображения следва, че за ищеца не е налице правен интерес за
привличането на наследниците на починалия деликвент като подпомагаща страна в
настоящото производство, тъй като ищецът не разполага с пряк иск срещу тях за действията,
извършени от наследодателя му по осъществения деликт. В допълнение следва да се
отбележи, че основната предпоставка на искането по чл. 219, ал. 1 от ГПК, както бе
отбелязано и по-горе, е наличие на правен интерес за привличащата страна да поиска
привличането с цел третото лице - помагач да й помага, за да бъде постановено решение в
нейна полза. Затова, правният интерес на страната да иска привличане на трето лице е
обвързан с изискването за еднопосочност на техните интереси, които следва да са насочени
към постановяване на решение в полза на привличащата страна. В настоящия случай такава
еднопосочност в интересите на ищеца и на лицата, чието привличане искане, не е налице.
Затова искането на ищеца за привличане и конституиране на негова страна на
наследниците на починалия делинквет като трети лица – помагачи правилно е оставено без
уважение от районния съд.
Предвид горното, частните жалби се явяват неоснователни и следва да се оставят без
уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна “15,
3
представляван от изпълнителните директори Павлин Петров и Андрей Александров,
подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Александър Бъчваров-
САК, против протоколно определение от 12.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 313/2022 г.
по описа на РС –Несебър, с което е оставена без уважение молбата му за конституиране
като трети лица помагачи на негова страна на наследниците на К. Д. И., поч. на 28.04.2021г.
- Н. Н. И. и м. М. К. И., чрез нейната майка и законен представител.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „НЕСЕБЪР ТРАНС-2019“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ж.к. „Пясъците“, бл. 142,
вх.1, ет. 6, ап. 604, представлявано от управителя Иван Е.лов Исаков против определение от
17.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 313/2022 г. по описа на РС –Несебър, с което е
оставена без уважение молбата му за конституиране на негова страна като трето лице -
помагач на К. Д. И., ЕГН: **********, поч. на 28.04.2021г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4