РЕШЕНИЕ
№121
гр. Велико Търново, 20.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание на
пети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при
участието на секретаря П.И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ
ЧЕМШИРОВ Адм. д. №80 по описа за 2021 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 19, ал. 2 от Наредбата за условията и реда
за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и
млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема
"Училищно мляко"/ПМС №251/27.09.2016г., по нататък в текста
„Наредбата“/.
Образувано е по жалба на М.К., в качеството му на управител на „Карп
инвест“ ЕООД от гр. В. Търново, срещу Уведомително писмо за одобрение
на заявка за плащане №01/04/270720/87835 от 09.11.2020г. с изх. №01-2600/732/04.02.2021г.
на зам. изп. директор на ДФ „Земеделие“. Жалбоподателят твърди, че оспорваният
административен акт е нищожен, като издаден в противоречие с разпоредбите на
Наредбата, а така също и при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита,
че неправомерно администрацията на ДФ „Земеделие“ не е възстановила на
дружеството претендирани суми по заявката, тъй като са били изпълнени
изискванията на Наредбата и са представени изисканите допълнително от ДФ
„Земеделие“ документи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени или
обяви оспорения акт за нищожен, като разпореди на ДФ „Земеделие“ да възстанови
на „Карп инвест“ ЕООД неправоремно редуцираните суми от 2 533,74 лв.
данъчна основа и ДДС в размер на 506,75 лв. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФ “Земеделие”,
чрез процесуалния си представител по делото, оспорва подадената жалба като
неоснователна по съображения, изложени в писмена защита.
Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за
юрисконсулт.
Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Уведомителното писмо с изх. №01-2600/732 от 04.02.2021г. е било връчено
на жалбоподателя на 09.02.2021г., което е видно от обратната разписка за
връчване от пощенски оператор на стр. 257 от делото. Жалбата срещу него е подадена
до АС – В. Търново на 19.02.2021г., което се установява от поставения на нея вх. №708/19.02.2021г. по
описа на АСВТ. Спазен е срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, като жалбата е подадена
от легитимирано да оспорва акта лице, при наличие на правен интерес от
оспорване.
С оспореното уведомително писмо е
уведомено дружеството жалбоподател, че по подадената от него заявка за плащане
с №01/04/270720/87835 от 09.11.2020г. по схема
„Училищен плод“ за периода 01.09.2020г. – 30.10.2020г. стойността на
финансовата помощ, изплатена на 27.01.2021г., следва да се редуцира със сума в
общ размер на 2 533,74 лв. без вкл. ДДС.
По делото не е спорно, че дружеството жалбоподател е одобрено за
изпълнител по схема „Училищен плод" за доставяне на пресни плодове и
зеленчуци по смисъла на чл. 9 от Наредбата на учениците в учебните заведения. От приетите по делото с административната преписка писмени
доказателства се установява, че „Карп инвест“ ЕООД е подало заявка за плащане с №01/04/270720/87835 от 09.11.2020г. по схема „Училищен плод“ за периода
01.09.2020г. – 30.10.2020г., окомплектована с документи, съгласно изискванията
на чл. 18, ал. 3 от Наредбата. При обработка на заявката, администрацията на
ответника е приела, че са налице нередовност на документите и непълнота на
декларираните данни, като на основание чл. 18, ал. 6 от Наредбата е изпратило
до жалбоподателя уведомително писмо с искане на допълнителна информация изх.
№01-2600/6683/17.12.2020г./стр. 237 от делото/.
В срока по чл. 18, ал. 6, изр. второ от Наредбата заявителят е депозирал
уведомително писмо за предоставяне на допълнителна информация вх.
№02-040-2600/1661/23.12.2020г. описа на ДФ „Земеделие“, като е дал разяснения и
представител допълнително доказателства/стр. 239 и сл. от делото/.
Впоследствие е било издадено оспорваното уведомително писмо, с което е
била частично одобрена подадената заявка за плащане, като е посочено, че
финансовата помощ, изплатена на жалбоподателя на 27.01.2021г., следва да се
редуцира със сума в общ размер на 2 533,74 лв. без вкл. ДДС. Като
фактически основания в уведомителното писмо са изтъкнати липса на сертификат за
съответствие на качеството съгласно Наредба №16/28.05.2010г. за изискванията за
качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци, издадена от
МЗХ, по отношение на доставени от „Карп инвест“ ЕООД 416,85 кг конвенционално
произведени краставици, 404,94 кг конвенционално произведени домати и 208,25 кг
конвенционално произведено грозде, закупено от дружеството жалбоподател от
„Вегетариана-Елена“ ЕООД. Било е прието от ответника, че последното дружество
не е регистриран земеделски производител, поради което представените от
жалбоподателя сертификати по реда на Наредба №16, издадени от ОДБХ – В. Търново
на „Вегетариана-Елена“ ЕООД, не удовлетворяват изискванията по чл. 9, ал. 10 от
Наредбата. Оттам е изведен окончателен правен извод за наличие на нарушения при
извършването на доставките съгласно чл. 19, ал. 3, т. 6 от Наредбата, което е
основание за частичен отказ от изплащане на заявката.
Така издаденото
уведомително писмо се оспорва с възражения за нижощност на административния
акт, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.
Съгласно чл.
20а, ал. 1 и ал.
2 от ЗПЗП и чл.
10, т. 2 и т.
7 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие",
изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната
агенция и съответно, организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция
и я представлява, като разполага и с правомощието за вземане на решения за
одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата
селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Оспореният акт е издаден от Зам.
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", действащ в
рамките на материалните предели на правомощията си, предоставени му от
изпълнителния директор, при делегиране на правомощия от изп. директор на фонда
/чл.
20а от ЗПЗП и съгласно Заповед №03-РД/2890/23.07.2019г., изм. и доп.
посредством Заповед №03-РД/2890#2/12.06.2020г. стр.,
стр. 258 – 261 от делото/, т.е. издаден е от компетентен
орган. Оспореното писмо е издадено в изискуемата за редовността му от формална
страна писмена форма, и съдържа императивно предвидените с чл.
59, ал. 2 от АПК реквизити, вкл. фактическите и правни основания за
издаването му. По тези съображения оспорваното уведомително писмо е валиден
административен акт.
Не води до друг извод
изтъкнатото неколкократно от жалбоподателя обстоятелство, че по заявката има извършено
плащане към „Карп инвест“ ЕООД от 27.01.2021г. на цялата претендирана сума по
заявката, а впоследствие е бил издаден актът по чл. 19, ал. 2 от Наредбата.
Сроковете за плащане са регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Наредбата, като в
случая на извършване на допълнителни проверки по чл. 19, ал. 1 те не спират да
текат по арг. за обратното от разпоредбата на чл. 19 ал. 4, изр. второ.
Следователно е законосъобразно да се извърши плащане в срока по чл. 19, ал. 4,
изр. първо от Наредбата, а впоследствие да се издаде уведомително писмо по чл.
19, ал. 2. Не може извършеното в нормативно установени срокове изпълнение на
задължение от административен орган да препятства възможността му да
осъществява последващ контрол върху дейността на другия субект в административното
правоотношение.
Процедурата
по разглеждане на заявки за плащане е регламентирана в раздел III на Наредбата.
Подадената заявка за плащане по образец от одобрен изпълнител по схемата „Училищен
плод", следва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 18, ал. 1, 2 и 3
от Наредбата. При извършената проверка на така представената заявка за плащане
административният орган е установил непълноти на представените документи и
данни, за което е уведомил заявителя с писмо, изпратено по пощата с обратна
разписка, и му е предоставил 10-дневен срок за отстраняване на констатираните
нередовности, като в срока заявителят е предоставил обяснение и е предоставил
коригирани документи/чл. 18, ал. 6 от Наредбата/. Въз основа на извършена
административна проверка на заявката за плащане е издадено оспорваното
уведомително писмо, с което е одобрена/отказана частично подадената от „Карп
инвест“ ЕООД заявка за плащане. Уведомителното писмо е изпратено на заявителя
по пощата с обратна разписка, съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата.
Актът е изготвен в изискуемата съобразно чл.
59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава регламентираните в ал. 2 от
посочения законов текст реквизити. Налице са изложени както правни, така и
фактически основания за постановения отказ. Обжалваното уведомително писмо обаче е
незаконосъобразен акт, тъй като при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата ДФЗ извършва административна
проверка на заявката за плащане, въз основа на която, съгласно ал. 2 на
посочената правна норма одобрява или отхвърля изцяло или частично заявката за
плащане. Процесното уведомително писмо, с което е одобрена частично заявката на
жалбоподателя за плащане по схема "Училищен плод", е обосновано с разпоредбата
на чл. 19, ал. 3, т. 6, във връзка с чл. 9, ал. 10 от Наредбата. В чл. 19, ал.
3 от Наредбата са предвидени хипотезите на отказване изплащането на част или на
цялата финансова помощ по заявката за плащане. Съгласно приложената в процесния
случай т. 6 на цитираната разпоредба, ДФЗ отказва изплащането на част или на
цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато са установени нарушения
при извършване на доставките.
По делото няма спор относно
приетите за установени в хода на административното производство факти. В уведомителното писмо е посочено, че част от доставените от дружеството
жалбоподател продукти, а именно 416,85 кг
конвенционално произведени краставици, 404,94 кг конвенционално произведени
домати и 208,25 кг конвенционално произведено грозде, са закупени от „Вегетариана-Елена“
ЕООД. Това дружество обаче не е регистриран земеделски производител, а търговец
на едро със селскостопанска продукция. С отговора на изпратеното му
уведомително писмо по чл. 18, ал. 6 от Наредбата, от страна на „Карп инвест“
ЕООД са представени 7 бр. сертификати по реда на Наредба №16, издадени от ОДБХ
– В. Търново на „Вегетариана-Елена“ ЕООД.
Ответникът е приел, че съгласно изискванията
на чл. 9, ал. 10 от Наредбата предоставяните по схемата конвенционално
произведени плодове и зеленчуци следва да бъдат придружени със сертификат за
съответствие на качеството съгласно Наредба №16, който да е издаден на името на
земеделския стопанин, произвел плодовете и зеленчуците, или на името на
доставчика. В случая „Вегетариана-Елена“ ЕООД не е земеделски стопанин,
производител на зеленчуците, а самият жалбоподател няма издаден на негово име
сертификат по Наредба №16. Ето защо е прието, че издаденият сертификат на името
на „Вегетариана-Елена“ ЕООД не удовлетворява изискванията на цитираната
разпоредба на Наредбата. Това обстоятелство е квалифицирано като основание по
чл. 19, ал. 3, т. 6 от Наредбата за частичен отказ от плащане. Така извършената преценка на фактите и
приложението на посочените правни разпоредби спрямо тях съдът намира за
неправилно.
На първо място следва
да се посочи че не са издирани и приложени правилно съответните правни норми, в
чиито хипотези попадат приетите за установени факти. След като е прието
неизпълнение на изискванията по чл. 9, ал. 10 от Наредбата, то това
обстоятелство следва да се подведе под фактическия състав на чл. 19, ал. 3, т.
2 от Наредбата. Съгласно последната разпоредба Държавен фонд
"Земеделие" отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ
по заявката за плащане, когато установено неспазване на изисквания на чл. 9,
10,
11
или 11а.
Правното основание,
на което се е позовал ответникът – чл. 19, ал. 3, т. 6 от Наредбата, касае
различна хипотеза – нарушения при извършване на доставките. Последната е
приложима в случаи, когато самият изпълнител по схемата „Училищен плод“ не
спази договорените изисквания за доставка от негова страна към съответното
учебно заведение/количество, качество, срок и т.н./, но не и в конкретния
случай.
Принципно се споделят
от настоящия състав изложените от ответната страна съображения за неизпълнение
на изискванията по чл. 9, ал. 10 от Наредбата, тъй като видно от текста на
самата разпоредба, сертификатът следва да е издаден на земеделски производител,
или на лицето, което е одобрено за изпълнител по схема „Училищен плод" за
доставяне на пресни плодове и зеленчуци. В случая това не е така. Трети лица,
вкл. преки и предходни доставчици на изпълнителя по схемата, не се обхващат от
нормативната разпоредба. Тук под понятието „доставчик“ се има предвид точно
изпълнителят по дадената схема, което произтича и от разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от Наредбата, която визира лицата, подписващи протокола, регламентиран с нея.
Те са две – земеделския производител и доставчика/изпълнител по схемата. Поради
това неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неправилно тълкуване на
текста на чл. 9, ал. 10 от Наредбата.
В случая обаче
неправилно е посочено правното основание, което да обуслови частичен отказ от
изплащане на заявката.
Освен посочените несъответствия на
приложимите правни норми спрямо приетите за установени факти, настоящият състав
счита, че изводите на административния орган относно приетата фактическа
обстановка не почиват на правилен анализ на събраните в хода на
административното производство доказателства. За основателни съдът намира
възраженията на оспорващия за липса на преценка досежно частта от доставките,
които следва да са произведени от земеделски стопани, регистрирани по реда на
Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани,
издадена от МЗГАР.
Цитираната вече
разпоредба на чл. 9, ал. 10 от Наредбата изисква предоставяните по схемата
конвенционално произведени плодове и зеленчуци следва да бъдат придружени със
сертификат за съответствие на качеството съгласно Наредба №16, издаден на името
на земеделския стопанин, произвел плодовете и зеленчуците, или на името на
доставчика. От своя страна разпоредбата на чл. 9, ал. 1, изр. второ от
Наредбата/ред. ДВ бр. 55/2020г./ изисква най-малко 1/2 от доставяните плодове и
зеленчуци трябва да са произведени от земеделски стопани, регистрирани по
Наредба №3/1999г. Въведените с тези разпоредби изисквания към доставяните стоки
следва да са налице комулативно, но Наредбата допуска изпълнителят да достави и
стоки, които не са произведени от регистрирани по реда на Наредба №3/1999г.
земеделски стопани, стига те да не надвишават количеството, посочено в ал. 1 на
чл. 9 от Наредбата. След като е прието за установено, че количества от
хранителните продукти, за които е отказано плащане по заявката, не са закупени
от регистрирани земеделски стопани, следвало е да се отграничи тяхното
количество спрямо общо доставените количества, за да се прецени изпълнението на
нормативно въведените изисквания. Такава съпоставка не е извършвана с
оспорвания административен акт, поради което направените изводи от фактическа
страна се явяват необосновани.
Тук само за пълнота
на изложението следва да се посочи, че изтъкнатите в писменото становище на
пълномощника на ответника обстоятелства, обуславящи неизпълнение на изискването
за документирането на доставките съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата не водят до
извод за законосъобразност на акта, тъй като административният орган не се е
позовал на това правно основание.
Следва да се има предвид, че оспореното уведомително
писмо представяла индивидуален административен акт и спрямо него са приложими
изискванията за форма и съдържание, регламентирани в АПК. Приложимо е и общото
правило за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, като съгласно
чл. 170, ал. 1 от АПК
административният
орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва
да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. След като не е изяснена
фактическата обстановка напълно, а направените изводи от фактическа страна не
се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства, съдът приема
обжалваният акт за издаден при съществени процесуални нарушения, допуснати в
хода на административното производство при преценка на визираните в заявлението
за плащане обстоятелства.
Тъй като в случая произнасянето на съда е в
хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. второ от АПК когато естеството на акта не
позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да се върне на
изп. директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне по подаденото от
жалбоподателя заявление.
При разглеждане на заявлението следва да се извърши преценка на посочените обстоятелства
и на доказателствата, представени от жалбоподателя, като се установят точно
дали извършените от жалбоподателя доставки попадат в хипотезата на чл. 9, ал. 1
от Наредбата. Приетите за установени факти следва да бъдат подведени под
приложимите правни норми, в чиито хипотези попадат.
При този изход на спора
и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените
за производството разноски е основателно и следва да бъде уважено за доказания им размер от 50 лв.,
представляващи внесена държавна такса за производството пред АСВТ.
Водим от горното и на основание
чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо №01-6500/7392/22.11.2017г.
на зам. изп. директор на ДФ “Земеделие“.
ИЗПРАЩА делото като преписка на
Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция – гр. София, за произнасяне по заявка за
плащане с №01/04/270720/87835 от 09.11.2020г. по схема
„Училищен плод“ за периода 01.09.2020г. – 30.10.2020г., подадена от „Карп
инвест“ ЕООД при
спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ да заплати на „Карп инвест“
ЕООД от гр. В. Търново разноски по делото в размер на 50/петдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: