№ 322
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жанет МАРЧЕВА
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет МАРЧЕВА Гражданско дело №
****363010**** по описа за **** година
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от К. И. И.
с ЕГН ********** от гр.Ш, ул.“********“ № ** вх** ет** ап.7 и Н. И. И. с ЕГН **********
от с. Ж, общ. Х, ул.“Р“ № 6, чрез пълномощника им адв. Г. Г. от ШАК съдебен адрес гр.Ш,
ул.“С“ № *** ет.2 срещу Д. Г. С. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“*****“ № ** ет**
Ищците основават исковата си претенция, съобразно следните фактически твърдения:
Ищците били наследници на баща си И. И. Д, починал на **/**/****г. и майка си Е С Д,
починала на **/**/****г.
Родителите им били собственици по давностно владение на недвижим имот, находящ
се в с. Ж, с площ от 810 кв.м., представляващ УПИ *******, в кв. 33 по плана на селото, при
граници: от изток УПИ V – 207, от запад **********, от север – УПИ ****** и от юг –
улица, заедно с построените в него жилищна сграда от 80.73 кв.м. и лятна кухня от 22.70
кв.м. и навес от 36 кв.м. Същите владяли непрекъснато повече от десет години реална част
от бивш парцел УПИ ******, съответстваща сега напълно на УПИ ******* по плана на с. Ж.
Посочва се, че владението е започнало още от дядото на страните – И. Т М (И. Дов И), баща
на И. И. Д, който бил вече изградил къща и навес в южната част на дворното място. Към
този момент дядото разделил поземления имот от 1500 кв.м., представляващ УПИ ****** в
кв.33 на с. Ж на две части. Южната част – УПИ *****, предоставил на синът си И. И. Д.
Северната част - УПИ ****** била предоставена на другия му син – М И. Д, който също
построил къща и по-малки постройки. Двете части още тогава били отделени с ограда, който
стояла и до днес и имало достъп до частите от различни улици. Старата къща, която била
построена в средата на имота била съборена. По този начин било поставено началото на
1
давностното владение върху южната реално обособена част от имота и построените в него
сгради за родителите на ищците в режим на СИО. Така след изтичане на десет години на
основание чл.79, ал.1 от ЗС те станали собственици по давностно владение на имота, а
именно в началото на 1975г. След смъртта им ищците се снабдили с констативен
нотариален акт по наследство и давност № ***, том I, дело № ***/****г. на Нотариус с рег.
№ *** на НК. Имотът бил деклариран и в данъчната служба на Община Х и за него са се
плащали дължимите данъци и такси от родителите на ищците, а в последствие и от самите
ищци.
След смъртта на чичото на ищците М И. Т, починал на **/**/****г., имотът бил
продаден на О. М И и съпругата му Е Х Иа, които влезли във владение на северната част на
имота и на къщата и постройките в него, като никога са нямали претенции към южната част
на дворното място. С Нотариален акт № ** том I, дело № **/****г. Ии продали имота си на
Б А К, който бил наясно, че купува само северната част от двора, представляващ УПИ
****** и постройките в нея, въпреки че в предмета на сделката бил включен целия двор.
Едва през ****г. когато се изготвя проект да разделяне на парцела на два самостоятелни
имота Б К започва да проявява претенции към имота на ищците, включително и къщата,
лятната кухня и стопанската постройка. Със съдействието на полицията бил осуетен опита
му да окупира имота на ищците, включително и да заключи входната врата към двора откъм
улицата и да попречи на влизането им в дома им.
На **/**/****г. Б А К и съпругата му М Б К учредяват за обезпечение на заем в полза
на ответника Д. Г. С. договорна ипотека върху процесния УПИ ***** в кв. 33 по плана на с.
Ж, заедно с построените в него сгради, оформена в Нотариален акт № ** том I, дело №
**/****г. на Нотариус № *** на НК. Поради невръщане на заема било учредено заповедно
производство и издаден изпълнителен лист, като след изпълнително производство имотът,
заедно с две стопански постройки бил продаден на публична продан за сумата от 6 745 лв. и
издадено Постановление за възлагане на имота № ***/**/**/****г. на ЧСИ рег. № ***. След
това ответникът поставил катинар на входната врата на имота и по този начин влязъл във
владението му, като не допуска ищците до къщата и стопанските постройки (които не могат
да бъдат самостоятелни обекти на продажба, поради това че допълващото застрояване има
характер на принадлежност към главната вещ, а именно къщата).
В заключение се моли да бъде установено в отношенията между страните, че ищците
са собственици на имот УПИ ***** в кв. 33 по плана на с. Ж с площ от 810 кв.м. и граници:
от изток - УПИ V – 207, от запад **********, от север – УПИ ****** и от юг – улица, заедно
с построените в него жилищна сграда от 80.73 кв.м. и лятна кухня от 22.70 кв.м. и навес от
36 кв.м. и да бъде осъден ответника да предаде владението на имотът, който държи без
основание.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран отговор. В него се сочи,
че искът е допустим, но неоснователен. Счита се, че ищците не са ставали собственици на
дворното място, а само на жилищната сграда и лятната кухня, построени в него. Ответникът
2
по никакъв начин не оспорва и не е оспорвал, че те са собственици на сградите, както и
никога не е владял същите. Поради това искът по отношение на изградените сгради е
неоснователен, тъй като не се владеят от ответника и същият не е техен собственик. Те са
незаконно построени и за тях липсват строителни книжа, като не съществуват и по плана на
селото. Сочи се, че ищците са били уведомявани за всички действия на ЧСИ по време на
изпълнителното производство, включително и за проданта и въвода във владение, както и за
възможността да си учредят право на преминаване през собствения му имот. Твърди се, че
бащата на ищците, заедно с останалите съсобственици през ****г. са продали имота на
трети лица, праводатели на праводателя на ответника, за което се представя доказателство.
С тези разпоредителни действия се установява, че наследодателя на ищците никога не е
имал намерението да свои имота и да го придобива по давност. Излага се различна
фактическа обстановка от описаната в исковата молба. На **/******г. И. Тов М (дядо на
ищците), И Й Д (баща на ищците), децата на чичото М И. Т – Б М И, Й М Й и М М Й
продали ПИ УПИ ****** в кв.33 по плана на с. Ж на О. М И и Е Х Иа, заедно с построените
в него сгради, но без къщата в южната част, в която остават да живеят наследодателите на
ищците. По данни на О. М. И. наследодателите на ищците са живели в жилищна сграда в
южната част на парцела, като тази къща не е била обект на продажба, но с условието да
живеят там до края на дните си. Частта обаче около къщата била предоставена за ползване
от собствениците на къщата като държатели със съзнанието, че целия поземлен имот е
собственост на купувача О. и съпругата му. Спор относно собственосттта на тази къща
никога не е имало, но само защото ПИ е продаден целия по възмезден начин и част от
продавачите нямало къде да живеят. През **/**/****г. Б К станал собственик на имота, като
бил наясно със фактическото положение на жилищната сграда, както и че майката на
ищците живее в същата. Разговори за продажба на част от имота е воден в адвокатската
кантора на ответника в негово присъствие между собствениците и единия от ищците, като
следвало след разделяне на имота да бъде закупен от него срещу 5 000 лв. По инициатива на
собственика бил одобрен ПУП за разделянето на имота на две и ищците се сдобиват с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Ищците никога обаче не са
владяли дворното място, а само са използвали частта около къщата като евентуални
държатели. Заема от 8000 лв. бил даден от ответника като физическо лице именно за
процедурата за разделянето на имота на два самостоятелни такива. След невръщането на
заема и заповедното и изпълнителното производства след това, с Постановление от
**/**/****г. на ЧСИ на ответника бил възложен имота и в последствие деклариран от него
в Данъчната служба в Община Х. На **/**/****г. ответникът бил въведен във владение от
ЧСИ. В заключение се моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищците се явяват лично, като за тях се явява адв. Г. Г. от ШАК,
като поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска, като напълно доказан и
основателен. В представените по делото съдебни бележки се сочат правните доводи за
основателността на иска.
В съдебното заседание ответникът, редовно прИан, се явява лично, като оспорва
3
искът по отношение на поземления имот и сочи, че претенциите по отношение на
жилищната сграда в имота са неоснователни, доколкото не оспорва собствеността на
ищците по отношение на нея. В писмената си защита аргументира изложените от него
твърдения.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот
по давност № ** том III, дело № ***/**г. на Коларовградски народен съдия, дядото на
ищците И. Дов И (по Удостоверение за идентичност на лице с различни имена И. Т М) бил
признат за собственик по давностно владение на дворно място, находящо се в с. Ж от 1500
кв.м., заедно с построената в него къща, втора стара къща, за който имот се отрежда парцел
4-218 от кв. 33, при граници: от двете страни улици, И. А и М С и М КадИ. Ползването на
имота било разпределено между двамата му сина, като синът му М И. Д (М Й Д) ползвал
реално обособената северна част от дворното място, а синът му И. И. Д (баща на ищците)
ползвал реално обособената южна част на дворното място, като между двете части имало
изградена ограда от мрежа с преход между двете части. Старата къща, находяща се в средата
на имота била съборена и двамата му синя изградили всеки в реално обособената си част
къща и стопански постройки. По делото са представени доказателства за определена
строителна линия и ниво на жилищна сграда от 88 кв.м. в кв.33, парцел ****** на с. Ж,
каквато била определена по заявление на И. Дов И, видно от Протокол № 1 от **/**/****г.
от Окръжен народен съвет (лист 61 от делото). Строителните книжа касаят къщата изградена
в северната част на имота, която не е предмет на настоящото производство.
След смъртта на синът му М И. Д (починал на **/**/****г.) баща му И. Тов М, брат
му И Й Д (И. И. Д) и наследниците му, продали на О. М И и Е Х Иа следния недвижим
имот, а именно къща и стопански постройки с дворно място, представляващ парцел ******
в кв. 33 по плана на с. Ж, който парцел включвал 1160 кв.м., а урегулиран съдържал 1500
кв.м. при граници: от две страни улици, парцел V-217 и парцел III-218, като сделката била
оформена с Нотариален акт № *** том IV, дело № ****/****г. на съдия при ШРС.
След продажбата фактическото положение не било променено, оградата продължила
да разделя имота и владението на южната реално обособена част от двора, заедно с къщата
и стопанските постройки продължило от И. И. Д, съпругата му Е С Д. Същите обработвали
земята, засаждали насаждения, отглеждали животни и продължили да живеят в къщата.
След смъртта на И. Т М (И. Дов И), починал на **/**/****г., видно от Удостоверение за
наследници № *** от **/**/****. на Кметство – с.Ж, неговата съпруга продължила да живее
в къщата до смъртта си – настъпила на **/**/****г. Същата била посещавана от своята
дъщеря – К. И., като за жилищната сграда и земята основно се грижил синът Н. И., който
тогава живеел и работел в чужбина, но всяка година периодично посещавал имота.
Представени са документи за плащане на данъци от страна на наследодателите на
ищците и от ищците за периода от **/**/****-**/**/****г., **/**/****г., **/**/****г.,
**/**/****г., **/**/****г., **/**/****г., **/**/****г., **/**/****г., **/**/****г., **/**/****г..
4
Междувременно О. М. И., О О. М., З О. А и С О.ова М прехвърлили на Б А К
собствеността върху дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот № ****** в
кв. 33 по плана на с. Ж, включващ собствено място от 1160 кв. м., а урегулиран съдържащ
1500 кв. м. , находящо се в с. Ж, ул.“О“ № 4, заедно с построените в имота жилищна сграда
и други три стопански постройки, при граници: от изток УПИ V-217, от север – улица, от
запад – УПИ II-221 и УПИ III-219 и от юг – улица, за което бил съставен Нотариален акт №
** том 1, рег. № *** н.д. № **/****г. на Нотариус рег. № *** на НК.
След смъртта на Е С И. новите собственици извършили геодезическо измерване на
имота след което била издадена Заповед № РД-*** от **/**/****г. на Кмета на Община Х, с
която се попълнил и поправил кадастъра на ПИ 218 и имотът УПИ ****** станал с площ от
1493 кв.м. Същите започнали и строително-ремонтни работи в северната част на имота, като
извършили основен ремонт на жилищната сграда изградена там. Със Заповед № РД – *** от
**/**.****г. на Зам.кмета на Община Х (лист 63 от делото) УПИ ****** се разделило на два
самостоятелни урегулирани поземлени имоти – ********** с площ 683 кв.м. и УПИ *******
с площ 810 кв.м. След разделянето на имотите достъпа на ищците бил преустановен чрез
заключването на дворната врата откъм южната му част (откъм ул.“М“), като започнали
пререкания и спорове относно собствеността на тази част от имота.
На **/**/****г. ответникът Д. Г. С. дал в заем на Б А К сумата от 8000 лв., за което в
качеството си на ипотекарни длъжници К и съпругата му М А К учредили ипотека в полза
на заемодателя върху урегулиран поземлен имот № ***** в кв. 33 по плана на с. Ж, с площ
810 кв.м., заедно с построените върху имота две стопански постройки. Срокът на заема бил
до **/**/****г., като за сделката бил оформен Нотариален акт № ** том I, рег. № ***, дело
№ **/****г. на Нотариус рег. № *** на НК. Поради невръщането на заема ответникът С.
учредил заповедно производство, като била издадена Заповед за изпълнение №
***/**/**/****г. и изпълнителен лист № *** от **/**/****г.
На **/**/****г. ищците К. И. И. и Н. И. И. били признати за собственици на
процесния урегулиран поземлен имот № ***** с площ 810 кв.м. находящ се в с. Ж, ул.“М“
№ ** ведно с построените в имота жилищна сграда и лятна кухня, видно от Нотариален акт
за собственост върху недвижим имот придобит по давност и наследство № ***, том I, рег. №
****, н.д. № 107/**/**/****г. на Нотариус рег. № *** на НК.
На **/**/****г. било образувано изпълнително дело № ***/****г. по описа на ЧСИ Р
Р, въз основа на изпълнителния лист от **/**/****г. представен от ответника-кредитор. В
хода на образуваното изпълнително производство била наложена възбрана върху имота. На
**/**/****г. ищцата К. И. И. подала молба до ЧСИ възбраната да бъде вдигната, тъй като
имотът бил собственост на нея и брат й – Н. И. И., за което представили констативен
нотариален акт. С Постановление от **/**/****г. на ЧСИ Р Р било отказано да се заличи
вписаната ипотека, тъй като взискателя придобил правото да се удовлетвори от имота преди
ищците, поради което не можело да му се противопостави по-късно вписания акт за
собственост. Насрочена била публична продан на УПИ ***** в кв. 33, ведно с построената в
5
него паянтова стопанска постройка с площ 64 кв.м. и полумасивна стопанска постройка с
площ от 35 кв.м., като изградената в местото лятна кухня била преустроена в жилищно
помещение, а долепената до нея полумасивна едноетажна постройка изградена върху
вкопана маза, не била предмет на продажбата и ипотеката. Било констатирано от ЧСИ, че
лятната кухня била придобита по давност от трето за изпълнението лице и не може да бъде
предмет на публичната продан. С Постановление за възлагане на недвижим имот от
**/**/****г. за купувач на имота – дворно място и две стопански постройки бил обявен Д.
С..
На **/**/****г. бил проведен въвод във владение на купувача, като било установено,
че на дворната врата бил поставен катинар.
По делото се събраха гласни показания, чрез разпита на свид. Ф М И. – първа
братовчедка на ищците, свид. К Х К – съсед по адреса на процесния имот, свид. Б М И. –
първи братовчед на ищците, свид. О О. М. – племенник на ищеца И., свид. М Б К и свид. Б
А К – праводатели на ответника.
Свид. Ф И. разказва, че нейния дядо – И. Т, купил имота за двамата си сина и докато
бил жив го разделил между тях устно, не по документи. Нейния баща построил къщата си
през ****г., а къщата на ищците била построена преди това. Между местата им имало
телена ограда. Дядо й и баба й живеели в друг имот, но всички се събирали заедно. Ищците
живеели в бащината си къща с ограденото около нея място още от раждането си, а
семейството на свидетелката след смъртта на бащата, продали къщата си на О. – роднина
на майка й. Свидетелката разказва, че О. е знаел, че къщите са в един общ парцел и никога
не е имал претенции към мястото на братовчедите й.
Свид. К К казва: „….Докато беше жив дядото (И.) раздели имота на две на двамата си
сина…Аз помня имаше ограда по средата…О. нямаше претенция за имота на И.. О. живя
там до ****г. и отиде да работи в чифлика, и досега оградата е там. О. не е влизал в тяхното
място въобще…Б купи имота, тогава в долната част живееше бабата. След като почина в
къщата не живя никой. Те бяха в чужбина и къщата остана празна… Н. живя в чужбина
последните десет години… Н. като се прибираше чистеше, не сееше, по къщата правеше
ремонт на сайванта там където е хлътнало или счупено…“.
Свид. Б И. казва, че е първи братовчед на ищците, като имота бил разделен още като
живеели в бащината си къща. При продажбата на О. поради неграмотност продали повече от
това, което имали, подписа ли се без да четат. Сега в къщата ищците не можели да влизат,
защото имало синджир и една постройка до къщата била съборена.
Свид. О М. казва, че неговия баща О. купил мястото декар и половина - от едната до
другата улица, като живеели в къщата до улица „О“. Гледали животни и сложили оградата
да не разпръсват животните. Когато продали на Б (свид.Б К) той започнал да си търси
правата.
Свид. М К твърди, че купили целия парцел и къщата и стопанските постройки.
Майката на ищците живеела в другата къща и след смъртта й, с тях се свързал Н. и искал да
6
купи част от парцела и поискал да го разделят. След това сложили ограда и изкарали
документи за двата отделни имота, но Н. се отказал да купува. Взели заем от ответника, тъй
като не им стигнали парите за ремонт и за разделянето на имотите. Заключили вратата към
дворното място когато се уточнило, че мястото е тяхно, защото ищците спорили, че е тяхна
собственост.
Свид. Б К разказва, че през ****г. купили процесния имот от декар и половина. В
имота имало две жилищни сгради с три постройки, като закупил горната къща откъм ул.“О“,
а долната къща нямала документи. Свид. разказва, че предишния собственик му казал, че се
разбрал да предостави едно парче от земята на семейството на ищците временно, докато
били там. Разказва, че причината да вземе заем около 10 000 лв. от ответника, който тогава
му бил адвокат, била, че Н. искал да купи земята и трябвало да я разделят на два отделни
имота. Заема бил взет за месец и не могъл да върне парите и последвала публична продан на
имота. Срокът бил един месец, защото след толкова време му казал Н., че ще купи мястото,
но нямали връзка с него и не дошъл. Вратата към дворното място била залостена с глоздеи
от вътрешната страна, но ищеца я разбил.
Съдът кредитира показанията и на двете групи свидетели, като кореспондиращи и с
останалите събрани по делото доказателства, съобразявайки родствената връзка или
заинтересоваността им от изхода на делото.
Ищецът Н. И. И. дал обяснения по реда на чл.176 от ГПК относно уговорките за
закупуване на имота, като същият обяснява, че уговорката била не да се купи, а да се
раздели земята и после да плати каквото е струвало техническото разделяне.
При така установената фактическа обстановка, съдът, приема от правна страна
следното:
По допустимостта на иска по чл.108 от ЗС: Процесуалната легитимация, като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство, се
определя само и единствено въз основа на фактическите и правни твърдения в исковата
молба и петитума на същата, тоест от заявеното от ищеца спорно материално право. То
обуславя кои са надлежните страни по делото – определя както процесуалната легитимация
на ищеца (т. е. принадлежността на правото на иск, което право принадлежи на лицето,
претендиращо да е носител на спорното материално право), така и процесуалната
легитимация на ответника (която се определя от твърденията на ищеца досежно лицето,
което оспорва или нарушава предявеното от ищеца за защита спорно материално право). За
разлика от процесуалната легитимация на страните, която се определя от твърденията на
ищеца и обуславя допустимостта на иска, материалноправната легитимация определя кой е
действителният носител на спорното материално право и кой на задължението и обуславя
основателността на иска. Или съдът намира, че направените възражения от ответника, че
собственици на жилищната сграда и лятната кухня са ищците и че владението на същите не
се осъществява от него, са възражения по съществото на спора.
По основателността на иска по чл.108 от ЗС: За основателността на иска по чл.108 от
7
ЗС, ищците следва да докажат по безсъмнен начин, че са собственици на процесните имоти,
че същите се владеят от ответника и че това владение е без правно основание. Тези три
предпоставки следва да са налице кумулативно, като липсата на някоя от тях води до
неоснователността на претенцията.
Твърдението на ищците, че са собственици се доказва с различни доказателства, в
зависимост от твърдяното от тях основание за придобиване на собствеността. В настоящия
случай те се позовават на давностно владение върху южната реално обособена част от
имота, представляващ УПИ ***** в кв. 33 в с. Ж, ведно с изградените в него жилищна
сграда и лятна кухня придобито от родителите им при условията на чл.79 от ЗС. ЛегитиМат
се като собственици с констативен нотариален акт по наследство и давност № ***, том I,
дело № ***/****г. на Нотариус № *** от НК.
Съдът намира, че давностното владение е с начало от ****г., когато И. Дов И (И. Т
М) - наследодателят на бащата на ищците разпределил устно ползването на собственото му
дворно място между двамата си сина - М И. Д (М Й Д) и И. И. Д (И Й Д), които построили
къща всеки в своята владяна реално обособена част от дворното място, като поставили
ограда между двете. Това е установено от събраните гласни доказателства по делото, чрез
разпита на свид. Ф М И., свид. К Х К и свид. Б М И.. Така извършеното устно дарение, не е
било в изискуемата по закон форма и не е могло да породи действие по пораждане на
собствеността върху отделните части от общия парцел, но представлява юридически факт,
поставящ началото на владение, на упражняване на фактическа власт върху отделните
реално обособени части, с намерение за придобиването им.
Давността е прекъсната с прехвърлителната сделка, оформена с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *** том IV, дело № ****/****г. на съдия при ШРС,
извършена на **/******г., поради това, че в сделката участие, в качеството си на наследник
взел и бащата на ищците И Й Д (И. И. Д). Горното произтича от чл.84 от ЗС, съгласно който
относно придобивната давност се пРгат чл.113 и сл. от ЗЗД. Волеизявлението на И. Д за
прехвърляне правото на собственост върху наследените от него идеални части от имота
върху друго лице представлява извънсъдебен отказ от изтеклата към този момент в негова
полза 10 годишна давност.
След прекъсване на давността е започнала да тече нова давност от **/******г.,
изтекла на **/******г., тъй като от събраните показания на свид. Ф М И., К Х К и Б М И. се
установи, че И. И. Д (починал **/**/****г.) и Е С Д (починала **/**/****г.) продължили да
упражняват фактическа власт върху своята половина от дворното място, ведно с изградените
в него къща и стопански постройки постоянно, необезпокоявано, несъмнено, явно и
спокойно.
Съдът намира, възражението на ответника, че О. М. И. владял целия имот УПИ
****** в кв. 33 на с. Ж за недоказано по делото. Напротив от събраните гласни
доказателства, включително и от разпита на свидетелите на ответника стана ясно, че
оградата, която била поставена в имота още през ****г. не е била премахната и
фактическото положение относно владението на имота от родителите на ищците не е било
8
променено. О. И. по никакъв начин не е смущавал владението на И. и Е Д върху процесните
имоти.
След покупко – продажбата на имота от Б К, в режим на СИО, оформена с
Нотариален акт № ** том 1, рег. № *** дело № **/****г. и след смъртта на майката на
ищците (починала на **/**/****г.) са започнали действия по предявяване претенциите на
собствениците спрямо владелците. В Решение № 376 от 12.03.2013г. на ВКС по гр.д. № 260
от 2012г., I гр.о, Решение № 262 от 13.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 944 от 2011г., I г.о. и др.
се приема, че придобивната давност се прекъсва само на посочените в чл.116 от ЗЗД или на
изрично посочените в ЗС и други закони основания – например чл.81 от ЗС и поради това
извънсъдебни претенции не смущават и не прекъсват давността. В Решение № 330 от
28.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 1519/2010г., II г.о. се приема, че след като едно лице веднъж
е установило фактическа власт върху един имот, давността може да се счита прекъсната,
само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да
упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия
следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца.
Съдът намира, че в настоящия случай началото на периода на изгубване на
владението на ищците върху имота са действията, с които семейство К са попречили на
ищците занапред да упражняват фактическа власт над процесните имоти, а именно:
залостването на вратата на дворното място към ул.“М“, поставянето на катинар и синджир
на вратата, както и физически недопускането на ищците до имота. В тази връзка са
свидетелските показания на свид. К К: „…За Н. и К. пречката е, че това момче (Б К)
претендира, че е купило тяхното място. Те сега са сложили катинар и табела „частна
собственост“ и дори жената (ищцата К. И.) беше отишла да си вземе някакви неща от
къщата, те направо казаха, че ще извикат полиция...“. Свид. Б И. твърди: „…Като се върнах
от чужбина миналата година ( ****г.) на 15-ти юни, вече имаше синджир, както и сега го
има…“. Свид. М К посочва в показанията си: “…Заключих когато дойде съдия изпълнителя.
Те разбиха катинара, за да влязат. Не си спомням точно дали е било след като съдия –
изпълнителя го е продал на адв. С. или не…“
Или всички тези действия, съдът намира, че са извършени в периода след разделянето
на имот № IV – 218 в кв.33 на два имота, а именно след **/**.****г. и основно в хода на
изпълнителното дело № ***/****г. на ЧСИ Р Р, образувано **/**/****г. По делото не се
ангажираха доказателства за извършени по-рано от този период на действия, водещи до
изгубване на владението.
Владелецът става собственик на имота от момента на изтичане на предвидения в
закона давностен срок, но при спор за собственост това негово право може да бъде зачетено
само, ако той се позове на давността. В този смисъл Решение № 118 от 11.01.2021г. на ВКС
по гр.д. № 665/2020г., II г.о. и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012г. по т.д. №
4/2012г. на ОСГК на ВКС. В случая това е направено извънсъдебно от ищците с издаване на
Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с № 81, том I, рег. № ****, дело №
***/****г. на **/**/****г. Действително в периода след смъртта на майката на ищците са
9
налице гласни доказателства за липсата на посещения от ищцата или периодични такива от
страна на ищеца, като съдебната практика приема, че фактическата власт може да се
упражнява и в различни периоди от време. Съгласно чл.83 от ЗС който докаже, че е владял в
различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже
противното. Такова опровергаване не беше успешно проведено от страна на ответника.
Свид. М К сочи, че след смъртта на майката на ищците, те не са поддържали или
посещавали имота, като същевременно са налице данни за спречквания и скандали между К
и К. И. по повод недопускането й до имота.
Доколкото ответника не ангажира доказателства за началото на действията
предхождащи **/**.****г., с които владението да е изгубено в продължение на шест месеца,
а именно **/**/****г., то съдът намира, че давността не е прекъсната преди позоваването от
ищците, което те са сторили извънсъдебно на **/**/****г. Позоваването на придобивната
давност има за последица придобиване правото на собственост само при осъществен
фактически състав на чл.79 от ЗС, какъвто в случая е налице, десетгодишната давност е
изтекла още през ****г.
Позоваването може да бъде направено и от наследниците на наследодателя, в чийто
полза е изтекла давността щом са продължили владението. Тъй като действието на
придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на
позоваване на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от
наследодателя. В този смисъл е т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012г. по т.д. №
4/2012г. на ОСГК, Решение № 54 от 18.03.2013г. на ВКС по гр.д. № 103/2012г., II г.о. и др.
В случая давността с начало ****г. е изтекла много преди позоваването й от
наследниците, като владението не е изгубено в продължение на повече от шест месеца преди
това, за да се счита прекъснато. Съдът намира, че ищците успешно доказаха първата
предпоставка на иска по чл.108 от ЗС.
Налице са и втората и третата предпоставки за основателността на иска, но само по
отношение на дворното място, тъй като по делото безспорно се установи, че процесния имот
към момента се владее от ответника, като същия не оспорва това обстоятелство. По
отношение на жилищната сграда и лятната кухня не се оспорва от ответника, а и са налице
доказателства, че първоначално фактическата власт се е осъществявала от родителите на
ищците, като продължава и към момента да се осъществява от ищците. По данни от
изпълнителното дело само ищцата К. И. има ключове за постройките, като има и техен
багаж оставен там. Или по отношение на претенцията за предаване владението им на
ищците, то съдът намира, че липсва втората предпоставка за основателността на иска, а
именно владението да се упражнява от ответника. За пълнота следва да се отбележи, че те
като собственици могат да искат прекратяване на всяко неоснователно действие, което им
пречи да упражняват своето право, но това е предмет на иск по чл.109 от ЗС, с какъвто съдът
не е сезиран.
С оглед на гореизложеното, предвид доказване на активната материално-правна
легитимация на ищците и осъществяваното от ответника без основание владение, но само
10
по отношение на УПИ *****, то предявения иск по чл.108 от ЗС следва да бъде частично
уважен.
Доколкото ищците не са направили искане за присъждане на сторените от тях
разноски, то съдът не дължи произнасяне. Ответникът е направил искане в писмения си
отговор в условие на евентуалност при направени такива, но липсват доказателства за
реално сторени такива, затова съдът не следва да присъжда в негова полза разноски.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Г. С. с ЕГН ********** с адрес
гр.Ш, ул.“*****“ № ** ет.3,
че К. И. И. с ЕГН ********** от гр.Ш, ул.“********“ № ** вх.1, ет** ап.7 и Н. И. И. с ЕГН
********** с адрес с. Ж, общ. Х, ул.“Р“ № 6 и двамата чрез адв. Г. Г. от ШАК, със съдебен
адрес гр.Ш, ул.“С“ № *** ет.2 са собственици на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *****
с площ от 810 кв.м., в квартал 33 по плана на с. Ж, общ. Х, ул.“М“ № ** ведно с жилищна
сграда и лятна кухня, при граници: от север – **********, от изток – **********, от юг –
улица, от запад – **********.
ОСЪЖДА Д. Г. С. с ЕГН ********** ДА ПРЕДАДЕ на К. И. И. с ЕГН **********
и Н. И. И. с ЕГН ********** владението върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *****
с площ от 810 кв.м., в квартал 33 по плана на с. Ж, общ. Х, ул.“М“ № ** при граници: от
север – **********, от изток – **********, от юг – улица, от запад – **********.
ОТХВЪРЛЯ иска на К. И. И. с ЕГН ********** и Н. И. И. с ЕГН **********,
предявен срещу Д. Г. С. с ЕГН ********** да предаде владението върху жилищна сграда и
лятна кухня, находящи се в УПИ ***** с площ от 810 кв.м., в квартал 33 по плана на с. Ж,
общ. Х, ул.“М“ № 11 при граници: от север – **********, от изток – **********, от юг –
улица, от запад – **********, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски Окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
11