№ 206
гр. Русе , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена И. Балджиева
при участието на секретаря Г.М.Г.
като разгледа докладваното от Елена И. Балджиева Гражданско дело №
20204520103655 по описа за 2020 година
Исковете са с правно основание по чл.79 и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът А. С. Д. твърди, че през м.август 2015г. е продал на ответницата Д. Т. Т.
следните свои недвижими имоти: ПИ с идентификатор **** ведно с построената в него
сграда с идентификатор ****.1 и ПИ с идентификатор *** и двата имота са с
местонахождение гр.Русе, местността „***". В деня на изповядване на посочената сделка,
която била обективирана в НА №***, т.29, дело №***/25.08.2015г. ответницата Т., в
качеството си на купувач подписала декларация, с която се задължила да заплати на
продавача сумата от 8 000.00 лв. /осем хиляди лева/, след изпълнение на следните условия:
1. Откриване на самостоятелна партида за ток за поземления имот. 2. Откриване на
самостоятелна партида за вода за поземления имот и 3 . Узаконяване на досега
съществуващия достъп /път/ през имот с идентификатор *****.
Към момента на депозиране на исковата молба били изпълнени две от условията, а именно
имотите на ответницата били захранени с ел.енергия, за което е открита самостоятелна
партида и има законно осигурен достъп до имотите й. През пролетта на 2020 година ищецът
започнал активно да търси контакти с Т., за да уредят окончателно отношенията си. Тъй
като последната упорито го избягвала, той бил принуден да се обърне за помощ и
съдействие към адвокат. Именно в това си качество адв.А.Г. изготвила уведомление,
адресирано до ответницата, в което изложена фактическата обстановка и отправила покана
за доброволно уреждане на отношенията между страните. Уведомлението било изпратено с
„Телепоща" в края на м.май 2020г. и върнато в цялост на адреса на подателя с отбелязано
основание "непотърсена от получателя в срок". Това наложило да потърси услугите на ЧСИ,
1
който на 18.06.2020г. успял да връчи съответното уведомление на ответницата. След
посочената дата ответницата Т. се свързала с ищеца и двамата провели среща. В процеса на
водените преговори ответницата не отрекла, че има достъп до имотите си, както и че същите
са захранени с ел.енергия. Останал спорен единствено момента с водозахранването.
Ответницата твърдяла, че няма самостоятелно захранване към имота си, а получавала
питейна вода от отклонение на водопроводната инсталация от името на ищеца.
Съгласно общите условия на „В и К" ООД всякакви инициативи по откриване,
закриване и промяна на партида можело да предприеме единствено собственика на имота. В
този смисъл посоченото в подписаната от ответницата декларация условие зависело изцяло
от нейната воля, която до началото на 2020 година не била насочена към предприемане на
действия, за изпълнението му. Поради тази причина активно търсил Т. и й предложил да й
съдейства за откриване на такава партида. От нейна страна активна инициатива не била
проявена и въпреки настояванията му и дадените й срокове, последната не реагирала по
никакъв начин.
Поради изложеното счита, че Т. умишлено препятства изпълнението и на последното
от условията, посочени от нея, за да настъпи падежа на плащането по декларация от
25.08.2015г. и по този начин посоченото условие за заплащане на сумата от 8 000 лв. се
явява извън сферата на влиянието на ищеца и на практика независещо от него и по този
начин - невъзможно.
Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да осъди Д. Т. Т. да заплати на
ищеца сумата от 8000,00лв., представляваща поето от нея задължение по декларация от
25.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на завеждане на
исковата молба. Претендира и направените в производството разноски.
е и направените по делото разноски.
Ответникът Д. Т. Т., чрез проц. си представител адв.Н.Б. депозира писмен отговор, в
който заявява, че подаденият иск е допустим, но изцяло неоснователен.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема за доказано, че между страните били сключени сделки за продажба на
недвижими имоти: ПИ с идентификатор ****, ведно с построената в него сграда с
идентификатор ****.1 и ПИ с идентификатор ***, и двата имота с местонахождение в гр.
Русе, местността „***“. В деня на изповядване на сделката, която е обективирана в
приложените с исковата молба нотариални актове била подписана декларация, с която Д. Т.
Т. се е задължила да заплати на продавача и ищец в настоящото производство сумата от
8000.00лв. /осем хиляди лева/. Изплащането на тази сума няма падежна дата, но между
страните били договорени три кумулативни условия, а именно:
2
1. откриване на самостоятелна партида за ток за поземления имот;
2. откриване на самостоятелна партида за вода за поземления имот и
3. узаконяване на досега съществуващия достъп /път/ през имот с идентификатор
****.
Тези условия са свързани с договорената продажна цена, тъй като страните са се
договорили, че действителната цена на имота би била обоснована единствено и само, ако
бъдат осъществени. В тази връзка са и събраните в хода на производството гласни
доказателства.
Ноторно известно е, че имот без пряк достъп до него, без самостоятелна партида за
ел.енергия и самостоятелна партида за вода практически е лишен от стойност и би могъл да
се използва при силно ограничени условия от неговия собственик, което резонно
рефлектира върху неговата стойност. Тези договорки са толкова съществени, че
неосъществяването им страните са скрепили с тази санкция.
По този начин продавачът на имота декларативно и пред нотариус е поел
ангажименти, чието неизпълнение е свързано с последицата – ненастъпването на падеж
относно дължимост и изискуемост на облигационното задължение.
В хода на производството е оспорено изпълнението и на трите условия, като се
доказа, че всъщност едно единствено от тях е изпълнено от ищеца и то с активното
съдействие на ответницата.
Практически неизпълнението и на едно от тях сочи на ненастъпил падеж или
изискуемост на ищцовата претенция, което е факт в настоящия казус.
Нещо повече - в исковата молба се признава, че са изпълнени две от трите условия,
което е признание за неизгоден факт по отношение на ищеца.
По отношение на представения нотариален акт за поправка на нотариален акт, с
който се допълва правото на преминаване през съседния имот, собственост на
Министерство на отбраната съвсем не урежда законовия статут на достъп до имота на
ответницата. При прочит на този нотариален акт се установява, че в предходния документ за
собственост такова право не е било описано, за да се извършва поправка на нотариалния
акт. Освен това предстои нанасяне в кадастралната карта на това обстоятелство, но то най-
вероятно ще инициира имуществен спор между ответницата Д.Т. и Министерство на
отбраната в момента, в който министерството установи тази промяна, нанесена по този
начин. Отделно от това, самото нанасяне в кадастралната карта е административно
производство, което не е приключило, тъй като с уведомяването по реда на чл.26 от АПК на
МО, същото ще се противопостави на тази промяна. В тази връзка ответницата е
представила доказателства относно неуспешни от нейна страна опити за постигането на това
3
условие от договорката с ищеца, които също следва да бъдат обсъдени. Относно
противопоставянето фактически от страна на МО са налични и гласни доказателства на св.
М. Н. С., който в проведеното на 24.02.2021г. съд.заседание заяви, че има поставена табела с
надпис „Забранено преминаването – военен обект“, както и че този имот се охранява.
Пояснява, че за да се стигне до процесния имот трябва да се премине през порти, които са
поставени от министерството на отбраната и засега стоят отключени единствено поради
тяхното благосклонно отношение. От показанията му става ясно, че предвид това, че ищцата
е предоставила този имот да бъде стопанисван и ползван временно от него, последния е
установил и я е уведомил, че водоподаването, което е от имота на ищеца към нейния (и
единственото възможно) е преустановено.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е видно,
че има ред и начин за изпълнение и на третото условие, като собственика се включи при
изграждането на водоснабдителна кооперация, което говори, че това условие не е
неизпълнимо. За изпълнението му, обаче е нужно съдействието от продавача-декларатор и
ищец в производството. Втори вариант е ако същия прехвърли своята партида за вода на
ответницата, но и това не е сторено. При тези обстоятелства това не е неизпълнимо условие
до степен, сочеща на нищожност на тази клауза.
Дори и да се приеме, че това е нищожна клауза в договор, то следва да се обсъди
дали цялото съглашение между страните не е нищожно. Ако е така, то паричната претенция
на база нищожно съглашение е крайно неоснователна, тъй като всяка страна трябва да върне
на другата, това което е получила на база нищожното съглашение. Тази клауза, да е
водоснабден имота е толкова съществена, че този договор не би бил сключен, ако ищецът не
е декларирал изпълнението й.
При тези обстоятелства, съдът намира, че е налице пълно неизпълнение на условията
на процесната декларация, а представената друга такава от страна на ищеца, че няма да
прекъсва водоподаването не отговаря на истината, което се доказва от свидетелските
показания на св. С..
Съдът приема, че свидетелските показания на допуснатия до разпит свидетел на
ищеца не следва да се кредитират. Същите са недопустими по нормите на ГПК, тъй като не
се допускат гласни доказателства във връзка с факти, които могат да се установят с писмени
доказателства. Видно от представеното писмено удостоверение от енергоразпределителното
дружество, обстоятелствата за които е заявен и допуснат този свидетел се установяват от
писмен документ.
По отношение на процесното облигационно отношение създадено от
допълнителната декларация, подписана от страните: Ответницата се явява кредитор във
връзка с изпълнението на поетите от ищеца по делото ангажименти. Съгласно разпоредбата
на чл.65 от ЗЗД – кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение, нещо
различно от дължимото. Нещо повече – съгласно чл.66 от ЗЗД – кредиторът не може да бъде
4
принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо.
Разпоредбата на чл.69 от ЗЗД пък урежда реда, по който може да се поставят
срокове, ако задължението е безсрочно като процесното. Чл.69, ал.2 от ЗЗД казва, че ако
задължението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, както се твърди
в исковата молба, то тогава кредиторът може да поиска от районния съд да даде на
длъжника достатъчен срок. Това обаче не е сторено.
От друга страна, ответницата в производството, не може да отговаря за
неизпълнението на трите условия, тъй като тази невъзможност за изпълнение не може да й
се вмени във вина. Предвид това, че ищецът е този, който е отговорен за изпълнението на
задължението, тъй като той е продавач на имота, той е и наясно с обстоятелствата по
отношение на право на преминаване, водоснабдяване и електроснабдяване с имота и за да
сключи сделката за продажба е гарантирал именно тези изпълнения, то ответницата не
следва да носи отговорност и да бъде осъдена да заплати тази пълна стойност, която се
претендира в иска при ненастъпилите обстоятелства и то по вина на самия ищец.
Предвид посоченото съдът намира, че предявения иск е изцяло неоснователен и
следва да се отхвърли .
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца са
направените от ответника разноски по делото в размер на 1060.00 лева - възнаграждение за
процесуално представителство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. Д., ЕГН **********, от гр.Русе, **** срещу Д. Т.
Т., ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Олимпи Панов“, №19, ет.4,
офис 17, чрез адв.Н.Б. иск по чл.79 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 8000,00лв.,
представляваща поето от нея задължение по декларация от 25.08.2015г., заедно със
законната лихва от предявяване на иска - 25.08.2020г. до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. С. Д., ЕГН **********, от гр.Русе, **** да заплати на Д. Т. Т., ЕГН
**********, от гр.Русе, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Олимпи Панов“, №19, ет.4, офис 17,
чрез адв.Н.Б. направените по делото разноски в размер на 1060.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5
6