РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Пловдив, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело №
20245300101104 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.23, ал.1 от СК.
Делото е образувано по искова молба на М. А. Б., ЕГН ********** от
**** против Й. И. Я., ЕГН ********** от **** и Л. И. З., ЕГН ********** от
****
Ищцата твърди, че е бивша съпруга на И.Ч.Б., ЕГН **********, починал
на ****, като бракът им е бил прекратен с решение по бр.д.№*** по описа на
Районен съд Пловдив. По време на брака им били родени двете им деца,
понастоящем пълнолетни и ответници по делото. Твърди, че след ****г. И.Б. е
останал без работа и доходи. Това принудило ищцата през ***г. да търси
препитание в ****, където и до настоящия момент работи. След заминаването
тя работела непрекъснато и издържала цялото семейство, включително и
съпруга си. През 2002г. съпругът също отишъл в ****, но вместо да работи,
злоупотребявал с алкохол и упражнявал физическо насилие над съпругата.
Поддържа, че в периода след 2003г. е закупила изцяло със свои лични
средства, придобити от работата в ****, следните недвижими имоти:
1/самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.506.47.1.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, адрес на имота: ****,
който обект се намира в сграда с идентификатор №56784.506.47.1, построена в
1
ПИ №56784.506.47; предназначение на обекта – жилище, апартамент; брой
нива на обекта – 1; посочена в документа площ – 66.78 кв.м., ведно с 1.252%
ид.части от общите части на сградата и 19.38/1548 ид.части от ПИ;
2/самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.506.568.5.11 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, адрес на имота: ****,
който обект се намира в сграда с идентификатор №56784.506.568.5, построена
в ПИ №56784.506.568; предназначение на обекта – жилище, апартамент; брой
нива на обекта – 1; посочена в документа площ – 51.68 кв.м., ведно с 5.017%
ид.части от общите части на сградата, изба №9 с площ от 9.30 кв.м. и 0.260%
ид.части от общите части на сградата и 16/333 ид.части от ПИ.
За закупуването на имотите ищцата използвала своите лични
спестявания, придобити от полагания труд и съхранявани в посочената в
исковата молба банкова сметка. Твърди, че за периода 2003г. – 2009г. по тази
сметка е внесла сума в общ размер на 88 000,00 евро и именно с тях е
закупила имотите.
Като поддържа, че липсва какъвто и да било принос от страна на съпруга
И.Б. в придобиването на описаното имущество, ищцата сезира съда с искане
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че тя е изключителен собственик на описаните по-горе имоти.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, които
оспорват иска. Навеждат следните възражения: за периода от 2003г. до 2021г.
съпрузите са живели в едно семейно жилище – апартамент под наем в ****; за
определен период от време бившият съпруг действително не е имал доходи, но
е осъществявал дейности, с които е подпомагал основната дейност на
съпругата – работа в ****, като е допринасял за създаване на спокойна
обстановка за *** работа, поддържал е изцяло домакинството, редовно
комуникирал с децата /прибирал се всяка година за 2-3 месеца при тях,
извършвал ремонтни дейности в дома им, грижил се за възпитанието,
образованието и издръжката на децата; за разлика от него съпругата се
връщала в *** само за седмица, без да поддържа контакти с децата, а
понастоящем и с внуците си; неговата грижа за децата и работата в
домакинството е значително по-голяма от тази на ищцата; обстоятелството, че
средствата за закупуването на имотите по време на брака са от личната
сметка на ищцата само по себе си не представлява трансформация на лично
2
имущество по смисъла на закона; от приложените справки за движение по
банковата сметка не се доказва, че тези средства са вложени в закупуването на
имотите, още повече, че извършените банкови преводи не съвпадат като
период и дати с плащането на жилищата. Претендират се разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
По делото не е спорно твърдението, че ищцата и И.Ч.Б. са бивши съпрузи,
чийто брак, сключен на ****г., е бил прекратен с развод през 2022г. Това е
видно и от представеното решение, постановено по гр.д.№****г. по описа на
Районен съд – Пловдив. Съгласно удостоверение за наследници, издадено от
Община ***, И.Ч.Б. е починал на **** и е оставил за свои наследници
ответниците /негови дъщери/ Й. И. Я. и Л. И. З..
По време на брака с И.Б., с нотариален акт №198, т.9, н.д.
№1481/08.12.2005г., М. А. Б. е закупила правото на строеж на апартамент
№***, предвиден да се построи в дворно място в ****, който имот съобразно
представената схема от СГКК – **** към настоящия момент представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.506.47.1.5, подробно
описан в исковата молба. С нотариален акт №12, т.1, н.д.№12/29.01.2019г.
ищцата е закупила самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№56784.506.568.5.11.
По отношение на описаното имущество действа презумпцията за
съвместен принос по чл.21, ал.1 от СК, съгласно който вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
В подкрепа на твърденията, че имотите са придобити изцяло с нейни
лични средства, изключващи съвместния принос, ищцата ангажира писмени и
гласни доказателства.
От представения превод на решение на първоинстанционния съд в **** от
23.04.2003г. става ясно, че на И.Б. е било наложено наказание за отправени
ругатни и обиди към М. Б., упражняване на физическо насилие спрямо нея и
отправяне на заплахи за живота й.
Представени са извлечения за движението на парични средства по
спестовен влог на ищцата в „*** на ****“ АД за периода от 08.07.2003г. до
3
19.06.2009г.
Свидетелката К.Н. знае от ищцата, че същата била тормозена физически и
психически от съпруга й, но през всичките години на брака им тя останала
заедно с него, заедно живеели в ****. Ищцата споделяла със свидетелката, че
само тя работи – ***, а за съпруга си казвала „И. е покрай мен“ и веднъж
споменала, че той „реже някакви ****“. Ищцата казвала още, че тя сама
осигурява издръжката на семейството и никой не й е помогнал за закупуване
на апартаментите. Показанията на Н. не могат да се кредитират като
обективни, тъй като тя няма никакви лични и непосредствени наблюдения
както за отношенията между ищцата и бившия й съпруг, така и за трудовата
заетост на двамата в ****. Всичко, което свидетелката знае й е разказано от
ищцата.
Свидетелят С.Я. е съпруг на ответницата Й. Я. и неговите показания
предвид възможната му заинтересованост в полза на съпругата му, също не
могат да се кредитират като обективни и безпристрастни.
При тежест за ищцата да установи при условия на пълно и главно
доказване, че в покупката на двата имота е вложила свои лични средства,
същата не ангажира доказателства. Влошените лични отношения между
съпрузите, съпътстващи брака им, нямат пряко отношение и не могат да бъдат
доказателство за твърдяната трансформация на лични средства. Фактът, че
ищцата е имала своя спестовна сметка не доказва, че именно средствата от
тази сметка са изтеглени и вложени в закупуването на имотите. Нещо повече,
съгласно постановеното в Тълкувателно решение №2 от 20.01.2025г. на ВКС,
ОСГК, по т.д.№2/2022г., при иск за трансформация на лични средства
съпругът – титуляр на влога трябва да докаже, че средствата по този влог имат
личен характер, за да опровергае презумпцията за съвместен принос. В
настоящия случай не се доказва нито че плащането по сделките е извършено
със средства от влога на съпругата, нито че тези средства са лично нейно
имущество по смисъла на чл.22, ал.1 от СК. Ето защо искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото в полза на ответниците не следва да се
присъждат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. В
пълномощното на адвокат А.Б., приложено на л.77 от делото, е записано, че
договореното между нея и ответниците възнаграждение за процесуално
4
представителство по делото е в размер на 2000,00 лева, но не са представени
доказателства, че това възнаграждение е заплатено на адвоката.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. Б., ЕГН ********** от **** против Й.
И. Я., ЕГН ********** от **** и Л. И. З., ЕГН ********** от ****иск по
чл.23, ал.1 от СК за приемане за установено по отношение на ответниците, че
ищцата е изключителен собственик на следното имущество, придобито по
време на брака й с И.Ч.Б.: 1/самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№56784.506.47.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.****, адрес на имота: ****, който обект се намира в сграда с идентификатор
№56784.506.47.1, построена в ПИ №56784.506.47; предназначение на обекта –
жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; посочена в документа площ –
66.78 кв.м., ведно с 1.252% ид.части от общите части на сградата и 19.38/1548
ид.части от ПИ; 2/самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№56784.506.568.5.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.****, адрес на имота: ****, който обект се намира в сграда с идентификатор
№56784.506.568.5, построена в ПИ №56784.506.568; предназначение на
обекта – жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; посочена в документа
площ – 51.68 кв.м., ведно с 5.017% ид.части от общите части на сградата, изба
№9 с площ от 9.30 кв.м. и 0.260% ид.части от общите части на сградата и
16/333 ид.части от ПИ.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5