№ 211
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Н.й Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508652 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20091524 от 12.04.2021г., постановено по гр.дело №61926/2019г. по
описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав, е отхвърлен предявеният от Е.К.А., с ЕГН
**********, срещу Н. Н. Б., с ЕГН **********, иск за сумата от 3000 лв.,
представляваща причинени вреди от неизпълнение на сключен договор от 05.02.2019г.,
изразяващи се в направени разходи за изчистване на земни маси в имот с
идентификатор 68134.1110.7 по КККР на гр.София.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Е.К.А., с ЕГН **********, с която се
обжалва решение №20091524 от 12.04.2021г., постановено по гр.дело №61926/2019г.
по описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав. Твърди се, че ответникът във връзка с
неизпълнението на поети от него задължения по сключен договор на 05.02.2019г. му е
причинил вреди като е натрупал земни маси и отпадъци покрай границите на имота му,
като за отстраняването им са направени разходи в размер на исковата сума. Не са
изложени конкретни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакувания
съдебен акт. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Въззиваемата страна - Н. Н. Б., с ЕГН **********, чрез назначен особен
представител адв.М.В., депозира писмен отговор, в който взема становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното решение е
законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото
доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. По същество моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение.
Предявен е от Е.К.А., с ЕГН **********, срещу Н. Н. Б., с ЕГН **********, иск
1
е с правно чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора
факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Във въззивната жалба не се съдържат конкретни оплаквания досежно
порочността на обжалвания съдебен акт. По аргумент на чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен само от посоченото в
жалбата. Съгласно трайно установената непротиворечива практика на ВКС - решение
№176 от 08.06.2011г. по гр.дело №1281/2010г. ІІІ Г.О.; решение №95 от 16.03.2011г. по
гр. дело №331/2010г. на ІV Г.О.; решение №764 от 19.01.2011г. по гр.дело
№1645/2009г. на ІV Г.О.; решение №702 от 05.01.2011г. по гр.дело №1036/2009г. на ІV
Г.О.; решение №643 от 12.10.2010г. по гр.дело №1246/2009г. на ІV Г.О, въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа
на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл.269 ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
В конкретната хипотеза и с оглед проверката по чл.269 от ГПК въззивният съд
счита, че обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни
норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от
съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание/, както и е допустимо. На следващо място доколкото както
се посочи по-горе въззивника е подал бланкетна въззивна жалба, в която няма
наведени конкретни оплаквания досежно незаконосъобразност и неправилност на
обжалвания съдебен акт, въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния
съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях като счита, че обжалваното
съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно приложение на
материалния закон, няма допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното
производство. Единствените изложени доводи във въззивана жалба се отнасят до
твърдението на ищеца за причинени от ответника вреди в имот с идентификатор
68134.1110.7 по КККР на гр.София, намиращ се в град София, СО район „Красна
поляна”, кв.“Суходол“, във връзка с неизпълнението на сключен между страните
2
договор от 05.02.2019г., който има характеристиката на договор за изработка.
В конкретната хипотеза при предявен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2
ЗЗД, за да се ангажира гражданската отговорност на длъжника за неизпълнение на
договорно задължение следва да са налице следните предпоставки: валидно
сключен договор; поведение от страна на длъжника, изразяващо се в действие или
бездействие на поето по договора задължение; претърпени вреди; причинна връзка
между виновното неизпълнение на договорното задължение и настъпването на
вредоносния резултат.
В настоящия случай съдът намира, че от съвкупната преценка и анализ на
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин единствено факта,
че на 05.02.2019г. е бил сключен между ищеца - Е.К.А. в качеството на възложител и
ответника - Н. Н. Б. в качеството на изпълнител договор, съгласно който възложителят
е възложил, а изпълнителят е приел да извърши в имот с идентификатор 68134.1110.7
по КККР на гр.София, намиращ се в град София, СО район „Красна поляна”,
кв.“Суходол“, с площ от 3419 кв.м. видове дейности, изразяващи се в насипване на
земна маса /без строителни отпадъци/, както и разнасяне и заравняване на докарани
количества земна маса. За установяване на поддържаните от ищеца твърдения, че във
връзка с неизпълнение на поетите с договора задължения ответникът е причинил вреди
в имота, изразяващи се в натрупване на земни маси и отпадъци покрай границите на
имота с околовръстния път и общински път, както и че за отстраняването им са
направени разходи в размер на исковата сума, единствено по делото е представен
договор от 15.06.2020г., съгласно който ищецът възлага на трето неучастващо по
делото лице – „Л.“ ЕООД да извърши дейности по почистване на боклуци, земни и
скални маси, натрупани в имота, който тангира с околовръстен път и общински път.
Този договор обаче по никакъв начин не доказва твърдението на ищеца, че именно
ответникът с действията си е довел до натрупването на земни маси и отпадъци покрай
границите на имота, т.е. не доказва виновно неизпълнение на договорното задължение
от страна на ответника, от което е настъпил твърдяния вредоносен резултат. При така
наличните по делото доказателства липсва правно основание за
ангажиране отговорността на ответника за претендираните от ищеца вреди във връзка
с неизпълнение на договорни задължения по сключен между страните договор от
05.02.2019г.,
Предвид горното, поради непроведено от ищеца пълно главно доказване на
производящите спорното материално право факти, каквото дължи в процеса, и
отнасяне неблагоприятните последици от непроведеното доказване в негова вреда, е
основание за отхвърляне на предявения иск. Постановеният съдебен акт, с който е
отхвърлен изцяло предявения иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД е правилен
и законосъобразен, постановен при правилен анализ на събраните доказателства, при
правилно тълкуване на материалния закон, като не са допуснати процесуални
нарушения в хода на съдебното производство, поради което следва да бъде потвърден
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а
обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за
настоящата инстанция. При липса на направено искане за присъждане на разноски,
3
такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна- ответник по делото.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20091524 от 12.04.2021г., постановено по гр.дело
№61926/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 38-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4