РЕШЕНИЕ
гр.София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 25-ти с-в, в открито заседание на десети ноември
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Весела Живкова-Офицерска
при секретаря Кирилка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8554/2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск от „Б.Д.“ ЕАД с ЕИК *******, седалище и
адрес на управление *** против С.Ц.И. с ЕГН ********** и Ц.И.И. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** за
приемане за установено по отношение на ответниците,
че дължат на ищеца солидарно сумата от 48 109.83
лв., представляваща неплатена главница по Договор за ипотечен кредит от
21.08.2006г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението –
13.03.2019г. до плащането, договорна лихва в размер на 51 959.72 лв. за периода 30.04.2012г.-30.08.2013г.,
заемни такси в размер на 932.90 лв.
и наказателна лихва в размер на 27 514.70
лв. за периода 31.05.2012г.-30.08.2013г., за които суми е издадена
Заповед за незабавно изпълнение от 21.03.2019г. по ч.гр.д. № 14639/2019г. на
СРС, 85 състав.
Правното
основание на предявените положителни установителни
искове е чл. 422 ГПК, вр.чл.
430 ТЗ, вр. чл.
79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на
21.08.2006г. между страните по делото бил сключен договор за ипотечен кредит,
по силата на който банката предоставила на ответниците
кредит в размер на 69 000 лв. със срок на издължаване 84 месеца, считано
от датата на усвояването му, като кредитът бил усвоен на 30.08.2006г.
Уговорената договорна лихва била в размер на 12,99%, формирана от базов лихвен
процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка в
размер на 9,30 пункта, като към датата на сключване на договора за кредит
базовия лихвен процент е 3,69%. Твърди се, че за обезпечаване на отпуснатия
кредит била учредена договорна ипотека върху следния недвижим имот – ателие без
номер, находящо се в гр. София, ж.к. *******П, ет.1.
Кредитът бил погасяван на равни месечни вноски съгласно предоставен на кредитопоучателите погасителен план, от разплащателната
сметка на С.Ц.И., като за падежна дата било определено всяко 30-то число на
месеца. На 23.09.2010г. и на 18.10.2011г. по отношение остатъка от дълга по
кредита между ответниците и ищеца били подписани
допълнителни споразумения, с които били договорени гратисен
период за издължаване на главницата от 6 месеца, без да се променя крайния срок
за издължаване на кредита. През м. март 2012г. постъпилата сума по сметката за
погасяване на месечната вноска не била достатъчна, като не били погасени и
следващите 12 вноски. На 30.08.2013г. настъпил крайния падеж на договора. До
предявяване на молба за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита бил
олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в
размер на 10 процентни пункта.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен такъв от ответниците.
Не са релевирани възражения
по допустимостта на иска по чл. 422 ГПК. По същество установителните искове се оспорват. Релевирано е възражение за погасяване вземанията по давност, доколкото падежът на всички вземания е настъпил на
30.08.2013г., както твърди ищецът, а заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 13.03.2019г. – след изтичане на 3 годишния, евентуално - 5 годишния давностен срок.
Възразява се и че кредитът е отпуснат за покупка на
имот, като за обезпечаването му е учредена договорна ипотека върху него. Кредитът е усвоен
чрез разплащателна сметка с титуляр
О.Б.Г. – предходен кредитополучател
по отделно правоотношение с банката,
като със сумата от кредита в размер на 69 000 лева е погасен жилищен кредит № 8764681
с титуляр продавача О.Г., която е праводател на ответниците при покупката на жилището. Ответниците не били усвоили пряко
сумата по кредита, а тя
била преведена за погасяване
задължения по кредит на предходния
кредитопоучател, като впоследствие ответниците претърпели евикция на имота въз основа на влязло в сила решение от 15.08.2007г., постановено
по гр.д. № 20288/2006г. На СРС, 27 състав. С това решение било установено, че О.Г. не е придобила
на годно правно основание собствеността
на имота, послужил за обезпечение
на кредита, поради което отпуснатият жилищен заем според ответниците останал без цел и предмет.
На основание
чл. 219 ГПК по делото като трето лице-помагач на ответниците е конституирана О.Б.Г.
с ЕГН ********** ***.
Предявен е и Обратен
иск против продавача О.Б.Г. в условията
на евентуалност – в случай, че съдът
уважи исковете против ответниците изцяло или отчасти,
за сумите, които ответниците бъдат осъдени да заплатят. Обратния иск
е оставен без разглеждане с
влязло в сила Протоколно
определение от 09.06.2022 г.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 14639/2019г. на СРС, 85 състав Прието е
неоспорено заключение на ССчЕ.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният положителен установителен
иск е допустим, като предявен в законоустановения в
чл. 415 ГПК срок.
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 14639/2019г. на СРС, 85 състав, в полза на заявителя – настоящ
ищец е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
чл. 417 ГПК от 21.03.2019 г. против ответниците С.Ц.И.
с ЕГН ********** и Ц.И.И. с ЕГН ********** солидарно, за сумата от 48 109.83 лв., представляваща
неплатена главница по Договор за ипотечен кредит от 21.08.2006г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението – 13.03.2019г. до
плащането, договорна лихва в размер на 51 959.72 лв. за периода
30.04.2012г.-30.08.2013г., заемни такси в размер на 932.90 лв. и наказателна
лихва в размер на 27 514.70 лв. за периода 31.05.2012г.-12.03.2019г. Длъжниците са възразили
писмено против издадената Заповед в срока по чл. 415 ГПК, поради което на
заявителя е указана възможността да предяви иск по чл. 422 ГПК за установяване
на вземанията си. Разпореждането е получено от заявителя на 27.05.2019г., а
искът по чл. 422 ГПК е предявен на 27.06.2019г., т.е. в законоустановения
срок.
Ответниците са възразили, че по гр.д. № 2424/2015 г. по описа на
СРС, 20 състав банката е предявила иск против същите ответници
за дължими от тях суми по същия договор за банков кредит, като се е позовала на
настъпила предсрочна изискуемост на всички вземания.
Видно от представеното по делото Решение от 17.01.2017 г.
по гр.д. № 2424/2015 г. по описа на СГС, I-20
състав, предявеният от банката против ответниците
положителен установителен иск за признаване
вземанията по издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 32041/2013 г. по описа на СРС, 65 състав, основани на Договор
за ипотечен кредит от 21.08.2006г., е отхвърлен поради недоказаност на
твърденията на ищеца за уведомяване на ответниците за
обявената предсрочна изискуемост на кредита, съобразно указанията, дадени в
т.18 на тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Иницииращото ч.гр.д. №
14639/2019г. на СРС, 85 състав
Заявление по чл. 417 ГПК, респ. – стоящият за разглеждане по настоящото дело установителен иск по чл. 422 ГПК е основан на твърдения за
настъпил краен падеж на кредита – на 30.08.2013г., поради което с оглед
отхвърлянето на иска, основан на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост
на кредита, е допустим. Както се приема в тълкувателните мотиви на цитираното
решение, предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения
документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането
не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Няма пречка кредиторът да подаде ново заявление,
основано на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост или изтичане срока на
кредита, настъпили след отхвърляне на иска за установяване вземанията по
предходно издадената заповед за изпълнение. Поради това предявеният иск е
допустим.
Между
страните е безспорно подписването на посочените в исковата молба Договор за
кредит и Допълнителни споразумения от 23.09.2010 г. и 18.10.2011 г., с
посочените в исковата молба параметри, както и че кредитът е бил предназначен
за погасяване задължение на О.Г., от която ответниците
са закупили недвижим имот. Безспорно е още, че впоследствие ответниците
са претърпели съдебна евикция, като е признато от
съда, че О.Г. не е била собственик на недвижимия имот. Едновременно с това тези
обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателства, а
именно – договор за ипотечен кредит от 21.08.2006 г. и допълнителни
споразумения към него.
Видно от неоспореното заключение на вещото лице по ССчЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и
безпристрастно, на 30.08.2006г. за погасяване на кредита по кредитна сметка № 12667441 с титуляр
третото лице-помагач О.Б.Г. е постъпила сумата от 69 000 лв. с платец С.Ц.И.
и основание: усвояване на кредит с № 12673127, като по този начин сумата на
предоставения кредит на С.Ц.И. по Договор за ипотечен кредит от 21.08.2006 г. е
изцяло усвоена. Предоставянето на кредита е осчетоводено по кредитна сметка №
12673127 с титуляр С.Ц.И. на 30.08.2006г. в размер на 69 000 лв. За погасяване
на задълженията по кредита са постъпили суми в общ размер на 63 980.38 лв.
Последното плащане за погасяване на задължения по кредита е извършено на
23.04.2012 г., когато е платена сумата от 341.95 лв. С тази сума е погасена
част от дължимата възнаградителна лихва по вноската с
падеж 10.01.2012 г. След тази дата е преустановено погасяването на кредитното
задължение. Дължимите суми към датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 13.03.2019 г. са в размер на:
48 109.83 лв. главница по 20 просрочени вноски;
51 959.73 лв. възнаградителна
лихва за периода 30.01.2012 г. – 13.03.2019 г.;
901.58 лв. санкционираща лихва по т. 20.1 за периода
30.04.2012 г.-30.08.2013 г.;
26 613.12 лв. наказателна лихва по т.20.2 за периода
31.08.2013 г. – 13.03.2019 г.;
493.10. лв. дължими застраховки;
379.80 лв. такса управление и
60 лв. заемни такси.
При така установеното,
се налагат следните правни изводи:
По
така предявения иск съобразно
правилата за разпределение на доказателствената
тежест по чл. 154 ГПК, ищецът носи тежест да докаже наличието на сключен
валиден договор с изложеното в исковата молба съдържание /договор за
потребителски кредит/, предоставяне на заемната сума на ответника; уговореният
начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за
връщане на заема; настъпване на падеж на вземанията; спиране или прекъсване на
давността.
Ответникът следва да докаже възраженията си, от които
черпи изгодни за себе си правни последици, както и евентуално погасяване на
дължимите суми /изпълнение/ по договора.
Установява се от представените
доказателства наличието на облигационно отношение между страните по Договор за
кредит и Допълнителни споразумения от 23.09.2010 г. и от 18.10.2011 г., както и
че кредитът е бил усвоен от кредитополучателите по договорения начин – чрез
превеждане на сумата за погасяване кредитно задължение на третото лице-помагач О.Г..
Като неоснователни настоящият състав на СГС преценява възраженията на ответниците за липса на усвояване на кредита, както и за
нищожност на сделката по кредитното правоотношение с ищеца поради липсата на
предмет, тъй като е нищожна придобивната сделка, за
осъществяването на която кредитът е бил отпуснат. Кредитът е бил усвоен от ответниците по уговорения в договора начин – по сметка на праводателя им О.Г.. Отстраняването на ответниците
от имота по съдебен ред или прогласяването нищожността на придобивното
основание не влече автоматично нищожност на кредитната сделка, сключена с ищеца
и в техните отношения задълженията им като кредитополучатели са валидно възникнали
и не са погасени. Съдебното отстраняване от имота е релевантен факт в
отношенията между страните по придобивната сделка на
недвижимия имот, цената на който ответниците са
платили на третото лице-помагач чрез погасяване на нейния кредит към банката,
но не и в отношенията между банката и ответниците по процесния договор за кредит.
По силата на сключения договор за
кредит, за ответниците е възникнало задължение да
върнат заетата сума, заедно с уговорената възнаградителна
лихва, както и да заплащат уговорените и дължими такси, застрахователни премии
и лихви при забава в плащанията.
Вземанията, обаче, са погасени по
давност.
Искът е предявен против
кредитополучатели по договор за банков кредит, при твърдения за настъпил краен
падеж на задълженията на 30.08.2013г.
Съгласно чл. 110 ЗЗД, с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок, а съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. Безпротиворечива е съдебната
практика, обективирана напр. в решение № 261 от
12.07.2011 г. по гр.д. № 795/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 28 от 05.04.2012г.
по гр.д. № 523/2011г. на ВКС, III
г.о. и задължителната такава по ТР № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС, че договорът за
кредит не е такъв за продължително или периодично изпълнение, като не е налице
периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД при договор за заем, с
който е уговорено връщането на сумата на погасителни вноски на определени дати.
За разлика от периодичните плащания, всяко едно от които е независимо и
самостоятелно от останалите еднородни задължения, при договора за заем
задължението за плащане е неделимо. Уговореното връщане на сумата на
погасителни вноски не превръща тези вноски в периодични плащания, а е налице
само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части. Отделните погасителни
вноски не превръщат договора в такъв за периодични платежи, а представляват
частични плащания, по отношение на които е приложим общият 5 годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 114, ал.1 ЗЗД давността за всяко вземане – главно или акцесорно за лихви, започва да тече от деня, в който то е
станало изискуемо. От настъпването на крайния падеж на кредита – 30.08.2013 г. всички
вземания по процесния договор за кредит са станали
изискуеми, като по отношение на главницата 5 годишния давностен
срок е изтекъл на 30.08.2018 г. Заявлението за издаване заповед за изпълнение е
подадено на 13.03.2019 г., т.е. след изтичането на 5 годишния давностен срок, поради което вземането на ищеца за главница
е погасено по давност. Не се твърди от ищеца и няма представени доказателства
за спиране или прекъсване на давността. Не следва по аргумент от разпоредбата
на чл. 116, б. „б“, пр. 2-ро да се счита прекъсната давността с издаването на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 32041/2013 г. по
описа на СРС, 65 състав, доколкото видно от Решение от 17.01.2017 г. по гр.д. №
2424/2015 г. по описа на СГС, I-20
състав, предявеният от банката против ответниците
положителен установителен иск за установяване
вземанията по нея е отхвърлен.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. С оглед на това погасени са и вземанията на ищеца по процесния договор за кредит за лихви и такси.
С
оглед на гореизложеното предявения положителен установителен
иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК право на разноски имат ответниците. Те са направили разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 3 500 лв., видно от представения Договор за правна
защита и съдействие от 04.03.2020 г. – л. 40 от делото, както и за платен
депозит за вещо лице в размер на 200 лв. Ищецът, чрез процесуалния си
представител е направил възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение от ищците, което съдът определя като неоснователно, с оглед обстоятелството, че то
е уговорено и платено в размер, по-нисък от предвидения минимален такъв в чл.
7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /3 530 лв./, в редакцията на относимата
разпоредба към датата на уговаряне на възнаграждението. С оглед на изложеното,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците
сумата от 3 700 лв. за направените от тях разноски пред настоящата
инстанция.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на
чл. 422 ГПК иск от „Б.Д.“ ЕАД с ЕИК *******, седалище и
адрес на управление *** против С.Ц.И. с ЕГН ********** и Ц.И.И. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** за
приемане за установено по отношение на ответниците,
че дължат на ищеца солидарно сумата от 48 109.83
лв., представляваща неплатена главница по Договор за ипотечен кредит от
21.08.2006г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението –
13.03.2019г. до плащането, договорна лихва в размер на 51 959.72 лв. за периода 30.04.2012г.-30.08.2013г., заемни
такси в размер на 932.90 лв. и
наказателна лихва в размер на 27 514.70
лв. за периода 31.05.2012г.-30.08.2013г., за които суми е издадена
Заповед за незабавно изпълнение от 21.03.2019г. по ч.гр.д. № 14639/2019г. на
СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.3 ГПК „Б.Д.“
ЕАД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Ц.И. с ЕГН **********
и Ц.И.И. с ЕГН ********** сумата от 3 700
лв. за направените от тях разноски в производството за платено
адвокатско възнаграждение и платен депозит за вещо лице.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ответниците - О.Б.Г. с ЕГН ********** ***.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: