РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Бургас, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20222000500224 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано е по въззивна жалба на двете
насрещни страни.
С. К. А. от гр.С. е подала въззивна жалба, уточнена с допълнителна
въззивна жалба, против решение № 94 от 08.10.2021г. по гр.д. №72/2021г. на
Окръжен съд- Сливен, поправено с решение №260148 от 01.11.2021г. и
решение №260006 от 19.05.2022г., в отхвърлителната му част по предявения
от нея иск по чл.74, ал.1 ЗЧСИ против ЧСИ М. С. М. от гр.С. за обезщетение
за непозволено увреждане, причинено от съдебен изпълнител при извършване
на неговата дейност в частта, за размера над присъдените 1 000 лв. до 18 000
лв. за претърпени неимуществени вреди и над присъдените 4 477 лв. до 15 650
лв. за имуществени вреди.
В жалбата се твърди, че по вина на ответницата, повече от пет години
А. не може да ползва жилището си. Тази тъга и мъка има цена, като
присъдената сума от по 200 лв. за година /общо 1 000 лв./ е несправедлива
спрямо преживените стрес и тревоги от това, че вижда как домът и става
негоден за обитаване, като е била принудена да го напусне. Стресът и
тревогите са довели до влошаване здравословното и състояние. Претендира
увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди от 1000 на 18 000 лв.,
при предявен с исковата молба размер от 23 000 лв. По отношение на
имуществените вреди, присъдени в размер на 4 477 лв., с отхвърляне на иска
до претендираните 30 290 лв., е изразено несъгласие с непризнатите щети от
1
унищожена от наводнение покъщнина на стойност 2 400 лв., повреда в ел.
инсталацията вследствие на влагата – 1 000 лв. и унищожени строителни
материали – 250 лв., установени с гласни доказателства. Оценката на щетите
от страна на изслушаното по делото вещо лице в размер на 4 477 лв.,
въззивницата намира за неотговаряща на завишените към момента цени на
строителни материали и труд. Сочи същите като нереални и занижени.
Направила е искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
общо в размер на 15 650 лв.
Постъпила е въззивна жалба и от М. С. М. против
първоинстанционното решение в частта, с която е осъдена да заплати на
ищцата сумата от 4 477 лв., обезщетение за имуществени и 1000 лв. за
неимуществени вреди от непозволено увреждане. Твърди, че в тази част
решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдебният
изпълнител е изпълнил надлежно законовите си задължения за редовно
назначен пазач на имота, предмет на принудителното изпълнение, като
неговите задължения са регламентирани в чл.471, ал.1 ГПК и се изразяват в
пазене на имота, а не в грижи за него, включващи извършване на ремонт.
Пазачът не носи отговорност за вреди, причинени от вещта на трети лица.
Преценката на съдебния изпълнител за назначаване на пазач или за смяната
му е по отношение пазенето на вещта и не включва вменено императивно
задължение, целящо стопанисване с извършването на ремонти или
довършителни работи от страна на пазача. В този смисъл се оспорват
изводите на първата инстанция по отношение наличието на противоправност
на деянието и вина, като елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Възразява се и по отношение придаденото качество на ЧСИ на
„възложител“ на някаква работа на пазача по смисъла на чл.49 ЗЗД. Счита, че
назначаването на пазач не е свързано с личен интерес на ЧСИ, а последният
по-скоро е проводник на закона при назначаването на пазач, тъй като има
функция за прилагане на властнически правомощия на държавата. След
назначаване на пазач, ЧСИ няма вина и не носи отговорност, ако вещта
причини вреди на трети лица или на страните по изпълнителното дело. ЧСИ
няма задължение да извършва регулярно оглед и контрол на описаните имоти.
Всички евентуални вреди от състоянието на имота ангажират отговорността
на собственика, без оглед на отнетото му владение при принудителното
изпълнение. На следващо място се твърди неправилна преценка на гласните
доказателства, довела до приемане за доказана причинно-следствената връзка
между вредите и действията на ЧСИ при назначаване на пазач. Подробно са
анализирани свидетелските показания с извода, че вредите са настъпили
преди описа на имота от ЧСИ и че прозорците на жилището са били здрави, а
компрометирани са били капандурите на покрива, които са общи части на
сградата и отговорност на етажните собственици в нея. Направено е искане за
отмяна на решението в обжалваната уважителна част и отхвърляне на иска
изцяло, в едно с присъждане на съдебните разноски.
Постъпил е отговор от С.А., в който се оспорва датата на описа с
2
твърдението, че първият опис на имота е извършен през 2014г., от който
момент е трябвало да бъде назначен пазач, след като собствениците не го
владеят и стопанисват. При назначаването на пазач през 2015г. е
констатирано, че стъклата на прозорците са счупени. В резултат на
бездействието на пазача и неосъществен контрол от ЧСИ, в имота е навлизала
дъждовна вода и сняг, влошили неговото състояние. Не е запазена неговата
стойност в състоянието при предаването му на пазача, а пазенето включва и
предотвратяване на бъдещи увреждания. За да прецени дали да смени пазача,
ЧСИ трябва да упражнява надзор за изпълнение на задълженията му. Според
ищцата, задълженията на пазача са да пази вещта като добър стопанин, което
включва и грижи за запазване на стойността и, което в случая не е сторено.
Изложени са съображения и по събраните по делото гласни доказателства,
според които състоянието на имота, предмет на принудително изпълнение, се
е влошило именно през периода с назначен пазач. Досежно
компрометираните капандури е заявено, че същите са прозорци на описаното
от ЧСИ жилище, находящо се над жилището на ищцата и не са общи части на
сградата. Претендира се въззивната жалба на ЧСИ М. да бъде оставена без
уважение.
Въззивните жалби са подадена в срок от надлежно легитимирани
страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на
допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона,
съдът намира следното:
С обжалваното решение и поправящите го решения
първоинстанционният съд е осъдил ЧСИ М.М. да заплати на С.А. сумата от 4
477 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата от 1000 лв. –
неимуществени вреди, причинени и при изпълнение дейността на съдебния
изпълнител, както и сумата от 177,88 лв. – съдебни разноски, като в
останалата част до предявения размер от общо 53 290 лв. /30 290 лв. –
имуществени и 23 000 лв. – неимуществени вреди/ искът е отхвърлен, с
присъждане в полза на ответника съдебни разноски от 1 426 лв.
Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.269
ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е
постановен по допустим иск от надлежен състав на компетентния съд в
изискуемата от закона форма и отговаря на изискванията на чл.236 ГПК.
Искът е за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които
частен съдебен изпълнител неправомерно е причинил в това си качество и
има правното си основание в чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, съгласно който частният
съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при
изпълнение на своята дейност. Фактическият състав на цитираната
разпоредба изисква установяването на неправомерно действие или
бездействие на съдебния изпълнител при изпълнение на дейността му,
настъпили вреди за ищеца и причинно-следствена връзка между
3
неправомерното деяние и вредите.
По делото е безспорно от фактическа страна и се установява от
приложеното изпълнително дело, че по издаден по гр.д.№1547/2010г. на
Районен съд – Разград изпълнителен лист от 16.08.2010г., срещу длъжниците
Любов и Стефко Атанасови е образувано изп.дело № 296/2020г. на ЧСИ
М.М., с рег. №768 на КЧСИ и район на действие СлОС, при взискател
„Райфайзен банк България“ ЕАД. Взискателят е поискал възбрана, опис и
изнасяне на публична продан на ипотекирания в полза на банката имот,
представляващ апартамент с идентификатор 67338.514.185.3.24 по КККР на
гр.С., с адрес гр.С., ул. „Е.Б.“, бл.*, вх.„*“, ет.*, ап.*, находящ се над
апартамента, собственост на ищцата /вж. нот. акт № 135 от 14.06.1995г. на
нотариус при Районен съд – Сливен/. Поради неоткриване на длъжниците на
известните по делото адреси, на осн. чл.47, ал.6 ГПК, на същите е назначен
особен представител – адв.Г. Х.. На 26.02.2015г. е извършен опис на
процесния имот, на който видно от съставения протокол са присъствали: за
взискателя – Д. К., за длъжниците и като управител - особения представител
адв. Х. и вещо лице М. Г.. В протокола липсва описание на състоянието на
имота. Проведената първа публична продан от 9.05. до 9.06.2015г. е обявена
за нестанала, поради неявяване на купувач. С молба от 22.06.2015г.
взискателят, на основание чл.486, ал.2 ГПК, е поискал смяна на назначения
пазач на процесния имот с нов в лицето на техния служител П. О., която е
назначена с протокол от 20.07.2015г. Последвали са няколко неуспешни
публични продани. По молба на банката, с протокол от 17.01.2018г., е
извършена втора смяна на пазача с техения служител - Д. К.. След поредна
публична продан, с влязло в сила постановление от 01.10.2019г., имотът е
възложен на обявения при проданта купувач, на когото е предадено
владението с протокол от 13.11.2019г.
При горния ход на изпълнителното производство, настоящата
инстанция намира, че в разглеждания случай е налице неправомерно
бездействие от страна на ответния ЧСИ, изразяващо се в непредаване във
владение на съответния имот на трето лице при извършването на опис на
26.02.2015г. и след това до възлагането му на купувач след успешната
публична продан. Пазач се назначава при публична продан на движими вещи
(чл.470-472 ГПК), докато при изпълнение върху недвижим имот не се
назначава пазач, а имотът се предава във владение на трето лице, ако
длъжникът не го стопанисва добре или препятства огледите. По настоящото
дело не се спори, а и категорично е установено от показанията на св.Г.Х.,
присъствала на описа на имота на 26.02.2015г., че жилището е било „в ужасно
състояние“ – вътре имало гълъби, отворен прозорец, представляващ
капандура на покрива, който бил счупен, просто дупка, от която се виждало
небето, неприятна миризма от птиците и замърсяването от тях. В коридора
съдебният изпълнител и представителят на банката /Д. К. –вж. протокол за
опис от 26.02.2015г./ коментирали да се извика дограмаджия или някой, който
да затвори. И на следващия оглед, при който свидетелката е присъствала,
4
състоянието на имота било същото, което се потвърждава и от показанията на
св.К. и св.О., като последните добавят - влажни стени, отлепени тапети, петна
от влага по стените, мухъл, една компрометирана капандура с теч и втора със
счупен прозорец, от където прониквали гълъби. При това състояние на имота,
очевидно длъжниците-собственици не са управлявали същия с грижата на
добър стопанин, съгласно изискванията на чл.486, ал.1 ГПК, не са го
стопанисвали добре, поради което съдебният изпълнител е трябвало не да
назначава пазач по правилата на чл.470-472 ГПК, относими за движими вещи,
а на основание чл.486, ал.2 ГПК е следвало да предаде управлението на имота
на друго лице, на което да бъде поверено стопанисването на жилището с
грижата на добър стопанин, включваща затваряне на отворената капандура, с
оглед запазване на апартамента в същото състояние и предотвратяване
продължаващото му увреждане от атмосферните влияния и птиците до степен
да намалят реалната му стойност. Това не е сторено от ответника ЧСИ нито
при извършения опис, нито при последвалите две смени на пазача, при които
се дължи предаване на владението по опис, за да е ясно в какво състояние е
предаден имота. Посочването в цитираните по-горе протоколи, че се
назначават за пазач съответните лица, няма правно значение, защото не
удостоверява предаването на владението на тези лица /вж. решение № 47 от
26.02.2018г. на ВКС по гр.д.№ 69/2018г., IV г. о., ГК/.
Няма спор между страните, че в собственото жилище на ищцата,
намиращо се под ипотекирания имот, са налице щети от наводнение, в
каквато насока са показанията на С. А. и Д. С. които установяват вреди,
изразяващи се в мокри стени и тавани, мухъл, лоша миризма от мухъла,
повредена ел. инсталация. Показанията на св.А., майка на ищцата, в частта за
„мокри спалните, диваните, столовете“, не следва да бъде кредитирани, тъй
като не се подкрепят от други данни по делото, съобразно изискванията на
чл.172 ГПК. Уврежданията по стените и таваните са констатирани и при
извършения на 23.07.2021г. оглед на място от вещото лице по назначената по
делото съдебно-техническа експертиза. От експертното заключение се
установяват следи от наводнение, довело до видими повреди, изразяващи се в
елементи от довършителните работи на помещенията, а именно: в двете
спални – повреди по стените и таваните, отлепени тапети в зоната на тавана и
отделни зони с напълно отлепени тапети, локални петна и вертикални следи в
различно оцветяване /жълто, кафяво до черно/. Зони с мухъл, напукване,
подкожушване и ронене на шпакловка, по настилката от балатум има
различно оцветени петна и зони с отлепване; трапезария – по стените и
таваните има ивици с различна форма и напукване, подкожушване и ронене
на латексово покритие и шпакловката, локални петна върху бояджийското
покритие, по настилката от мокет се наблюдават различно оцветени петна;
коридор – повреди по стените и тавана както в спалните, като по-силно
изразени са върху стената със санитарния възел; санитарен възел – повреди по
стените и тавана върху шпакловката и бояджийското покритие, напукване и
оцветяване в тъмно кафяво до черно, най-силно в зоната около вертикалния
5
канализационен щранг от РVC тръба. В съдебно заседание вещото лице
допълва, че към момента активни течове няма. Кога точно е имало такива не
може да установи. Сградата в момента е санирана, което означава фасадно
оформление с дограма и стиропор. Констатираните вреди не са по причина на
фасадата, а вероятно от течове от горния апартамент и напълно възможно –
от счупените капандури.
По делото, обаче, не се доказва причинно-следствена връзка между
бездействието на ответния ЧСИ и установените по спора вреди. На първо
място, твърденията на ищцата за започналото наводняване на имота и са
противоречиви, което разколебава тяхната истинност. В исковата молба е
посочила, че жилището над нейния апартамент е било обитавано от
собствениците до октомври 2011г., като от тогава е нестопанисвано,
заключено без надзор и започнало да се руши бавно с годините. Забелязала
през 2015г. по стената да се образуват мокри петна, а в с.з. на 21.06.2021г.
твърди, че през 2014г. започнали влажните петна в жилището. В исковата
молба продължава - направила ремонт: шпакловка и боядисване на кухнята и
коридора, наредила плочки, залепила нови тапети на една от спалните. През
зимата на 2016г. от дъждовете и течовете тапетите паднали и се образували
мокри петна по стените и таваните. В уточняваща молба от 01.06.2020г. С.А.
е заявила отново, че мокри петна по таваните и черни ленти по тапетите в
двете спални в жилището и са се появили през 2014г. и тогава започнала
ремонт, който спряла след година, т.е. 2015г., в с.з. твърди нещо различно –
през лятото на 2015 г. имала майстори, започвали да работят и изведнъж
започнали големите течове. Появила се миризма през септември-октомври
2015г. По делото е приложен „граждански иск“ до „Райфайзен банк“, където
се сочи, че след 2013г. от неподдържания апартамент започнала да се разнася
ужасна миризма, като по същото време по стените на жилището и се появили
течове и се свлекли тапетите. През 2014г. залепила нови тапети. През 2015г.
водата се увеличила. Видно от жалба до Кмета на Община Сливен от
05.04.2018г., ищцата също е посочила начало на течовете – 2013г., с нанесена
отгоре поправка – 2014г.
Противоречиви и некатегорични са и показанията на свидетелите С. А.
и Д.С.. Първата, в противоречие с твърденията на ищцата, заявява, че през
2016г. дъщеря и направила ремонт, докато в с.з. ищцата твърди: „В моя
апартамент ремонт не е правен, след като същият се наводни.“ Свидетелката
заявява веднъж, че дъщеря и живее при нея от 2015г., откакто се наводнил
апартамента и, а по-надолу в показанията си сочи, че наводнението станало
през 2016г. и от тогава дъщеря и живее при нея. Твърди още, че след като
станало наводнението, дъщеря и писала писма до общината, а приложената
по делото жалба е две години по-късно - от 05.04.2018г.
Свидетелката Д. С., която случайно се запознала с ищцата през 2015г.,
няма преки впечатления за това, кога е бил наводнен апартаментът на ищцата
и не дава категорични показания в тази насока. Тя описва дома на С. през
есента на 2015г., когато го посетила. Твърди, че сварила да правят ремонт в
6
коридора, защото „през 2015г. вече е имало едно наводнение, така мисля“.
Заявеното, че сварила ремонт в коридора през есента на 2015г. е в
противоречие с твърдението на ищцата веднъж, че започнала ремонт през
2014г., после, че през лятото на 2015г. имала майстори. Свидетелката твърди,
че втори път, когато отишла през 2016г., „е имало по-голямо наводнение“.
Това изявление отново не сочи на собствени впечатление, а за очевидно
предаване казаното и от ищцата.
При горните обстоятелства, настоящата инстанция намира, че по
делото не е доказана пряка причинно-следствена връзка между бездействието
на ответницата и установените по спора вреди в жилището на ищцата.
Същата противоречиво и шиканозно твърди различни години на започналия
в жилището и теч от намиращия се над него апартамент. Показанията на
горните две свидетелки не могат да бъдат кредитирани в частта, досежно
времето, през което е започнало наводняването на увредения имот, поради
противоречивост, колебливост и не преки впечатления. Като се има предвид,
че ипотекираният имот е бил необитаем от 2011г., течовете в имота на
ищцата според нейни твърдения са започнали след 2013г., не може да се
приеме, че установените вреди от наводнение са резултат от бездействието на
ЧСИ след извършения опис на 26.02.2015г., а не са настъпили преди това в
периода след 2013г., когато очевидно вече двете капандури в горния имот са
били компрометирани и в изоставеното от собствениците ипотекирано
жилище е прониквала вода, влезли са птици, носела се миризма и са
започнали течове в апартамента на ищцата, продължили повече от година.
Освен това, следва да се отбележи, че капандурите са част от покрива
на сградата и съставляват обща част на етажната собственост. До тях е налице
достъп от покрива на сградата и отговорност на етажната собственост е
извършването на ремонт при тяхното компрометиране, какъвто впрочем е
извършен при санирането на сградата преди въвода на купувача. Ищцата не е
ангажирала етажните собственици, същите не са предприели съответния
ремонт, което бездействие на съсобствениците в общите части е в причинна
връзка с настъпилите за Ст. А. вреди.
При горните съображения, в разглеждания казус не е налице
фактическият състав на чл.74, ал. 1 ЗЧСИ, поради липса на пряка причинно-
следствена връзка между поведението на ответния ЧСИ и настъпилите за
ищцата щети. Пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не
бе незаконосъобразното действие или бездействие на съдебния изпълнител. В
случая, настъпването на вредите за ищцата не е пряка последица от дейността
на ЧСИ, а от нестопанисването от страна на собствениците на горния имот в
периода 2013г. – 26.02.2015г., както и от не предприет ремонт на
компрометирани капандури на покрива от страна на етажните собственици
на процесната сграда.
Предвид изложеното, предявеният иск за вреди от дейност на съдебен
изпълнител по чл.74, ал.1 ЗЧСИ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като е стигнал до обратния извод и е уважил частично исковата
7
претенция, окръжният съд е постановил неправилно решение, което е
необосновано от доказателствата по делото и приложимия закон. Поради
това, в уважителната част същото следва да бъде отменено и постановено
ново, с което искът да бъде отхвърлен. В останалата част решението следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 94 от 08.10.2021г.,постановено по гр.д.
№72/2021г. на Окръжен съд- Сливен, поправено с решение №260148 от
01.11.2021г. и решение №260006 от 19.05.2022г., в частта, с която ЧСИ М. С.
М. от гр.Сливен е осъдена да заплати на СТ. К. АТ. от същия град сумата от 4
477 лв., обезщетение за имуществени вреди и сумата от 1000 лв.–
неимуществени вреди, причинени и при изпълнение дейността на съдебния
изпълнител, както и сумата от 177,88 лв. – съдебни разноски, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. А. против ЧСИ М. С. М. иск по
чл.74, ал.1 ЗЧСИ за обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди при изпълнение на своята дейност за размерите в
отменената част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8