Р
Е Ш Е Н И Е
№ 938
гр. Пловдив, 23 април 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ с., в съдебно заседание на десети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
с участието на секретаря Таня Костадинова,
като разгледа докладваното от съдия
Й. Русев адм. дело № 2823 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във връзка с чл. 215а от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Д.А.Д., ЕГН **********, чрез
адвокат А.Д., срещу Заповед №
18РД09-345/16.08.2018г., издадена от кмета на район „Северен“, община
Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Ремонт и реконструкция на съществуващи
сгради“, съответно с площ от 166 кв.м., намиращи се в имот № 56784.503.141 по
КККР-гр.Пловдив, кв. „****“, УПИ I-за жилищно строителство, етажен
гараж и паркинг кв.3 на адрес „****“, гр.Пловдив със записан административен
адрес- бул. „****“.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният
административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за
случая и с акта се осъществява дискриминация към малцинствена група. Поддържа
се, че пристройката е изпълнена от наследодател на жалбоподателя.
Ответникът – кмет на район „Северен“, община Пловдив,
чрез процесуален представител по пълномощие, е на становище, че жалбата е
неоснователна. Поддържа се, че за процесния обект не са налице предпоставките
за търпимост, тъй като не отговаря на изискванията. Иска се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив, в настоящия състав, като прецени доводите на страните във връзка
със събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
Административното производство е започнало с извършена проверка от длъжностни
лица от район „Северен“,
Община-Пловдив, на строеж „Ремонт и реконструкция на
съществуващи сгради, с идентификатор
503.141.4 и 503.141.9, намиращи се в имот № 56784.503.141 по КККР-гр.Пловдив, кв. „****“, УПИ I-за жилищно строителство, етажен
гараж и паркинг кв.3 на адрес „****“, гр.Пловдив,
обективирана в Констативен акт /КА/ № 32/04.07.2018г. (л.19), с който е установено,
че земята е общинска собственост, а строежът е изпълнен от Д.А.Д..
Описано
в КА е, че на адреса е извършено незаконно строителство на две сгради с идентификатор 503.141.4 и
503.141.9, които след ремонт и реконструкция са обединени в една триетажна
жилищна сграда. Жилищната сграда е с приблизителни размери на терен 12,80м.х
13,00м., около 166 кв.м. застроена площ. Сградата е масивна, със стоманобетонна
конструкция с тухлени стени, височина 8,60м.има 2 бетонови плочи. Вторият и
третият етаж са с площи около 130 кв.м. с отстъп от уличната регулация на
сграда 503.141.9 около 5 кв.м. Строежът е започнат без одобрени строителни
книжа и разрешение за строеж. Сградите са построени преди 2009г., нанесени са в
кадастралната карта като сгради с идентификатори № 56784.503.141.9 и №
56784.503.141.4. Строителството-преустройство е започнало през 2017г. Съставена е окомерна скица на строежа и направена снимка.
Констатираното е било определено като нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал.
3, чл. 148, ал.1 и чл. 182, ал. 1 от ЗУТ. Актът е връчен на жалбоподателката
на 05.07.2018г., видно от отбелязване на самия него.
Процесната
заповед е издадена на 16.08.2018г. и е била връчена на жалбоподателя по реда на
§4, ал. 2 от ДРЗУТ, за което по делото е приет Констативен протокол от
20.08.2018г. Поради това съдът приема, че жалбата е депозирана в срок.
По
делото по искане на жалбоподателя е допусната и приета СТЕ, изготвена от вещо
лице – арх. Р.И.-Н., неоспорена
от страните. След проверка на
документите по преписката и оглед на място е констатирало следното:
В
район „Северен“, община-Пловдив не са открити строителни книжа за описания в
заповедта строеж/жилищна сграда в ПИ 56784.503.141/. Основният ремонт е
настъпил между 04.07.2018г. /датата на съставяне на КА № 32/04.07.2018г./ и
посещението на експерта на обекта през февруари 2019г., от което е направен
извод, че строителството не е реализирано преди 31.03.2001г. В КККР на
гр.Пловдив строежите попадат в ПИ 56784.503.141 като строеж с идентификатор
56784.503.141.4 е обозначен с „Змж“, а строеж с
идентификатор 56784.503.141.9 е обозначен с „2мж“ и според вещото лице това
показва, че по време на геодезическото заснемане за
изготвяне на КК и описване на сградите, строеж ПИ 56784.503.141.9 е бил на два
етажа, а сега е на три, като надстрояването се е получило след
31.03.2001г.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи своите правни изводи.
Страните нямат спор по фактите. Спорът е
относно правилното приложение на материалния закон и конкретно относно
търпимостта на процесния строеж.
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В настоящото
производство, съгласно разпоредбата
на чл. 168 от АПК, Съдът следва
да провери законосъобразността
на издадения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Заповедта е
подписана от органа, който има функционална и териториална компетентност за
това – чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
При издаване на
заповедта са спазени процесуалните правила, като на лицето е дадена възможност
да се запознае с констатациите на органите и да изрази становище по тях.
Заповедта е издадена след разглеждане на всички факти и е достигнато да крайния
извод за наличие на незаконен строеж и необходимостта от премахването му. По
този начин е било гарантирано на жалбоподателя правото на защита и участие в
производството, разписани в разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.
При преценка на формалните изисквания
относно съдържанието й съдът констатира, че същата е в писмена форма, подписана
от издателя си и мотивирана с подробно изложени както фактически, така и правни
основания за издаването й.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е предписаната
от закона писмена форма. Изложени са мотиви (фактически и правни основания) за
издаването й. Процедурата по чл. 225а от ЗУТ е осъществена. Съставен е
Констативен акт, който е връчен на жалбоподателя и е дадена възможност за
възражения по него.
Предвид горното, съдът намира, че при
издаването на процесната заповед не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно е приложен и
материалният закон.
Разпореденото премахване на
строежа е направено при наличие на законоустановените
предпоставки за това. Административният орган е възприел за налична хипотезата
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се
извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Съставеният Констативен акт № 32 от
04.07.2018г., с който е поставено началото на административното производство по
премахването, като официален свидетелстващ документ има обвързваща съда
материална доказателствена сила досежно
удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им
чрез съответните доказателства.
В случая установеното с констативния акт
относно вида, характера и местоположението на извършеното строителство не се опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по делото
доказателства, включително от заключението на съдебно-техническата експертиза.
От изложеното става ясно, че обектът има
характер на строеж според дефиницията, съдържаща се в §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ
регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено
по съответния ред разрешение за строеж, като процесният
строеж не попада сред изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение
за строеж не се изисква. Установено е по делото, а и този факт не се оспорва от
жалбоподателя, че строежът е изпълнен без строителни книжа и без издадено
разрешение за строеж.
Доказателства, годни да опровергаят
верността на констатациите за незаконно строителство, не са ангажирани.
При липса на изискващото се разрешение за
строеж, в тежест на жалбоподателя е доказването, че строежът е в режим на
търпимост, като построен и деклариран в
сроковете по §16 или §127 от ПР на ЗУТ.
В конкретния случай обаче, не се установява да са
налице строителни книжа за сградата, с което една от предпоставките на нормата
е изпълнена. С оглед на последиците при издаване на удостоверението, с което
сградата би била призната за търпим строеж в тежест на жалбоподателя беше да докаже,
че строежът е допустим, като вид и характер застрояване при съответно спазени
нормативи, когато строежът е бил извършен (фактическото му изграждане), са били
спазени нормативите, действали към момента на завършването му. Тези
обстоятелства не бяха доказани в процеса. Напротив, заключението по СТЕ е
категорично, че строежът не е реализиран преди 31.03.2001г.
От друга страна вещото лице е констатирало,
че в
кадастралната карта има разлики с отразеното в нея и завареното при проверката
на място/февруари 2019г./.
В тази връзка следва да се посочи, че кадастърът няма действие спрямо ненанесените в него
имоти и че
съществуващи,
но неотразени по кадастъра, вещни права не се ползват от доказателствената
му сила по чл. 2, ал. 5 ЗКИР, затова и носителите им не са засегнати от изменението му. Съответно
и записванията в КРНИ не са източник за установяване на правото на собственост
и на ограничените вещни права върху ПИ.
За да бъде третиран процесният строеж като търпим строеж обаче, е необходимо
той да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно
ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка, сградата,
разпоредена за премахване, се явява изпълнена в
противоречие с правилата и нормативите, действали към момента на изграждането
й, както и с установените сега правила и нормативи, поради което същата не
представлява търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и § 127 ал.1 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
В
приетата по делото СТЕ, която Съдът кредитира като компетентна и безпристрастно
изготвена, е посочено, че по действащия и сега застроителен план от 1981г.
и двата строежа попадат в „предблоково пространство“
строежът е недопустим поради несъответствие на изпълненото в имота
застрояване с допустимите стойности на устройствените
показатели по ПУП и нарушение на разпоредби от закона и наредбата за правила и
нормативи към него.
В случая от събраните по делото доказателства и от
заключение на вещото лице, се установява безспорно, че относно процесния строеж са неприложими разпоредбите на §16 от ПР
на ЗУТ и на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(ДВ, бр. 82 от 2012 г., отнасящи се
за строежи, изградени съответно до 07.04.1987г. и до 31 март 2001г., поради
което същите не могат да се ползват със
статут на търпимост.
С оглед на изложеното съдът приема, че в настоящия случай
е налице строеж по смисъла на § 5 т.38
от ДР на ЗУТ, за извършването на който се изисква издаване на разрешение за
строеж, съгласно разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ, каквото разрешение не е
издавано на жалбоподателите и не е представено в хода на съдебното
производство.
Настоящият състав
счита, че оспорената заповед съответства и на целта на закона, доколкото ЗУТ
застъпва принципа за нетърпимост към незаконното строителство, като във всички
случаи засягащо по негативен начин важни обществени интереси, противопоставими на тези на собственика на незаконния
строеж.
В хода на
съдебното производство не бяха ангажирани доказателства, които да оборят
направените от административния орган констатации. Същевременно от
жалбоподателя не са представени одобрен инвестиционен проект и разрешение за
строеж нито пред органа при извършената проверка, нито пред настоящата
инстанция, поради което съдът намира заявеното от Д. за защитна теза,
неподкрепена от доказателствата по делото.
Съдът намира за
недоказано и твърдението на жалбоподателя, че строежът е изграден от неговия
баща. По делото не са ангажирани доказателства в тази насока.
По твърдението за осъществена дискриминация
с оспорената заповед, съдът приема следното:
Разпоредбата на чл. 4, ал.1 ЗЗДискр. въвежда забрана за всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на посочените в закона признаци. Пряка дискриминация е
всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Неравното третиране според нормата на § 1, т.7
от ДР на ЗЗДискр е всеки акт, действие или
бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В
случая не се установява право на жалбоподателя да построи процесната
жилищна сграда, която е изградена в разрез с правилата на ЗУТ. Т.е. не е налице
накърнено със заповедта право, което да е засегнато от издадената заповед.
Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в
по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или
практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими. В случая не са представени
доказателства - евентуално статистически данни, според които разпоредбите на
ЗУТ и практиката по прилагането му относно премахването на незаконно
строителство да засягат предимно ромската общност, както се твърди в жалбата.
Също така мерките по премахване на незаконно строителство са оправдани с оглед
постигането на целта на закона, формулирана в чл. 1 ЗУТ: чрез устройството на
територията да се гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за
живеене, труд и отдих на населението, като премахването на незаконното
строителство е една необходима и подходяща мярка за постигане на тази цел.
Предвид горното съдът намира, че не са налице условията по чл. 73 от Закона за
защита на дискриминация за отмяна на заповедта, както издадена в нарушение на
Закона за защита от дискриминация. Съдът намира, че дискриминация по отношение
на ромите, живеещите в ромски квартали, е абдикацията на държавата и общините
от задължението им да осигурят благоустроена в съответствие със законовите
разпоредби жилищна среда, включително с налагане на принудителните
административни мерки, когато това се налага.
По твърдяното нарушение на Европейската
Конвенция за правата на човека и основаните свободи, съдът приема следното:
Член 8 от Конвенцията защитава и гарантира
правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Всеки
човек има правото на неприкосновеност на жилището му, но правата по ЕКЗПЧОС не
са абсолютни и търпят ограничения. Тези права могат да бъдат ограничавани при
наличие на предпоставките в ал. 2, а именно - ограничението да е предвидено в
закона, да е необходимо в едно демократично общество и да преследва една от
изброените цели - да е в интерес на националната и обществената сигурност или
на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици
или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. В случая с издаването на процесната заповед
за премахване на незаконен строеж се държи сметка и за правата на останалите
членове на обществото да живеят в благоустроена среда, която да гарантира
устойчивото развитие на града, т.е. за правата и свободите на другите граждани
в квартала. Интересите на жалбоподателя следва да се охранят в дадения със
заповедта едномесечен срок за доброволно изпълнение, в който може да организира
осигуряването на друго жилище, а ако са налице и условията за това и със
съдействието на социалните служби. Т.е. правата по ЕКПЧ следва да се съобразят
при изпълнението на заповедта.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспорената Заповед № 18РД 09-345/16.08.2018 г. на
кмета на район „Северен“, Община Пловдив, е валиден, формално и процесуално
законосъобразен административен акт, издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗУТ и в съответствие с
целта на закона. Същата не страда от твърдяните от
оспорващия пороци, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По разноските.
Основателно е
искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и
определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Предвид това, че казусът не се отличава с висока фактическа и правна сложност,
съдът счита, че следва да се присъди на ответника сумата от 100 лв. -
минималният предвиден в наредбата размер. В съдебно заседание на 10.04.2019г. е
бил увеличен първоначално внесеният депозит за СТЕ с още 187лв. и
жалбоподателят е бил задължен да ги внесе в 7-дневен срок по сметка на съда.
Това не е сторено, което налага страната да бъде осъдена с решението.
Водим от горното Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Д., ЕГН **********,
срещу Заповед № 18РД09-345 от 16.08.2018г., издадена от кмета на район
„Северен“, община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж: „Ремонт и реконструкция на съществуващи сгради“, съответно с площ от
166 кв.м., намиращи се в имот № 56784.503.141 по КККР-гр.Пловдив, кв. „****“,
УПИ I-за жилищно
строителство, етажен гараж и паркинг кв.3 на адрес „****“, гр.Пловдив със
записан административен адрес- бул. „****“, като неснователна.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН ********** *** сумата в
размер на 100 /сто/ лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН ********** да заплати на Административен
съд-Пловдив сумата от 187/сто осемдесет и седем/ лева, представляващи
възнаграждение на вещото лице по СТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/